№ 605
гр. ..., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.А.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530100953 по описа за 2023 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП
и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №.../05.06.2020г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от К. И. С. от гр.... срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София. С
исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за паричен заем №... от
04.06.2020 г. за сумата от 2184,00лв., която ищцата е следвало да върне със съответното
оскъпяване на 38 вноски.
Ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен поради следните съображения: На
първо място договорът за кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл.11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение №1 начин. Годишният процент на разходите
следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Това
давало информация на потребителя как бил образуван размерът на годишния процент на
разходите и общо дължимата сума по договора. В договора между страните била посочена
само абсолютна стойност на годишния процент на разходите, като липсвала ясно разписана
методика на формиране на същия. Годишният процент на разходите изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В него следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които
били пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая липсвала яснота относно какво
било включено в годишния процент на разходите. Неговия алгоритъм бил императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита
1
по начин, различен от законовия било недопустимо. В случая се създавали предпоставки
кредиторът да кумулира съставните елементи на годишния процент на разходите,
завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена и възможност за неустойка.
Не можело да се направи еднозначен извод, дали разходите били включени при формиране
на ГПР или не. Неясни били компонентите и математическият алгоритъм, по който се
формирало годишното оскъпяване на заема. Договорът бил недействителен, поради
неспазване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Не било ясно как посочената годишна лихва се съдържала и как била изчислена по
отношение на общия годишен процент на разходите. Ищецът бил поставен в невъзможност
да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Поставянето му в положение за да разбере действителния размер на годишния
процент на разходите да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създавала задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР,
противоречала на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит Налице било заобикаляне на разпоредбата, като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-високо от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г.
Посочването в кредитен договор на размер на годишен процент на разходите, който не
бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите.
С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които може да се
основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143
ЗЗП.
Моли съда да прогласи нищожността на Договор за паричен заем №... от 04.06.2020г. ,
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във връзка с
чл.22 ЗПК. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание уточнява, че всъщност процесният договор е сключен на
05.06.2020г.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск бил
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва. Договорът бил в пълно съответствие
с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20, ал.2. Бил сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора били
представени с еднакъв по вид формат и размер, шрифт, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора. Посочени били общия размер на кредита и условията за
усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение №1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя,
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
2
изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, наличието на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право можело да бъде упражнено и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден. Всяка страница била подписана и от двете страни.
В договора бил посочен, както размерът на годишния процент на разходите – 10,65 %,
така и допусканията, които са направени при неговото изчисления в чл.2, т.8 от Договора.
Посочената годишна лихва била единственият елемент, включен при изчисляване на ГПР.
Посоченият годишен процент на разходите бил реален, а твърденията на ищеца за
съществуване на договор за поръчителство не съответствал с действителността. ГПР бил в
съответствие с изискването на чл.19, ал.4 ЗПК – не бил по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет.
Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, в случай, че искът бъде уважен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
От представените и приети като писмени доказателства копия на Погасителен план по
договор №.../04.06.2020г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и К. И. С. и Договор
за паричен заем №.../05.06.2020г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и К. И. С., се
установява, че страните са сключили Договор за кредит №... за сумата от 2184,00лв. С
подписването на договора ищцата се е задължила да върне предоставения й кредит със
съответното оскъпяване на 38 четиринадесетдневни вноски по 61,94лв. всяка. В договора е
отразена дата на сключването му 05.06.2020г., а на погасителния план – дата 04.06.2020г.
Страните не спорят, че погасителния план се отнася за договора, данните в двата документа
съвпадат – относно сумата по кредита, броя и размера на погасителните вноски, поради
което съдът приема, че е налице техническа грешка в погасителния план, а договорът е
сключен именно на 05.06.2020г.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да
е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя.
В договора е отразено, че сумата се предоставя за рефинансиране на друго задължение на
ищцата по Договор за паричен заем №.... Ищцата не оспорва, че сумата по заема е преведена
за погасяване на друго нейно задължение, поради което съдът приема, че сумата по заема е
била предоставена от заемодателя.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда
своите правни последици, като с подписване на договора ищцата се е съгласила с всички
негови клаузи. Съглашението е било предмет на индивидуално договаряне, т. е. то е израз на
3
общата воля на страните, които именно по този начин те са уредили отношенията си.
Заемателят се е съгласил с тези условия, приел ги е подписвайки договора, а и
предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще
дължи по отпуснатия му заем.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2
ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.
Видно от процесния договор за кредит, е посочен лихвеният процент по кредита, който
е 10.00 % годишен лихвен процент по заема, който е фиксиран за целия период от договора,
като в този случай не е необходимо да се посочват условия за прилагането му, доколкото
такива условия няма. От договора ясно се вижда какъв е размерът на възнаградителната
лихва, а именно 169,61лв. /разликата между общо дължимата сума 2353,61лв. и отпуснатия
кредит 2184,00лв.
Всичко това е достатъчно да обоснове липса на нарушения по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК,
доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба. В случая
съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до
който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Няма
нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена възнаградителната
лихва/ е в размер под допустимия от закона.
По иска за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:
Видно от договора, в него е посочен годишния процент на разходите в размер на
10.65%, както и общият размер на всички плащания по договора в размер на 2353,61лв.,
включващ главница и възнаградителна лихва. Обстоятелството дали така посочения ГПР в
договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на
клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност
на целия договор. Също така обстоятелството дали има други такси и разноски, които
следва да бъдат включени към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим
към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е
предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията,
които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са
недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19,
4
ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени
за нищожни по ал.5, надвзетите средства над прага по ал.4 се удържат при последващи
плащания по кредита.
В чл.8 от договора са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР
и кои вземания формират същия.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 10.65 %, при положение, че в него е
включена единствено възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава
потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна,
суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва. Други вземания по този
договор няма. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е
правилно посочен е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и не води до
недействителност на целия договор.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно
са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и
същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а
именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като
цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19,
ал.4 ЗПК.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения,
както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по нейно искане. Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и
разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно
допусканията при изчисление на ГПР.
Съображенията на ищеца за нищожност на процесния договор са неоснователни,
поради което съдът намира искът за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем
№.../05.06.2020г. по изложените в исковата молба съображения за неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
5
на 150,00лв.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. С., ЕГН **********, с адрес: ..., срещу „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, представлявано от Галин Тодоров, иск за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №.../05.06.2020г.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, представлявано от Галин Тодоров,
сумата от 150,00лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
6