РЕШЕНИЕ
№ 2001
гр. Пловдив, 27.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет
и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 1854
по описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на В.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Б.С.П.,
срещу заповед № 21-1030-001426 от 26.06.2021 г.,
издадена от М.В.М.в качеството на началник група към
сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че
административният акт не съдържа ясни фактически основания за налагане на
административната принуда. Твърди се, че не са били налице предпоставките за прилагане
на мярката. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
3. Ответникът - началник група
към сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена в предвидения
преклузивен процесуален срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН
№ АА909424/26.06.2021 г. от А.Т.Т., на длъжност младши автоконтрольор при
ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 26.06.2021
г., около 21:15 часа, в гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ - кръстовище с ул.
„Одрин“, В.В.М. като водач на лек автомобил Форд „Фиеста“ с рег. № **** /собственост на Р.Х./,
при проверка отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство дрегер Алкотест 7510 № ARNA-0176.
При
проверката на 26.06.2021 г. в 21:35 часа бил издаден талон за медицинско
изследване № 122308, в който водачът избрал да се подложи на медицинско и
химическо изследване в УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив до 45 минути от
връчването му. Според данните от представения по преписката протокол за
медицинско изследване, съставен от д-р Димитър Манчев, на 28.06.2021г. в 22:12
часа В.В.М. дал кръвна проба в УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив. Резултатите от
извършената химическа експертиза били отразени в протокол № 427/28.06.2021г., според
който на същата дата в 11:50 часа била установена концентрация на алкохол в
кръвта - 0,60 промила.
Спрямо
водача било издадено наказателно постановление № 21-1030-006149/01.07.2021 г.,
с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително) е наложено административно наказание глоба.
7. Въз основа на така установеното била издадена заповед
№ 21-1030-001426 от 26.06.2021 г., с която административният орган, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП, приложил спрямо В.В.М.
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017
г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците групи в сектор „Пътна
полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
ІV. От правна страна:
9.. За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл. 171, т.1, б.
„Б” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е
под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде
проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Наличието на посочените нарушения е алтернативно и извършването дори само на
едно от тях е достатъчно, за да бъде приложена съответната принудителна
административна мярка.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1.
недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране
от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), неизпълнението
на дадените от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
При отказ на водача за извършване на проверка с
техническо средство или тест, по реда на чл. 3а, т. 1 вр. чл. 6, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване
като изборът на водача се отразява в издадения талон за медицинско изследване.
В случая няма спор между страните,
че оспорващия е отказал да се подложи на изследване с доказателствен анализатор,
но е бил тестван с медицинско изследване, резултатите от което са установили
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
При това положение по делото
безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 171, т. 1,
буква "б" от ЗДвП и за това нарушение законосъобразно му е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски:
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.М., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Б.С.П., срещу заповед № 21-1030-001426 от 26.06.2021
г. на началник група към сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи –
Пловдив.
Решението
подлежи не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/