№ 13131
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110144691 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу А. Л. Н. и В. А. Н. в качеството им на наследници на М.
П. Н., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност
при квоти ¾ за А. Л. Н. и ¼ за В. А. Н. следните суми: 804,02 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – ***, за сумата от 184,45 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2019 г. – 21.07.2022 г.,
сумата от 27,50 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници
от депозиране на исковата молба -18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 6,67 лева – мораторна лихва дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.07.2022 г. Претендира направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и М. Н., чийто наследници са ответниците, е
възникнало облигационно правоотношение. Ищецът твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди при Общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в обекта в сградата в режим
на етажна собственост при прилагане на система за дялово разпределение, извършвано от
ищцовото дружество по решение на ОС на ЕС. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца,
следващ месеца на доставката. Прави искане за привличане на ТЛП – „Т.С.“ ЕООД.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от А. Л. Н. и В. А. Н. чрез
назначения особен представител, дават становище за неоснователност на предявения иск,
доколкото липсва облигационно правоотношение между страните. При условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, е депозирало молба, в
която е изложило, че поддържа предявените от ищеца искове и е представило писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца по иска за главница (главното вземане-за стойността
на топлинната енергия): договорните отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, количеството на реално доставената на топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена; по иска за лихва за забава: съществуването и размера на главния
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответната страна е да докаже извършени плащания за потребена енергия и евентуално –
наведените правоизключващи възражения.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим
имот от 21.04.2008 г. /л.9/ се установява, че лицето Д.В.Г. е прехвърлила на М. П. Н. 2/3
ид.ч. от ап. № 32, находящ се в ***. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.06.2017 г. Д.В.Г. е прехвърлила останалата 1/3 ид.ч. от процесния
имот. С оглед изложеното съдът достига до извода, че лицето М. П. Н. е станала собственик
на целия апартамент № 32. Видно от постъпилото по делото удостоверение за наследници
/л.39/ лицето М. П. Н. е починала на 02.09.2020 г., като е оставила за свои наследници А. Л.
Н. /съпруг/ и В. А. Н. /дъщеря/. С оглед изложеното съдът достига до извода, че през
процесния период лицето М. П. Н. е имала качеството собственик на процесния имот. М. П.
Н. се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия с
„Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата на закона, без да е
било необходимо изрично волеизявление в тази насока от негова страна. Ответниците, след
настъпването на смъртта на М. П. Н., на основание наследствено правоприемство са
придобили наследственото имущество, респ. включените в него задължения. Отговорността
на ответниците е както следва – ¾ за А. Л. Н. и ¼ за В. А. Н.. Последното е така, доколкото
не са наведени твърдения, липсват доказателства приложимият имуществен режим между
съпрузите да е бил различен от този на общност. При последния при настъпване на смърт на
някой от съпрузите съпружеската имуществена общност се прекратява и се превръща в
обикновена дялова съсобственост. Респ. ½ от имота става лична собственост на преживелия
съпруг, а останалата ½ се наследява – в случая ½ от съпруга и ½ от детето. С оглед така
изложеното и противно на наведените твърдения от страна на особения представител на
ответниците, квотите са правилно посочени от ищеца и са както следва ¾ за А. и ¼ за В..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
2
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като
сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ.
В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът е
изложил, че ТЕ е отчитана в съответствие с действащата нормативна уредба. Съгласно
заключението за процесния период сумата за изразходваната топлинна енергия, изчислена в
изравнителните сметки, изготвени от ФДР е: сума за ТЕ за отопление 419,58 лева, сума за
ТЕ за топла вода 376,05 лева или общо за процесния период 795,63 лева. Съгласно
заключението сумите за ТЕ за имота на ответника, са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, като през процесния период, съобразно изискванията на
действащата през същия нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът редовно,
ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна
енергия в абонатната станция. През процесния период общият топломер, монтиран в
абонатната станция, съобразно нормативните изисквания редовно, на всеки 2 /две/
календарни години е преминавал и метрологични проверки за определяне на техническата
му изправност и експлоатационна годност. В проведеното на 12.06.2023 г. о.с.з. вещото лице
е посочило, че в отчетните документи за 2020 г., два от уредите не са отчетени, т.е. по
отношение на тях нямало записана стойност.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период не са извършени плащания. Непогасеният размер на задълженията за
процесния период вещото лице сочи, че е както следва: 804,02 лева за ТЕ и 27,50 лева за
дялово разпределение. Изложено е че за периода м.05.2018 г. м.4.2019 г. резултатът от
изравнителните сметки е сума за получаване в размер на 248,32 лв., а за периода м.5.2019 г. -
м.4.2020 г. - сума за доплащане в размер на 55,49 лв. Посочено е, че резултатът от
изравнителните сметки е 192,83 лева за получаване и представлява разликата между
прогнозно начислената ТЕ със съобщения към фактури и реално консумираната ТЕ,
установена след извършване на дяловото разпределение от ФДР. Вещото лице е посочило,
че лихвите за забава (при съобразяване, че от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. лихва за забава
не е текла съгласно Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.) са изчислени от първия ден
след срока за плащане считано от 30.07.2019 г. до 21.07.2022 г. и са както следва: лихви
топлинна енергия - 184,45 лв. и лихви дялово разпределение - 6,67 лв.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната такава.
Следва да бъде разгледано възражението за давност. Задълженията за заплащане
стойността на топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според
ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. В случая искът е подаден на
3
18.08.2022 г., когато е прекъснат давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г.
на съвета на директорите на 4 „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
(приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед
изложеното непогасените по давност суми обхващат периода от м.07.2019 г. до
м.04.2020 г., чиято стойност възлиза на сумата от 365,03 лева, определена от съда по
реда на чл. 162 ГПК и при използване на данните от ССчЕ, до който размер искът следва
да бъде уважен, а за разликата над него подлежи на отхвърляне. С оглед разделната
отговорност на ответниците, последните следва да бъдат осъдени да заплатят сумите както
следва – А. Л. Н. ¾ от сумата или 273,77 лева и В. А. Н. – ¼ от сумата или 91,26 лева.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г. е 27,50 лева. С оглед датата на
депозиране на исковата молба погасени по давност са сумите за м.06.2019 г., респ.
непогасените по давност суми обхващат периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. и са на
стойност 25,21 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, до който размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата над него подлежи на отхвърляне. С оглед разделната
отговорност на ответниците, последните следва да бъдат осъдени да заплатят сумите както
следва – А. Л. Н. ¾ от сумата или 18,91 лева и В. А. Н. – ¼ от сумата или 6,30 лева.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно ОУ на ищеца лихва се начислява върху общата фактура, като такава за
процесните задължения е издадена на 31.07.2020 г. /Обща с. фактура № ********** от
31.07.2020 г./, респ. и дължимата лихва обхваща периода от 15.09.2020 г. до 21.07.2022 г., за
който период размерът на лихвата, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на
ел. калкулатор, възлиза на сумата от 68,44 лева, до който размер искът следва да бъде
уважен, а за горницата над него и за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. подлежи на
отхвърляне. С оглед разделната отговорност на ответниците, последните следва да бъдат
осъдени да заплатят сумите както следва – А. Л. Н. ¾ от сумата или 51,33 лева и В. А. Н. –
¼ от сумата или 17,11 лева.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски и представя доказателства за сторени такива, както
следва: 50,00 лева за заплатена държавна такса; 10,00 лв. за съдебни удостоверения, но
представя доказателства за сторени такива в размер на 5,00 лева, поради което следва да се
присъдят в този размер; 300,00 лева за особен представител, 250,00 лв. за СТЕ, 250,00 лв. за
СсЧе и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна
сложност на делото определя в размер на 100,00 лева. Съобразно уважената част от
исковете на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи сумата от 428,34 лева разноски
в исковото производство, като с оглед отговорността на ответниците – А. Л. Н. дължи
321,26 лева, а В. А. Н. - 107,09 лева.
Ответниците също имат право на разноски, но такива не са направени, доколкото
4
същите се представляват от особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Л. Н., ЕГН – **********, адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, сумата от: 273,77 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
за периода м.07.2019 г. до м.04.2020 г., 51,33 лева мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 21.07.2022 г., както и главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. в размер на 18,91
лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
исковата молба 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата над 273,77 лева до пълния предявен размер 603,01 лв. представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.06.2019 г., за
сумата над 51,33 лева до пълния предявен размер от 138,33 лева мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. и за сумата над
18,91 лева до пълния предявен размер от 20,62 лева - главница за извършена услуга за
дялово разпределение за м.06.2019 г. и за сумата от 5,00 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. - 21.07.2022 г.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от: 91,26 лева, представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода м.07.2019 г. до м.04.2020 г., 17,11 лева мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 21.07.2022 г., както и главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. в размер
на 6,30 лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 91,26 лева до пълния предявен размер 201,01 лв.
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.06.2019 г., за сумата над 17,11 лева до пълния предявен размер от 46,12 лева мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. и за
сумата над 6,30 лева до пълния предявен размер от 6,87 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за м.06.2019 г. и за сумата от 1,66 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. - 21.07.2022 г.
ОСЪЖДА А. Л. Н., ЕГН – **********, адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
321,26 лева разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
107,09 лева разноски в исковото производство
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5