МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение срещу Ю. И.Ч. *** за престъпление по чл.195,ал.1, т.7вр.
чл.194,ал.1 ,вр. чл.28,ал.1,вр.
чл.63,ал.1 от НК
В
съдебно заседание представителят на ЯРП поддържа внесеното обвинение, счита, че същото за
доказано по безспорен начин, при определяне на наказанието изразява
становище, че следва да бъде определено
наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, което съгласно разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК да
се редуцират с една трета.
Служебният защитник на подсъдимия адв.Ч. прави искане производството по делото да протече по
реда на чл. 370 и сл. от НПК- съкратено
съдебно следствие, като моли съда на подзащитния му да бъде определено наказание,което да е
съобразено със наличните по делото
смекчаващи вината му обстоятелства.
В
дадената му възможност за лична защита подсъдимият се присъединява към казаното
от своя защитник и моли за минимално наказание. В тази връзка подсъдимият прави и изрично
искане за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и
по-точно при прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК. Същият признава изцяло
фактите, така както са отразени от ЯРП в Обвинителния акт, като е запознат
преди това с правните последици на това
диференцирано производство, заявява, че
не желае да се събират други доказателства по отношение на фактическата обстановка, изложена в него.
Съдът,
след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.373,
ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27, чл.371 т.2 от НПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност и на основание чл.373, ал.3, вр.чл.372,
ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК прие за установено следното от фактическа страна :
На
26.08.2019 г. около 02.00 часа подсъдимият Ю.И.Ч. *** и неговият братовчед
свидетелят И. В. А. от гр. *** се разхождат в гр. Ямбол, в района на улица „***.
На същата улица пред дом *** подсъдимият Ч. вижда паркиран товарен автомобил
„Мерцедес - Спринтер“ с per.
№ 22ААР702. Решава да извърши кражба от последния. В изпълнение на взетото
решение, отива до автомобила и отваря незаключената предна дясна врата. Взема
оттам черна мъжка кожена чантичка с три прегради и черна презрамка от плат,
собственост на свидетелят О.И. /O. I./ от ***, съдържаща следните вещи:
паричната сума от 500 евро; парична сума от 200 турски лири - 200 лири;
паричната сума в български левове - 500 лева; турски паспорт с *** 1 бр.;
турска лична карта с № *** 1бр.; турско свидетелство
за управление на МПС със сериен № *** - 1бр.; банкова
карта с № ****, издадена от „Yapi Kredi“
на лицето О.И. /O. I./ от гр. *** - 1бр.; банкова
карта с №****, издадена от „AXES“ на лицето О.И. /Ol. I./ от *** - 1бр; банкова
карта с № ****, издадена от „Yari Uredi“
на лицето О.И. /O. I./ от ****я – 1 бр. Хуква да бяга, последван от свидетеля И.
А.. По-голямата част от парите похарчва за лични нужди, като след разкриване на
кражбата с протокол за доброволно предаване от 26.08.2019 г. подсъдимият Ч.
предава 7 /седем/ броя банкноти с номинал по 20 лева, общо 140 лева. Част от
вещите са поискани от свидетеля А. с намерението да бъдат върнати на
собственика им.
С
Протокол за доброволно предаване от 26.08.2019 г. свидетелят И.В. А. от гр. ***
предава 1 бр. черна кожена чанта с три прегради и черна презрамка от плат,
турски паспорт с № *** на лицето О.И. /O..I/ от гр. ***, лична карта с № ***на
лицето О.И. /O. I.от гр****, свидетелство за
управление на МПС със сериен *** на лицето О.И. /O.I./ от гр. ****, банкова
карта с № ***, издадена от „Yapi Kredi“
на лицето О.И. /O. I./ от гр. ****, банкова карта с №****, издадена от „AXES“ на лицето О.И. /O. I./ от ***я, банкова карта с № ****,
издадена от „YapiKredi“ на лицето О.И. /O. I./ от ***,
парична сума в размер на 17,10 лева – 1 бр. банкнота с номинал 10 лева с №
Б35897008, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева с № БК 5616099, 4 бр. монети с
номинал 50 стотинки, 1 бр. монета с номинал 10 стотинки.
С
Разписка от 26.08.2019 г. горепосочените вещи и парични суми - предмет на
престъплението, са върнати на О.И. /O. I./.
Видно
от заключението на назначената по делото оценъчна експертиза, стойността на
вещите - предмет на кражбата, собственост на О.И. /O. I./ от *** е както
следва: черна мъжка кожена чанта с три прегради и черна презрамка от плат с
горен и страничен цип, употребявана – 1 бр. х 28 лв. -28 лв.; паричната сума от
500 евро - 500 евро х 1,95583 лв. - 977,92 лева; парична сума от 200 турски
лири - 200 лири х 0,31 - 62 лева; паричната сума в български левове - 500 лева;
турски паспорт с № U13074297 - 1 бр. без стойност; **** лична карта с № **** - 1бр. без стойност; *** свидетелство за управление на МПС
със сериен *** - 1 бр. без стойност; банкова карта с № ***, издадена от „Yapi Kredi“ на лицето О.И. /*** –
1 бр. без стойност; банкова карта с ***, издадена от „AXES“
на лицето О.И. /*** 1 бр. без стойност; банкова карта с № ***, издадена от „Yari Uredi“ на лицето О.И. /*** -
1 бр. без стойност; обща стойност на нанесената щета -1567,92 лева.
Видно
от справката за съдимост подс. Ч. е многократно
осъждан за тежки умишлени престъпления , за които са му налагани наказания лишаване от свобода.
Така
описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни доказателства –показания на св. И., А., , Н.,Ч.,М.
и Юл.Ч.,писмените доказателствени
средства- протокол за оглед на
местопроизшествие , протокол за оглед на веществени доказателства и фотолбумите към тях, писмените доказателства- 2бр.
протоколи за доброволно предаване , 2 бр. разписки,справка за съдимост,характеристична
справка, както и от изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза.
От
показанията на св. И. се установява ,че
на инкриминираната е пристигнал
в гр.Ямбол от *** с товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ за да достави мебели.Около 02.00 часа при разтоварването им в
присъствието на свид.
С. Ч., последният видял лице бягайки
да се отдалечава от
автомобила.Помислил ,че е възможно да
е извършил кражба от микробуса и
казал на свид.И. да провери вещите си.След
като влязъл в автомобила свид.И. установил ,че
липсва чантата му , в която се намирали
инкриминираните вещи.Веднага бил
подаден сигнал на тел.112.
В
показанията на свид.А. се установява ,че се
разхождали с подс.Ч. в турската махала и около 02.00 часа видели микробус ,чийто странична врата била
отворена.Подс.Ч. отворил предната дясна врата ,протегнал се и взел
черна мъжка чанта ,след което побягнал. Същото сторил и свид.А..От
показанията му се установява,че получил
от подс.Ч. сумата от 200 лв. и чантата с намиращите
се в нея документи,които по- късно предел
с протокол за доброволно предаване , ведно с останалата му сума от 17,10
лв.
От
показанията на свид.Недялков се установява предприетите действия по издирването на
извършителя на деянието и предадената от
него сума в размер на 140 лв.
За
изясняване на пазарната стойност на това
имущество допринася наначената и изготвена в
досъдебното производство стоково -оценъчна експертиза, от заключението на която
се установява, че стойността на вещите
,които подс.Ч. е отнел са на обща стойност 1567,92
лв.
Показанията
на разпитаните в досъдебното производство свидетели са последователни, логични
и взаимнодопълващи се.
Съдът кредитира изготвената по досъдебното
производство експертиза, тъй като същата е обективна, всестранна и пълна и
отговаря на всички поставени задачи.
В
съответствие със събрания доказателствен материал е и даденото от подсъдимия
самопризнание, дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът кредитира
признанието на подсъдимия и намира същото за кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
С
оглед събраните доказателства съдът направи следните правни изводи :
Подс.Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна
състава на На 26.08.2019 г. около 02.00 часа, в гр. Ямбол, ул. ***, от товарен
автомобил „Мерцедес - Спринтер“ с peг.
№ 22ААР702, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. черна мъжка кожена
чантичка с три прегради и черна презрамка от плат на стойност 28,00 лева;
парична сума в размер на 500 лева; парична сума в размер на 500 евро с левова
равностойност 977,92 лева и парична сума в размер на 200 турски лири с левова
равностойност 62 лева, всички вещи на обща стойност 1567,92 лева, от владението
на собственика им О.И****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на повторност
и не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си
Субект
на престъплението е вменяемо, непълнолетно лице.
От
обективна страна подсъдимия е осъществил всички признаци от състава на
престъплението кражба, визирани в чл.194, ал.1 от НК.В случая е налице е отнемане на чужди движими вещи от
владението на собственика им ,липсата на съгласие, обективирано
е намерение и цел- противозаконно присвояване ,установена е промяна и трайна
фактическа власт върху предмета на престъпление.
Налице
е и квалифициращият признак на престъплението по чл.195,ал.1,т.7 ,вр.
чл.28,ал.1 от НК НК. Видно от справката за съдимост
на името на подсъдимия същият е осъждан многократно, като определящи за
правната квалификация на извършеното от него деяние е осъждането по *** г. по описа на ЯРС .
Престъплението,
за което е предаден на съд подсъдимият Ч. е осъществено преди изтичане на срока
по чл.30, ал.1 от НК, което обосновава правилната му правна квалификация в
Обвинителния акт по чл.28,ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено – при форма на вина пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Налице е съзнание у подсъдимия, че вещите са били чужди, както и че подсъдимият
установява фактическа власт върху тях без съгласието на нейния собственик.
Съгласно
нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с 1/3. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372,
ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият
призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по
делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други
доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното производство.
В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Предвид осъжданията на подсъдимия и данните за извършени редица противообществени прояви/
повече от 30 /, за които спрямо него са били
приложени възпитателни мерки,включително и настаняване във ВУИ съдът
прие, че в случая е невъзможно да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4
от НК, т.е. наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК,
доколкото по делото не са налице нито многобройни, нито изключителен брой
смекчаващи обстоятелства.
Съдът
определи наказанията при условията на чл.54 от НК. При индивидуализацията на
наказанията съдът отчете предишните осъждания на името на подсъдимия извън
тези, които предопределят правната квалификация, както и престъпленията за
които е осъждан. Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан все за престъпления против собствеността,
което дава основание на съда да приеме, че същият се отличава като личност,
проявяваща трайна престъпна упоритост и склонна да върши престъпни прояви от
един и същи вид.
При преценката относно размера на наказанията
съдът отчете поведението на
подсъдимия при разкриването му ,
съдействието ,което е оказал на разследващите органи и частичното
възстановяване на отнетото имущество.
По
тези причини съдът определи и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от девет месеца и с оглед редукцията с 1/3 го осъди на шест месеца „лишаване от
свобода”, което да изтърпи при първоначален
общ режим, на основание чл.191,ал.2 от ЗИНЗС.
В
тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените от ОД на
МВР- Ямбол разноски в размер
на 117,60 в приход на
Републиканския бюджет по сметката на ОД
на МВР-Ямбол
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: