Р Е Ш Е Н И Е
№ 260068 / 11.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и осми април две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......918......по
описа за............2020..................година
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на ищците Ф.Л.
и А.Л. в качеството им на баба и дядо на
малолетното дете Е. Л. с която те са
предявили срещу В.Р. и Х.Л. – в качеството им на родители на същото горепосочено малолетно дете иск по чл. 128 ал.1 от СК с който моли
съдът да им определи режим на
лични отношения с малолетното дете Е. Л. – тяхна внучка , който режим на лични отношения
същият е посочил в исковата си молба.
Съдът е приел, че така предявения от ищците иск се явява допустим за разглеждане и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис на исковата молба ведно с
приложенията към нея на ответниците ,
като им е указал да дадат писмен отговор по нея ,
задължителното съдържание на отговора им ако подадат такъв и последиците от неподаване на отговора и неупражняването
от тяхна страна
на указаните им права ,както и това , че същите имат право на правна помощ, ако имат
необходимост и право на това .
В законния едномесечен преклузивен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК ответника по иска – В.Р.
е подала писмен отговор по повод предявения
срещу него иск като по този начин изразява становище по същия в смисъл , че не е в интерес на малолетното
дете да осъществява лични контакти с ищците – негови баба и
дядо по съображения изложени от нея
подробно в същия отговор , а в случай , че съдът постанови съдебно решение с
което да определи такъв режим на лични отношения , то моли същият да бъде малък по обем и да е без преспиване на детето в дома на
баба и дядо му и задължително тези лични отношения да се осъществяват и в нейно присъствие.
В същия
законен едномесечен преклузивен срок по
чл. 131 ал.1 от ГПК другия ответник по
същия иск – Х.Л. също е подал писмен
отговор по повод предявения срещу него иск като по този начин изразява
становище по същия в смисъл че
признава иска и че е в интерес на малолетното дете да осъществява лични контакти с ищците – негови баба и
дядо по съображения изложени от нея
подробно в същия отговор ,които се възпрепятстват от другия ответник В.Р. и заявява освен това , че понеже детето живее
при майка си и между двамата родители липсва определен режим
на личните му контакти с детето , то е съгласен да бъде определен по- разширен режим на лични контакти на
детето му с неговите баба и дядо , тъй като това няма да попречи по никакъв начин на неговите контакти с детето.
В
съдебно заседание ищците , редовно призовани се явяват лично , като чрез
процесуалният си представител поддържат така предявения от тях иск и молят за неговото уважаване .
В
съдебно заседание ответникът В.Р. , редовно призована се явява лично и чрез процесуалният
си представител оспорва така предявения иск като счита същият за неоснователен
и моли съдът да го отхвърли ведно с всички законни последици от това свързани с искането за присъждането на
направените от същия ответник разноски по настоящото дело.
В
съдебно заседание другият ответник Х.Л.
редовно призован не се явява лично , като не се явява и негов процесуален представител като по
този начин не взема други становище
освен горепосоченото по така предявения срещу него иск ,като същият представя
писмена молба по делото в която обаче не изразява друго становище по иска.
В тази
същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от
страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по спорна съдебна администрация на
граждански правоотношения - за определяне мерки за лични отношения на баба и
дядо с техен внук респ. внучка като намира своето правно основание в чл. 128
ал.1 от СК . Съгласно разпоредбите на чл. 128 СК дядото и бабата могат
да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение
второ това право има и детето. С тази разпоредба е признато отделно право на
бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им
определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието "интерес на детето".
От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда
и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го
подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява
адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и
му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС №
1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под
"интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка
за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса
на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на
отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. е дефинирано
съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето". Начинът по
който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е
индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на
детето, като най-разнообразни прояви на личността - физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.
Интересът на всяко дете е да
расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините
от майчина и бащина страна- в този
смисъл е и постановеното по реда на
чл.290 ГПК решение № 140 от
10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/ 2014
г. на 4 гр. отд. . Впоследствие са и постановените по- късно в същата връзка
решение № 291 от 28.01.2020 г. по гр.д. № 865/2019 г. на ВКС 4 гр. отд. и
решение № 275 от 18.01.2019 г. по гр.д. № 799 / 2018 г. на ВКС 4 гр. отд. / . Същите
две последни решения на горепосочената съдебна инстанция допълват и обуславят ,
че интересите на всяко дете е то да контактува с неговите баби и дядовци тъй
като тези контакти съдействат за правилното възпитание на детето и развитието
на неговата личност като му дават усещане за принадлежност и че правата на
лични отношения на бабата и дядото с внуците ми не произтичат и не зависят от правата на родителя по чиято
линия те се явяват роднини на детето, като тези контакти не бива да съществуват
само ако са във вреда на детето, както и че интересът на детето да
поддържа лични отношения с бабата и дядото следва да се изяснява при съвкупната
преценка на множество обстоятелства- желанията
и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му
потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики,
опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде
причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. По този начин детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.
Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина
страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието
му/каквито данни в случая не са налице/. По принцип бабата и дядото са
мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в
техен най-добър интерес.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на
дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и
дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен
режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази
необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена
възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят който упражнява родителски
права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето.
Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с
установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя,
който упражнява родителски права. При определяне на мерките на лични отношения
освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва
да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти
с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира
към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се
определи и постоянен режим на лични контакти.
Признава се от страните по делото
, като е и видно от приетото като доказателство удостоверение за раждане издадено
от Община Бургас въз основа на акт за
раждане № 0798 от 30.11.2015 г. е че ответниците по делото В.С.Р. и Х.А.Л. са
родители на малолетното към днешна дата дете Е. Х.Л. - родена на *** г. от съвместното
съжителстване на същите ответници. Признава се от същите страни по делото
обстоятелството , което се потвърждава и от приетите като доказателства по
делото удостоверение за сключен граждански брак издадено от Община Карнобат, 2
бр. декларации за идентичност на лице с различни имена и удостоверение за раждане на Х.А.Л. издадено въз основа на акт за раждане № 487
от 30.10.1990 г. от ОНС гр. Карнобат е че ищците по делото Ф.Х.Л. и А.Х.Л. са баба
и дядо по бащина линия на горепосоченото малолетно дете Е. Х.Л. - родена на *** г..
Също се признава от страните по
делото и факта , който се потвърждава и от събраните по делото гласни
доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели И. К. и Ж. Р=, че от месец август 2020 г. родителите
на горепосоченото малолетно дете са разделени и не поддържат никакви контакти
помежду си , като майката на същото дете живее с
родителите си в гр. Карнобат , а бащата на детето живее и работи в Кралство
Белгия .
За възпрепятстване от страна на
майката на поддържането на лични отношения с детето с баба му и дядо му по
бащина линия свидетелстват и
ангажираните от ищцовата страна свидетели – И. К. –близък роднина на ищците и ответника Х.Л. тъй като
се явява сестра на ищеца А.Л. и леля на ответника Х.Л. и Ж. Р./ без родство със
страните по делото / , чиито показания съдът цени като обективни и
непротиворечиви тъй като същите се подкрепят
и от другите събрани по делото доказателства – напр. приетият социален
доклад по делото.
За силната привързаност на детето
към майка си свидетелстват както показанията на горепосочените по делото
свидетели , така и показанията на другите разпитани по делото свидетели ,
посочени от ответницата В.Р. – св. Милена Апостолова и Сашо Илчев, което
обстоятелство не се отрича нито от другите страни по делото, така и от
заключението на вещите лица по назначената по делото комплексна съдебнопсихологична
експертиза.
От изготвения за нуждите на
настоящото производство социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”,
Отдел “Закрила на детето”, гр.Карнобат , се установява, че към настоящия момент
основни грижи за детето полага неговата майка – ответницата В.Р. , подпомагана
от нейните родители - баба и дядо на детето по майчина линия, с които детето
живее в едно жилище . От направеното проучване е установено, че между детето и
майката е налице силна емоционална връзка, като такава липсва между детето и
неговите баба и дядо по бащина линия, респ. е налице едно силно отчуждение на
детето към тях. Посочено е, че майката живее
в гр. Карнобат на ул. Странджа № 26 а в жилище което е нейна собственост
и представлява две отделни сгради в общ двор,като майката и детето Е.
живеят в едната едноетажна постройка ,
състояща се от две стаи , кухненски кът
, салон и вътрешен санитарен възел , като жилището е електрифицирано и
водоснабдено и е обзаведено с всичко
необходимо за едно домакинство, в който е осигурен необходимият комфорт за
детето , а във втората постройка не живее никой . В същата връзка не са
посочени при какви условия живеят бабата и дядото на детето , но видно от
приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161 том III рег. № 1885 дело № 338 от 19.06.2013 г. на нотариус М. Стоева се
установява , че ищците живеят в гр.
Карнобат кв. Люляците № 108 в едноетажна жилищна сграда собственост на А.Л. която се състои от две стаи и кухня , като свидетелката Карталова твърди
, че къщата се състои от три стаи , кухня и салон , а отделно в жилището се
намират баня и тоалетна , като свидетелката Ралева твърди , че същата къща
респ. жилище е много хубава , добре е
обзаведена и в нея има всички удобства
за живеене , което показва , че детето Е. ще се чувства комфортно при неговото
гостуване при баба си и дядо си в тяхната къща респ. жилище . Отразено е също,
че детето е записано и посещава ДГ „Вълшебство “ – гр.Карнобат , адаптирало се
е в същата обстановка и има приятелчета
в групата, с които контактува свободно. Докладът е изготвен след извършени
срещи и разговори с майката В.Р. и
бабата и дядото на детето. В същия е отразено, че срещи и разговори с бащата на
детето Х.Л. не са проведени, тъй като
той се намират извън пределите на страната, като работи в гр. Дендермонде в
Кралство Белгия в заведение за бързо хранене .
Установяването на правото по чл.
128, ал. 1 СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в
българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите
деца при отглеждането на техните деца, т. е. на внуците. Институтът цели
утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла
между родителите на децата , както е в настоящия случай , т. е. в случаите, в
които родителските права се упражняват само от единия родител.
За успешното провеждане на
предявения по реда на чл. 128, ал.1 СК иск ищците в настоящото
производство следваше да установят качеството си на баба и дядо на малолетното
дете, което както бе посочено бе
установено по- горе , че ответниците са родители на детето,което също бе
установено по- горе и че ищците разполагат с нужните материални възможности и
личностни качества за полагане на адекватни на нуждите на детето грижи при
осъществяване на личните си контакти с него, което също се потвърди и че в интерес на детето е да поддържат такива
контакти.
Според сега действащия СК нормата
на чл. 128, ал.1 СК не предвижда като условие за допустимост на искането да има
твърдения и доказателства за създавани пречки за упражняването на лични
контакти на детето с дядо и баба от страна на който и да е родител . Но дори да
се приеме, че за обосноваване на правния интерес от иска си по чл. 128, ал.1 СК
ищците следва да посочат причината, поради която търсят съдебна намеса за
уреждане на тези отношения, то според съда той е обоснован в исковата молба. От
съдържанието на последната е видно, че ищците са навели твърдения за
препятстване на личните им отношения с внучката им Е. от страна на ответницата В.Р.
. При това положение, съдът приема, че за ищците е налице правен интерес да
упражнят регламентираното в чл. 128, ал.1 СК право за установяване на режим на
лични отношения с внучката им.
Освен това, настоящият съд
приема, че съдебна намеса в отношенията между страните по делото се налага,
доколкото макар формално майката да декларира позиция, че не пречи на личните
отношения на бабата и дядото с детето, то въз основа на показанията на
свидетелите по делото, писмените доказателства, социалния доклад и
процесуалното поведение на страните, съдът приема, че лицата, които имат право
да поддържат лични отношения с детето Е. – майката, бащата, бабата и дядото по
бащина линия, не са постигнали съгласие помежду си за уреждане на този въпрос.
За да се формира като пълноценна
личност, детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от
родителите си, но и от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по
бащина. Следва да се има предвид, че отношенията между бабата и дядото и
родителите на детето не са главен критерий. Те може да са влошени и дори
конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните
си баба и дядо. Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява
интересите на родителите на детето, но е установено, че се грижат за самото
дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето
бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него /в
този смисъл е решение № 672/18.10.2010 г. по гр.д.№ 914/2010 г., ІV г.о. на
ВКС/.
Тука
следва де си посочи от съда , че в съда е разпитана като свидетел М. А. , която твърди , че отношенията между ишците и ответницата Р. , тъй като
последната й е споделяла , че ищецът А.Л. бил конфликтна личност , употребявал алкохол в
големи количества и след това ставал агресивен
и тормозел детето и ответницата Р. , като даже ги заплашвал , че ще ги
убие . Освен това същата свидетелка твърди , че бабата на детето- ищцата Ф.Л. посягала да бие през ръцете детето, но твърди
, че тя не е установявала непосредствено тези обстоятелства , а те й били
казани от ответницата Р. . В същото съдебно заседание е разпитан и другия
свидетел на ответната страна – св. Сашо Илчев, който свидетелства за
напрегнатите отношения между ответницата Р. и ищците , като този свидетел
посочва и факта , че при среща с детето същото му е споделило , че не иска да
поддържа контакти с баба си и дядо си , тъй като същите я биели , споменава ,
че и баба й я биела през ръцете , а дядо й имал пистолет и то се страхувало от
това , но този свидетел също потвърждава , че не е установил по директен път
тези твърдени от него факти , а ги знае от ответницата Р. , която му се е
оплаквала от това и от малолетното дете. Съдът обаче не кредитира като
достоверни тези показанията , тъй като те се явяват опосредени и се базират на
казаното от същите свидетели от страна на ответницата Р. , а не са израз на
пряко установяване от същите свидетели . Освен това същите се опровергават от
показанията на другите свидетели К. и Р. / последната свидетелка като единствена без родство със
страните и пряк свидетел на отношенията между същите / , които посочват , че ищците са имали много
добро отношение към ответницата Р. и към малолетното дете Е.,като са се грижили
много добре за същото дете , а лошите отношения между тази ответница и ищците
са настъпили едва след като ответниците по делото фактически са се разделили
окончателно.
По делото
е представено заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено в
частите, с които е дадено експертно становище на базата на проведеното
изследване на детето, и страните по делото относно наличието на емоционална
връзка между детето и бабата и дядото по бащина линия, данни за отрицателно
отношение към бабата и дядото от страна на детето ,както и данни за промяна в психиката на детето.
Съгласно заключението детето познава ,но не иска да комуникира с баба си и дядо
си по бащина линия, въпреки , че е правило това до дата 24.07.2020 г. видно от
показанията на свидетелката Ралева.
Връзката между тях е претърпяла промяна след раздялата на родителите на детето след
тази дата и израстването му. Налице е отблъскване и омаловажаване на бабата,
дядото и бащата; избледняване на хубавите спомени и общи преживявания. При
изследването детето е заявило, че изпитва към баба си и дядо си само негативни
чувства. Вещите лица посочват, че тежкият и продължителен конфликт между
родителите, в които детето е въвлечено е стресиращ за него и поради
зависимостта си и необходимостта от защита детето търси опора у родителя, при
когото живее в случая майка му и за да се справи с конфликта на лоялност заема
нейната страна в конфликта. В заключение
вещите лица са посочили, че е налице по този начин отчуждение на детето спрямо
неговите баба и дядо и съществува висок
риск детето да увеличи негативизма към прародителите си и това да повлияе
формирането на личността му. Налице са промени в психиката на детето във връзка
с напрежението в отношенията между родителите му, което напрежение се увеличава
за сметка на родителите на бащата. В заключението е посочено, че преодоляването
на негативното отношение на детето към бабата и дядото по бащина линия е от
критична важност за неговото емоционално развитие. Същите вещи лица посочват ,
че вследствие на малката възраст на детето – в момента на 5 години , същото не
може да разграничи реалност и фантазии ,
като това то ще може да стори след навършването на 10 – годишна възраст. По
този начин не може да се установи дали е вярно твърдението на детето , че дядо
му е стрелял пред него с пистолета и детето е било пряк свидетел на това
вследствие на което се е уплашило или е възприела като истина нечии други
такива твърдения. Същите вещи лица поддържат тезата , че за детето е особено
важно да има контакти с баба си и дядо си , като негативното отношение на
детето спрямо същите негови прародители следва да бъде преодоляно след намеса
на специалисти – социални работници или
психолог , като вариант на това е първоначално
контактите на детето с дядо му и баба му да се провеждат в независима
среда в присъствието на социален работник
който ще бъде опората на детето в тези срещи и без присъствието на
майката на детето , а след това същите контакти следва да се осъществяват в
дома на бабата и дядото с присъствието на майката на детето, което становище
съдът споделя напълно.
Като преценява установените по
делото факти съдът намира, че интересите на детето Е. изискват да бъде определен режим на лични отношения
между него и ищците, които са негови баба и дядо по бащина линия. Според
настоящия съд режима на лични отношения на ищците с техната внучка няма да възпрепятства нормалното физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие на детето. При
контактите на детето с ищците същото ще има възможност да получава приемане и
подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради
чувството за родова принадлежност и семейни традиции. Поддържането на
хармонични отношения от страна на детето с неговите баба и дядо по бащина линия
е в негов интерес и не е целесъобразно да бъде прекъсвана тази роднинска
връзка. По делото не се установиха нито лоши възпитателски качества на ищците,
нито техни укорими морални прояви или неподходящо социално обкръжение, които
биха могли да навредят на детето. В тази връзка съдът счита, че на бабата и
дядото трябва да бъде осигурена възможност за лични отношения с детето, като
самото им осъществяване следва да дава възможност за пълноценно общуване. Само
чисто емоционалната връзка не е достатъчна да изгради нормалното отношение на
детето към тях, а е необходимо да се даде възможност те да проявят своята обич
и грижа пряко и непосредствено.
Поради изложеното е неоснователно
искането на ответницата Р. за отхвърляне
на претенцията на ищците за определяне
на режим на контакти с детето, поради
това, че същото противоречи на интересите на детето , както съдът посочи по-
горе .Следва да бъде посочено от съда и факта , че към този етап такива
контакти не следва да бъдат провеждани с преспиването на детето в дома на
неговите баба и дядо.
Що се касае до конкретния режим на лични контакти съдът счита следното:
Производството по чл. 128, ал.1 е
спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения
за целесъобразност. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения
между дядото и бабата от една страна и внуците - от друга, с посочен примерен
режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при
отчитане интересите на децата, но не обвързва съда с конкретното искане. В този
смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо
извън петитума на исковата молба.
В настоящия случай, с оглед
възрастта на детето /5 години/, съдът намира, че то се намира в период на
първична обществена ориентация, на създаване на основни представи за
заобикалящия го свят, на изграждане на основни навици и поведенчески правила,
както и предстоящо включване в образователния процес, поради което мерките на
лични отношения с неговите баба и дядо по бащина линия следва да бъдат
съобразени с постепенното свикване с промяната в неговия начин на живот, т.е.,
необходим е плавен преход докато се стигне до желаните от ищците мерки на лични
отношения.
От друга страна, по делото не са
ангажирани от ищцовата страна доказателства за възпитателските и личностни
качества на ищците - житейски облик, интелектуално ниво и реализация, но както
бе посочено по-горе, няма и доказателства, които да сочат на лоши възпитателски
качества на ищците, на техни укорими морални прояви или неподходящо социално
обкръжение, които биха могли да навредят на детето, поради което съдът приема,
че и двамата ищци са с нормални
възпитателските и личностни качества, позволяващи им да полагат пълноценна
грижа за внучката си Е. . По делото не са налице и доказателства за емоционална
връзка и привързаност на детето към неговите баба и дядо по бащина линия, което
е обусловено от обстоятелството, че последните не са имали постоянни контакти с
него. Следва да се отчете факта, че майката е родителя, който осъществява
ефективно родителските права и отглежда сама с помощта на близките си детето,
т.е. детето е свикнало с майката и неговото отделяне от нея за по-дълъг период
от време и най-вече нощуването му в друг дом, а не във вече познатия му такъв,
би се отразило негативно на нормалното му психическо и емоционално развитие.
Това обстоятелство налага първоначално да бъде определен подходящ период от
време със съответен режим на лични контакти между ищците и детето, без присъствието
на майката, но с присъствието на социален работник , с оглед нормата на чл.128,
ал.2 вр. с чл.59, ал.8, т.1 от СК, през който то да възприеме и се адаптира с
промяната в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на
лични контакти, вече с присъствието на майката .
На следващо място, освен
посочените обстоятелства, при определяне на конкретния режим на лични отношения
на детето с бабата и дядото, съдът съобразява и обстоятелството, че детето
посещава детска градина и че родителят, на който е предоставено упражняването
на родителските права, работи на 8-часов работен ден, през което време същият
не общува с детето.
От друга страна, с оглед
установеното по делото, че бащата на детето живее в чужбина и рядко се
възползва от режим на лични отношения с детето, то е допустимо бабата и дядото
да поддържат връзка с детето без да се съобразяват с ползвания респ.
осъществявания от бащата режим на лични
отношения, както когато последният пребивава в страната, така и когато е извън
нея.
Същевременно, при определяне на
режима на лични отношения както бе посочено по- горе съдът не е обвързан с
поискания режим в исковата молба, при който се кумулира самостоятелен такъв по
чл. 128, ал.1 от СК , тъй като постановяването на поискания от ищците по
настоящото дело режим би довело по същество до накърняване на баланса на
разпределеното свободно време на правата на майката като родител, отглеждащ
непосредствено детето, тъй като бабата, дядото и бащата на детето ще разполагат
общо с много повече делнични, почивни и празнични дни през годината,
включително ваканции и времето през летния сезон за срещи с детето, което
недопустимо би лишило майката да прекарва каквато й да е част от свободното си
време със своето дете. Липсва основание за определяне на режим на лични
отношения на ищците с детето, равняващ се по обем на този поискан от тях и напълно съвпадащ с него, тъй като евентуално
при връщането на бащата на детето от чужбина и той ще иска да ползва някакъв
такъв режим , което също би нарушило правата на родителя на детето , който
отглежда същото поради негово фактическо намаляване като обем.
С оглед на всичко изложено, съдът
намира, че следва да бъде постановен подходящ личен режим на отношенията на
ищците с внука им при условията на чл. 128, ал.1 от СК, като при определяне на
параметрите му следва да бъде направено разграничение на мерките на
осъществяване на контактите им в зависимост от това пребивава ли бащата на
детето - техен син в страната или не.
Поради това , съдът намира , че
следва да определи Следният режим на лични отношения на бабата и дядото с
малолетното дете Е. , както следва : През първите шест месеца от влизане в сила
на решението контактите помежду им следва да бъдат осъществявани по
местоживеенето на детето в гр.Карнобат , всяка първа и трета неделя от месеца
от 14,00 часа до 17,00 часа на неутрално място – в градския парк на гр.
Карнобат, на детска площадка или
съответно заведение , без присъствието
на майката , но в присъствието на съответен социален работник на ДСП гр.
Карнобат, определен от Директора на ДСП гр. Карнобат и извън домовете на
страните. Този период е необходим, за да може детето да приеме и привикне към
тази промяна в начина му на живот. След изтичане на този период от шест месеца
контактите помежду им следва да бъдат осъществявани всяка първа и трета неделя
от месеца за времето от 13,00 часа до 17,00 часа без право на преспиване на детето в дома на бабата и
дядото по бащина линия в гр.Карнобат , но в присъствието на майката на детето.
Съдът счита, че не е подходящо да определя режим на лични контакти на детето с
ищците на официалните празници и определените към тях почивни дни , тъй като
детето се отглежда от майка си и нейните родители, които счита за свое
семейство, и би изпитало дискомфорт, ако по време на тези празници бива
отделяно от тях с цел посещение в дома на ищците. Както бе посочено по-горе, в
случай че бащата на детето е в страната по време на тези празници, то бабата и
дядото могат да се възползват да бъдат заедно с детето, съобразно ползването на лични отношения на техния син с детето.
В настоящото производство по
съдебна администрация на спорни граждански отношения диспозитивното начало е
ограничено от критерия за съответствие на мерките на лични отношения с
интересите на децата, поради което постановяването на мерки, различни от
поисканите от ищците е допустимо и не налага произнасяне на съда с
отхвърлителен диспозитив.
С така определения режим на лични
отношения, съдът намира, че интересите на малолетното дете Е. са защитени в пълен обем, като се държи сметка
за неговото емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за
запазване и разширяване на връзката с баба му и дядо му по бащина линия.
Следва да се подчертае също, че
влошените отношения между ответника Л. и майката на детето, независимо от причините
за това, се отразяват негативно върху психиката на детето и за преодоляване на
този негативен резултат върху детската психика, същите двама родители следва да положат необходимите усилия за
поддържане на нормални и сдържани отношения помежду си. Следва също майката да
оказва съдействие при изпълняване на така определения режим на лични отношения
на детето с ищците, като се отбележи, че в интерес на детето е режимът да бъде
упражняван по разбирателство между двете страни.
Следва да се изтъкне и това, че
законът (чл.128, ал.2 вр. с чл.59, ал.9 СК) дава възможност на бабата и дядото
да искат изменение на така определените мерки, в случай, че е налице промяна в
обстоятелствата, имаща траен характер и това е в интерес на самото дете. Освен
това личните контакти на детето с бабата и дядото биха могли да бъдат и с много
по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за
това и наличие на добра воля и съгласие между страните.
С оглед особения характер на спорна съдебна администрация на настоящото
производство, в което се оказва съдействие на страните относно начина на
осъществяване на гарантирани от закона контакти между деца и техните близки,
съдебно-деловодните разноски за същото не подлежат на репариране и остават за
страните така, както са направени.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
На основание чл. 128 ал.1 от СК ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Ф.Х.Л. с ЕГН ********** *** и А.Х.Л. с ЕГН ********** *** , същите със съдебен адрес *** чрез адвокат Д.Д.В. с тяхната внучка Е. Х.Л. с ЕГН ********** ,родена на *** година както следва:
1. през първите шест месеца от влизане в сила на настоящото решение личните отношения ще се осъществяват по местоживеенето на детето в гр.Карнобат , всяка първа и трета неделя от месеца от 14,00 часа до 17,00 часа на неутрално място – в градския парк на гр. Карнобат, на детска площадка или съответно заведение , без присъствието на майката В.С.Р. с ЕГН ********** *** , но в присъствието на съответен социален работник на ДСП гр. Карнобат, определен от Директора на ДСП гр. Карнобат и извън домовете на страните, без преспиване ;
2. след изтичане на посочения период от шест месеца контактите ще се осъществяват всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 13,00 часа до 17,00 часа в дома на бабата и дядото по бащина линия в гр.Карнобат кв. Люляците № 108 , без право на преспиване на детето, но в присъствието на майката на детето В.С.Р. с ЕГН ********** *** .
Отхвърля
исканията на страните по делото за присъждане на направените от тях разноски по
настоящото дело като неоснователни.
Настоящото
решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния
срок считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: