РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Б., като разгледа гр.д. № 9830/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.Б.Б. твърди, че на 28.02.2017 г. сключил с ответниците П.Б.Б., починала в хода на процеса и Б. В.Б., които са негови родители, предварителен договор за замяна на недвижими имот, по силата на който ищецът се задължил да прехвърли на ответниците собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. ******, с площ от 38.34 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.204.52.2.7 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-50/20.06.2016г., при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж 68134.204.52.2.6 и 68134.204.52.2.8, под обекта 68134.204.52.2.3, над обекта 68134.204.52.2.11, заедно с избено помещение /мазе/ 106 с площ от 3,43 кв.м., при съседи от изток – мазе на сем. Ц., запад – коридор, север – коридор, юг – мазе на сем. М., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,528% идеални части от правото на строеж върху мястото срещу задължение на ответниците да прехвърлят собствеността на собствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. ******, с площ от 179,23 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1304.1.97, при съседи: на същия етаж - 68134.4333.1304.1.96, под обекта - 68134.4333.1304.1.94, над обекта - 68134.4333.1304.1.100, задно с таванско помещение № 15, с площ от 5,807 кв.м. при съседи – от изток избено помещение № 14, запад – фасада, север – коридор и юг – избено помещение13, заедно с 3,6158% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото. Ищецът сочи, че подписването на договора е с цел да се узакони дългогодишното фактическо положение между страните и да се прехвърлят имотите, така както се ползват, като на ответника Б.В.Б. е доплатена и сумата от 10 000,00 лева, а със сумата от 1000,00 лева е прихванато задължение на П.Б.Б. към „Б.М“ ООД. Ищецът сочи, че на посочената в договора дата за подписване на окончателния договор и на уговореното в него място – на 10.07.2018 г. се явил за сключване на окончателния договор, а ответниците не. Иска от съда да обяви така сключения предварителен договор за замяна за окончателен, като с оглед настъпилата в хода на процеса смърт на ответника П.Б.Б., искът касае непретежаваните от ищеца с оглед наследяването идеални части от апартамент 15, в гр. София, кв. Овча купел ¾ идеални части срещу задължение на ищеца да прехвърли на ответника ½ идеална част от апартамент № 7, в гр. София, ж.к. Хиподрума /уточнителна молба от 15.03.2019 г./. Претендира разноски.
Ответникът Б.В.Б. оспорва иска. Твърди предварителен договор с посоченото в исковата молба съдържание да не е сключван от него и съпругата му. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
С иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД страна по сключен предварителен договор упражнява потестативното си право да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. Предпоставките за уважаването на иска са наличието на валидно сключен предварителният договор, в който са уговорени съществените условия на окончателния договор. В случаите на предварителен договор с предмет недвижим имот на основание чл. 363 ГПК съдът дължи проверка дали отчуждителят е собственик на имота и дали са налице предпоставките за прехвърляне правото на собственост по нотариален ред.
Ответникът оспорва той и съпругата му да се подписвали договор с посоченото в исковата молба съдържание. Процесният предварителен договор е представен по делото в заверено от страната копие, като с оглед оспорването на подписите положени за П.Б.Б., и Б. В.Б. е открито производство по чл. 193 ГПК, във връзка с което ищецът е задължен по реда на чл. 183 ГПК да представи оригинал на документа. Такъв не е представен по делото от ищеца с твърдение, че същият е откраднат от дома му. При така въведените твърдения, в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора, неговото съдържание, както и твърдението, че същият е бил предмет на кражба, в която хипотеза е предвиденото изключение за недопустимост на свидетелски показания по чл. 165, ал.1 ГПК. В този смисъл е постоянната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение 91 от 01.04.2015 г. по гр.д. № 5960/2014 г., Г. К., ІV Г. О. На ВКС, решение № 79 от 10.09.2010 г. по т.д. № 320/2009 г., Т. К., II Т. О. на ВКС и др., като в първото цитирано решение е прието, че с „основанието за мълчаливо извършеното от законодателя разместване на установените в чл. 193, ал. 3 ГПК правила за разпределение на доказателствената тежест според настоящия състав произтича от обективната невъзможност за установяване авторството на подпис чрез графологическо изследване на копие от документа, върху който подписът е положен. Това е така, тъй като заключението на съдебно-графологичната експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги ще е основано на вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на оспорения документ. Съдебно-графологичната експертиза е единственото доказателствено средство, с което може да се докаже оспорването на автентичността на документа. При отсъствието на оригиналния документ обаче оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на графологичната експертиза да изключи евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза чрез откопиране на истинския му подпис през индиго, чрез прекопиране, както и чрез многобройни други съвременни способи.“ Тази невъзможност за категорична констатиция за авторството на оспорения документ се установява и от приетото в настоящия процес заключението на съдебно-графическата експертиза, според което, в т.ч. и отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 02.06.2020 г., че без оригинал на документа не би могла да се осъществи първата част от графологическото изследване, а именно преценка за установяване признаците за наличие или отсъствие на предварителна подготовка, както и за пренасяне на подписите.
За доказване на обстоятелството, че документът не се представя по вина на ищеца, както и за неговото съдържание по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ц.Г.и М.К..
Според показанията на свидетеля Г.той познава В.Б. от около 10 години, а с баща му се запознал наскоро. Свидетелят сочи, че В.Б. му е поискал на заем сумата от 3 000,00 лева, която не му достигала във връзка с доплащане по предварителен договор за замяна на недвижими имоти – един в кв. Хиподрума, който е свързан с друг, а другият този, в който В. живее. Свидетелят сочи, че В. му показал, както неподписания договор, който следвало да се подпише, за да види за какво се дават парите, така и след това вече подписания такъв – В. му се обадил след това да пият кафе и да се почерпят за сделката, като му казал, че парите са свършили работа, като това се случило м. февруари 2017 г. Свидетелят сочи, че погледнал договора, видял какви суми се дължат – 10 000,00 лева, че бил на 3 страници, че се споменавали фирмени дялове. Свидетелят сочи, че по-късно В. му се оплакал, че има проблем, че има кражба на документи от дома му, че синът му е влизал вътре и е снимал и че В. е завел жалба в полицията.
Според показанията на свидетелката К.тя познава В.Б. от 2006 г., от 2010 г. води счетоводството на фирма „Б.Ем“. Свидетелката сочи, че е виждала в оригинал договор за замяна на недвижим имот – апартамент в кв. Овча купел, в който живее В.Б.,***, който ползват родителите му. Свидетелката сочи, че знае и е виждала оригинала на договора във връзка със счетоводните записвания на дружеството, тъй като в него се извършвало прихващане на вземания от майката на В.Б. – П.Б. към дружеството. Според показанията на свидетелката на дружество „Б.Ем“ бил съставен данъчно-ревизионен акт и адвокатския хонорар по делото бил 5000,00 лева, от които П.Б., като съдружник с 20% дял от капитала следвало да заплати 1 000,00 лева. Също така свидетелката сочи, че в договора се предвиждало, че В.Б. е дал на баща си Б.Б. сумата от 10 000,00 лева, за която свидетелката сочи, че знае, че Б. получил от заемни средства.
По дело е представено копие на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.02.2017 г., сключен между В.Б.Б., като първа страна и П.Б.Б. и Б.В.Б., като втора страна. В § 1 и § 2 от договора е посочено, че първата страна, като собственик на ап. № 7, в гр. София, ж.к. ******, а втората страна е собственик на ап. 15, в гр.София, ж.к. ******. Според § 3 от договора първата страна и П.Б. са съдружници в дружество „Б.М“ ООД при дружествени дялове разпределени в съотношение 80% за В.Б. и 20 % за П.Б., а според § 4 от договора на дружеството е съставен ревизионен акт № 22220215008018-092-001 от 07.04.2016 г. на ТДД на НАП София за сумата от 50582,54 лева, който акт е потвърден от Административен съд гр. София. В договора е предвидено задължение за замяна на притежаваните от страните недвижими имот, като за уравняване на стойността на заменяните недвижими имоти първата страна доплаща на баща си Б.Б. сумата от 10 000,00 лева, за която договорът служи за разписка, както и В.Б. погасява задължените на майка си в размер на 1000,00 лева за разходи за държавна такса и хонорар по воденото дело за отмяна на акт № 22220215008018-092-001 от 07.04.2016 г. на ТДД на НАП София. Уговорено е сключването на окончателния договор да стане в срок до 14.00ч. на 10.07.2018 г. в кантората на нотариус М.Г..
През м. август 2018 г. ищецът В.Б. е подал жалба до Софийска районна прокуратура, в която ищецът е посочил, че е във влошени отношения със своя син Б.Б., който от 2015 г. живее с родителите му и от тогава не го е виждал. В жалбата се твърди, че в средата на м. юни и началото на м. юли 2018 е установил, че е влизано в жилището, в което живее – ап. 15 в гр. София, ж.к. ******, след което установил, че жилището е обявено за подажба. Също така е посочил, че в края на юли и началото на м. август 2018 г. установил, че от дома му липсват следните документи – оригинали на два нотариални акта, оригинал на предварителен договор за замяна от 28.02.2017 г . и др. Видно от постановление от 13.11.2018 г. на Софийска градска прокуратура е потвърдено постановление на прокурор от СРП от 02.10.2018 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по така подадената жалба.
По делото е прието като писмено доказателство решение № 1440/06.03.2018 г. по адм.д. № 8869/2016 г. по описа на Административен съд София – град, влязло в сила на 19.12.2018 г., с което е отхвърлена жалбата на „Б.- М“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р – 22220215008018 – 091 – 001/05 г., в частта в която е потвърден с решение № 1252/25.07.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр. София и дружеството е осъдено да заплати на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр. София сумата от 2047,50 лева разноски.
Според заключението на приетата съдебно-графическа експертиза подписите положени на за втора страна под № 1 и 2 в представеното по делото електрографско копие на предварителен договор за замяна на недвижим имот се явяват копия на подписи, които са положени от П.Б.Б. и Б.в.Б., но експертизата не може да установи дали същите са положени саморъчно в процесния документ или са пренесени с помощта на техническа средство без да е представен оригинала на документа.
При така събраните доказателства относно сключването и съдържанието на процесния договор съдът намира, че по делото не е проведено пълно главно доказване на факта на сключване на предварителен договор от 28.02.2017 г. със съдържание, съгласно представеното по делото копие на лист 13 до 15 от делото. Обратно, от страна на ответника беше проведено успешно насрещно доказване, че такъв договор не е сключен между страните, а представеният договор е антидатиран.
На първо място, в исковата молба се твърди, че договорът е сключен на 28.02.2017 г., като част от съдържанието му е уговорка с оглед потвърждаване от Административен съд гр. София – град на ревизионен акт № 22220215008018-092-001 от 07.04.2016 г. на ТДД на НАП София, а от съдебно решение по № 1440/06.03.2018 г. по адм.д. № 8869/2016 г. по описа на Административен съд София – град се установява, че същото е постановено след датата на договора, в който същото се посочва. Предвид обстоятелството, че свидетелят Г.сочи, че видял подписания договор в оригинал през м. февруари 2017 г., а съществуването на договор с такова съдържание е изключено да е имало на тази дата, с оглед посочената по-горе дата на потвърждаване от Административен съд София-град на посочения в договора ревизионен акт, съдът не кредитира показанията на този свидетел.
Съдът не кредитира и показанията на свидетелката К., които изцяло следват хронологията на събитията, в т.ч. вземане на заем и сключване на договора изложени в исковата молба и свидетеля Г., които съдът приема за неистински.
Предвид изложеното съдът намира, че от доказателствата по делото следва да бъде изключен представеният с исковата молба в копие предварителен договор от 28.02.2017 г.
При липса на предварителен договор, на който ищецът се позовава по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доказателства по делото.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 1300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Б.Б., ЕГН ********** срещу Б. В.Б., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 28.02.2017 г. за
замяна на собствените на ищеца 1/2 идеални части от апартамент № 7, находящ
се в гр. София, ж.к. ******, с площ от 38.34 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.204.52.2.7 по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-50/20.06.2016г., при съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж 68134.204.52.2.6 и
68134.204.52.2.8, под обекта 68134.204.52.2.3, над обекта 68134.204.52.2.11, заедно с избено помещение
/мазе/ 106 с площ от 3,43 кв.м., при съседи от изток – мазе на сем. Ц., запад –
коридор, север – коридор, юг – мазе на сем. М., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и 0,528% идеални части от правото на строеж
върху мястото със собствените на ответника ¾ идеални части от
недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. ******,
с площ от 179,23 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4333.1304.1.97, при съседи: на същия етаж -
68134.4333.1304.1.96, под обекта - 68134.4333.1304.1.94, над обекта -
68134.4333.1304.1.100, задно с таванско помещение № 15, с площ от 5,807 кв.м.
при съседи – от изток избено помещение № 14, запад – фасада, север – коридор и
юг – избено помещение13, заедно с 3,6158% идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН ********** да заплати на Б. В.Б., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1300,00 лева – разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: