№ 351
гр. Бургас, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204360 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. П., ЕГН ********** чрез адв. И. Т. против Наказателно
постановление № 23-0346-000227/05.09.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Бургас,
РУ ***, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно поради съществени
нарушения на материалния закон и административно-производствените правила.
Нарушението не било описано съгласно чл. 57 ЗАНН. Не била ясна квалификацията на
нарушението, не било посочено коя точно форма на изпълнителното деяние е извършена.
НП било издадено от некомпетентен орган. Не бил отказал извършването на проверка и
нарушение не било доказано. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Т. като се
поддържа жалбата и се правят искания за събиране на доказателства. Не взема участие в
хода на съдебните прения и становище по същество.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна съдът приема, следното:
На 09.08.2023г. имало специализирана полицейска операция като сред полицейските
служители били св. П. Х. като мл.автоконтрольор в РУ *** и свидетелят К. П. като началник
Група „***” към РУ ***. На път Втори клас II-99 на кръстовище за с. *** при км 10+200 в
посока гр. *** за проверка бил спрян лек автомобил „***” „***” с рег. № ***, собственост на
И. Л.Б., управляван от В. Г. П.. На място поради провежданата полицейска операция имало
1
няколко екипа на полицията и обучено куче. В автомобила освен водача пътувало и дете
както и св. С.Л., с която жалбоподателят живеел на семейни начала. Жалбоподателят и св.
Л. се връщали от преглед на последната поради усложнена бременност и пътували от гр.
София към гр. ***, когато автомобилът им бил спрян за проверка, при което на водача П.
бил извършен обиск, детето започнало да вика, св. Л. също била проверена дали има в себе
си забранени вещества, като заявява, че й станало „лошо“. На място бил изпратен св. Т. С.,
който трябвало да осигури техническо средство - Дрегер Дръг тест 5000. Като пристигнал
на място свидетелят сочи, че имало видими признаци у водача за употреба на наркотични
вещества и затова било необходимо извършването на тест за употреба на наркотични
вещества, но жалбоподателят отказал като заявил, че има някакви опасения и не желае да се
тества и да даде кръв за анализ. На място, поради отказ на жалбоподателя П., да бъде
тестван с осигурения от св. С. Дрегер Дръг тест 5000 за употреба на наркотични вещества,
му бил съставен АУАН от св. П. Х. за това, че отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози, с което актосъставителят приел, че е налице нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
АУАН бил връчен лично на П..
Св. Х. издал талон за изследване № ***/09.05.2023г, като посочил, че водачът П.
отказва да бъде тестван с Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. номер ARKH 0031 като е указано в
талона, че трябва да се яви в Спешен център на ЦСМП *** до който бил придружен от
полицейски служители, тъй като бил задържан, видно и от представената Заповед за
задържане на лице. В ЦСМП *** П. собственоръчно вписал в протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, че отказва да даде кръв и урина за химичен анализ за
установяване на наркотични вещества.
На 05.09.2023г. от Началник РУ в ОД МВР Бургас, РУ *** е издадено и обжалваното
НП, с което наказващият орган е намерил, че П. управлява МПС като отказва да му бъде
извършена проба с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 с фабр. № ARLB 0031 за
употреба на наркотични вещества и техни аналози, издаден талон за медицинско изследване
и отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, с което виновно нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите, както и с оглед приложените
писмени доказателства. Съдебният състав намира, че доказателствата установяват по
безпротиворечив начин горната фактическа обстановка като и от разпитаната по делото св.
Л. се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества като причина за това изтъква продължителната проверка, присъствието на детето в
автомобила и нейното здравословно състояние. Следва да се посочи, че съдът не може да
приеме, че проверката е продължила неразумно дълъг период от време. Автомобилът е бил
спрян за проверка около 21 часа, след което е възникнала и нуждата да се осигури
техническото средство, което е било осигурено от св. С., били са разяснени правата на
проверяваното лице, изготвена е документация и талон е връчен в 22,20 часа, т.е. всички
проверки и процедури с документално оформяне е продължило около час и тридесет
минути. Съгласно събраните писмени доказателства се установява, че на жалбоподателя е
било разяснено, че може да откаже да бъде тестван с техническо средство, но му е била
разяснена възможността да даде кръв и урина за анализ и е бил откаран до ЦСМП в *** и му
е осигурена възможността да даде кръв и урина за анализ. В протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
2
вещества или техни аналози обаче саморъчно е изписал, че отказва да даде кръв и урина за
химичен анализ за установяване на наркотични вещества. Изрично в талона за изследване е
посочено какви са последиците ако не изпълни указанията за вземане на биологични проби
за химико-токсикологично лабораторно изследване. Въпреки, че е било разяснено, че трябва
да даде кръвна проба, П. саморъчно е вписал в протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохоли/ или наркотични вещества или техни аналози,
че отказва да даде кръв и урина за анализ за установяване на наркотични вещества, което се
потвърждава и от представеното извлечение от Книга за алкохолни и наркотични проби.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП
определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на
правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и
обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за
целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост като съгласно ал. 2 на чл. 165 ЗДвП при изпълнение
на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не
допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон и
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а съгласно ал. 12 наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съдът не споделя съображенията, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Наказателното постановление е издадено от началник РУ в ОД МВР Бургас, РУ ***,
оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на МВР. След като
заповедта за оправомощаване не е отменена, органът посочен в нея, разполага с
материалната компетентност да съставя АУАН и НП за нарушения по ЗДвП. С представената
по делото заповед Министъра на МВР е определил да осъществяват контрол по ЗДвП
основни структури на МВР и е предвидил началниците на РУ при ОДМВР и други изрично
изброени в заповедта да издават НП по ЗДвП като не е обвързан със съответни лица, които в
конкретен момент заемат длъжността, а се касае за оправомощаване на съответния орган.
Предвид посоченото, съдът приема, че НП е издадено от компетентен орган и в рамките на
неговата компетентност. Актът за установяване на административно нарушение е съставен
от компетентно лице - младши автоконтрольор, който е преминал и курс на обучение
съгласно протокол л. 59 като този курс съгласно представения протокол е преминал и
свидетеля по АУАН – Т. С.. С оглед горното съдът приема, че АУАН и НП са издадени от
компетентно лице, административно-наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В настоящото не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на
3
процесното МПС. Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и
от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН, а НП – тези
по чл. 57 ЗАНН като не се споделя възражението за липса на яснота на описанието и на
нарушението. Ясно е посочено времето, мястото, начинът на извършване на нарушението и
установените обстоятелства.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Предвид
посоченото този състав на Бургаски районен съд намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не се споделя възражението за
неяснота относно правната квалификация на нарушението като с предл. 2 на чл. 174, ал. 3
ЗДвП наказващия орган е уточнил правилно, че се касае за отказ да се даде проба за анализ
на употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. Административното нарушение е описано
ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо средство, така и
посредством медицинско изследване.
Проверка за установяване употреба на наркотични вещества се извършва по
посочените методи - чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП регламентира състава на административно нарушение, което съдържа в себе си две
форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест, а втората форма – с
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в
медицински талон, съставен от същия орган. Независимо чрез коя от формите на
изпълнително деяние - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване (осъществени едновременно в
конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Бургас ; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас).
Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е
регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017г. като е предвидено, че се установява с тест или с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на
4
техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест. Т.е. законодателят предвижда
методи, начини, предоставя възможност на лицето да избере как да се тества – чрез
техническо средство или химико-токсикологично лабораторно изследване.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с Дрегер Дръг тест 5000 и затова е издаден талон за медицинско изследване. Ясно в
чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г. е предвидена процедурата за вземане на проби кръв
и урина. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателят
е отказал да се даде кръв и урина за анализ. Очевидно, че в случая той не е изпълнил
дадените му предписания и не е дал кръв и урина за анализ, изрично е вписал отказа за това
в протокола за медицинско изследване, поради което и правилно е ангажирана отговорността
му.
Този състав не споделя становището, застъпено в жалбата, че е налице несъответствие
в НП и АУАН относно квалификацията и описанието на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и описанието на самото нарушение. Настоящият състав счита, че
АНО правилно е възпроизвел обстоятелствата при извършване на нарушението, така както
са отразени в АУАН. След това, при описанието на нарушението, правилно е отчел, че
жалбоподателят не е изпълнил и предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство
правилно е съобразено от АНО, а не от актосъставителя, тъй като последният е удостоверил
отказа да се извърши тест с техническо средство и е предоставил възможност на П. чрез
издаване на талон за изследване да избере другия метод за изследване.
Този състав намира, че деянието е извършено виновно – служителите са разяснили на
водача правата и възможностите, които той има във връзка с извършването на тест за
употреба на наркотични вещества и техни аналози и за изпълнението на предписанието за
медицинско изследване, както и тези обстоятелства са му били разяснени и в медицинския
център и въпреки това жалбоподателят категорично е отказал да даде кръв и урина за
анализ.
Законодателят не отчита причините, поради които водачът е отказал да му бъде
извършен тест за употреба на наркотични вещества или не е изпълнил предписанието за
изследване, поради което отчитайки значимостта на обществените отношения, които
нарушената норма защитава и другите обстоятелства, при които е извършено нарушението,
настоящият състав не може да приеме, че се касае за хипотезата на маловажен случай по чл.
28 ЗАНН.
По отношение на размера на наложеното на жалбоподателя наказание, същият е във
фиксиран от закона размер и правилно е приложен от АНО.
По тези съображения този състав намира, че наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съгласно чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай
право на разноски, предвид потвърждаване на НП, има АНО, който обаче няма данни да се е
защитавал от юрисконсулт и не претендира заплащане на такива, поради което и не се
присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0346-000227/05.09.2023г., издадено
от Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ ***, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на
5
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на В. Г. П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6