№ 97
гр. Гълъбово, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235550100474 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “Сити Кеш” ООД гр.София, с която
се предявява иск по чл.422 ГПК, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК. Ищецът твърди, че на
29.07.2022г. страните са сключили Договор за паричен заем № ***** на основа на молба от
ответника чрез кредитен посредник „Кеш Пойнт“ ООД. Сочи, че индивидуализацията на
начина на плащанията от страна на заемателя във връзка с паричните задължения към
ищцовото дружество като размер на плащане и брой на погасителни вноски, както и падеж
на задълженията, бил посочен в погасителен план към процесния договор. Твърди, че сумата
по договора за заем била получена от длъжника в брой в дена на сключване на договора,
като договора служил за разписка за получената/предадената сума – чл.4, ал.1 от договора.
Твърди, че длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договора и не бил заплатил
дължимите суми. Излага съображения за наличието на валиден договор, съгласно който
заемодателят бил изплатил на заемателя сумата съгласно договора, а от своя страна
длъжникът се е задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното.
Счита, че поради неизпълнението на задължението от страна на заемателя, кредиторът имал
право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава. Твърди, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело № 381/2023г. по
описа на РС Гълъбово. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, но ответникът депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поради това иска да се
установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение, а именно: сумата
от 1000 лв., представляваща главница по договор за заем № ***** от 29.07.2022 г., сумата от
95,59 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.07.2022 г. до 06.01.2023 г., сумата от
111,73 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 01.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото и заповедно
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н. Д. Д., чрез адв.
М. от АК-Стара Загора, с който оспорват исковете. Твърди, че не оспорва сключването на
договора за потребителски кредит № ***** от 29.07.2022 г., съгласно който на ответника е
предоставен заем в размер на 1000 лв., като заема следвало да се изплати на 23 седмични
вноски, с годишен лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,81 %. Излага съображения за
недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК вр. чл.19, ал.1 и
1
ал.4 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и заемателят дължал връщане единствено
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Твърди
недействителност на клаузите уреждащи възнаградителната лихва и неустойката за
непредоставяне на обезпечение, съгласно чл. 3 т. 7 и чл. 11, ал.1 от договора. Моли съда ако
прецени, че договорът не е недействителен да приеме, че договора е нищожен на основание
чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 16 от ЗПК. Твърди, че на ответника не била извършена
задълбочена оценка на кредитоспособността, с което била нарушена разпоредбата на чл. 16
от ЗПК. Иска отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 381 по описа за 2023 г. на РС-Гълъбово се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 211/07.09.2023 г., с която в полза на заявителя са присъдени следните суми:
сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***** от
29.07.2022 г., сумата от 95,59 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.07.2022 г. до
06.01.2023 г., сумата от 111,73 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до
01.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Същите суми са
предмет на предявения иск. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок
е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
Безспорно се установи от писмените доказателства, а и от становищата на страните,
че между същите е сключен договор за потребителски кредит № ***** от 29.07.2022 г., с
който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., която сума била получена в брой
при подписването на договора. По делото е приет като писмено доказателство процесният
договор за потребителски кредит /л.4-10/, ведно с погасителния план към него. Приети са
също договор за посредничество за предоставяне на потребителски кредит от 29.07.2022 г.,
искане за сключване на договор за кредит № 9107396 от 29.07.2022 г., стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – 2 бр.,
тарифа за таксите и разходите събирани от „Сити Кеш“ ООД. От договора е видно, че на
ответника е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., която сума следва да се изплати от
заемателя на 23 седмични вноски, две от които по 7,79 лв. лв. и 21 вноски по 51,80 лв., при
ГЛП 40,05 % и ГПР 49,81 %. В чл.3, т.12 от договора е посочено, че общата сума по кредита
е в размер на 1103,38 лв., включваща 1000 лв. главница и 103,38 лв. договорна лихва. В чл.11
от договора е посочена неустойка в размер на 575,62 лв., дължима при неизпълнение на
задължение по чл.5 от договора, а именно непредставяне на обезпечение в тридневен срок –
банкова гаранция или поръчител. Видно от погасителния план, неустойката е кумулирана
към седмичната погасителна вноска, като общата сума по кредита възлиза на 1679 лв. С
оглед погасителния план последната вноска е с падеж на 06.01.2023 г.
По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно. От същото е видно, че ответникът е кредитиран със сумата от 1000 лв. от
2
кредитодателя „Сити Кеш“ ООД, като освен връщането на главницата, за периода на
договора ответника се задължава да плати и годишна възнаградителна лихва в общ размер
на 103,38 лв. при лихвен процент от 40,05 % и ГПР 49,81 %. Вещото лице установява, че
размерът на ГПР по процесния договор с включена в него неустойка съгласно чл.11, ал.1 от
договора би бил 1073,89 %. Вещото лице установява, че общо платените суми от ответника
по договора за кредит са в размер на 239,00лв.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за потребителски
кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изисквания, включително
относно действителността му. Ищецът „Сити Кеш“ ООД е финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност
и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК. Константна е
практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да
следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този
смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби
на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от
ЗЗД. Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора и в общите условия не е уредено от какви
компоненти е съставен ГПР. Както установи вещото лице в приетата по делото експертиза,
ГПР би било 1073,89 %, когато в него е включена неустойката по чл.11 във вр. с чл.5 от
процесния договор. Следователно посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на
реалния и би надхвърлил значително законоустановения от 50%.,
който би се получил при съобразяване на всички възнаградителни плащания.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като според
ал.5 на същия текст клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като
неотговарящ на изискванията на ЗПК.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -12,
договорът е недействителен. Касае се за изначална недействителност, тъй като посочените в
разпоредбите императивни изисквания са изискуеми при самото сключване. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ответник би следвало да дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
3
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК гласи: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.“.
Предвид на изложеното съдът намира, че ответникът дължи главницата, но не и
договорната лихва и обезщетението за забава. В случая се установи, че чистата стойност на
кредита е в размер на 1000 лв. Общият размер на плащанията, сторени от ответницата
239,00 покрива част от главницата. Ответницата дължи остатъка от главницата в размер на
761 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лв. искът за
главница подлежи на отхвърляне. Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
По разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено от ищеца в исковата молба – 450 лв. общо разноски в
заповедното и исковото производство. Не представят списък по чл.80 от ГПК за други
разноски. Право на разноски има и ответницата, като процесуалния й представител прави
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален хонорар, съобразно
Нардба № 1 за МРАВ. Не представя списък по чл.80 от ГПК за други разноски
Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер
на 283,64 лв.
Следва да се определи на адв. М. възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА
съобразно отхвърлената част от исковете, което съдът определя в размер на 480 лв. с ДДС,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *******
дължи на „Сити Кеш” ООД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 сумата от 761,00 лв.
(седемстотин шестдесет и един лева) - главница, представляваща главница дължима по
договор за потребителски кредит № ***** от 29.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 95,59 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 29.07.2022 г. до 06.01.2023 г. и сумата от 111,73 лв. -
законна лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 01.07.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 211/07.09.2023 г. по ч.гр.д.
№ 381 по описа за 2023 г. на РС-Гълъбово.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ******* да заплати на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 283,64 лв. (двеста
осемдесет и три лева и 64 ст.), представляваща разноски за заповедното и исковото
производство.
4
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати на Еднолично Адвокатско
дружество М., с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет.5, офис 42, представлявано от адвокат М. М., на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) с ДДС за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5