Р Е Ш Е Н И Е
№
2019 год., гр.Велинград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Секретар: Павлина Матушева
като разгледа,
докладвано от съдия Иванка Пенчева а.н. дело
№ 314 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по
жалба на Ц.Г.Г. против Наказателно Постановление №18-0367-001982 от 30.11.2018
г. на Началник РУП към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което, на основание чл.
180, ал., т. 3, пр. 2 ЗДвП й е наложено
административно наказание глоба за нарушение на чл. 52, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката
оспорва извършеното нарушение. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че отговорността й е ангажирана при неизяснени фактически
обстоятелства относно време място и обстановка. Счита, че описанието на
нарушението е непълно и неточно. Счита за необосновани изводите на
административнонаказващия орган, с оглед събраните по преписката доказателства.
Иска от съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата
страна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена
в срок /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателката на 27.02.2019 г., а жалбата е подадена на 06.03.2019 г.-по
пощата/, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Като прецени
събраните по делото доказателства, съдът
установи от фактическа страна
следното:
На 21.09.2018г., след излъчен видеоклип
в телевизионните медии на преминаваща група деца, предвождани от две учителки през
ж.п. прелез при езерото „Клептуза“, в гр. Велинград, при спуснати бариери и при
подаден светлинен сигнал, забраняващ преминаването, служителят при РУ Велинград-мл. автоконтрольор
Т.У. съставил АУАН по ЗДвП на учителките, предвождащи групата, сред които е
жалбоподателката Г.. Разпространението
на видеоклипът получило широк обществен отзвук. Органите, извършващи контрол по
ЗДвП на територията на гр. Велинград, се
самосезирали и след като установили самоличността на двете учителки, ги
поканили за съставяне на АУАН в сградата
на РУ Велинград. Установило се, че деянието е извършено предишния ден, около
обяд, на кръстовището на ул. „Никола Вапцаров“ с ул. „Клептуза“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката
и свидетеля К.П.,***, за това, че на 20.09.2018г., около 13,30 часа, в гр.
Велинград, на ж.п. прелез на кръстовище на ул. „Клептуза“ и ул. „Никола
Вапцаров“, като водач на ученическа група от пешеходци, преминава през прелеза
при спуснати бариери, с което поставя в опасност живота и здравето на водената
група. Актът бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 30.11.2018
г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Г. е
наложена глоба в размер на 150,00 лева за нарушение на чл.180,ал.1, т.3, пр. 2
от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: от разпита на свидетелите Т.У., К.П. , както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените
свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични. Същите не са в особени отношения с жалбоподателката, при което липсват основания за съмнение в
достоверността показанията,които съдът третират като
обективни По делото като веществено
доказателство е приложен видеоклип, отразяващ извършеното нарушение. Последният
не е изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствено
средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че
случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла
на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи
от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по
н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). По делото като доказателство, установяващо, датата
на извършаното нарушение, следва да се кредитират показанията на св. И., който
заявява, че е бил по време на събитието на мястото, понеже работи в близост до
прелеза и доколкото не излага в
показанията си знае за друг подобен случай, следва да се счита, че нарушението
е извършено на датата, посочена в акта. Дата се установява и от видеозаписа. Съдът
не кредитира показанията на този свидетел, в частта, относно обстоятелството,
че част от децата са преминали преди да се спуснат бариерите, а другата след
като влакът е преминали са били вдигнати. В тази част показанията му
противоречат на останалия приобщен по делото материал. Освен това, свидетелят
заявява, че детето му е сред предвожданата от жалбоподателката група, което предполага
възможната негова заинтересованост от изхода на спора.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Акт за установяване
на нарушение Серия Д 943644 от 21.09.2018г. и обжалваното Наказателно
постановление № 18-0367-001982 от 30.11.2018 г. са съставени от компетентни
органи, съгл. т.1.3 и т.2.8 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, във вр. чл. 189, ал.1 и ал. 12 ЗДвП. При съставянето
им не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя. Същите съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Описани са точно времето и мястото на нарушението, приетите за
установени фактически обстоятелства от неговия състав, посочена е нарушената
разпоредба, както и санкционната такава. Даденото описание на нарушението
позволява на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира
защитата си, като възрази срещу фактите или срещу подвеждането им под
съответната разпоредба от закона.
Съдът счита за неоснователни възраженията на защитата на
жалбоподателката в тази насока. Описание на нарушението се съдържа и то се
изразява в посочване на изпълнителното деяние от неговия състав, а именно
преминаване през железопътния прелез. Посочено е и качеството на
жалбоподателката-водач на ученическа група пешеходци, както и че преминаването
е осъществено при спуснати бариери. Посоченото в акта и в наказателното
постановление, че с деянието са поставени в опасност живота и здравето на
водената група е израз на обществената оценка на извършеното и на прогласеното
в чл. 5, ал.1, т. 1 ЗДвП, пр. 2-ро ЗДвП
задължение към всички участници, но не следва да се счита, че тези констатации
са част от състава на нарушението и да се изисква обосноваването им с посочване
на действия или бездействия, водещи до поставяне в опасност. Доколкото
нарушаването на предвидената в чл. 52, т. 1 ЗДвП забрана е формално нарушение и
не изисква настъпване вреди или поставяне в опасност, за да се счита за съставомерно,
то с осъществяване на изпълнителното деяние същото се счита за извършено. Освен
това, за да прогласи като нарушение преминаването през железопътен прелез при
спуснати бариери, без оглед на приближаващ по релсите влак, законодателят е
отчел, че самото преминаване създава
опасност и предприемането му само по себе си е нарушение, без да се изисква
настъпване на реално увреждане или създаване на опасност за увреждане.Предвид
на което, в случая не е налице непълно и
неточно описание на нарушението, както твърди жалбоподателката, след като са
посочени действията, с които е нарушила предвидената в закона забрана.
От събраните по делото доказателства се
установява и извършеното от жалбоподателката нарушение на чл. 52, т. 1 ЗДвП.
Разпоредбата въвежда
забрана за участниците в движението да преминават през железопътен прелез при
спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от
съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали,
забраняващи навлизането в прелеза.
Участник в
движението по см. на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или
бездействие оказва влияние на движението по пътя, като водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя и Ц.Г. притежава това качество,
доколкото съпровожда група ученици при предвижването им по пътя. В качеството си на водач по см. на § 6, т. 25
ДР на ЗДвП, т.е. на лице, което води организирана група пешеходци, е обвързана да
съблюдава правилата за движение при преминаване през ж.п. прелез на
съпровожданата от нея група. Нещо
повече, предвид длъжността която заема е длъжна да проявява засилена грижа и отговорност, към спазване на законите и правилниците по
тяхното приложение, особено по време, когато изпълнява задълженията си като учител. Не се спори, че предвожданите деца са под
контрола на две учителки, като една от тях е жалбоподателката. Установи се по
безспорен начин, че бариерите са
спуснати при преминаването на част от децата през ж.п. прелеза с една от
учителките. Предвид че групата деца се движили
заедно с двете учителки, за всяка от тях поотделно е възникнало задължението да
съблюдава правилата за движение, като не допуска преминаване на цялата група,
на всяко едно от децата, през ж.п. прелеза. С оглед на това, съдът счита за неоснователно
възражението на защитата на жалбоподателката, че същата не следва да носи
отговорност, понеже е предотвратила преминаването на част от децата при появата
на идващия влак, щом другата част, които също са съпровождани от нея са
преминали прелеза.
Съобразно
установеното, съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е
приел, че е реализиран съставът на нарушението, в което Ц.Г. е обвинена и
законосъобразно е наложил наказание, на осн. чл. 180, ал.1, т. 3, пр. 2 ЗДвП.
При определяне на
размера на наказанието, е преценена степента на обществена опасност на деянието,
а именно, че се касае за нарушение на
правилата за безопасност на движение, предназначени да осигурят защита
на обществените отношения по безопасността и сигурността на транспортната
дейност, представляваща източник на повишена опасност за живота и здравето на
неограничен кръг лица. Отчетени са конкретните обстоятелства, че предвожданата
група се състои от деца на сравнително ниска възраст, в която са по-лесно
податливи и склонни да се подчиняват на инструкциите на
възрастните. Отчетено е обстоятелството, че на Ц.Г., с оглед упражняваната от
нея професия, обществото възлага
отговорността за възпитаването на подрастващите към спазването на законите.
Отчетено е обстоятелството, че по време изпълняване на задълженията, свързани с
качеството й учител, отговаря за безопасността на учениците.
Отчетено е обстоятелството за широкия обществен отзвук от
извършеното, което е скандализирало обществото до степен за него да бъде
изразено възмущение по медиите, по социалните мрежи и от неограничен кръг хора
от различни възрастови групи, упражняващи различни професии, необвързани по
никакъв начин един от друг, което свидетелства за значимостта на проблема и поставения върху него акцент.
Отчетено е обстоятелството, че по този начин е накърнено доверието в учителската
професия и е подронен авторитете на много хора, безспорно упражняващи съвестно
и всеотдайно своята професия. Съобразно
това, съдът счита, че наложеното от административнонаказващия орган наказание в неговия максимален размер не е явно несправедливо
и е съобразено с индивидуалните особености на конкретния случай, с оглед
постигане на целите на чл. 12 ЗАНН за личната и генералната превенция.
Неоснователни са възраженията на
защитата на жалбоподателката, че нарушението е маловажен случай. Правилата за
движение са въведени да осигурят сигурността и безопасността в транспорта, с
оглед охрана на лични и имуществени интереси на неограничен кръг адресати.
Нарушаването на голяма част от тях води създаване на реална опасност от
настъпване на вредни последици. В конкретния случай е необосновано да се счита,
че извършеното нарушение, а именно –преминаване през ж.п. прелез на спуснати
бариери на деца, предвождани от учители, нарушението се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност отколкото обикновените случаи на нарушения от този
вид.
Поради гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград, счита, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление №18-0367-001982 от 30.11.2018 г. на
Началник РУП към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което, на Ц.Г.Г., ЕГН: **********,
на основание чл. 180, ал., т. 3, пр. 2 ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба за нарушение на чл. 52, т. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева