Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, .04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Петкова
въззивно
гражданско дело № 499 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал.
1 т.1 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Евролийз
Ауто“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. СКофия, бул.
„Христофор Колумб“ №43 ет.5, представлявано от Ивайло Емилов Петков, срещу
действия на ЧСИ Захари Димитров, рег. №808 на КЧСИ по изп.д. №767/2016г., изразяващи
се в отказ на ЧСИ да насочи принудителното изпълнение срещу недвижим имот,
собственост на длъжника И.К.К., ЕГН **********, както и спирането на
насрочената на същия имот публична продан, обективирани в Постановление на ЧСИ
от 13.11.2019г. В жалбата се излага, че ЧСИ незаконосъобразно служебно е
предприел действия по спиране на насоченото принудително изпълнение- без да има
такова искане или подадена жалба от длъжника. Сочи, че представеното решение е
по друго изпълнително дело и не обвързва ЧСИ с констатациите на съда. Освен
това излага, че не е доказателствената тежест за взискателя да установява, че
недвижимият имот на длъжника не е несеквестируем. Моли да бъдат отменени
атакуваните изпълнителни действия, като бъде задължен ЧСИ да извърши исканите
действия.
В срока по чл.436 ГПК е депозиран
отговор от длъжника И.К.К., която оспорва жалбата. Сочи, че действията на ЧСИ
за отмяна на насочването на принудителното изпълнение по отношение на
недвижимия имот, представляващ ап.2, находящ се на втория етаж на жилищна
сграда с ид.№ 10135.2555.213.1 в гр. Варна, м-ст „Чаира“ ул. „Д. Икономов“ №30,
както и за спирането на публичната продан. Твърди, че имотът представлява
единствено жилище на длъжника, в което той живее с двамата си синове, майка си
и нейния съпруг. Твърди, че същото е несеквестируемо. Освен това излага, че е
ипотекирано в полза на трето лице. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
ЧСИ е депозирал обяснения на осн.
чл.436 ал.3 ГПК.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна-взискател по изпълнително дело, в седмодневния срок по чл.
436 ал. 1 от ГПК /видно от доказателствата, съобщението до взискателя е връчено
на 22.11.2019г./, както и срещу подлежащ на обжалване акт съобразно чл.435 ал.1
т.1 ГПК, поради което е и допустима.
По същество съдът намира следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя „Евролийз Ауто“ ЕАД въз основа на издаден
изпълнителен лист, издаден за солидарно осъждане на длъжниците И.К.К. и
„Атлантик –Гама Стройинвест“ ООД за сумата от 9 960,82 лв. Първоначално
изпълнителното производство е образувано под №20138070400196 по описа на ЧСИ
Надежда Денчева, впоследствие е прехвърлено за продължаване на изпълнителните
действия при ЧСИ Станимира Данова под №20157180400163. По молба на взискателя е
прехвърлено за продължаване при ЧСИ Захари Димитров под настоящия номер.
Още при образуване на делото на
03.06.2013г. е наложена възбрана по отношение на собствения на И.К. имот,
представляващ ап.2, находящ се на втория етаж на жилищна сграда с ид.№
10135.2555.213.1 в гр. Варна, м-ст „Чаира“ ул. „Д. Икономов“ №30. За наложената
възбрана длъжникът е уведомен на 22.07.2013г. Няма данни да е депозирана жалба
от длъжника срещу вписаната възбрана.
С уведомление по чл.47 ГПК
длъжникът К. е уведомена за насоченото срещу недвижимия имот принудително
изпълнение и насрочения опис. Последният е извършен на 06.08.2019г.На
20.08.2019г. е предявена оценката на недвижимия имот.
С разпореждане от 30.10.2019г. на
ЧСИ е насрочена публична продан на недвижимия имот за периода от 12.11. до
12.12.2019г., със срок за отваряне на офертите на 13.12.2019г. Проданта е разгласена.
В първия ден на проданта е
постановено обжалваното разпореждане, с което ЧСИ, като е съобразил
представеното от пълномощник на длъжника К. решение №1400/11.07.2012г. по
в.гр.д. №1198/12г. по описа на ВОС, е
спрял публичната продан и е отказал да насочи изпълнението по отношение на
недвижимия имот, докато от взискателя не бъдат представени доказателства, че
имотът не е несеквестируем.
Разпореждането, с което ЧСИ е
отказал насочване на принудителното изпълнение по отношение на недвижимия имот,
е незаконосъобразно.
Нормата на чл.444 и сл. от ГПК
уреждат хипотезите, когато имуществото на длъжника е защитено от насочване на
принудително изпълнение. Нормата на чл.435 ал.2 т.2 ГПК пък урежда
процесуалната защита на длъжника при нарушаване на гарантираните му в чл.444 ГПК права. Следователно и само и единствено длъжникът е легитимиран да упражни
правото си да защити своето несеквестируемо имещуство, като подаде жалба срещу
действията на ЧСИ, реализиращи принудително изпълнение по отношение на това имущество.
С такова право не разполагат нито трети лица за производството, нито съдебният
изпълнител. Позоваването на несеквестируемостта следва да изхожда от длъжника,
а не да се съобразява служебно от съдебния изпълнител. По аргумент на
по-силното основание, при предприето вече насочено принудително изпълнение по
отношение на недвижим имот, ЧСИ не разполага с правомощията да отмяна сам свои
изпълнителни действия. Същите са обжалваеми, поради което и компетентен да се
произнесе по тяхната законосъобразност, е съда и то само ако е депозирана жалба
от длъжника. В настоящия случай е била налице депозирана жалба от 13.11.2019г.
от И.К.. Поради което в компетенциите на ВОС е било да се произнесе по спора
дали имотът е несеквестируем, респективно да отмени насочването на изпълнението
по отношение на този имот. В компетенциите на съда, разглеждащ жалбата, е и да
се произнесе по евентуално искане за спиране на насрочената продан. С такова
искане обаче нито в жалбата до ВОС последният е бил сезиран, нито пък е
отправяно такова до ЧСИ. Последният незаконосъобразно се е произнесъл служебно.
Само на това основание следва да бъдат отменени извършените изпълнителни
действия.
ЧСИ е длъжен да съблюдава дали
имотът срещу който е насочено принудителното изпълнение е секвестируем, но тези
свои правомощия ЧСИ следва да упражни при позоваване на несеквестируемост от
страна на длъжника. Не е в тежест на взискателя, който посочва изпълнителния
способ, да представя доказателства, че същият не е несеквестируем. Преценката е
на ЧСИ и той е длъжен да извърши необходимите справки и да събере
доказателства, включително и чрез назначаване на СТЕ, която да установи
предпоставките по Наредбата №7 за определяне на минималната жилищна площ. Като
е дал указания на взискателя да представи той доказателства в тази насока, ЧСИ
е постановил незаконосъобразно разпореждане. И не на последно място следва да
се отбележи, че постановените в друго производство актове, както и събраните
доказателства досежно несеквестируемостта на имота, не могат да бъдат
използвани като доказателства в настоящото изпълнително производство. Особено
като се има предвид и дългия период от време, който е изминал от събирането на
тези доказателства.
По всички изложени съображения
съставът намира, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни. Същите следва да
бъдат отменени. ЧСИ следва да съобрази обаче, че независимо от отмяната на
разпореждането, с което е постановено отказ за насочване на принудителното
изпълнение по отношение на недвижимия имот, действия по насрочената публична
продан не следва да бъдат извършвани до отмяната на извънредното положение,
предвид нормата на чл. 5 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. Съобразно цитираната норма спират се всички обявени публични продани и
въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители. След
отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се
насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действия на ЧСИ Захари Димитров, рег. №808 на КЧСИ по изп.д. №20168080400767/2016г.,
изразяващи се в отказ на ЧСИ да насочи принудителното изпълнение срещу недвижим
имот, представляващ ап.2, находящ се на втория етаж на жилищна сграда с ид.№
10135.2555.213.1 в гр. Варна, м-ст „Чаира“ ул. „Д. Икономов“ №30, собственост
на длъжника И.К.К., ЕГН **********, обективирани в Постановление на ЧСИ от
13.11.2019г., ПО ЖАЛБАТА НА „Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43 ет.5,
представлявано от Ивайло Емилов Петков и на осн. чл.435 ал.1 т.1 ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ Захари Димитров, че следва да съобрази нормата на чл.5 ал.1 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., КАТО НЕ ИЗВЪРШВА действия по насрочената публична продан до отмяната на извънредното положение.
След
отмяна на извънредното положение публичната продан следва да се насрочи наново,
като не се дължат нови такси и разноски.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.