№ 1718
гр. Плевен, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Д. Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело №
20244430102424 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “****“ ***, ***, със седалище и
адрес на управление ****, чрез ***., против Л. В. В., в която се твърди, че във
връзка с Разпореждане № 4406 от 15.04.2024, по чгд№7190/2023г., с което е
уведомен ищеца, че Заповедта за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника Л. В. В., ЕГН ********** е връчена на последния при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок „****“ ***, ЕИК: **** упражнява
законовото си право да предяви иск, с който да признае съда за установено по
отношение на ответника Л. В. В., ЕГН **********, че същият дължи на
„****“ ***, ЕИК: **** вземане, което е предмет на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ по ч.гр.д № 7190/2023 по описа на Районен съд - Плевен и
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди се, че между страните ***, ЕИК ****, в качеството си на
кредитодател, и Л. В. В., ЕГН **********, в качеството и на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *** г. по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
1
разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.
В случай, че съдът приеме, че договорите не са сключени по електронен
път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/ , то моля да приеме, че Договора за паричен заем по своето
естеството си е реален договор и същият се счита за сключен, считано от
датата на получаване на паричната сума.
Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
2
кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия
и Договор за потребителски кредит № *** по безспорен начин установяват
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК.
Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит
"****", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от
разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с
него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез
хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора
за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата
информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след
запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно
волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон
"Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм
въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с
извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било
подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След
електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ
автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно
изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията
към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "****" ЕАД като кредитор и
длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия,
подробно уговорени в цитираните по-горе докумети. При кандидатстването за
кредита ответникът сам избира да обезпечи изпълнението на задълженията си
3
чрез поръчителството на „***“, като договорът за предоставяне на
поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по
реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.
Моли, съдът да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от
ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В
процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се
направи чрез тълкуване на т.Ш.11, вр.т.Ш.9., б."а" от Общите условия към
договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят
кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за
кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам,
че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на
указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на
посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а
ОУ и Договорът - приети и подписани от същия.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен
път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е
реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване
на паричната сума.
Твърди се, че на 04.05.2018г. длъжникът Л. В. В., ЕГН **********: с
Договор за потребителски кредит № *** с „****“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: ***, по силата на който е получил сумата от 1000 лв.,
срещу което се съгласил да върне - броя вноски по - лева в срок до 10.03.2019
г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В съдебната практика е прието, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
4
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „****“
*** Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 oт ОУ страните са постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.В
Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ,
неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В
Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на **** да уведомява
Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.На 04.05.2018, ответникът Л. В. В., ЕГН
**********: е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството ***. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - ****
и да отговаря пред **** солидарно с Л. В. В., ЕГН **********: за всички
задължения по Договора за кредит с **** така, както те са установени в
Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от ****.На 04.05.2018 година *** и ****
са сключили договор за поръчителство, по силата на който *** се е задължило
спрямо **** за всички задължения на Л. В. В., ЕГН **********: по Договора
за кредит.Ответникът Л. В. В., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.**** е поканило *** да плати всички
изискуеми задължения на Л. В. В., ЕГН: ********** по Договора за кредит на
18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2
от Договора за предоставяне на поръчителство *** е изпратило уведомление
до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и
предстоящо плащане от ***.На 23.02.2021 г. *** е погасило дължимите от Л.
В. В., ЕГН: ********** на **** суми. С извършване на посоченото плащане
5
„***“ ***, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание
чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.202 г. „***“*** е уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на *** в правата на кредитора
****, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 620.82 лева, ведно със
сумата от 180.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху
дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „***“ ***, като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „****“
***, ***, със седалище и адрес на управление: ****.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г. г., в видно че страните са
постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част
от договора.
Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на
„***“ *** към ответника по гореописания Договор за кредит е прехвърлено на
„****“ ***, ***.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия
от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел
да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
6
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/
да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата
искова молба.
Ответникът Л. В. В., ЕГН **********: не е изпълнил в срок задълженията
си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да
приеме за установено, че ответникът Л. В. В., ЕГН **********, дължи на
„****“ ***, *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 7190/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1732.30
лв., формирана както следва:
главница по Договор за потребителски кредит в размер на 1000 лв.,
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 167.6 лв. за период от 04.05.2018 г. до
10.03.2019 г,
законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в
размер на 564.6 лв. за период от 04.05.2018 г. до 19.12.2023г.,
както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължи от Л. В. В., ЕГН **********: по силата на чл. 2, раздел X. „Забава.
Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит,
съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Л. В.
7
В., ЕГН **********: ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г).Претендират се и разноски
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител е оспорил
предявените искове, като оспорва автентичността на договора, прави
възражение на нищожност на договора поради противоречие със законови
норми ЗПК и прави възражение за изтекла давност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни, констатира
следното:
Не е спорно, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 7190/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1732.30
лв., формирана както следва:
главница по Договор за потребителски кредит в размер на 1000 лв.,
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 167.6 лв. за период от 04.05.2018 г. до
10.03.2019 г,
законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в
размер на 564.6 лв. за период от 04.05.2018 г. до 19.12.2023г.,
както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
По отношение на спорния въпрос за подписване на договора с
„****“ЕАД, съдът приема тезата на ищеца : Длъжникът е кандидатствал
онлайн за отпускане на потребителски кредит "****", като за целта попълнил
заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си
данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация
относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ,
Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение №
1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на
8
имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към
кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на
сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се
считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и
подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора,
Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла
на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на
договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ
между "****" ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил
сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-
горе докумети. При кандидатстването за кредита ответникът сам избира да
обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „***“,
като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за
сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на
електронни изявления.
Още повече, че представителят на ответника не е оспорил успешно по
надлежен ред подпивнате ота докементите по посочения ред.
От друга страна, съдът прима възражението на представитля на
ответика, че от представените доказателства не става ясно как е предадена
сумата на ответника, съгласно ОУ-л.9- лично, на търговец за закупуване на
стока, по банкова сметка и т.н. и дали е предадена, предвид естеството на
договора, че е реален и произвежда действието си, след предаване на сумата.
Предвид на това, съдът счита, че не следва да обсъжда останалите
възражения на ответника, макар и съгласно съдебната практика да са
правилни: относно недействителността на договора, на договора за
поръчителство, приложението за изтекла давност на ТР№3/2023г. от
21.11.2024г.
С оглед само на това обстоятелство, съдът приема, че следва да се
отхвърлят предявяниете искове като неоснователни и недоказани и не се
дължат разноски в полза на ищеца.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на осн.чл.422 вр с чл.124 от ГПК от
“****“***, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК**** против Л. В.
В., ЕГН**********, за установяване вземането на кредитора по издадена
заповед по чл.410 от ГПК №42/05.01.2024г. по ч.гр.д.№7190/2023г. на ПлРС за
сумата в общ размер от 1732.30 лв., формирана както следва:
главница по Договор за потребителски кредит в размер на 1000 лв.,
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 167.6 лв. за период от 04.05.2018 г. до
10.03.2019 г,
законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски
кредит в размер на 564.6 лв. за период от 04.05.2018 г. до 19.12.2023г.,
както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението в съда-21.12.2023г. до окончателно изплащане на вземанията,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10