Присъда по дело №137/2021 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 2/18.11.2021 г. по НОХ дело №137/2021 г. по описа на РС-
Белоградчик.
Срещу подсъдимите Н. З. Д. и В. М. В. – двамата от гр. Б., обл. В., е
повдигнато обвинение затова, че за времето от 28.06.2020 г., в гр. Б., обл.В.,
на ул. «К.» № ..., в условията на съучастие , като съизвършители, улеснили
непълнолетно лице от мъжки пол : М. В. М., роден на ...................г. и лице от
женски пол, което не е навършило 16 години : Д. С. А., родена на ....................
г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставили
стая за живеене и финансови средства – престъпление по чл.191 ал.2 от НК
вр. чл.20 ал.2 от НК.
По искане на страните по делото, което съдът е уважил в
проведеното разпоредително заседание, производството е продължено и
приключено по реда на Гл. ХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано
по безспорен начин и пледира на подсъдимите да бъде наложено
административно наказание на осн. чл.78 А от НК, което да е в минимален
размер, като спрямо подс. В. се приеме, че има настъпила реабилитация,
относно неговото предходно осъждане с наказание “пробация” и „лишаване
от правоуправление“, тъй като те са изтърпени, и са изтекли изискуемите
срокове за реабилитиране.
Подсъдимите, в проведеният им в с.з. разпит, правят пълни
самопризнания за вина и авторство на деянието, не отричат, напротив –
изцяло потвърждават фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
и молят съда за минимално наказание “глоба”. Защитникът на двамата
подсъдими, също моли за снизхождение, като счита, че следва да се наложи
административно наказание “глоба” на двамата му подзащитни, тъй като към
момента са с чисто съдебно минало – Н. Д. не била осъждана никога, а В. –
еднократно, но е реабилитиран вече, а размерът на това наказание – да е
минимален, с оглед социалното положение на двамата и поведението им при
проведеното разследване.
Съдът, като взе предвид събраните по ДП. № 70/2021 г. на РУ-
Белоградчик доказателства, доводите на страните, вкл. и изтъкваните в с.з.,
реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.378 ал.2 от НПК приема за
установена следната фактическа обстановка:
От фактическа страна:
Подс. Н. З. Д. е родена на ................ г. в гр. В., обл.В., живее в гр. Б.,
обл.В., българка, български гражданин, не омъжена, с основно образование,
не осъждана, не работи, с ЕГН **********.
Подс. В. М. В. е роден на ..................... г. в гр.Б., обл.В., живее в гр. Б.,
обл.Видин, българин, български гражданин, не женен, със средно
образование, не осъждан, не работи, с ЕГН **********.
1

Подс. В. М. В. е бил осъждан както следва 1./ С определение № 36 от
13.02.2014 г. по НОХ дело № 32/2014 г. на РС-Белоградчик, В. е признат за
виновен и наказан за престъпление по чл.343 Б ал.1 НК - с „пробация” със
задължителните мерки за срок от дсет месеца и «безвъзмезден труд в полза на
обществото» в размер на 100 ч. годишно за срок от десет месеца. Наложено
му е било и наказание «лишаване от правото да упрвлява МПС» за срок 4
месеца. Определението е в сила от 13.02.2014 г. Съдът приема, че на
21.12.2016 г. са се заличили последиците от наказанията на основание
абсолютната реабилитация относно тях - по осн. чл.88 А ал.1 от НК вр. чл.82
ал.1 т. 5 от НК, която настъпва по силата на закона и не е необходимо
изричното й отбелязване в бюлетина за съдимост на осъдения, достатъчно е
констатирането на законоизискуемите обстоятелства от надлежните органи –
изтърпяване на наказание и давностен срок. .
В началото на 2021 г. / м. февруари/ в Д“СП“-Белоградчик, Отдел
„Закрила на детето“ постъпил сигнал от СУ „Хр. Ботев“ в гр. Белоградчик,
относно непълнолетна ученичка от училището, която не посещава вече
същото и имало данни, че живее с семейни начала с друго, непълнолетно лице
в града. По този повод св. Т. С. – социален работник в Отдел „Закрила на
детето“ към Д СП“-Белоградчик, извършила проверка, като първо посетила
домът, в който следвало да живее непълнолетната ученичка Д. С. А., родена
на .................. г. Там, С. заварила майката на детето – А. К. Я., която не
отрекла, че дъщеря й Д. още лятото миналата година / 2020 г./ се е „оженила“
за непълнолетния М. В. М. / род. ..................... г./ и живеят в дома му на
ул.“К.“ № .... в гр. Б., където всъщност живеят и родителите на М. М.. А. Я.
обяснила, че тя и мъжът с когото живее – баща на Д., ходели да работят в
чужбина , дори когато станала тази „женитба“, бащата бил там – извън
страната ни, Д. не била искала разрешението на родителите си и майка й не
могла да й се противопостави.
Св. С. посетила и дома на ул. “К.“ № ... в града и констатирала от
личните разговори с пребиваващите там – че действително в къщата живеят
Д. А., М. М. и родителите на същия – подс. Н.Д. и В.В.. Те потвърдили, че
непълнолетните живеят от 28.06.2020 г. в дома, като никой не ги е
принуждавал за това, но и те не са искали съгласието на родителите. Въпреки
това, подс. Д. и В. приели положението – осигурили стая в къщата за двамата
непълнолетни и ги подпомагали с финансови средства, а те заживели като
съпрузи.
Спрямо непълнолетните била предприета мярка за закрила в семейна
среда, насочени били към услуга в ЦОП в гр. Белоградчик – социална услуга
за подкрепа, информиране и консултиране по повод съжителството им и
мотивиране да не прекъсват образованието си.
В РП-Видин било отпочнато и досъдебно производство по чл.191 ал.2
от НК срещу подс. Н. Д. и В. В..
Съдът намери, че гореописаните доказателства, обсъдени в своята
2

съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват
описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и вината на подсъдимите.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подс. Н.Д. и В.В. от обективна и субективна страна са осъществили състава
на престъплението по чл.191 ал.2 НК вр. чл.20 ал.2 от НК.
От обективна страна – Подс. Н. Д. и В.В. за времето от 28.06.2020 г.
до 30.06.2021г. / момента на предявяване на обвиненията към тях от
разследващия орган, с предявяване на Постановленията за това – от
29.06.21г., в хода на ДП 70/2021 г. по описа на РУ-Белоградчик/ в гр. Б.,
обл.В., на ул. «К.» № ..., улеснили непълнолетно лице от мъжки пол : М. В.
М., роден на 09.09.2004 г. и лице от женски пол, което не е навършило 16
години : Д. С. А., родена на .......................г., да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, като им предоставили стая за живеене и финансови средства.
От субективна страна – подс. Д. и В. са действали при условията на
пряк умисъл, тъй като са съзнавали, че : действията им спомагат за и водят
до продължаващо съжителстване на съпружески начала между непълнолетния
им син – свид. М. М. и друго, също непълнолетно към онзи момент лице от
женски пол – свид. Д. А., съзнавали са ниската възраст на двамата.
Двамата подсъдими са извършили престъплението като съучастници, и
то под формата на съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като и
двамата не само общо са допринесли за настъпване на противоправните
последици, а по един и същи начин действайки , са осъществявали самото
изпълнително деяние / улесняване, чрез осигуряването на условия, за такъв
вид съжителство/, в един продължителен период от време / поне до
привличането им към отговорност, за когато може да им се търси такава, а
ако това продължава и към настоящият момент – тъй като при разглеждане на
делото, синът им и св. А. продължават да не са навършили 18 г. или 16 г.
втората, то това остава извън предмета на делото и съдът не може да простре
присъдата си върху друг период/.
Предвид изложеното, съдът приема че подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването
на общественоопасните последици от него и са искали настъпването им,
евентуалните обичаи и традиции в ромската общност – за ранен “брак”, в
смисъл на съжителстване като съпрузи на младежи, не навършили пълнолетие
- не може да изключи вината , респ. умисъла им.
Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са
ниското правно съзнание на подсъдимите, незачитане на законовите
разпоредби съпоставени с етническите традиции на ромският произход на
подсъдимите и свидетелите М. и А..
3

По вида и размера на наказанието:
1./ За извършеното от подс. Н.Д. престъпление по чл.191 ал.2 от НК вр.
чл.20 ал.2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок до
две години или “пробация”.
Съдът констатира също така, че са налични предпоставките на чл.78а от
НК, подс. Д. да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното
от нея деяние, по следните съображения: за умишленото престъпление се
предвижда наказание по-леко от “лишаване от свобода” въобще, Д. не е
осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, поради
което съдът прие, че подсъдимата не следва да понесе наказателна, а
административно-наказателна отговорност.
Съдът след като освободи подс. Н. Д. от наказателна отговорност, й
наложи административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 лв. , след
като съдът отчете материалното и социално положение на наказаната най-
вече, както и факта, че е действала спрямо свое дете, а също така и съобразно
традиционното по-различно отношение и разбиране на ромският етнос по
въпросите за брака.
2./За извършеното от подсъдимия В. М. В. престъпление по чл.191 ал.2
от НК вр.чл.20 ал.2 от НК, законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или “пробация”.
Съдът обаче счете, че са налице обаче предпоставките на чл.78а от НК,
подс. В. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от
него деяние, по следните съображения: за умишленото престъпление се
предвижда наказание по-леко от “лишаване от свобода” въобще, деецът към
момента на извършването му - не е осъждан / по предходно осъждане е
настъпила реабилитация, В. на следващо място не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред, поради което съдът прие, че
подсъдимият не следва да понесе наказателна, а административно-
наказателна отговорност.
Съдът след като освободи подс. В. М. В. от наказателна отговорност, му
наложи административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 лв. , след
като съдът отчете материалното и социално положение на същия най-вече,
както и факта, че е действал спрямо свое дете /съобразявайки се с негови
желания/ , а не трето лице, вкл. традиционното по-различно отношение и
разбиране на ромският етнос по въпросите за брака.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	2
Дата:	18 ноември 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20211310200137
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2021 г.

Присъда по дело №137/2021 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите