Р Е Ш Е Н И Е №
52
Град Н., 16.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
При секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия П.П. административно наказателно дело № 52 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М.Й.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 1210 от 18.09.2020г., издадено от Началника на РУ-Н., с което на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 222 лева за нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН.
Жалбоподателката твърди, че глобата й е неправомерно наложена, защото не можела да влезе в дома си в к.к. С.б., квартал П., комплекс “М.*”, ап.**. Била е заплашвана, включително и с убийство, а освен това била бита и тормозена физически и психически от Б.Б.. Твърди, че тя е собственик на имота, находящ се на горепосочения адрес, но едновременно с това, че го е прехвърлила на малолетния си син като е имала право да го ползва докато синът й е малолетен. Б.Б. обаче сам ползва жилището, разполага се в него, сменя ключалки на вратите, по който начин той препяства достъпа й. Така, на 20.07.2020г. за пореден път е поискала да посети жилището на посочения адрес, но е била заплашвана от Б.Б., че ако се появи, той ще я хвърли от третия етаж. За това обстоятелство е подавала жалби по РП-Бургас и до РУ на МВР Н., но вместо да бъде защитена, й е било издадено настоящото наказателно постановление.
Жалбоподателката се явява в едно от съдебните заседания, проведени по делото, като повтаря изложеното от нея в жалбата и уточнява, че Б.Б. е неин съпруг, с когото са в процес на развод, както и че на 20.07.2020г. още докато е била в град С.се е обадила на телефон 112, а самата тя е пристигнала в к.к. С.б. рано сутринта на 21.07.2020г. С писмено становище, подадено от упълномощен от нея адвокат, се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като то е издадено при множество процесуални нарушения, неотговарящо на изискванията на члч.57, ал.1 от ЗАНН и въз основа на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Като нарушен посочва и чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като констатирането на нарушението не е било направено в присъствието на свидетел. Оспорва фактическата обстановка, описана в акта, защото той е съставен без да е установена собствеността върху процесното жилище, и макар, че то да е собственост на непълнолетният й син, тя имала също право да го ползва, но не била допускана до него с действията, осъществявани от съпруга й и с отпранени от негова страна закани и заплахи, които обстоятелства също не са били изследвани. Именно тези заплахи и закани са били съобщени при обаждането на телефон 112 като сигналът за това не е бил неверен или заблуждаващ. При условията на евентуалност излага доводи за маловажност на деянието.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 210, серия Д, бл.№ ***от *** от К.Г.Б. – младши полицейски инспектор при РУ Н. за това, че на 20.07.2020г. около 21:50 часа от град София, от телефон ***, М.Й.Б. е подала неверен сигнал на ЕЕН 112, заблуждаващ органите, че се обажда от С.б. и заявява, че съпругът й Б.Б. не я допуска да се прибере в апартамента им в С.б., комплекс „М.*“, при който сигнал са мобилизирани ресурси на РУ Н.. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.28, ал.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер (ЗНССПЕЕН) 112. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя и от свидетеля при съставянето на акта. Жалбоподателят М.Й.Б. е отказала да подпише акта, който отказ е удостоверен с подписа на свидетел. Същата е отказала да получи екземпляр от акта.
От показанията на актосъставителя – свид. Б., се установява, че вечерта на 20.07.2020г., след като М.Б. се е обадила на ЕЕН 112, като е съобщила адреса на жилището в което е твърдяла, че не е допускана, адресът е бил посетен от полицейски служители за да извършат проверка на този сигнал. Когато те са пристигнали на място в комплекс „М.*“ в к.к. С.б., са се обадили на М.Б. да слезе и да им разкаже лично за случилото се, но тя им е заявила, че пътува от град София.
М.Б. признава, че тя се е обадила от личния си телефон и телефонният номер е нейният, както и че когато се е обадила, е била в град С.и й е предстояло пътуване до к.к. С.б., където тя пристигнала на следващия ден сутринта.
Въпросното жилище, представляващо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, със застроена площ 54 кв.м., ведно с припадащите му се 2,54% идеални части от общите части на сградата, находящ се на трети етаж в многофункционална сграда с идентификатор ****, с адрес: град Н., к.к. С.б. – З., квартал П. № 179, е бил продаден от „М.Д.“ ЕООД на Б.Б.Б. с ЕГН ********** по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.2014г., обективиран в нотариален акт № *** на нотариус С.А. с рег.№ ***на НК и район на действие Н.ския райнен съд. При сключването на сделката малолетният тогава купувач се е представлявал от М.Й.Б. – жалбоподателя, в качеството й на майка и негов законен представител.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел описанието според акта и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в едноседмичния преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 14.01.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 20.01.2021г.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства еднозначно сочат извършеното от жалбоподателя М.Б. нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, за което същата е санкционирана. Посочената разпоредба забранява ползването на ЕЕН 112 за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В конкретния случай е установено, че на 20.07.2020г. около 21:50 часа жалбоподателят Б. подала съобщение на ЕЕН, съдържащо невярна и заблуждаваща информация, че съпругът й Б.Б. не я пуска да се прибере в апартамента им в к.к. С.б., комплекс „М.*“. Именно тази информация накарала дежурният да изпрати полицейски екип на адреса, посочен от нарушителя, а пристигналите на място полицейски служители не само не открили фактическа обстановка, според представената от жалбоподателя, но и не открили на самото място М.Б., която дори не е правила опит да влезе в апартамента. Напротив, същата не се е намирала на мястото. Установява се също, че това не е домът на двамата съпрузи, които са в процес на развод, но и той не е нито тяхна собственост, нито е семейното им жилище.
По делото се събраха и доказателства, сочещи мотивите на извършеното от жалбоподателя М.Б. нарушение – влошени отношения със съпруга й, обстоятелството, че тя е платила сумата по продажната цена на закупуването на жилището, както и системното й недопускане от страна на съпруга й до жилищено, което тя за пореден път възнамерявала да направи опит да посети, макар да не притежава собственост в него, нито да има учредено вещно право на ползване, като с случая е имала намерение да ангажира намесата на полицейските служители, които да й съдействат да влезе в жилището, но на другия ден след позвъняването.
Обстоятелството, че жалбоподателят М.Б. много добре е съзнавала, че подава невярна и заблуждаваща информация се установява както от събраните писмени и гласни доказателства, така и от нейните признания, че във въпросната вечер не имала дори словесен контакт със съпруга си, нито е правила опити да влиза в жилището тогава, но се позовава на влошените им отношения, вследствие на което тя не е била допускана от него до жилището, но е имала очакване когато го посети, той за пореден път да не я допусне.
Извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Съгласно чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Извършеното от жалбоподателя М.Б. не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Подаденото от жалбоподателя невярно и заблуждаващо съобщение на ЕЕН 112, е провокирало извършването на незабавна проверка от служителите на полицията. Съобщението е съдържало заплаха за живота и здравето й, а в действиетлност тя е целяла с намесата на полицейските служители да може да влезе в жилище, което не е нейна собственост, но което счита че може да ползва защото е платила цената за закупуването му, в нея живее малолетният й син, и че щом съпругът й може да го ползва, тя също настоява да прави същото. Поради изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и правилно наказващият орган не е приложил тази разпоредба.
Правилно административно наказващият орган е посочил административно наказателната разпоредба, по която следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя – законосъобразно е наложил наказание по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 12, въпреки, че при описанието на нарушението е посочил несъстаномерното обстоятелство, че въз основа на сигнала са задействани ресурси на РУ Н., тъй като това обстоятелство е ирелевантно за настоящия случай, т.е. санкционната разпоредба не предвижда настъпването на тези последствия. Само чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 гласи, че когато в случаите на ал.1 са мобилизирани службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 лева до 20 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 „Национални служби за спешно реагиране са Националният медицински координационен център, центрове за спешна медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Изпълнителна Агенция „Морска администрация“ и Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст“. При това положение, след като органите на РУ не се равняват на служби за спешно реагиране, правилно е приложена санкционната разпоредба, тъй като тя кореспондира с извършеното нарушение, а заявяването на обстоятелството, че са задействани ресурси на РУ Н., не нарушава правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му, нито налага прилагането на друга санкционна разпоредба, с която да се налага наказание за друго, различно по вид административно нарушение.
По възражението, изразеното от страна на жалбоподателя в писмено становище за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, следва да се отбележи, че актосъставителят е установил нарушението въз основа на официални документи (чл.40, ал.4 от ЗАНН) – входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се записват автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112, в регистъра по ал.1 се вписват данните, които операторът събира и предава по повод повикването. Съгласно ал.3 на чл.15 от ЗНССПЕЕН 112, електронният регистър по ал.1 е информационен фонд на МВР. В този случай актът е можел да се състави и в отсъствие на свидетели, затова съставянето на акта в присъствето на един свидетел, който е свидетел по съставянето, не представлява процесуално нарушение.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, административно наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.38, ал.1 от същия закон, според който: „Който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблудаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Административно наказващият орган обаче необосновано е наложил на М.Й.Б. глоба в размер на 2 222 лева, вместо минимално предвидения в чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение, като наред с това не е изложил съображения и мотиви относно това кое налага санкцията да бъде над минималния размер.
Гореизложеното налага НП № 1210 от 18.09.2020г., издадено от Началника на РУ – Н., да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и същото бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид гореизложеното за извършеното нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, размерът на наложената глоба следва да се намали от 2 222 лева на 2 000 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1210 / 18.09.2020г., издадено от Началника на РУ Н., с което на М.Й.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 2 222 лева за нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на наложената Глоба, като НАМАЛЯВА същата от 2 222 лв. (две хиляди двеста двадесет и два лева) на 2 000 лв. (две хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: