Определение по дело №56/2023 на Административен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер:                                                   21.06.2023                                      Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година, в  състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИН МАРИНОВ

 

след като разгледа докладваното от съдията административно дело № 56  по описа  на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по молба вх. № 898 от 05.06.2023 г. на К.Б.Б. *** – оспорващ по делото, чрез пълномощника адв. Х.С. с искане съдът да измени постановеното по делото Решение № 63 от 25.05.2023 год. в частта за разноските.

Ответната по молбата страна – Областна дирекция на МВР – Варна  не изразява становище по  искането.

Като взе предвид изложеното в искането и данните  по делото съдът намира следното:

            С решение № 63 от 25.05.2023 год. по адм.д. № 56/2023 год. Административен съд – Разград е отменил по жалба на К.Б.Б. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000123 от 24.01.2023 год., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна и е осъдил Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на К.Б.Б. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 10 лв.

            По отношение искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1000 лв. съдът е намерил същото за неоснователно, като е изложил подробни мотиви в тази насока.

            В молбата си  оспорващият сочи, че в представения по делото договор за правна помощ ясно и точно е посочено дължимото възнаграждение, което е платено в брой при сключването му.

При тези факти съдът прави следните правни изводи:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

Съгласно т. 1 от  ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 год. на ОСГКТК на ВКС, задължително за  съда,  само изричното вписване за плащане в брой, ако такова е уговорено, доказва сторените разноски за възнаграждение на адвокат и договорът има характер на разписка.  Безспорно в представения по делото договор за правна помощ ясно и точно е посочено договореното възнаграждение от 1000 лв., посочено е че то е платимо в брой, но не е посочено че е „платено „ в брой. Употребеният в договора израз „платимо” в брой означава, че „може да бъде платено”, че „ще бъде платено” в брой. В договора не е посочено изрично, че договореното възнаграждение е „платено” в брой, поради което съдът приема, че плащането не е доказано, т.е. не е доказано, че тези разноски са реално извършени.  В този смисъл са и изложените в решението мотиви на съда , с които е приел, че искането  на оспорващия, за присъждане на разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, е  недоказано.  Посочените в молбата обстоятелства не променят този извод на съда.

Ето защо искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от изложените мотиви Разградският административен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 898 от 05.06.2023 г. на К.Б.Б. *** – оспорващ по делото, чрез пълномощника адв. Х.С. с искане съдът да измени Решение № 63 от 25.05.2023 год.  по адм.д. № 56/2023 год. по описа на Административен съд – Разград.в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Съдия: