Решение по дело №705/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   E

 

№59                                           19.02.2020 год.                    град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           

                                                                       СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №705 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:       

        

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            Образувано е по жалба на „Заразонед“ДЗЗД с ****, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“****“№***, представлявано от управителя С.Д.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №ФК-296-0330852/22.05.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че посоченото в заповедта нарушение въобще не е извършено, тъй като органът посочва, че при извършената покупка не му е предоставен въобще фискален бон. Касовият бон е предоставен на клиента в момента на плащането, защото сумата е дадена преди да е поискана сметката. Влизайки в заведението сервитьорът е регистрирал продажбата, като е издал изискуемия фискален бон, което е установено и от самите проверяващи. В разпоредбата на чл.186, от ЗДДС, не е предвидено като основание налагането на ПАМ поради забавено връчване на издадения фискален бон. Счита, че не предаването на фискалният бон незабавно след плащането, не може да се приравни на не издаване на фискален бон. Излага мотиви, че така установеното не представлява нарушение на реда и начина на издаването съответния документ и нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС не следва да се тълкува разширително. Мотивите на заповедта са бланкетни и не дават възможност да се разбере, защо е прието налагането на наложената ПАМ и нейната продължителност. Счита, че с издаването на фискалният бон в момента на плащане, е изпълнена разпоредбата на чл.25, ал.3 от Наредбата №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Не се споделят мотивите, че с не връчването на фискалният бон на момента се създава впечатление у клиентите и гражданите, че не се издават фискалния бонове. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, алтернативно намаляне на срока на наложената мярка. 

            Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са съображения, че нарушението е безспорно установено и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор и според отразеното в заповедта:

            Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0330852 от 17.05.2019 год.  съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, в присъствието на С.Д.С. – представляващ „Заразонед“ДЗЗД - гр. Стара Загора, при извършена проверка на 17.05.2019 год., в 17:55 часа на търговски обект – сладкарница „****“, находящ се в гр. Стара Загора, бул.„****“№***, стопанисван от „Заразонед“ДЗЗД.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-296-0330852 от 22.05.2019 год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „Заразонед“ДЗЗД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – сладкарница „****“, находящ се в гр. Стара Загора, бул.„****“№***, стопанисван от „Заразонед“ДЗЗД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

В заповедта е посочено, че при извършена оперативна проверка на 17.05.2019 год., в 17:55 часа на търговски обект – сладкарница „****“, находящ се в гр. Стара Загора, бул.„****“№***, стопанисван от „Заразонед“ДЗЗД, е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е спазило разпоредбата на чл.25, ал..3 от същата наредба, съгласно която „фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаването на плащането да представят на клиента и издадената фискална бележка“.

В 17:49 часа на 17.05.2019 год. е извършена контролна покупка на 1 бр. кафе „Лаваца“ еспресо на стойност 1.99 лв., 3 броя сок „Капи“ портокал х 2.79 лв. общо 8.37 лв. и 1 брой минерална вода на стойност 1.99 лв., на обща стойност 12.35 лв., платени в брой от С.В. П-Х.Б. – проверяващ на К.А.К. – сервитьор, за която не е предоставен издаден фискален бон от фискалното устройство, а сметка от нефискален принтер №204 от 17.05.2019 год. Впоследствие след легитимацията на органите по приходите и разпечатан КЛЕН, е установено, че е издаден фискален бон №006944 от 17.48 часа на 17.05.2019 год. на стойност 12.35 лв. от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Daisy mikro C1 KL с ИН на ФУ DY 281053 и ИН на ФП 36504914, на която съгласно дадените от управителя на дружеството обяснения се отчитат продажбите на напитки в проверяваният обект. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА №0330852/17.05.2019 год. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Заразонед“ ДЗЗД не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.25, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „Заразонед“ДЗЗД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – сладкарница „****“, находящ се в гр. Стара Загора, бул.„***“№***, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при подробно изложени в Заповед №ФК-296-0330852 от 22.05.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на срока на мярката.

            Заповедта е връчена на представител на „Заразонед“ДЗЗД на 30.07.2019 год., видно от приложената на лист 56 от делото разписка за връчване. Заповедта е оспорена по административен ред чрез жалба вх.№70-00-9956/13.08.2019 год. и е постановено решение №ГДФК-86/26.08.2019 год. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Това решение е връчено на 08.10.2019 год. на представляващия ДЗЗД, а жалбата срещу нея е подадена на 25.09.2019 год. в деловодството на Административен съд Стара Загора.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 298, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

            Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

            Разгледана по същество е основателна, предвид следното:

            С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото са представени и приети като доказателства Заповед №ЗЦУ–ОПР-16 от 17.05.2018 год. и Заповед №ЗЦУ-854/22.06.2018 год. и двете на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.58 и 59 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Д.Т.Т./в условия на заместване/ За Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,  в рамките на предоставените му правомощия.  По делото е представено и доказателство, че в процесния период Ж.Н.М.- Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е бил в редовен платен годишен отпуск, при което същата се замества от посочената в т.1 от заповед №ЗЦУ – 854/22.06.2018 год. служител Д.Т.Т.. При така установеното съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в условията на заместване.

            Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.

            С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

            По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

            Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/2006 год. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

            От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.

            В настоящия случай и предвид доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал. 1 от ЗДДС.

            Към приложената административна преписка са приети като доказателства – протокол за извършена проверка серия АА №0330852 от 17.05.2019 год. /лист 61--62/, обяснение от С.Д.С., дадено във връзка с извършената проверка /лист 74/, въпросни листове за установяване на стоковата и касова наличност в търговският обект от 17.05.2019 год. /лист 63/, дневен финансов отчет от 17.05.2019 год. и отчети на фискалната памет /лист 66-73 от делото/. Видно от тях, извършената проверка е била извършена на 17.05.2019 год..

В настоящия случай и предвид доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 17.05.2019 год., в 17:55 часа на търговски обект – сладкарница „****“, находящ се в гр. Стара Загора, бул.„****“№***, стопанисван от „Заразонед“ДЗЗД, е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е спазило разпоредбата на чл.25, ал..3 от същата наредба, съгласно която „фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаването на плащането да представят на клиента и издадената фискална бележка“. В 17:49 часа на 17.05.2019 год. е извършена контролна покупка на 1 бр. кафе „Лаваца“ еспресо на стойност 1.99 лв., 3 броя сок „Капи“ портокал х 2.79 лв. общо 8.37 лв. и 1 брой минерална вода на стойност 1.99 лв., на обща стойност 12.35 лв., платени в брой от С.В. П-Х.Б. – проверяващ на К.А.К. – сервитьор, за която не е предоставен издаден фискален бон от фискалното устройство, а сметка от нефискален принтер №204 от 17.05.2019 год. Впоследствие след легитимацицята на органите по приходите и разпечатан КЛЕН, е установено, че е издаден фискален бон №006944 от 17.48 часа на 17.05.2019 год. на стойност 12.35 лв. от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Daisy mikro C1 KL с ИН на ФУ DY 281053 и ИН на ФП 36504914, на която съгласно дадените от управителя на дружеството обяснения се отчитат продажбите на напитки в проверяваният обект. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал. 1 от ДОПК. А в случая и самият жалбоподател не оспорва обективираната в протокола от извършената проверка фактическа обстановка, в т.ч. и факта на не връчване на фискална касова бележка за извършената търговска продажба. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.25, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в редакцията й към датата на извършване на проверката, предвижда фискалната касова бележка да се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Не е спорно по делото, че за извършената продажба е била издадена касова бележка, която е приложена по делото и което обстоятелство се установява и от разпитаните по делото свидетели – служители на НАП, които са извършили проверката. В този смисъл, по делото е безспорно установено, че е издаден фискален бон с отразена стойност, съответстваща на закупените стоки. Единствено което не е спазено е връчването на издаденият фискален бон на клиента, в случая служителите на НАП. Доколкото предпоставките за налагането на ПАМ са изчерпателно изброени в чл.186, ал.1 от ЗДДС, и същите не могат да бъдат тълкувани разширително, съдът намира, че на са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Като основание за издаването на заповедта е посочено нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, която предвижда налагане на ПАМ, когато не се спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установеният ред за доставка/продажба. Фискалният бон е издаден, но не е връчен. Доколкото продажбата е регистрирана по надлежният ред, то не са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Законодателят не е предвидел като основание за налагането на ПАМ по ЗДДС, не връчването на фискалният бон, а само не издаването по надлежния ред. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и че не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС и приложението на чл.187 от ЗДДС.

            Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не /в този смисъл са  Решение № 10323 от 5.10.2016 год. на ВАС по адм. дело №8979/2015 год., Решение № 11983 от 9.10.2014 год. на ВАС по адм. дело №16784/2013 год., Решение № 5861 от 29.04.2014 год. на ВАС по адм. дело №2540/2014 год. и мн. други/. Липсата обаче на законовите предпоставки не дава възможност на органа да наложи предвидената в закона ПАМ. В конкретния случай, фискалният бон е издаден и продажбата е отчетена /видно от показанията на проверяващите/, но не е връчен, като не връчването му не е предвидено като основание в закона за налагането на ПАМ. Действително връчването съществува като задължение за лицата по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, предвидено в разпоредбата на чл.25, ал.3 в редакцията към момента на проверката /сегашна ал.4/. От друга страна липсва легална дефиниция на понятията регистриране и отчитане за нуждите на ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/ на понятието регистриране и отчитане на всяка една продажба, по смисъла на  чл.118 от ЗДДС. Граматическото тълкуване обаче, не предполага и връчването на фискалния бон. С отпечатването на същият, завършва процедурата по издаването й и отчитането и последващото му връчване или не, не е част от процеса по регистриране на продажбата.

            Не могат да се споделят доводите на ответника, че такова задължение е въведено с нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Там е предвидено задължение за регистриране и отчитане на извършените продажби, чрез издаването на фискален бон, което в случая е сторено. Предвидено е и задължение на получателят на фискалният бон да го съхранява до напускането на търговският обект. Не е предвидено обаче задължение за връчването на фискалният бон от страна на търговеца, макар и последното изречение на алинеята да предполага връчването му. Дори и да се приеме, че това е така обаче, съдът намира, че отново не са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за налагане на ПАМ, поради изложените в предходния абзац съображения, че връчването на фискалният бон не е част от регистрирането и отчитането на извършените продажби. Приемането на противното би противоречало на целта на закона, тъй като на практика би означавало, че за да се приеме, че е налице облагаема доставка на стока или услуга, да се изследва и обстоятелството не само дали е издаден фискален бон, а дали освен това е и връчен.

            Предвид изложените съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт неправилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект – сладкарница „****“, стопанисвана от „Заразонед“ДЗЗД и забрана на достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни.

            Предвид изхода на делото, следва да бъдат уважено искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие №025/2019 год. от 12.08.2019 год. с договорено възнаграждение ва размер на 600.00 лв., а в представеният списък на разноските, е видно че за договореното възнаграждение са издадени две фактури: №2679/12.08.2019 год., на стойност 250.00 лв. с приложен към нея фискален бон от същата дата и №2748/14.11.2019 год. на стойност 350.00 лв. с прикрепен към нея фискален бон, поради което съдът намира, че възнаграждението е реално платено в брой. Доказани са и разноските за заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв.

            По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ по жалба на „Заразонед“ДЗЗД, ****, представлявано от управителя С.Д.С. Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-296-0330852 от 22.05.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.

            ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК ***, гр. София, бул.„***представлявана от Директора Г.Д.да заплати на „Заразонед“ДЗЗД с **** и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“****“№***, представлявано от управителя С.Д.С. сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, разноски по делото.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                           

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: