№ 332
гр. С.З., 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба от „Ф.“ ЕАД, ЕИК № ******, със
седалище и адрес на управелние: гр.С., бул. „************, представлявано
от законния си представител : И.Е.П., действащ чрез юрк. Е. С., против
определение № 2374/22.12.2022 г. постановено по гр.д. № 49/2022 г. на
Районен съд - С.З., с което е оставена без уважение молбата за изменение на
поставеното по делото решение в частта му за разноските.
Изложени са съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
изчислявал подлежащите на присъждане разноски без да отчете, че се касае
за две отделни производства и не е уважил възраженията за прекомерност на
платените от насрещната страна адвокатски възнаграждения при
присъждането на разноските.
Претендира се отмяната на обжалваното определение и допускане на
изменение на решението в частта му за разноските като бъдат определени
разноски от 100 лв. за заповедното производство и 300 лв. за исковото, а
евентуално – 252,43 лв. за заповедното и 504,85 лв., и присъдени съразмерно
на отхвърлената част от иска 280 лв., а евентуално - 530,10 лв.
В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответната страна – С. И. С., чрез адв. М. Д., с който оспорва
подадената частна жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че
първоинстанционният съд правилно е определил подлежащите на
присъждане разноски и не е уважил възражението за прекомерност на
адвокатските възнаграждения.
Претендира се потвърждаване на обжалваното определение и
присъждането на разноски в настоящото производство.
1
Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и
възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
Частната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от
процесуално-легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Производството по делото е било образувано по предявен установителен
иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по оспорена
заповед за изпълнение за сумите от 1181,40 лв. –неплатени лизингови вноски
и застрахователни премии, 904,69 лв. – неустойка за забава и 1840,29 лв. –
разходи за ползване на лизингово имущество.
С постановеното решение искът е бил частично уважен за сумата от
1181,40 лв., а за останалите е бил отхвърлен.
С решението в полза на ответника са били присъдени разноски в размер
на 434 лв. за исковото производство и 487,20 лв. за заповедното.
В исковото производство С. И. С. е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 620 лв., с начислен ДДС, а в заповедното
производство – 696 лв., с начислен ДДС.
Преди приключване на проведеното открито съдебно заседание ответната
страна е представила списък на разноските, в който е посочила като
подлежащи на присъждане разноски на посочените основания и в посочените
размери.
В откритото съдебно заседание не се е явил законен или процесуален
представител на ищцовото дружество.
Преди провеждане на самото открито съдебно заседание ищцовото
дружество е подало молба, с което е заявило няколко искания, след които и
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, в случай, че се представлява от
адвокат и претендира присъждането на разноски по делото.
В срока по чл.248 от ГПК „Ф.“ ЕАД е представило молба за изменение на
решението в частта му за разноските, която съдът е оставил без уважение с
обжалваното определение.
С оглед на тези обстоятелства правният извод на първоинстанционния
съд за неоснователност на искането за изменение на решението в частта му за
присъдените в полза на ответника разноски е правилен.
В исковото производство са били предявени за разглеждане в условията
на кумулативно обективно съединяване три самостоятелни иска, само
единият от които – за сумата от 1181,35 лв., е бил уважен.
При това положение ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ за всеки обективно
2
съединен иск се дължи отделно възнаграждение, поради което заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 620 лв., с начислен ДДС, не е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерно.
Оплакването досежно прекомерност на заплатеното възнаграждение в
заповедното производство е преклудирано и не е следвало да бъде разгледано
от първоинстанционния съд, както и същият е процедирал.
В рамките на преклузивния срок до приключване на устните състезания
ищцовото дружество не е възразило срещу присъждането на разноски в полза
на ответника в заповедното производство, нито е направило процесуално
валидно възражение за прекомерност на заплатеното от длъжника адвокатско
възнаграждение за защита в това производство.
Депозираната преди провеждането на откритото съдебно заседание
молба не представлява такова процесуално валидно възражение, т.к. в нея се
възразява, и то под условие, единствено досежно размера на адвокатско
възнаграждение в производството по делото.
По тези съображения въпросът за законосъобразността на присъждането
на разноски в полза на ответника за заповедното производство и техният
размер не може да бъде обсъждан по същество от настоящия въззивен състав.
По изложените съображения обжалваното определение се преценява за
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото е основателно искането на ответника по
частната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство.
С оглед на представения договор за правна защита и съдействие от
25.01.2023 г. и удостоверение за регистрация по ЗДДС, в полза на С. И. С.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480 лв.
По изложените съображения и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,
Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2374/22.12.2022 г. постановено по
гр.д. № 49/2022 г. на Районен съд - С.З..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Ф.“ ЕАД, ЕИК № ******,
със седалище и адрес на управелние: гр.С., бул. „************,
представлявано от законния си представител : И.Е.П., да заплати на С. И. С.,
ЕГН – **********, с адрес: гр.К., ул. „******** сумата от 480 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски пред настоящата
съдебна инстанция за платено адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4