Р Е Ш Е Н И Е № 507
гр.
Монтана, 17 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 10 октомври
2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 398 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на О.Т.И.,*** против Заповед № 301з-2262/31.07.2019
г. на Директор на ОДМВР Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание” за срок от шест месеца, като моли същата да бъде отменена. Твърди,
че обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, но въпреки
това, същата се явява незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. При формирането на дисциплинарно разследващия състав не е взето
предвид съществуващата заинтересованост на негов член – гл. инспектор Е*** И.,
който е вносител на предложение за образуване на дисциплинарна проверка. Твърди
натиск от страна на Дирекция Вътрешна сигурност върху наказващия орган - директора
на ОДМВР – Монтана, както и че административнонаказващия орган хаотично сочи
факти и обстоятелства, от които не може да се направи извод, че е извършил
дисциплинарно нарушение. Посочва, че за приетото нарушение, че не е упражнил
контрол над подчинени, липсват факти в какво точно се изразява неупражняването
на контрол, какви действия е следвало да извърша и не е извършил, в какво се
изразяват неправомерните му действия или бездействия. Непосочването на
конкретни действия, които да бъдат квалифицирани като нарушения на служебните
му задължения, нарушават правото му на защита, тъй като не може да организира
адекватна такава. Липсва изобщо посочване в заповедта на дата или някакъв
период от време, за който да се твърди, че са моментите през които не е
извършил контрол над подчинени. Фактите и обстоятелствата описани в заповедта го
касаят дотолкова доколкото се твърди, че му е била поставена задача да извърша
проверка по случай на негови подчинени, които на 29.08.2018 г. служебно са
отработили ПТП между два автомобила на граждани, каквато проверка е разпоредил.
Счита, че нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от
Конституцията или от закон, която компетентност не
може да се прехвърля или в конкретния случай подчиненият му служител е нямало
как да извърши действия, които са в правомощие на други органи определени със
закон. Нямало е как и той да изготвя какъвто и да е било „нормативен
документ", но той и колегите му от РУ-Лом са извършили ред действия по
изнесеното в докладна записка с рег. №
301р-254/04.01.2019г. В с.з. поддържа жалбата
и счита, че от доказателствата по делото е видно, че не е извършил нарушение. Въпреки
неправилно поставената резолюция, той е изпълнил поставената задача, за което му
е съдействал г-н Б*** , а като доказателство на това е писмо до директора,
което е изготвил на 22.03.2019 г., регистрирано в областната дирекция на
25.03.2019 г. – л. 75.
Ответната страна чрез гл. юрк Димитрова оспорва жалбата и моли същата да се
остави без уважение, а издадената от Заповед № 301з-2262 от 31.07.2019 г. на
Директора на ОДМВР Монтана да се потвърди като законосъобразна и правилна. Моли
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК да им се присъди
юрисконсултско възнаграждение определен по справедливост. В писмена защита
излага съображения, че обжалваният административен акт е издаден
от компетентен орган по смисъла на чл. 204,т. З от ЗМВР, видно
от представеното копие на удостоверение УРИ 301р-13175/24.06.2019 година, а
именно: че П*** Т*** е назначен за директор на ОДМВР Монтана и като ръководител
на структура по чл. 37 от ЗМВР има право да налага наказания по
чл.197,ал.1,т.1-3 от ЗМВР на ръководните служители, какъвто е и жалбоподателят.
При издаване на оспорената заповед не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че вносителят на предложението
за отпочване на дисциплинарно производство - Е*** И., изготвил Докладна записка
рег. № 301р-254/04.01.2019 г., участвал
и като член на комисията, действала като дисциплинарно разследващ орган, е
нарушение на принципа на безпристрастност, установен в чл.10 от АПК, тъй като с
цитираната докладна, Е*** И. е дал становище единствено за извършени
дисциплинарни нарушения от други служители - Б*** Л*** и В*** С*** . Неоснователно
и неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението, че заповедта за
наказание е издадена под натиск от страна на Дирекция „Вътрешна
сигурност"-МВР. Заповедта е мотивирана, като в тази връзка Справката от
проверката изрично е посочена в нея, което дава възможност да не се преповтарят
вече установените и подробно описани там нарушения. Отделно от това и в самата
Заповед достатъчно добре и подробно е описано извършеното нарушение, изразяващо
се в неупражняване на контрол над подчинени служители от страна на главен
инспектор О.И., в качеството му на Началник сектор „ОП" на РУ – Лом.
Основно задължение на началник сектора е да упражнява контрол над подчинените си служители, което изискване е залегнало в длъжностна характеристика peг.
№ 3286р-19648/12.11.2015 година, с която И. се е запознал, съгласно протокол № 294р-2258/04.02.2016
година. Независимо от това свое задължение жалбоподателят не е проконтролирал
подчинения си за изпълнението на поставената от самия него резолюция в указания
от началника на РУ-Лом срок, т.е. 20.01.2019 година, не е осъществил този
контрол и по-късно, дори в хода на самата проверка комисията констатира, че и
към 01.04.2019 година действия по изпълнение на резолюцията не са извършвани. Позовава
се на разпита на свидетеля И*** П*** И., който установява, че когато началник
поиска, с резолюция, от подчинен нему служител, да изготви становище по
определен въпрос, последният докладва писмено, а началникът има задължение да
контролира своите подчинени. Именно това свое основно длъжностно задължение не
е изпълнил И., което е нарушение на служебната дисциплина. Безспорно е, че
служителят е запознат лично срещу подпис със заповедта за проверка, с нейното
изменение и допълнение, както и със справката от приключилата дисциплинарна
проверка и събраните по нея материали. На същия му е предоставено и право да
представя обяснения и възражения, от което право той се е възползвал-обяснение
№294р-12017/07.06.2019г. Лично е изслушан от директора на ОДМВР Монтана, за
което е съставен и протокол 301 р-14343/09.07.2019г., което установява, че по
никакъв начин не е ограничено правото му на защита, както и правото му на
участие в самото дисциплинарно производство, т.е. разпоредбата на чл. 206, ал.1
от ЗМВР е спазена.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С оспорената Заповед на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” затова, че по безспорен и несъмнен начин, в качеството си на главен инспектор е
извършил нарушение на служебната дисциплина и конкретно на чл. 204, т. 3, във вр. с
чл. 194, ал. 2, т. 2 „неизпълнение на служебните задължения”, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР „неупражняване на контрол
над подчинени”, във вр. с чл. 197, aл. 1, т. 3 от ЗМВР.
Със Заповед № 301з-1107 от 09.04.2019 г. на Директор на ОД на МВР Монтана,
ведно със Заповед за нейното изменение е разпоредено извършването на проверка
за установяване на постъпили данни, че служители на ОДМВР Монтана не са
предприели необходимите действия и не са изпълнили задълженията си във връзка с
реализирано ПТП.
Въз основа на проверката, определената комисия е изготвила Докладна Записка
рег. № 301р-10548 от 20.05.2019 г. /л.56/ и Справка рег. № 301р-11394 от
31.05.2019 г. /л. 41/, с които е констатирала извършено дисциплинарно нарушение
от гл.инспектор О.И. и е дала предложение да се вземе отношение при условията
на чл.204, т. 3 и чл. 206 от ЗМВР.
В Докладна записка УРИ 301р-254 от 04.01.2019 г. на Началник сектор „ПП” Монтана
до Директор на ОДМВР Монтана е посочено, че при извършена допълнителна проверка
по посещение на местопроизшествие е установено, че комбайн с рег. № М*** е бил
с изтекла застраховка „ГО” и изтекъл срок на периодичен технически преглед,
както и няма разрешение за „Специално ползване на пътищата чрез движение на
тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства за дата 29.08.2018 г. От
прегледа на видео и аудио файловете на служебния автомобил е установено, че от
разговор между полицейските служители и участниците в ПТП е ясно, че същото е
настъпило след появата на комбайна. Тези факти не са взети предвид при
осъществяване на административнонаказателната дейност от инсп. Боян Л*** и В***
С*** , поради което е предложено, същата Докладна записка да се изпрати на
Началник на РУ Лом за преценка относно налагане на дисциплинарни наказания. Върху
тази Докладна има поставена резолюция, за която страните в с.з. на 10.10.2019
г. разпознават като поставена от Началника на РУ Лом, резолюцията е адресирана
към О.И. – оспорващ, който на свой ред с резолюция е възложил изпълнението на
инсп. Б.Б*** .
По делото е разпитан в качеството на свидетел И*** П*** И., който
е на длъжност Началник сектор "Охранителна полиция" в РУ Монтана към
ОДМВР Монтана. Когато се поставя задача към един служител, върху оригиналния
документ се слага резолюция за изпълнение, като се указва да бъде докладвано
или директно за изпълнение и се поставя някакъв срок. Изписва се първо неговото
име, отдолу с резолюция "За изпълнение" или "доклад", срок
и подпис. След това документа, ведно с резолюцията върху него се оставя в
деловодството, за да се придвижи за изпълнение – това е, когато е за едно лице.
Когато е за повече лица, върху въпросният документ се поставя резолюция и се
цитират имената на всички служители, които ще го изпълняват, като се прави
копие за всеки един изпълнител и пак се оставя в деловодството за разпределение
на служителите. Като стигне до изпълнителя, той е длъжен по възходящ ред в
йерархията, да адресира документа до служителя, който му е дал резолюцията и да
мине по всичките нива, които са над него, да съгласува документа, преди да
стигне до този, който е поставил резолюцията. Няма точно регламентирани
правила, дали доклада да е устен, писмен или под някаква друга форма – поне аз
не той не е запознат. Когато слага резолюция "Само за изпълнение", не
изисква писмен доклад. Писменият доклад става или под формата на справка или
под формата на докладна записка, до съответния ръководител, който е възложил
задачата. Устният доклад практически представлява среща със съответния служител.
По телефон също може да провери дали задачата е изпълнена, както и в
деловодната система, защото там всички документи, които са приключил с
изпълнение, се регистрират. Като пряк началник на подчинените си служители има
задължение да контролира изпълнението на собствените си резолюции и това
задължение произтича от длъжностната характеристика.
От показанията на свидетеля Б*** К*** Б*** , същият началник
група "Охрана обществен ред" в РУ Лом, пряко подчинение на О.И., се
установява, че по същество поставената към него резолюция изисква да извърша
проверка на описаните обстоятелства в докладната и да докладва неговото
становище на този, който му е поставил резолюция, т. е. на прекия си началник О.И..
По пристигналата докладна записка е изискал копие на материалите, след което е
извършил проверка и е докладвал. Какво е извършил като проверка и какво е
мнението му по случая, е докладвал устно на О.И. и то няколко пъти. По тези
въпроси е говорил и с началника на управлението, като неговото мнение е
съвпадало с мнението на началника на районното и началника на сектора. Писмено
не е изготвял становище, защото никъде не е указано, че същото трябва да е писмено.
С Разпореждане от 30.08.2019 г. съдията докладчик, съгласно чл. 170 от АПК
е разпределил доказателствената тежест между страните, като е дал възможност на
страните да сочат и представят доказателства.
По делото са представени още Протокол за изслушване на служителя О.Т.,
покана за даване на писмени обяснения, обяснение от същия служител във връзка с
постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение, писмо от Дирекция
„Вътрешна сигурност”, гр. София, сведения на служители, Заповед, ведно с
утвърдените с нея Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР,
типова длъжностна характеристика на длъжността „Началник сектор „Охранителна
полиция” в РУ на ОДМВР, ведно с Протокол за запознаване с нейното съдържание от
оспорващия, кадрова справка и Удостоверение за компетентността на издателя на
Заповедта.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване на издадената Заповед, същата представляваща ИАА и
в законоустановения срок – заповедта е връчена на 01.08.2019 г. /л. 17/, а
жалбата е подадена на 12.08.2019 г. /л. 2/, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
По отношение
компетентността на админилативния орган.
Разпоредбите на чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР
определят компетентността на органа, имащ право да наложи съответното
дисциплинарно наказание - служители на висши ръководни и ръководни длъжности –
за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3, а именно: мъмрене,
писмено предупреждение и порицание. Актът, с който е наложено дисциплинарното
наказание на оспорващия, в качеството му на главен инспектор – Началник на
сектор „ОП” към РУ Лом, е „порицание”, а заповедта е издадена от Директор на ОДМВР Монтана,
поради което този орган се явява компетентен да наложи съответното наказание.
По отношение надлежната
форма.
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Настоящият състав установява, че в оспорената Заповед не е посочено мястото
и времето на извършеното от оспорващия нарушение, поради което и за съда е
невъзможно да извърши контрол върху същото. В тази връзка обстоятелствата,
които го описват са от различен вид и
характер, без същите да имат връзка по между си, като същевременно повечето от
тях са относими към трети лица. Липсата на конкретно място и време за извършено
нарушение е самостоятелно основание за отмяна на издадената Заповед, тъй като изискването
е императивно и същото не може да бъде изместено дори тези данни да са посочени
в други съпътстващи Заповедта документи, като дори и в последните съдът не
установява да са посочени тези задължителни реквизити.
В самата Заповед е посочено, че е „установено и доказано по безспорен и
несъмнен начин следното нарушение на служебната дисциплина, извършено от главен
инспектор О.И.:…в 11.07 часа полицейските служители се придвижват извън населено място. В
11.08 часа служителите спират принудително на пътното платно, защото същото е
задръстено от извън габаритна машина с липсващ регистрационен номер. От
предприетата проверка от страна на полицейските служители не става ясно, дали
са установили водача и взели ли са отношение спрямо водача на извън габаритната
машина (комбайн), както и дали са му съставили необходимите документи за
констатираните нарушения допуснати от лицето управлявало машината. Във връзка с
посоченото следва да бъде извършена проверка от Ваша страна за това дали
полицейските служители са установили водача на комбайна, съставени ли са АУАН
по ЗДвП и КЗ“.
От така описаната фактическа обстановка, вменена като
нарушение на дисциплинарно наказания служител, от една страна не става ясно на
коя дата и място е реализирано ПТП, както и същият дали е сред полицейските
служители посетили това ПТП, при което не е взето отношение спрямо водача на
извън габаритната машина.
След като веднъж нарушението е описано по този начин, в
Заповедта следва посочване на нови, различни факти и обстоятелства, касаещи
извършването на проверка на реализираното ПТП, както и че назначената Комисия
по възложената допълнителна проверка, приема за установено, че главен инспектор
О.И. не е изпълнил резолюция с поставен срок от Началника на РУ Лом, върху
докладна записка рег. № 301р-254/04.01.2019 г. и не е упражнил контрол над
подчинени служители във връзка с поставена собствена резолюция върху същия
документ, което е различно от описаното по-горе в констатациите на същата
Заповед, нарушение.
Въпреки посочените различни факти и обстоятелства, АНО,
въз основа на данните от дисциплинарната преписка, приема, че гл. инспектор О.И.
следва да носи дисциплинарна отговорност по даденото от Комисията второ
предложение, а именно – неупражняване на контрол над подчинени, което
задължение произтича от длъжностната му характеристика, с която лицето е
запознато. В тази връзка, освен дата/период и
място на приетото от този орган за извършено нарушение, липсва
описание на конкретните факти и обстоятелства по
същото, а именно: спрямо кои подчинени не е упражнен
контрол, каква е конкретната задача, по която е следвало да бъде упражнен този
контрол, какви са доказателствата, от които се установява, че същият не е
осъществен.
По отношение на
процесуалните правила.
Съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му, като тези срокове не текат, когато държавният служител е в
законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест.
Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
Съгласно чл. 206 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Непосочването на конкретното време като дата, респ. период, за който
дисциплинарнонаказващият орган приема, че оспорващият е извършил дисциплинарно
нарушение, е пречка да бъде извършена и проверка по спазване на процесуалните
правила, което е друго самостоятелно основание за отмяна на Заповедта.
По отношение
съответствието с материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР дисциплинарни нарушения са
неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание"
се налага за неупражняване на контрол над подчинени.
В настоящия случай и
извън изложените по-горе съображения за липса на задължителните реквизити по
оспорената Заповед - дата и място на извършеното нарушение, този състав на
Административен съд Монтана не установява оспорващият да не е упражнил контрол
над подчинени негови служители и то по отношение на поставена собствена
резолюция върху Докладна записка рег. № 301р-254/04.01.2019 г. Видно от
резолюцията върху цитираната Докладна – оспорващият, в качеството си на
ръководител е възложил на ст.инсп. Б.Б*** да изготви становище, съгласувано с
него. Безспорно е, че в качеството си на ръководител, оспорващият има
задължения, както съгласно чл. 21, ал. 1 от утвърдените вътрешни правила за
организацията на документооборота в МВР, така и по силата на длъжностната си
характеристика, да осъществява контрол по изпълнението на задачите.
В цитирания текст чл. 21, ал.1 от тези правила е посочено, че този контрол
се осъществява на всички нива на възлагане и изпълнение, като същевременно тези
правила не регламентират задължителна писмена форма на доклад, т.е. контролът върху
изпълнението на съответно поставена задача може да бъде осъществен и установим с
различни начини и средства. В тази връзка и разпитаният в с.з. свидетел И*** И.,
дава показания, че докладът на подчинения служител по изпълнение на поставената
задача може да бъде, както устен, така и писмен.
От свидетелските показания на Б*** К*** , както и от описанието в
оспорената Заповед се установява, че по случая с реализираното ПТП са
извършвани няколко проверки преди последната, по която е образувано и
дисциплинарното производство срещу оспорващия, които са приключвали с мнения за
липса на извършени нарушения от страна на служители в РУ Лом, което само по
себе си обосновава, че доклад от страна на подчинени служители е извършен,
респ. упражнен е съответния контрол върху тях. Друг е въпросът, че
становищата/мненията/заключенията на служителите в РУ Лом, не са приети за
обосновани/достоверни от служители в Дирекция „Вътрешна сигурност”, което е
различно от самото изпълнение на вменените им задължения.
На следващо място, видно от съдържанието на поставената за изпълнение резолюция
върху Докладна Записка рег. № 301р-254/04.01.2019 г. от 04.01.2019 г.,
същата разпорежда „изготвяне на необходимите нормативни документи по налагане
на дисциплинарно наказание”. Въз основа на тази резолюция оспорващият поставя
задача на ст.инсп. Б.Б*** да изготви становище или двете резолюции са изначално
неизпълними, тъй като нямат нито нормативно, нито служебно основание за това. Същевременно
неизпълнението на така поставената задача, респ. липсата на контрол върху това
изпълнение, не е и не може да бъде основание за налагане на дисциплинарно
наказание.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не констатира
твърдяното в жалбата нарушение, касаещо включването на гл. инспектор Е*** И. в
състава на дисциплинарно разследващия орган. Предложението на този член от
Комисията, за образуване на дисциплинарна проверка, съвсем не влече след себе
си заинтересованост. Същевременно в това предложение са посочени имената на
други лица, различни от оспорващия, а материалите, ведно с предложението са
изпратени на Началника на РУ Лом за извършване на проверка и преценка дали са
налице данни за извършени дисциплинарни нарушения. Не се установява и натиск от
страна на Дирекция Вътрешна сигурност върху наказващия орган - директора на
ОДМВР – Монтана, като изискването, на тази Дирекция, за извършване на пълна и
обективна проверка по съответен случай, няма характер на натиск, а е свързано с
необходимостта от изпълнение на вменени служебни задължения.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният Административен акт за издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№ 301з-2262/31.07.2019 г. на Директор на ОДМВР Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид
чл. 211 от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :