Определение по дело №2387/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.2, вр. ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Постъпило е искане от С. Б. С., [ЕГН], от [населено място], чрез адв.К., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0819-001229/18.09.2024г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която за нарушение на чл.104б, т.1 ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 1415125/17.09.2024г. издаден на В. К., за това, че участва в нерегламентирани състезания по пътя отворен за обществено ползване на 1.09.2024 г. по автомагистрала „Хемус“, посока [населено място], управлява “Тесла модел С“ с рег. № [рег. номер] и на основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.2, буква „м“ от ЗДвП, на С. е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на л.а. “Тесла модел С“ с рег. № [рег. номер], за срок от три месеца.

ЗППАМ № 24-0819-000961/30.07.2024г. е обжалвана от С. по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП, вр. чл.145 и сл. АПК, и в тази връзка пред Адм.съд - Варна е образувано адм.д. № 2385/2024г., по което е релевирано искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

С. твърди, че ЗППАМ е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 АПК, т.к. противоречи на материалния закон. Твърди и че ЗППАМ не е посочена дата на извършване на нарушението, което е съществено нарушение на процесуалните правила. В края на м.август 2024 г. С. е имала проблеми от техническо естество с превозното средство, оставила го е за ремонт в автосервиз. На 2.09.2023 г. е известена, че повредата е отстранена, за което е заплатила 422.40 лв. Съставената ЗППАМ противоречи на материалния закон, тъй като и се вменява нарушение извършено от друго лице. С. нито е знаела, нито е предполагала, че К. е участвал в нерегламентирано състезание. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 146, т.1 от АПК в частта на допуснатото предварително изпълнение с изрично волеизявление на администативния орган, недопустимо е при допуснато предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт да е налице и обективирана в писмен вид воля на административния орган за същото действие.

Моли да се спре допуснатото предварително изпълнение, сочи, че С. работи на длъжност „брокер на недвижими имоти“ във „Фоум ту ю“ и ползва лекия автомобил в работата. При отхвърляне на молбата в тази част ще и бъде причинени значителна и трудно поправима вреда, жалбоподателката ще е в невъзможност да управлява автомобила си, да се придвижва до работното си място и да изпълнява служебните си задължения. По изложените съображения иска съдът да постанови определение, с което на основание чл.166, ал.2 АПК да спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 24-0819-001229/18.09.2024г.

Ответната страна - н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите в жалбата и приложените към административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.09.2024 г. е съставен АУАН серия GA № 1415125 на В. Г. К., за това, че на 1.09.2024 г. К. управлявал л.а. „Тесла модел С“ с рег. № [рег. номер], А-2 „Хемус“ от [населено място], посока [населено място], автомобила е собственост на С. С., като до бензиностанция „Лукойл“ участва в нерегламентирани състезания по пътя отворен за обществено ползване, нарушение на чл. 104б, т.1 пр.2 от ЗДвП. При връчване на АУАН К. посочил, че има възражения. На 20.09.2024 г. са депозирани възражения от нарушителя, в които е посочено, че на 1.09.2024 г. е сменен охладителния флуид на батерията на автомобила и по спецификация е необходимо батерията да не превишава 56 градуса, решил да тества МПС. За това било необходимо внезапно подаване и връщане газта на автомобила. К. излязъл на магистралата, извършил четири теста до летището и обратно. Сочи, че не е участвал в нерегламентирани гонки.

Във връзка с вмененото на В. К. нарушение на чл. 104б, т.1, пр.2 от ЗДвП, със ЗППАМ № 24-0819-001229/18.09.2024г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ – Варна наложил спрямо С. принудителна административна мярка по чл.171, т.2, буква „м“ ЗДвП – временно спиране от движение на л.а. “Тесла модел С“ с рег. № [рег. номер], за срок от три месец.

От извършената справка в КАТ е установено, че към 1.09.2024 г. собственик на л.а. “Тесла модел С“ с рег. № [рег. номер] е С. С.. Представени са декларации по чл. 188 от ЗДвП, видно от които С. С. е предоставила автомобила за управление на В. К..

Оспорената ЗППАМ е връчена на С. на 2.10.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, т.2, буква „м“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ –временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца .Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2.

Съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на с.р. подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Доколкото искането за спиране е направено при наличие на висящо производство по оспорване на ЗППАМ № 24-0819-001229/18.09.2024г. – настоящото адм.д. № 2387/2024г., искането за спиране на предварително изпълнение е ДОПУСТИМО.

По същество, същото е и ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че в заповедта е налице изрично разпореждане на административния орган за допуснато предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК, тъй като такова не е обективирано в оспорения акт. Неоснователно е твърдението, че не е посочена дата на нарушението, напротив ясно в ЗППАМ е посочена датата на административното нарушение, извършено от К..

В случая, съдът е сезиран с искане за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, което следва да се разгледа по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Според чл.166, ал.2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В конкретния случай жалбоподателят твърди, че поради спиране от движение на МПС въз основа на ЗППАМ ще е в невъзможност да ползва превозното средство, както за придвижване, така и за изпълнение на служебните и задължения, същата работи като брокер в „“Хоум ту ю“.

Съдът дължи и преценка за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК, настоящият съдебен състав преценява, че при обстоятелствата, при които е прието за установено нарушението по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, с предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, в степен, надхвърляща необходимото за постигане на преследваната от закона цел.

Съображенията на съда са следните:

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171 ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

От друга страна обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на поведението на лицето.

В случая от представените по преписката доказателства не се обосновава необходимост от предварително изпълнение на ПАМ за постигане на предвидена в закона цел. От събраните доказателства е установено, че нарушението по 104 б от ЗДвП е извършено от друго лице, а жалбоподателката за осъществяване на трудовите си функции използва процесното МПС.

С оглед изложеното, предварителното изпълнение на приложената ПАМ се явява явно несъразмерно и от същото С. търпи вреди, изразяващи се в невъзможността да управлява МПС.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0819-001229/18.09.2024г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която за нарушение на чл.104б, т.1 ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 1415125/17.09.2024г. издаден на В. К., за това, че участва в нерегламентирани състезания по пътя отворен за обществено ползване на 1.09.2024 г. по автомагистрала „Хемус“, посока [населено място], управлява “Тесла модел С“ с рег. № [рег. номер] и на основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.2, буква „м“ от ЗДвП, на С. е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на л.а. “Тесла модел С“ с рег. № [рег. номер], за срок от три месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.