Р Е Ш Е Н И Е №4
гр. ВРАЦА,06.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение в
публичното заседание на 16.12.2010г. в състав:
Председател:Пенка Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от съдия Пенка Петрова
гражданско дело N` 957 по
описа за 2009 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Н.Б.Н.,В.А.Н.
и Р.Н.И.,***,са предявили при условията на субективно съединяване искове против
ЕТ"П.С."***,представляван от П.Г.С. *** общо за сумата 100000 лева/по
35000 лв.за първите двама и 30000 лева за последния/,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на техния родственик -
син /на първите двама/ и брат/на последната/ И. Н. Б.,***,починал на 26.12.2008г.,вследствие
увреждания,получени при станала злополука по време на работа към
ответника.Излага се в исковата молба,че злополуката станала по време,когато
родственикът на ищците изпълнявал трудови задължения към ответника по трудово
правоотношение,възникнало по силата на сключен граждански договор.С исковата
молба е представен граждански договор с починалия,сключен между него и
ответника на 17.11.2008г.за извършване на общи строителни работи срещу
определено възнаграждение,удостоверение за родствени връзки,издадено от Община
Враца,от което се установява,че първите двама ищци са родители на починалия,а
третата ищца-негова сестра,препис-извлечение от акт за
смърт,удостоверение,издадено от РУ МВР Враца за образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител във връзка със станалата
злополука.удостоверение за актуално състояние на ответника.Производството по
делото е оставено без движение и ищците - задължени да уточнят правните
основания на предявените от тях искове,с оглед изложените фактически
констатации в исковата молба и представени писмени доказателства.С допълнение
към исковата молба от 04.01.2010г.ищците са посочили и поддържат правно
основание на претенциите си - чл.200 ал.1 КТ.В срока за отговор ответницата е
подала такъв,с който оспорва предявените искове.Поддържа,че никога не е бил
работодател на родственика на ищците по трудово правоотношение,между тях не е
имало сключен трудов договор,което изключва ангажиране отговорността и по
чл.200 КТ.Прави възражение,че третата ищца е извън кръга на лицата,които могат
да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Навежда довод,че
злополуката е станала при и по време,когато трето лице - "М."АД гр.П.,с
когото ответникът имал сключен договор,монтирал покривна конструкция в обект на
ответника-"магазин за
мебели",с подизпълнител "Н. Н.-5" ЕООД гр.П..С оглед на този
факт ответникът е поискал привличане на двете дружества като трети лица,и
същите са конституирани като такива.Третите лица оспорват исковете.Поддържат,че
отговорност за станалата злополука следва да носи ответника. Представен е с
отговора договора за строителство с първото дружество-трето лице,приложение № 1
към договора и протокол от 16.02.2009г.След запознаване с отговора на
ответника,ищците със становище от 12.04.2009г.,чрез процесуалния си
представител адв.С.П.,отново застъпват становище,че се касае за трудова
злополука,станала по време на възникнали трудови правоотношения между починалия
и ответника,който има качеството на работодател съгл.т.10 от ДР на Н-ба № 2 на
МТСП и МРРБ от 22.03.2004г.,и като такъв носи отговорност по чл.200 КТ.
Освен
изброените до тук писмени доказателства са събрани и други такива-вж
стр.92.Събирани са и гласни доказателства.Назначена е и изслушана специализирана
експертиза по безопасност и охрана на труда.
С оглед
констатираните несъответствия между изложените факти и обстоятелства по
делото,даващи основание за определяне на друго правно основание на исковете,различно
от посоченото и петитума на исковата молба - присъждане обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на основание чл.200 КТ,в първото
с.з.съдът отново е изслушал страните преди доклада си по делото.Процесуалният
представител на ищците е пояснил и е категоричен,че се касае за трудова
злополука,станала по време на възникнало трудово правоотношение между починалия
и ответника,от сключения граждански договор,по който ответникът като възложител
има качеството на работодател.С оглед така изложените фактически констатации и
петитум,съдът в доклада си по делото,с
който всички страни са изразили съгласие е приел,че предявените искове са с правно
основание чл.200 КТ,като е указал на страните кои релевантни по делото факти
следва да се установят и докажат от всяка една от тях,като конкретно на ищците
е указал,че следва да установят и докажат на първо място наличие на трудово
правоотношение,респ.трудов договор между починалия и ответника.
С оглед
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвокупност,съдът
приема за установено следното:
Първите
двама ищци са родители,а третата сестра на И. Н. Б.,***,починал на
26.12.2008г.Според изложеното в исковата молба около четири месеца преди
смъртта си,починалият живеел заедно с ищците и им помагал материално,тъй като
бил в процес на развод със съпругата,с която и децата от брака им живеели
отделно от ищците до този момент.От представения граждански договор/стр.6/,се
установява,че на 17.11.2008г.между починалия и ответницата е сключен такъв
граждански договор за извършване на общи строителни работи със срок до
31.03.2009г.Установено е,това е безспорно и между страните,че на
24.12.2008г. починалият родственик на
ищците се явил на работа,и същият ден станала злополука,при която той
пострадал,бил закаран в болница и на 26.12.2009г.починал от получените
увреждания.Между страните е безспорен и факта,че настъпилата смърт е
следствие/пряко/ именно на полученото увреждане при злополуката.В настоящето
производство ищците претендират обезщетения за претърпените от тях вреди от
настъпилата смърт на близкия си,поддържайки,че отговорността на ответника
следва да се ангажира на основание чл.200 КТ,тъй като злополуката е трудова и
починалият е бил в трудово-правни отношения с ответника,възникнали по силата на
сключения граждански договор.Установено е по делото,че злополуката с починалия
е станала при извършване на СМР и конкретно монтиране на покрив на
обект"магазин за мебели"/на ответника/,по силата на сключен с третото
лице в процеса "М." АД гр.П. договор за строителство от 17.11.2008г.-
стр.37.СМР по монтиране на покрива се извършвали от "Н. Н.-5"ЕООД
гр.П.,като подизпълнител на "М." АД гр.П.,по силата на сключен между
тях договор от 07.01.2008г.и анекс от 15.12.2008г.- стр.202.По делото са
събирани и гласни доказателства.Св.Л.С. - съпруг на представляващата ответника
установява,че познава починалия родственик на ищците.Според показанията му,с
него не бил сключван трудов договор, а граждански такъв - за извършване на общи
строителни работи,като починалият нямал задължение да се явява всеки ден на
работа,а когато може и когато има такава,като му се плащало всеки ден за
извършената работа.Според свидетеля след изграждане на обект "магазин за
мебели" по стопански начин,бил сключен договор за строителство - за
монтиране покривна конструкция на обекта за мебели с "М." АД гр.П.,който
изпратил на обекта за извършване на работата свой подизпълнител - "Н. Н.-5"
ЕООД.Последната фирма монтирала скеле,по което изкачвали конструкциите,които се
вдигали с кран.В деня на злополуката кранът не работел/не можело да се запали/,и
свидетелят предложил на управителя на "Н. Н.-5" ЕООД при необходимост
да ползува за помощ работници на ответника,между които и починалия,при което
управителят на "Н. Н.-5" се съгласил.Според свидетеля починалият
близък на ищците и други негови колеги не са били викани,а сами се явили и
търсели работа този ден,който бил почивен-официален празник.Свидетелят като
представител на фирмата на ответницата не е давал нареждания нито на
управителя,нито на работниците на "Н. Н.-5" ЕООД.Св.П.Б.
установява,че починалият преди смъртта си живеел със съпругата и децата си в
апартамент,различен от апартамента на родителите му.Със съпругата си бил в
добри отношения и не се е разделял с нея.Сестрата на починалия била
омъжена,имала деца и живеела също в самостоятелен апартамент.Починалият бил в
добри отношения с родителите си и те взаимно си помагали.Синът правил бар-плот
в апартамента на родителите,но последните не го изоставяли и все му давали по
някой лев.Родителите тежко преживяли загубата на сина си и много страдали.Същото
установява и св.В.И..Св.С.К. - бивш работник към "Н. Н.-5" ЕООД и
също пострадал при станалата злополука,пряк очевидец,споделя свои
непосредствени впечатления относно механизма на възникването на злополуката.Според
свидетеля на 24.12.2008г.,когато отпочнали работа се установило,че кранът,с
който вдигат "столиците" за покрива не може да запали и управителят
наредил да се преустанови работа,но св.С. заявил,че може да предостави четири
момчета,които да помагат и да се вдигат столиците на ръка.За целта била използвана
количка/скеле/,собственост на "Н. Н.-5" ЕООД,според изявленията на
самия му управител,която била поставена на плочата,излята на първия етаж,на
подвижни колела,които се застопорявали от двама работници на фирмата/на третото
лице/.Свидетелят и още двама работници от фирмата на ответника,между които и
починалия,се качили на количката за да поемат и подават материалите,а двама
работници от фирмата на третото лице останали долу,за да застопоряват
количката-скеле.Свидетелят не се уверил преди да се качи на количката дали тя
действително е застопорена,но нямал съмнения в това,тъй като винаги с тази
количка се действало по този начин,независимо дали материалите се вдигали с
кран или на ръка.Към 11.30 часа,след извършена почивка,при поредното качване
върху количката,същата се наклонила и паднала,като и работниците върху нея
паднали върху терена от височина 6,20 м.,при което получили
увреждания,включително и свидетеля и починалия.Според свидетеля при монтиране
на покрива той и останалите работници на "Н. Н.-5" ЕООД гр.П.
изпълнявали нарежданията не на своя управител,а на св.С..По делото е назначена
и изслушана специализирана експертиза по охрана и безопасност на
труда,неоспорена от страните,която се възприема и от съда,и която е дала
заключение относно механизма на възникване и протичане на злополуката и има ли
допуснати нарушения на правилата и нормите относно осигуряване на безопасни
условия на труд,и ако има - от кого са допуснати.
При така
изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира предявения иск за
неоснователен и недоказан.За ангажиране отговорността на ответника на основание
чл.200 КТ е необходимо наличие на трудово правоотношение,а такова възниква на
първо място от сключен трудов договор.В конкретния случай не се установи съществуването
на такъв договор,а това е било в тежест на ищците да установят.Между
родственика на ищците и ответника,както се изтъкна е бил сключен граждански
договор,който обосновава предявяване на претенции с друго правно
основание,които обаче не са предявени и не се поддържат в настоящето
производство.Поддържа се,както се изтъкна,вкл.и в писмената защита по делото,че
между починалия и ответника били възникнали трудови правоотношения от сключения
граждански договор и,че последният, макар и именован "граждански",на
практика и по своята същност бил трудов,тъй като съдържал всички основни белези
на трудовия договор - бил сключен в писмена форма,било уговорено каква работа ще
извършва починалия и какво възнаграждение ще получава.В случая сме били
изправени пред привидно съглашение - гражданският договор прикривал
трудовия,при което следва да се приложат правилата относно прикритото
съглашение - трудовия договор,след като са налице условията за неговата
действителност.Настоящият състав не възприема доводите на ищците и процесуалния
им представител в тази насока.Няма спор,че в случая е сключен граждански
договор,който съдържа част от белезите на трудовия договор,но не е трудов.Доказателства
в обратна насока не са събрани по делото - а това отново е било в тежест на
ищците.Няма спор,че по този начин - сключване на граждански договор,се
злепоставят интересите на работника,в случая - починалия,и на практика биха
могли да се прикриват реални трудови правоотношения.И това е било в тежест на
ищците да установят,но доводи и доказателства в тази насока не са сочени,а такива
се навеждат едва с писмените бележки,при което настоящият състав и не дължи
произнасяне по подобни доводи,тъй като такива не са навеждани до приключване на
устните състезания.Независимо от това,настоящият състав намира за необходимо да
отбележи,че за защита срещу такива граждански договори,КТ е предвидил специален
ред за правно противодействие и обявяване съществуването на трудово
правоотношение - чл.405а КТ-Инспекцията по труда има право да обявява
съществуване на трудово правоотношение,когато установи,че работната сила се
предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 КТ,като това става с изрично
постановление,имащо характер на индивидуален административен акт,което се
връчва на страните по правоотношението и подлежи на обжалване пред съда,като
постановлението замества трудовия отговор при отказ на работодателя да сключи
такъв съобразно предписанието на ИТ.В конкретния случай нямаме такъв акт на ИТ
и настощият състав при липса на каквито и да са други доказателства в тази
насока,не може да приеме,че сме изправени пред трудов договор и трудово
правоотношение.Единственият извод,който се налага е,че сме изправени пред
граждански такъв - за извършване на общи строителни работи.Наличието на трудов
договор обаче е абсолютна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника
на основание чл.200 КТ,и при липса на такъв предявените искове с правно
основание чл.200 КТ се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва
да се отхвърлят,като ищците биха могли да предявят претенциите на друго правно
ос9нование - сключения граждански договор или чл.49 ЗЗД.
Водим от
горното,ВОС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Н.Б.Н.,В.А.Н. и Р.Н. ***П.С."*** искове
с правно основание чл.200 КТ,общо за сумата 100000 лева,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син и брат И.
Н.Б.,***,починал на 26.12.2008г.
ОСЪЖДА Н.Б.Н.,В.А.Н.
и Р.Н.И. да заплатят на ЕТ"П.С."*** разноски по делото в размер на
1000 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
Председател: