Р Е
Ш Е Н И Е № 319
23.07.2021г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд-Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №277 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК,
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „ЖИРА-2“ЕООД, със седалище
в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя Р. Ж., с ЕИК *********, чрез
адв. Р.М. против Заповед за прилагане на
ПАМ № ФК-138-000238/08.04.2021г. на Началник отд.“Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП.
Оспорващият счита заповедта за незаконосъобразна:
Претендира, че актът бил издаден в противоречие с
материалните разпоредби. Неправилен бил изводът на органа, че не била
регистрирана продажба на стойност 1200 евро /2388 лева/ чрез издаване на
фискален касов бон от регистрираното в обекта ЕКАПФ или друг документ. За
извършеното плащане на сумата имало издаден документ /фактура, с приложен касов
бон/ и това станало на 04.02.2021г. в
08,39 часа, т.е. 21 дена преди проверката и документите били представени на
проверяващите лица.
Сочи се, че оспорващият не нарушил законовите
разпоредби на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., тъй
като за представените от жалбоподателя услуги били издадени документи /фактура,
с прикрепен касов бон/. В случая не бил ощетен и фиска. В този смисъл
неправилно бил приложен текстът на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, който се
прилагал, ако нямало издаден документ за продажба по реда на чл.118 от закона,
какъвто в този случай имало издаден. Дори и факта на по-късното издаване на
документа, не обосновавал прилагане на тази норма. Тълкува се, че чл.186, ал.1
от ЗДДС се прилагал само в случай на не издаване на ФКБ, но не и при късно
издаване.
По тези доводи се иска отмяна на заповедта и се
претендират разноските по делото.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се представлява от адв. М.. Поддържа се жалбата.
Ответникът, редовно призован се представлява от
процесуален представител, гл. юрк. Т., която моли съда да отхвърли жалбата. В
хода по същество излага правни доводи за неоснователност на оспорването и за
законосъобразност на заповедта. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното :
До началник отд „ОД“ в ТД на НАП Пловдив бил изпратен анонимизиран сигнал с
№ РД-57-54 от 10.02-2021г. с данни за нарушение изразяващо се в не издаване на
касова бележка от търговски обект – траурна агенция /л.57 и л. 61/.
На 22.02.2021г. служители на НАП извършили проверка на обект „погребална
агенция“, находящ се в град Стара Загора , ул. „Т. Стоянович“ 26, стопанисван
от жалбоподателя. Обектът бил в неработен режим, затворен. За проверката бил
съставен ПИП бл. № 0080237 /л. 24-25/. На 25.02.2021г. в 10,34 часа на същия
обект била извършена повторна проверка за спазване на данъчното и осигурително
законодателство. Съгласно обективираните констатации в протокола за проверка
/л.26-27/, не била установена разлика на наличните средства с касовата
наличност, нямало констатиране нарушения на чл.39 от Наредба № Н-18/2006г. При
извършена контролна покупка на един брой калъфка на стойност 6,20 лева бил
издаден ФКБ от намиращото се в обекта ФУ. Била установена по данни на ФУ сума в
размер на 31,20 лв. и фактическа наличност от 31,20лв., разлика 0,00лв. При
проверката бил издаден КЛЕН за периода 30-31.01.2021г. Протоколът бил подписан
от поверяващите и служителите на проверявания без възражения. На 08.03.2021г.
бил съставен ПИП относно получена електрона поща от Г.Г.във връзка с изискани
документи от „Жира-01“ЕООД за доуточняване на данни и обстоятелства относно
извършена проверка на агенцията, документирана с ПИП бл. № 0080238 от
25.02.2021г. Удостоверява се, че при проверката били събрани обяснения от
управителя /л.44/ във връзка с организирано от траурната агенция погребение на
31.01.2021г. На 27.03.2021г. бил съставен ПИП /л.45-46/ относно проверка в
офиса на ТД на НАП в град Стара Загора, където се явили лицата С. М.и Х. М.,
които дали обяснения и даване на повече яснота относно проверка, документирана
с ПИП бл. № 0080238 от 25.02.2021г.
На 07.04.2021г. против дружеството били издадени АУАН № F608280 и № F608082 за нарушения на Наредба № Н-18/2006г. и на ЗДДС. На 08.04.2021г.
началник отд. „ОД“ при ТД на НАП Пловдив Ж.М., издала Заповед за налагане на
ПАМ № ФК-138-000238, с която на дружеството била наложена ПАМ – запечатване на
търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, като в заповедта
били изложени конкретни фактически основания за издаването й, както и мотиви
касаещи определения срок на действие на наложената ПАМ. Заповедта била съобщена
на представляващия търговеца на 20.04.2021г. /л.19/. Жалбата до съда била
подадена чрез органа и регистрирана под вх. № 7760/23.04.2021г.
Част от доказателствата са: фактура №085 от 04.02.2021г.
за сумата 2388,00лв. ведно с прикрепения към нея касов бон от същата дата и за
същата сума /л.10-11/; заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. /л.13/; въпросен лист
/л.28/; печат КЛЕН за дата 30.01.2021г. /л. 29/; дневни отчети от ФУ /л.30-31/ ;
съкратен отчет на фискална памет за периода 01.02.2020г. 0 31.01.2021г. /л. 32/;
декларации от работещите лица; свидетелство за регистрация на ФУ /л. 37-39/;
ценоразпис на траурни услуги /л.3-40/; сведения от С. М./л.51/; сведения от Х. С.
/л.52/
По делото съдът допусна в качеството им на свидетели
лицата, извършили проверката на търговския обект.
Свидетелят Б. сочи, че работи в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Пловдив. На 25.02.2021г.
участвал в извършване на проверка в обект на траурна агенция „Жира”. На тази
проверка по спазване на данъчното и осигурително законодателство, констатирани
нарушения нямало. Проверката била възложена чрез информационната система на
НАП, в която имало упомената точка да се извади КЛЕН за конкретна дата -
31.01.2021г. и да се види дали за тази дата имало въведена сума 2388.00 лв.,
т.е. дали имало издаден Фискален бон за тази сума. Когато извадили КЛЕН-а за
датата 31.01.2021г. не се установил издаден фискален бон за такава сума. Започнали
да му обясняват, че няколко дни след това била издадена фактура. На по-късен
етап имало издадена фактура, няколко дни след това, имало и издаден фискален
касов бон. Свидетелят още посочва, че на служебния му мейл изпратили писмени
обяснения от управителя на фирмата, в който подробно той описвал случая, а по
по-късно, на 27.03.2021г., били получени сведения и никой не отричал, че било
извършено такова плащане. Представили ми фактура, която била издадена по-късно.
Имали фактура, издадена за същата сума и имало фискален бон към фактурата, само
че е без получател от дата 04.02.2021г. На проверката на 25-ти нямало
констатирани нарушения по данъчното и осигурителното законодателство. Фактурата
можело да се издаде и 7 дни след фискалния бон.
Св. Т. сочи, че
работи в ТД НАП Офис Стара Загора. На 25.02.2021г. била извършена проверка на
траурна агенция „Жира“ и тя присъствах на проверката, която била по подаден
сигнал до НАП във връзка с погребение на 31.01.2021г. Сигналът получили след
31.01.2021г. и във връзка с установяване на този факт, извадили КЛЕН и
установили, че липсвала сумата във фискалното устройство, за която бил подаден
сигнала. След като започнали да вадят КЛЕН-а, проверяваните им показали
фактура, написана за същата сума, но без получател. Тази фактура била за 2388
лв., но свидетелката не помни на коя дата била издадена фактурата.
При така установеното от фактическа страна, Съдът
намира от правна следното :
По допустимостта – оспорването е допустимо, като
направено от активно легитимираното лице, в установения преклузивен срок,
против годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния
административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.
По същество – Съдът е длъжен да извърши служебно
цялостен контрол за законосъобразността на жалената заповед на всички основания
по чл.146 от АПК. При извършения такъв, Съдът намира следното:
По валидността – процесната заповед е валидно
издадена от надлежно оправомощен административен орган /по арг. на чл.186, ал.3
от ЗДДС/, за което се представят писмени доказателства, които не се възразяват
/вж. л.13/. Ето защо процесната заповед е валиден административен акт и не е
налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.
Актът е издаден в задължителната писмена форма,
съдържа всички реквизити, вкл. обективира конкретна фактическа мотивировка.
Проверен с оглед съответствието на заповедта с
приложената материално – правна разпоредба, Съдът намира, че същата е
материално-правна незаконосъобразна.
Процесната заповед е правно основана на
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. А от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС,
вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.
От обективна страна се претендира нарушение на
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Конкретно
обективираните в заповедта факти и обстоятелства се свеждат до това, че при
проверка, извършена на 25.02.2021г. в търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС – траурна агенция „Жира“, стопанисвана от „Жира-02“ЕООД, град Стара
Загора е констатирано, че дружеството, като задължено лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/2006г. не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект. Допълнително в заповедта се сочи, че за извършено плащане
на 31.01.2021г. около 16,00 часа на погребение в гробищен парк на с. Богомилово
в размер на 1200 евро /2388 лв. равностойност/ не е издадена ФКБ от ЕКАПФ,
налични в обекта или от кочан с ръчни касови бележки, съгласно Наредба №
Н-18/2006г. Според данни на управителя на дружеството плащането било извършено
от дъщерите на покойника и парите дадени на служителя Ж. Ж.. За удостоверяване
на този факт бил издаден КЛЕН за дата 31.01.2021г., където не фигурирала такава
сума.
Оспорващият в жалбата си оспорва тези факти, като
твърди, че същите не отговарят на действителността, като сочи, че за въпросната
продажба от задълженото лице е издадена касова бележка, прикрепена към издадена
на получателите на услугата фактура, което се прилагат към жалбата и които
доказателства не се оспориха от ответника. Нещо повече, данните от преписката
еднопосочно сочат, че самият орган още преди да издаде процесната заповед е
напълно наясно с факта на издадена на 04.02.2021г. фактура и че към нея има
прикрепен ФКБ от същата дата за сумата от 2388,00лв. Неясно защо, тези факти не
намират отражение в процесната заповед, още по-малко те намират отражение и в
издадените три броя ПИП. Последните обаче се явяват доказателствената основа на
която почива актът по чл.186 от ЗДДС. ПИП, който е съставен по реда на чл. 50 от ДОПК се ползва с доказателствена сила
за описаните в него факти. Видно от приложените заверени копия на тези ПИП нито
един от тях не съдържа фактически данни за визираните в процесната заповед
факти за неиздаден на 31.01.2021г. документ по чл.118 от ЗДДС относно извършена
продажба на стоки и услуги на стойност 2388,00 лева. Отново от данните по
делото /вж. свидетелските показания/ и преписката се установява, че проверките
са целенасочени и във връзка с подадени сигнали от близките на починалото лице,
от които са заплатени въпросните средства, което не е пречка, релевантните
факти да намират обективен вид в издадените ПИП. Това обаче не е налице.
Въпросните ПИП са доказателствената база за издаване на акта по чл.186 от ЗДДС,
а тук от техните данни не се удостоверяват релевираните от органа обстоятелства
от значение за законосъобразността на проведеното особен административно
производство и крайния акт от него. От
ПИП от 25.03.2021г. еднопосочно се удостоверява, че при извършената в
търговския обект на жалбоподателя, няма установени нарушения на чл.3, ал.1 от
Наредба №н-18/2006г., тъй като за контролната покупка е издаден ФКБ. В този
протокол обаче няма нищо, което да сочи на установени факти, така както се
визират в процесната заповед. Такива не се съдържат и в последващите издадени
ПИП.
Дори обаче да се приеме, че все пак ответникът
представя доказателства, че на 31.01.2021г. за извършените продажби на стоки и
услуги на стойност 2388,00 лв. жалбоподателят не издава ФКБ или друг документи
по чл.118 от ЗДДС., като се визират конкретно т. нар. КЛЕН, то Съдът приема, че
заповедта отново се явява материално незаконосъобразна по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. А ЗДДС /ред. от ДВ бр.98/2018г./, Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Чрез посочените факти, ответникът претендира, че за
извършена продажба на стока на визираната дата от търговски обект, стопанисван
от оспорващия, като не е издал ФКБ от регистрираните и въведени в експлоатация
ФУ в обекта или чрез ръчна касова бележка от ръчен касов кочан, по този начин
задълженото лице не спазва установен в чл.3, ал.1 от Наредба № Н.18/2006г., вр.
с чл.118, ал.1 от ЗДДС ред и начин за издаване на документ за продажба. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от цитираната Наредба /ред. бр.68/2020г. /гласи, че „всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС „всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
В процесният случай няма спор, че има
извършена продажба на стоки и услуги и чрез издадения КЛЕН се удостоверява, че
стойността на продажбата 2388,00лв. не е въведена във ФУ на конкретна дата, за
която се твърди в анонимен сигнал от засегнатите от стойността купувачи, че са
я платили. Фактите обаче сочат еднопосочно, че от задълженото лице само три дни
след възприетата от органите дата на продажбата, има издадена фактура за тази
стойност, придружена и с ФКБ - 04.02.2021г. Вероятно поради проявеното усърдие
на купувачите, задълженото лице предприема действието по издаване на ФКБ и
фактурата, което обаче е ирелевантно за спора. Важното е, че още преди
проверката фактът на регистрирана по надлежен ред и начин продажба на стойност
2388,00лв. е налице. Това обаче не се
отчита изобщо от органа, който напълно формално и осланяйки се на тълкуването,
че документът по чл.118 от закона се издава в момента на продажбата, приема
извод, че е налице предпоставката по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.
Смисълът на закона и въведените там с императивни разпоредби правила е да се
подтикват задължените лица да регистрират всяка извършена от тях продажба и
това е с цел правилно отчитане на приходите и определяна не данъчните
задължения. При условие, че още преди проверката е налице „отчитане“ на
продажба на стойност 2388,00лв. и за това се представят надлежни доказателства,
то издаването на заповедта е незаконосъобразно, вкл. и несъответно на целта на
закона. Мярката се предприема за преустановяване на едно административно
нарушение, а такова към момента на установяване на фактите от значение за спора
не е налице.
Процесната заповед Съдът намира за незаконосъобразна и на още едно
основание - като издадена в нарушение на
общополагащия в административното право и
процес принцип на съразмерността, установен в чл.6 от АПК.
Като всеки административен акт и този следва да отговоря на основните
принципи, заложен в АПК, вкл. и принципа на съразмерността. Този принцип
постановява, че едно властническо
волеизявление не следва да засяга права и законни интереси на лицата, негови
адресат, в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която се
издава то. Когато все пак се налага засягане на такива права и интереси, следва
да се прилага тази мярка, която е по-благоприятна за засегнатото лице и с нея
отново да се постига целта на закона. По закон /чл.186, ал.1 от ЗДДС/ тази
преустановяваща административна мярка е с максимален срок на нейното прилагане
от 30 дни. Конкретния определен с процесната заповед такъв е 14 дни.
Органът е длъжен да мотивира с конкретни фактически доводи своето решение
относно конкретната продължителност на ПАМ и защо именно този срок на
продължителността на действие на наложената ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС
следва и, че той е съразмерен на
тежестта на конкретно установеното нарушение от страна на жалбоподателя.
Съдът приема извод, че така
визираната мотивировка не обосновава законосъобразността на избора на органа
досежно определения срок на действие на приложената
ПАМ, защото тя не е съответна на действителното положение. Дори и да се приеме,
че продажбата наистина е извършена на 31.01.2021г., то безспорният факт на
издаден документ по чл.118 от ЗДДС, несъмнено има своята тежест както относно
волята дали да се издаде изобщо акт по чл.186 от ЗДДС, така и относно решението
на органа каква е справедливата и не накърняваща правата на търговеца продължителност
на срока на ПАМ. Нито така изложените факти и обстоятелства на
конкретния случай, нито действителното положение в достатъчна и убедителна
степен мотивират решението на органа да прилага въпросната ПАМ за срок от 14
дни. Отново не конкретизирани и напълно необосновани се явяват доводите, които
бланкетно органът винаги сочи в тези заповеди – за нарушаване на установения
ред на данъчната дисциплина, възможността за проследяване и отчетност на
реализирани продажби, поведение, насочено към неспазване на данъчното
законодателство, съществуваща възможност за друго нарушение.
Ето защо съдът приема извод, че процесната заповед е издадена в нарушение
на принципа, установен в чл.6 от АПК и така определеният срок на действие на
ПАМ се явява напълно несъразмерен на конкретно извършеното от обективна страна
административно нарушение, поради което този срок ще засяга признати права и
интереси на търговеца в повече от допустимото и необходимото за постигане на
целта, която законът свързва с въпросната мярка.
При извод за незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на ПАМ
по ЗДДС, Съдът намира оспорването за основателно и следва заповедта да се
отмени. С оглед този краен правен извод, жалбоподателят основателно претендира
разноски, които се доказват до размера на заплатената ДТ от 50 лв. и 350 лв.
възнаграждение за адвокат, платено в брой / л.4/. Възражението за
прекомерността на това възнаграждение се явява напълно неоснователно.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„ЖИРА-2“ЕООД,
със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя Р. Ж., с ЕИК *********,
Заповед за прилагане на ПАМ № ФК-138-000238/08.04.2021г. на Началник
отд.“Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на „ЖИРА-2“ЕООД, със
седалище в гр. Стара Загора, с ЕИК ********* разноски в размер на 350.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред ВАС на Р.България по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: