Решение по дело №1468/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1386
Дата: 26 юли 2019 г.
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20171100901468
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      Гр. София, 26.07.2019 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав    

 

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Антоанета Луканова,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1468 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.

След влизане в сила на определение от 02.07.2018 г., постановено по настоящото дело, в прекратителната част, производството по делото е висящо по предявен от ищеца “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, чрез синдика А.Д. и К.М., против ответника Д.С.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, да бъде обявено за нищожно поради липса на форма извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10040/29.10.2014 г. на “КТБ” АД (н.), отправено от Д.С.В. до Банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44 500 евро, придобито от ответника чрез цесия, съгласно Уведомление с вх. № 10014/29.10.2014 г. на “КТБ” АД (н.), според което представител на “Д.” АД, ЕИК ******, съобщава на Банката, че с Договор за цесия от 20.10.2014 г. дружеството е прехвърлило на Д.С.В. свое парично вземане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44 500 евро, представляващо част от вземането на “КТБ” АД по негова депозитна сметка е IBAN: ***, открита при “КТБ” АД съгласно Договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от дата 24.01.2009 г., както и с Уведомление с вх. № 10039/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД (н.), подадено от Д.С.В., в което той съобщава за извършената, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цесия от 20.10.2014 г., вследствие която той е придобил от “Д.” АД, парично вземане в размер на 87 034,44 лева, представляващи равностойност в евро на 44 500 евро, което вземане на ответника е прихванато с вземането на “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит в евро от 09.10.2007 г.,

при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, предявен от ищеца А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), против ответниците Д.С.В. и “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (н.) извършеното прихващане, описано подробно по-горе, и

при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, предявен от ищеца А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), против ответниците Д.С.В. и “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (н.) извършеното прихващане, описано подробно по-горе.

Ищците претендират разноски по делото.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 от ЗБН ищецът твърди, че направеното от ответника Д.С.В. изявление не е с нотариална заверка на подписа на лицето, поради което не отговарят на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от ЗБН и е нищожно.

По предявения при условията на евентуалност иск по чл.59, ал. 5 от ЗБН ищецът твърди, че процесното прихващане, направено от ответника Д.С.В., е извършено след определената начална дата на неплатежоспособност на банката (20.06.2014 г.) и поставянето й под специален надзор. Сочи, че изявлението за прихващане е извършено чрез представянето му в деловодството на банката, когато е достигнало до банката и именно това е момента на извършване на прихващането. Твърди, че поради това същото е с темпорален момент, който попада в приложното поле на чл.59, ал. 5 от ЗБН, с оглед на което разпоредбата е приложима и следва да бъде обявено за недействително прихващането спрямо кредиторите на несъстоятелността.

По иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН ищецът твърди, че е огласено в публичното пространство, че банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност през м. юни 2014 г., че е налице недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и невъзможност за изпълнение на задълженията й към депозантите и другите кредитори. Твърди, че това е стигнало до знанието на ответника, а и ответникът Д.С.В. е бил служител на трудов договор в “КТБ” АД (н.) и на него му е било известно състоянието на банката.

В дадения срок ответникът Д.С.В. представя отговор на исковата молба, в който оспорва приложението на чл. 59, ал. 2 от ЗБН по отношение на процесното прихващане, доколкото към датата на извършването му – 29.10.2014 г., не е налице открито производство по несъстоятелност и назначаването на синдик.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН ответникът сочи, че законовата промяна на разпоредбата е извършена на 28.11.2014 г. и нормата е неприложима за процесното прихващане и неговите правни последици. Сочи, че нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията, преди изменението от 28.11.2014 г., също е неприложима, доколкото предвижда недействителност само и единствено към прихващания, извършени от страна на длъжника (банката), и не засяга прихващания, извършени от кредитори на банката.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН сочи, че липсват доказателства за знание у ответника Д.С.В., че банката е в състояние на неплатежоспособност, а и в случая не може да се приложи презумпцията по чл. 59, ал. 4 от ЗБН, предвид датата на придобиване на вземането, с което е извършено прихващането. Сочи, че специалният надзор е охранителна и оздравителна мярка по отношение на банката, която има временен характер, а след изтичането на срока на специалния надзор, откриване на производство по несъстоятелност на банката е само една от възможните хипотези. Сочи, че към датата на специалния надзор и към 20.10.2014 г. (датата на придобиване на вземането, с което е извършено прихващането), липсват доказателства УС на БНБ да е установил състоянието на неплатежоспособност. Сочи, че към момента на придобиване на вземането от ответника не може да се приеме, че неплатежоспособността на банката е била обществено известен факт. Сочи, че средностатистическият гражданин не е бил в състояние да знае какво точно е било състоянието на банката след 20.06.2014 г., а още по-малко, че банката е в състояние на неплатежоспособност и това е така до момента на отнемане на лиценза на банката. Ответникът претендира разноски по делото.

В дадения срок ответникът “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), чрез управителните органи, не представя отговор на исковата молба.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва доводите на ответника Д.С.В..

В дадения срок ответниците не представят допълнителен отговор.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Представен е от ищеца и приет като доказателство по делото договор за банков кредит в евро от 09.10.2007 г., сключен между “КТБ” АД и ответника Д.С.В. като кредитополучател, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 80 000 евро, като средствата по кредита са предназначени за закупуване на недвижим имот, а именно: апартамент № 1, находящ се в новоизградената сграда в гр. София, Солична община, район “Триадица”, на ул. “******, вход “А”, на ІІ етаж, както и за други разходи, свързани с покупко-продажбата на имота и за довършителни и ремонтни работи по имота. Крайният срок за погасяване на кредита е 01.10.2022 г., освен когато кредитът бъде обявен едностранно от банката за предсрочно изискуем.

Представен е договор за индивидуален срочен депозит № 17313/24.01.2014 г., сключен между “КТБ” АД и “Д.” АД като депозант.

            Представено е от ищеца съобщение с вх. № 10014/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от “Д.” АД, с което уведомява банката на основание чл.99, ал. 3 от ЗЗД, че на 20.10.2014 г. с договор за цесия е прехвърлило на Д.С.В. вземане в размер ва 87 034,44 лева, с равностойност в евро в размер на 44 500 евро, представляващо част от вземането на “Д.” АД от банката по негова депозитна сметка, открита и поддържана съгласно договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от 24.01.2014 г., заедно с всички лихви, начислени по това вземане след датата на прехвърлянето му.

Представено е и уведомление с вх. № 10039/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от Д.С.В., в същия смисъл.

Представено е от ищеца изявление за прихващане с вх. № 10040/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, изпратено от Д.С.В., с което Д.С.В. отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане на вземането на Д.С.В. в размер на 87 034,44 лева, с равностойност в евро в размер на 44 500 евро, придобито по силата на договор за цесия с “Д.” АД, с вземането на банката към Д.С.В. по договора за банков кредит в евро от 09.10.2007 г. в общ размер (главница и лихви) от 44 298,56 евро, възлизаща на 86 640,45 лева, до размера на по-малкото от тях.

Представена е от ищеца Заповед № ТД-3-218-7 от 13.01.2015 г. на “КТБ” АД за прекратяване на трудовото правоотношение на настоящия ответник Д.С.В. на длъжност “Директор”, управление “Ликвидност”, дирекция “Корпоративни ценни книжа” в банката по трудов договор № 1/19.06.2000 г., считано от 22.01.2015 г.           

От представеното по делото решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ и от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с цитираното решение “КТБ” АД е поставена под специален надзор, съгласно чл. 116 от ЗКИ, постановено е спиране на плащаниията за определен срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на банката на 23.06.2014 г.

От представеното по делото решение № 114 по протокол № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ и от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с цитираното решение е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на банката на 18.09.2014 г.

От представеното по делото решение № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ и от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с цитираното решение е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998г. (отм.). Решението е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на банката на 07.11.2014 г.

Не се спори между страните и това се установява от служебна справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. 

С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й.. Вещото лице дава заключение, че размерът на кредитното задължение на Д.В. по Договор за банков кредит от 09.10.2007 г. към “К.Т.Б.” АД (н.) към 29.10.2014 г. (датата на изявлението за прихващане) е бил 44 298,64 евро, с левова равностойност 86 640,60 лева.

Вещото лице дава заключение, че размерът на вземането на цесионера Д.В. към датата на цедирането в негова полза вземане на 29.10.2014 г. е 87 034.44 лева (44 500 евро).  Размерът на вземането ,което би получил кредитора от масата на несъстоятелността при разпределение на осребреното имущество по чл.94 ал.1 от ЗБН от Първата частична сметка за разпределение от цедираната сума от I-ва частична сметка за разпределение, чийто процент е приет и утвърден от ФГВБ в размер на 11,05% и възлиза на 9 617,31 лева.

Вещото лице дава заключение, че счетоводните операции както по усвояването и издължаването на кредита, така и по извършеното прихващане с цел погасяване на остатъка от дълга по кредита с вальор 29.10.2014 г., са отразени коректно и точно в счетоводната система на банката, съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.

 

При предявяването на обективно съединени искове с предмет действителността на сделка поредността на тяхното разглеждане се определи не от волята на ищеца, а в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така в Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.). Тъй като относителната недействителност предпоставя наличие на валидно правоотношение, то разглеждането на искът за установяване на нищожност на прихващането следва да предхожда конститутивните искове.

С оглед на горното съдът намира, че следва да разгледа първо искът за нищожност поради липса на форма, който е предявен от ищеца като главен.

 

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН:

Искът, извън отменителните искове, се предявяват от банката като ищеца, представлявана от синдика. Такъв е и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН за прогласяване на нищожността на извършеното от ответника Д.С.В. прихващане поради липса на форма.

Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Разпоредбата се намира в Глава четвърта “Запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки”, раздел III “Попълване на масата на несъстоятелността”. При извършване на систематично тълкуване на разпоредбата, съдът, отчитайки обективно съществуващата връзка между правните норми в цитираната глава на ЗБН, намира, че правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗБН се отнася за хипотеза на открито производство по несъстоятелност на банката и назначен синдик.

В случая оспорваното прихващане е извършено с изявление на ответника Д.С.В. на 29.10.2014 г., т.е. преди откриване на производството по несъстоятелност на “КТБ” АД с решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав. Процесното изявление за прихващане е адресирано до квесторите на банката и съгласно нормите на Закона за кредитните институции.

С оглед изложеното за процесното прихващане, извършено преди откриване на производството по несъстоятелност на банката и съответно назначаване на синдик, не се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписа съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗБН и това изискване е неприложимо.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Предвид отхвърлянето на главния иск, се е сбъднало процесуалното условие и следва да бъдат разгледани предявените при условията на евентуалност искове за обявяване на относителната недействителност на процесното призхващане в заявената поредност.

 

По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал.5 от ЗБН:

Съдът намира, че преди да разгледа иска по същество, следва да изясни конструкцията и страните по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН.

Отменителният иск предоставя на кредитора правото да претендира обявяването за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда. Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio Pauliana). Приема се, че при отменителния иск активно легитимиран е кредиторът, а пасивно легитимирани ответници са страните по спорното материално правоотношение. Ответниците са длъжникът, спрямо когото ищецът кредитор има неудовлетворено вземане и който е извършил увреждащото кредитора действие, и третото лице, с което длъжникът е договарял, ако сделката е двустранна, или третото лице, което се е възползвало от увреждащото кредитора действие (така в Решение № 151/27.07.2011 г. по гр.д. № 785/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.).

Искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, който се явява специален спрямо Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД, може да бъде предявен от синдика, а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката в петгодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката (чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН). Следователно синдикът на банката е активно легитимиран да предяви разглеждания иск. Искът принадлежи на синдика, а не на несъстоятелната банка. В случая активно легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство. В чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.

Конструкцията на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН следва да бъде една и съща, без значение кое активно легитимирано лице го предявява. В случая конструкцията на иска, както е очертана по-горе, се запазва и ако той е предявен от фонда или от кредитор на банката, каквато възможност предвижда нормата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл.60, ал. 3 от ЗБН. В случай, че фондът или кредитор упражнят правото си на иск, то същите не могат да представляват банката като ищец, с оглед на това съдът намира, че е неправилно искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН да се предявява от името на банката като ищец чрез синдика. За да се разпростре действието на решението по отношение на банката – носителя на материалното право, и съответно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, банката следва да участва в процеса, но като ответник.

Прихващането се явява сурогат на изпълнението на паричното задължение. Извънсъдебно прихващането се извършва с едностранно волеизявление на едната страна, адресирано до насрещната страна по правоотношението. По дефиниция то се извършва по двустранна сделка, договор, когато е възможно да са възникнали между страните двустранни, насрещни правоотношения. Следователно пасивно легитимирани по иска са лицето, извършило прихващането с едностранно волеизявление до банката, и банката, която се явява титуляр на самото материалноправно вземане, което възниква като последица от признаването за недействително на атакуваното прихващане. Те се явяват задължителни необходими другари в процеса (така по иск по чл.646, ал.2 от ТЗ – Решение № 248/17.01.2011 г. по т.д. № 224/2010 г. по описа на ВКС, Т.К, II Т.О. и Решение № 177/25.03.2015 г. по т.д. № 3707/2013 г. по описа на ВКС, Т.К, I Т.О.).

Пасивно легитимирани по иска са страните по материалното правоотношение, в чийто патримониум пряко се е отразило оспорваното действие, в случая процесните прихващания - Д.С.В. и “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност). Като последната се представлява от управителния орган съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 635, ал. 3 вр. с чл. 612, ал. 2, изр. второ от ТЗ, доколкото синдикът се явява ищец по делото и не може да представлява банката в качеството й на ответник.

Процесуалните предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на иска в петгодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Искът е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице – синдика на банката.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е допустим.

Оспорваното прихващане е извършено с изявление на ответника Д.С.В. на 29.10.2014 г. Поради това приложение намира чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията, действаща към посочената дата (преди изменението – ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014г.). Разпоредбата  на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, влязла в сила на 28.11.2014 г., е материално правна, поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила и да се прилага за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, само по силата на изрична законова разпоредба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98/2014г.), с чийто §9 е въведено изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН, не е предвидена преходна разпоредба, която да придава обратно действие на изменението на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Такова обратно действие на изменената разпоредба е придадено едва години по-късно с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/2018 г.), като е предвидено, че изменението влиза в сила от 20.06.2014 г.

Нормата на чл. 14, ал. 3 от ЗНА предвижда, че не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. Разглежданата норма придава обратно действие на изменение, което се явява по-тежко от отмененото. Въвежда се и нов субект (кредитора), доколкото преди изменението се е санкционирало само действие на длъжника (банката). Предвидената в ал. 5 на чл. 59 от ЗБН възможност, въведена с цитираното изменение с обратно действие, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, извършено от кредитор, представлява изключение, доколкото останалите фактически състави в ЗБН уреждат атакуване на действия и сделки, извършени от банката (длъжника).

Последицата от уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при приложено обратно действие на нормата би била, че прихващането не се е състояло, като за попълване на масата на несъстоятелността на банката вземането на банката по договора за кредит продължава да съществува и може да бъде събрано принудително. Насрещното вземане на извършилия обявеното за недействително прихващане кредитор към банката продължава да съществува, като кредиторът се вписва служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, съгласно § 8 от ПЗР към ЗИД на ЗБН (доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.).

Независимо от това последно изменение на § 8 от закона, кредиторовото вземане остава без защитата, която са имали останалите кредитори на банката. Извършилите прихващането кредитори при уважен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН не могат да се ползват от възможността като вложители да получат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантираната по закон сума до 196 000 лева, съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ако същата не им е платена за влоговете в банката и са имали право на това.

Не е предвиден и ред за оспорване на списъка или възражение пред синдика или съответно съда, ако вземането им по прихаващането не бъде включено в списъка в пълен размер или изобщо, тъй като са изтекли преклузивните срокове по чл. 66, ал. 1, чл. 66, ал. 6 и чл. 65, ал. 1 от ЗБН.

Аргумент, че тези кредитори са поставени в по-неблагоприятно положение от останалите кредитори на банката, се черпи и от разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от ЗБН (нова - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 20.06.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от 2018 г.). Тази разпоредба предвижда, че в случаите по чл. 59, ал. 5 от ЗБН действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 от закона. Т.е. кредиторите, срещу които е уважен отменителният иск, следва да изчакат получаването на вземанията си до изпълнението на окончателната сметка и евентуално удовлетворяване след останалите кредитори, тъй като не е предвидено, че за техните вземания се заделят суми според реда за удовлетворяване при разпределението на частичните сметки за разпределение в несъстоятелността.

От горното следва извода, че правото на такъв кредитор върху вземането му е засегнато от изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, който придава обратно действие на нормата от 20.06.2014 г. С придаденото обратно действие на нормата се нарушава принципа на правната сигурност и предвидимостта на правните последици, доколкото е необходимо при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявавяването им за нищожни или за относително недействителни. С придаденото обратно действие по § 8 от закона се засягат вземания на кредиторите към “КТБ” АД. Вземанията безспорно представляват “притежания” по смисъла чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС (ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 07.09.1992 г.), прокламиращ защитата на правото на мирно ползване на собствеността. Съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания, като никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Европейският съд по правата на човека е имал възможност да се произнесе по подобен казус, касаещ вземания на кредитори срещу банки. Така по делото Ališić and others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia е установено нарушение на разглеждания текст от Конвенцията поради невъзможността на вложителите да изтеглят дълги години вземанията си от банката.

По изложените съображения, обратното действие на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, придадено с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22 от 2018 г.) противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, т.е. на международен договор, по който Република България е страна. Конвенцията е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Съдът има правомощие да откаже прилагането на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН вр. с чл. 59, ал. 5 от ЗБН в случая, поради което тази норма не следва да се прилага към разглеждания правен спор по делото.

С оглед на горното, възникналото правоотношение по процесното прихващане следва да се регулира от правната норма, която е била приложима към момента на извършване на прихващането. В случая за прихващането, извършено на 29.10.2014 г. от страна на ответника Д.С.В., следва да се приложи рдакцията на законовия текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, действала към 29.10.2014 г.

Нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията преди 28.11.2014 г., предвижда относителна недействителност единствено на прихващания, извършвани от длъжника, т.е. банката. Съгласно изложените от ищеца твърдения в исковата молба, оспорваното прихващане е извършено от кредитор на банката, който е имал и задължения към банката по отпуснат му банков кредит, а не от самата банка. Действията на кредитор на банката остават извън предметния обхват на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в посочената редакция. Следователно не е налице изискуема предпоставка от сложния фактически състав на разпоредбата – прихващането да е извършено от длъжника (банката), т.е. вземането на банката да е активното вземане по прихващането.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН:

Предвидената в ал. 3 на чл. 59 от ЗБН възможност да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, извършено от кредитор, представлява изключение, доколкото останалите фактически състави в ЗБН уреждат атакуване на действия и сделки, извършени от банката (длъжника).

Нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН предвижда, че прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Аналогична е разпоредбата на чл. 645, ал. 3 от ТЗ в производството по несъстоятелност на търговец. И двете норми уреждат специални отменителни  искове (наричани в правната теория и “преферентни” искове) в производството по несъстоятелност на банка, съответно на търговец.

Казаното по-горе относно конструкцията и страните по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, се отнася и за конструкцията и страните по иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Пасивно легитимирани по иска са страните по материалното правоотношение, в чийто патримониум пряко се е отразило оспорваното действие, в случая процесното прихващане - Д.С.В. и “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), чрез управителния орган съгласно чл. 635, ал. 3 вр. с чл. 612, ал. 2, изр. второ от ТЗ.

Процесуалните предпоставки за иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на иска в петгодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Исъкт е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице – синдика на банката. С оглед на това съдът намира, че предявеният иск е допустим.

За да бъде уважен конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, следва да е налице извършено прихващане от страна на кредитор, по него направилият изявление за прихващане да е придобил вземането си или задължението си преди датата на решението на откриване на производството по несъстоятелност и към момента на придобиване на вземането или задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че цедираното вземане е съществувало и е изискуемо към момента на извършеното изявление за прихващане. Вземането е придобито от ответника Д.С.В. по силата на договор от 20.10.2014 г. за прехвърляне на вземане (цесия), сключен между “Д.” АД като цедент и ответника Д.С.В. като цесионер.

Видно от посочената в уведомленията дата на договора за цесия, вземането е придобито от ответника Д.С.В. преди постановяване на решението от 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд за откриване на прозводство по несъстоятелност на “КТБ” АД, както изисква нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.

От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът Д.С.В. е имал задължения към “КТБ” АД по договор за банков кредит в евро от 09.10.2007 г. Задълженията на ответника към банката също са възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу вземането на насрещната страна, т.е. срещу задължението си. Изискванията за прилагане на последиците  на материалноправното (извънсъдебно) прихващане са ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания. За да настъпи действието на извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания, респ. да бъде същото зачетено от съда, следва към момента на прихващането да са безспорно установени между страните насрещните еднородни вземания, като активното вземане, което се противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е изискуемо. В случая това е цедираното вземане по банкова сметка, ***.

В Решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени. Следователно в разглеждания случай правният ефект на прихващането по отправеното от ответника Д.С.В. към “КТБ” АД изявление е настъпил на датата на получаване на уведомленията от банката – на 29.10.2014 г.

С оглед на това съдът намира, че прихващането е валидно направено от ответника Д.С.В. и е породило погасителния си ефект, своето материалноправно действие. С оглед на горното, без правно значение в случая е дали и кога банката е осчетоводила прихващането. Независимо от това, следва да се посочи, че от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява счетоводното отразяване на прихващанията от страна на банката.

Следователно в случая са налице първите две предпоставки от сложния фактически състав на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.

Настоящият състав намира, че е налице и третата предпоставка - знанието у ответника Д.С.В., че е настъпила неплатежоспособност на банката. В случая използвания термин “неплатежоспособност” следва да се разбира като наличие на знание (възприемане) за факти и обстоятелства, които предполагат състояние на неплатежоспособност, т.е. в широк смисъл, доколкото по принцип установяването на състоянието на неплатежоспособност се извършва от съда по подадената от БНБ молба по чл. 8 от ЗБН.

Видно от представената по делото Заповед № ТД-3-218-7 от 13.01.2015 г. на “КТБ” АД, ответникът Д.С.В. е бил на длъжност “Директор”, управление “Ликвидност”, дирекция “Корпоративни ценни книжа” в банката по трудов договор № 1/19.06.2000 г., като трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 22.01.2015 г. Същият, с оглед на заеманата длъжност директор на отдел в банката към датата на извършеното прихващане, е имал преки наблюдения върху управлението на ликвидността на банката, ликвидните средства за осигуряване на паричните потоци, управлението на активите и пасивите на банката с оглед осигуряване на спазване на изискванията за ликвидност съгласно Глава четвърта “Собствен капитал, ликвидност и други изисквания” на ЗКИ. Поради това в случая се установява, че същият е имал знание за настъпилата неплатежоспособност на банката към датата на извършеното прихващане.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че след като банката е спряла извършването на плащания на вложителите повече от седем работни дни, то би следвало да се приеме, че вложителите и кредиторите на банката имат знание за състоянието на неплатежоспособност на същата, още повече директор на отдел в банката, какъвто е бил ответникът Д.С.В.. Като се вземе предвид обстоятелството, че по отношение на банката са наложени мерки по чл. 116 от ЗКИ с Решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. – банката е поставена под специален надзор, постановено е спиране на плащаниията за определен срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 23.06.2014 г.

С Решение на УС на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действите на всички роизтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 18.09.2014 г.

И двете решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. са обявени в Търговския регистър преди датата на извършване на процесните прихващания. С обявяването им същите се считат, че са станали известни на всички трети лица, включително и на ответника Д.С.В., по аргумент от чл.7, ал. 1 от ЗТР.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че след като банката е спряла плащанията, налице е решение на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и назначаване на квестори, което е обявено в Търговския регистър, третите лица, включително извършилия прихващането кредитор - Д.С.В., са узнали, че банката не е била в състояние на изпълни изискуемите си вземания към вложителите/депозантите, т.е. че е изпаднала в състояние на неплатежоспособност.

Този извод не се променя и от доводите на ответника Д.С.В., че мерките по чл. 115 от ЗКИ касаят оздравяване на банката. Специалният надзор на банката е предвиден при опасност от неплатежоспособност, както е и озаглавен раздел VIII “Специален надзор при опасност от неплатежоспособност” на ЗКИ, в който систематично се намират разпоредбите на чл. 115-121 от закона. А разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗКИ (редакция – изм. и доп. ДВ. бр. 27 от 25.03.2014 г.) предвижда, че банката се поставя под специален надзор с решение на БНБ, когато е налице опасност от неплатежоспособност при посочените предпоставки.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН е основателен и следва да бъде уважен.

 

По разноските:

Съгласно чл. 59, ал. 7 от ЗБН и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 3 481,38 лева.

Ищецът синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) претендира разноски по делото, но не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Същият е направил по делото разноски за депозит за вещо лице в размер на 500 лева, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в полза на масата на несъстоятелността.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** чрез СИНДИКА А.Д. и К.М., против Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, да бъде обявено за нищожно поради липса на форма прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 10040/29.10.2014 г. на “К.Т.Б.” АД (н.), отправено от Д.С.В., ЕГН ********** до “К.Т.Б.” АД (н.), с вземане по изявлението за прихващане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44 500 евро, придобито от Д.С.В. чрез цесия, съгласно Уведомление с вх. № 10014/29.10.2014 г. на “КТБ” АД (н.), с което представител на “Д.” АД, ЕИК ******, съобщава на “КТБ” АД, че с Договор за цесия от 20.10.2014 г. “Д.” АД е прехвърлило на Д.С.В. свое парично вземане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44 500 евро, и представляващо част от вземането на “КТБ” АД по негова депозитна сметка е IBAN: ***, открита при “КТБ” АД съгласно Договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от дата 24.01.2009 г., както и с Уведомление с вх. № 10039/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД (н.), подадено от Д.С.В. за извършената цесия от 20.10.2014 г., въз основа на която е придобил от “Д.” АД, парично вземане в размер на 87 034,44 лева, представляващи равностойност в евро на 44 500 евро, срещу вземане на “К.Т.Б.” АД (н.) към Д.С.В. по договор за банков кредит в евро от 09.10.2007 г., сключен между “К.Т.Б.” АД като кредитор и Д.С.В. като кредитополучател.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** против Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (н.) прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 10040/29.10.2014 г. на “К.Т.Б.” АД (н.), отправено от Д.С.В., ЕГН ********** до “К.Т.Б.” АД (н.), с вземане по изявлението за прихващане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44 500 евро, придобито от Д.С.В. чрез цесия, съгласно Уведомление с вх. № 10014/29.10.2014 г. на “КТБ” АД (н.), с което представител на “Д.” АД, ЕИК ******, съобщава на “КТБ” АД, че с Договор за цесия от 20.10.2014 г. “Д.” АД е прехвърлило на Д.С.В. свое парично вземане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44 500 евро, и представляващо част от вземането на “КТБ” АД по негова депозитна сметка е IBAN: ***, открита при “КТБ” АД съгласно Договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от дата 24.01.2009 г., както и с Уведомление с вх. № 10039/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД (н.), подадено от Д.С.В. за извършената цесия от 20.10.2014 г., въз основа на която е придобил от “Д.” АД, парично вземане в размер на 87 034,44 лева, представляващи равностойност в евро на 44 500 евро, срещу вземане на “К.Т.Б.” АД (н.) към Д.С.В. по договор за банков кредит в евро от 09.10.2007 г., сключен между “К.Т.Б.” АД като кредитор и Д.С.В. като кредитополучател.

ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 10040/29.10.2014 г. на “К.Т.Б.” АД (н.), отправено от Д.С.В., ЕГН ********** до “К.Т.Б.” АД (н.), с вземане по изявлението за прихващане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44500 евро, придобито от Д.С.В. чрез цесия, съгласно Уведомление с вх. № 10014/29.10.2014 г. на “КТБ” АД (н.), с което което представител на “Д.” АД, ЕИК ******, съобщава на “КТБ” АД, че с Договор за цесия от 20.10.2014 г. “Д.” АД е прехвърлило на Д.С.В. свое парично вземане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44 500 евро, и представляващо част от вземането на “КТБ” АД по негова депозитна сметка е IBAN: ***, открита при “КТБ” АД съгласно Договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от дата 24.01.2009 г., както и с Уведомление с вх. № 10039/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД (н.), подадено от Д.С.В. за извършената цесия от 20.10.2014 г., въз основа на която е придобил от “Д.” АД, парично вземане в размер на 87 034,44 лева, представляващи равностойност в евро на 44 500 евро, срещу вземане на “К.Т.Б.” АД (н.) към Д.С.В. по договор за банков кредит в евро от 09.10.2007 г., сключен между “К.Т.Б.” АД като кредитор и Д.С.В. като кредитополучател.

ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в производството пред СГС в размер на 3 481,38 лева (три хиляди четиристотин осемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 500 лева (петстотин лева), представляващи разноски по делото пред СГС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :