Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска,
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1472 / 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 7733/06.07.2020г.
от М.В.Р., ЕГН: **********, чрез адвокат Л.Ш. срещу Решение № 526/09.04.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 4991/2019г. на Районен съд гр.Варна,
тридесет и шести състав.
Решението е оспорено с изложени доводи за неговата
незаконосъобразност. Жалбоподателят счита обжалваното решение за постановено
при допуснати процесуални нарушения в хода на процеса относно събирането на
доказателства. Формулирано е искане съдът да отмени първоинстанционното решение
и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът – Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр.София, не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районния съд е потвърдил
Наказателно постановление № НП-13-50/03.09.2019г. издадено от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София,
с което на д-р М.В.Р., ЕГН: **********, в качеството й на лекуващ лекар по
дентална медицина в ЕТ „Д-р М.Р. *** за нарушение на чл.89, ал.1 от Закона за здравето
и на основание чл.220, ал.2 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева; за нарушение на чл. 9б от Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и на основание чл.229, ал.1
от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева; за нарушение на Наредба № 50 от 26 ноември 2010г. за утвърждаване на
Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел І „Обща част“, в частта на
т.5.2.2.3 и на основание чл.115, ал.1 от Закона за лечебните заведения е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
В атакуваното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна следното: На
29.06.2018г. д-р М.Р., в качеството й на лекуващ лекар по дентална медицина е
извършила манипулация – екстракция на два временни /т.нар. млечни/ зъби на
детето А А К , с кодове 74 и 73 по данни на
свидетелката И К /актосъставител/.
Посещението в кабинета на д-р Р. било направено след предварително запазен час
от майката на детето – Д К , като целта била да бъдат извадени два млечни зъба
на детето – трети и четвърти зъб долу вляво, във връзка с провеждано ортодонтско лечение и по препоръка на д-р Г – ортодонт. Манипулациите били извършени в уговорения ден и
час, въз основа на предоставена от майката на детето рентгенова снимка от
11.01.2018г. и след поставена анестезия от страна на д-р Р.. По данни от
събраните в хода на производството гласни доказателствени средства се установява,
че по-рано през 2018г. в кабинета на д-р Р. са извършени същите манипулации на
други четири зъба на А К във връзка с
провежданото ортодонтско лечение. Въз основа на
показанията, дадени от свидетелката М Я /медицинска сестра в кабинета на д-р Р./, по
време на посещението на 29.06.2018г. безпроблемно бил изваден четвърти млечен
зъб на детето, но за изваждането на трети млечен зъб настъпили известни
затруднения, поради което се наложила и смяна на клещите. Това затруднение д-р Р.
обаче не възприела като необичайно с оглед факта, че има случаи на млечни зъби
с много здрави корени, по-специално такива, чието падане не било предстоящо.
След изваждането на зъба, на следващия ден майката на детето е провела разговор
с д-р Р., в който изразила опасенията си, че е изваден постоянен, а не млечен
зъб. По препоръка на д-р Р. е направена панорамна снимка на детето, от която се
установило, че постоянният зъб липсва, от което бил направен извод, че
предишната рентгенова снимка, представено от майката на детето при посещението
през месец юни 2018г. не била актуална и по погрешка е бил изваден постоянният
зъб на детето. Провеждани са срещи между родителите на детето и д-р Р., в които
са обсъждани алтернативни варианти за решаването на възникналия проблем /поемане
на част от финансовите средства за лечението на детето от страна на д-р Р./, но
поради непостигане на компромис от двете страни,
майката на детето подава жалба. На основание Заповед №
ИАМН-РД-13-50/10.05.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ е извършена проверка по случая по реда на чл.2, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от
26.03.2019г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ за периода 13.05.2019г. – 17.05.2019г. на лечебното
заведение ЕТ „д-р М.Р. – Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ
по дентална медицина“, гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.“Тодор Икономов“ № 15,
ет.1, ап.3. Задачата на проверката била свързана с получено писмо от адвокат
Тодорова, Адвокатско дружество „Бъчварова, Тодорова и Хьон“,
гр. Варна, с приложена жалба от Д К –
законен представител на малолетното дете А А К /вх. № МО-05-107/25.02.2019г./. В жалбата била
изразена неудовлетвореност от медицинското обслужване и осъществената дентална
помощ от страна на д-р Р. на 29.06.2018г. при екстракцията на „два млечни зъба
– трети и четвърти, долу, вляво“ с твърдения „за причинена на детето вреда,
представляваща причинена поради немарливост средна телесна повреда“, вследствие
на „погрешно извадения постоянен трети зъб /кучешки/“. Заповедта за възложената
проверка била връчена на д-р Р. на 14.05.2019г. като представляваща лечебното
заведение ЕТ „Д-р М.Р. – АИПППДМ“. След извършената проверка и след
констатиране на описаните обстоятелства бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № А-13-50/26.06.2019г., в който били посочени
обстоятелствата при които са извършени нарушенията, а също и разпоредбите, в
които са описани съставите на нарушенията – чл.89, ал.1, във връзка с чл.88,
ал.1 от Закона за здравето; чл.9б от Наредба за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ, издадена на основание чл.81, ал.3 от Закона за здравето,
както и нарушение на задължителните изисквания на Наредба № 50 от 26 ноември
2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел І „Обща
част“, в частта на т.5.2.2.3., във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за здравето. Въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено процесното наказателно постановление.
След извършена преценка на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е
потвърдил обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна районният
съд установил, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е,
че административнонаказващия оргав
правилно е издирил приложимите законови норми от Закона за здравето /ЗЗ/, Закон
за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях, а обстоятелствата около извършване на нарушението са описани
достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършило. Въззивният съд е приел още, че
санкцията е наложена правилно по отношение на физическото лице – лекар по
дентална медицина, извършващо дейност попадаща в разпоредбите на посочените
нормативни актове.
Първоинстанционното решение е правилно.
Настоящият състав споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. За да постанови своето
решение въззивния съд е извършил цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, правилно е установил, че не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения. Правилен е извода на съда относно приложената норма на
чл.89, ал.1 от ЗЗ. Категорично установено по делото е, че е извършена
хирургична интервенция – екстракция на зъб, като установените обстоятелства не
са оборени по делото. Липсва предоставена информация по чл.88, както и
информирано писмено съгласие от пациента. Правото, че медицинските дейности се
осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента е гарантирано чрез административнонаказателния състав по чл.220 от ЗЗ. Законът
предвижда санкция за длъжностно лице, което не информира пациента относно
диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението,
разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните
рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително
страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на
други методи на лечение. Правилен е извода на съда за допуснато нарушение на чл.89,
ал.1 от ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.9б от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, лекарите и лекарите по
дентална медицина от лечебните заведения за първична извънболнична
помощ попълват амбулаторен лист за извършения преглед на пациента при спазване
на изискванията и образците, въведени с националните рамкови договори. Правилен
е извода на съда за допуснато от наказаното лице нарушение на посочената
разпоредба. По делото е установено, че при извършения преглед на пациента А К /12г./, д-р Р. не е издала амбулаторен лист.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на лечебните
заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се
осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване на защита на правата на пациента. Т.е. както
всеки медицински специалист, така и лечебните заведения са длъжни да зачитат и
спазват регламентираните права на пациента. В тази връзка изследвайки поотделно
и в съвкупност приетите по делото доказателства съдът е достигнал до
единствения правилен извод за допуснато от жалбоподателката нарушение на
задължителните изисквания на Наредба № 50 от 26.11.2010г. на Министъра на
здравеопазването за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“,
Раздел 1 „Обща част“ в частта на т.5.2.2.3., съобразно която клиничният
диагностичен преглед е неотменен етап от диагностичния процес, който включва
следните компоненти: …г/ назначаване и изпълнение на инструментални изследвания
в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения,
прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на
операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо
третиране на заболяването.“
Настоящият състав на административния съд приема, че
при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение е
законосъобразно и следва да се остави в сила. Релевантните факти се
потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното
и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в
тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността
на деянията.
Водим от горното и на осн.
чл. 221, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 526 от 09.04.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 4991/2019г. по описа на Районен съд гр.
Варна, тридесет и шести състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: