Решение по дело №2300/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1100
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20223110202300
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202300 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:


Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.И. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 22 – 0819 - 001899 от 18.05.2022 г., издадено от Началник
група към ОД МВР – Варна, сектор „ПП“, с което на въззивната страна на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са й наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния
закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя адв. П. Б. от АК – Варна излага допълнителни доводи за
наказателното постановление. Поддържа искането за изменение на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна,
редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание. В представени по делото писмени бележки процесуалният
представител на въззиваемата страна юрисконсулт К. Л. изразява становище
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
На 10.04.2022 г. около 21:54 часа жалбоподателя ЕМ. ИВ. Т.
управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ ЦДИ с рег. № В 83-05 ВН в
гр. Варна, по бул.“Христо Смирненски“, посока ул.“Подвис“, до магазин
„НИС – крепежни елементи“.
По същото време и на същото място имало екип от полицейски
служители, измежду които и св. К.Е. (мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при
ОД МВР – Варна) и св.Г.П. (мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД МВР –
Варна). Контролните органи спрели управлявания от жалбоподателя
автомобил. При проверката се усъмнили, че водача на автомобила е
употребил алкохол. Жалбоподателят бил изпробвана с „Алкотест Дрегер
7510“ ARВВ – 0096, проба номер 09124, при която била отчетена
концентрация на алкохол в кръвта 1.10 промила. На жалбоподателя бил
издаден талон за медицинско изследване, като в срока за явяване се явил в
МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където дал кръв за провеждането на изследване за
концентрацията на алкохол в кръвта му.
На 10.04.2022 г. св. К.Е. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.
При връчването на АУАН , серия GA, № 571956 жалбоподателя не направил
възражения.
За направеното изследване бил изготвен Протокол за химическа
експертиза № 335/11.04.2022 г., съгласно който в изпратената за изследване
проба кръв се е доказал етилов алкохол в количество - 0.98 промила.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу съставения АУАН.
На 18.05.2022 г. Началник група към ОД МВР – Варна, сектор „ПП“,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, която е изложена в
АУАН, издал обжалваното Наказателно постановление № 22 – 0819 - 001899
от 18.05.2022 г.
В седемдневен срок от връчване на издаденото наказателно
постановление жалбоподателя подала въззивна жалба срещу него и поискала
на основание чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози извършване на повторно изследване
на дадената от нея кръвна проба.
В хода на съдебното следствие е изискан и приложен Протокол за
химическа експертиза № 646/20.06.2022 г. на дадената - „контролна проба“
кръв от жалбоподателя ЕМ. ИВ. Т., съгласно заключението на която в
изпратената за изследване проба кръв, взета от ЕМ. ИВ. Т. се доказва
наличие на етилов алкохол в количество – 0.78 промила.
2

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията
на св. К.Е. и св.Г.П.; писмени доказателства и доказателствени средства:
АУАН; талон за изследване; протоколи за химическа експертиза: №
335/11.04.2022 г. и № 646/20.06.2022 г. на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; справка
за нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи, както и
заключение на съдебно-химическа експертиза.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. К.Е. и св.Г.П. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
Заключението на вещото лице М. Ив. Н. – химик, по изготвените
химически експертиза следва да бъде кредитирано като пълно, ясно и
обосновано. Действително изследването на пробите кръв след третия месец
компрометират резултата поради протичащите физични и биохимични
процеси, но доколкото по делото жалбоподателя е направил в срок искане за
повторно изследване съдът намира, че трябва да приеме по-благоприятния за
него резултат, а именно с Протокол № 646/20.06.2022 г. на МБАЛ „Св. Анна
– Варна“ АД; контролна проба за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта.
Административно наказателната отговорност не трябва да почива на
предположения, поради което не би могло да се формира несъмнен извод, че
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя на процесната дата е
била над 0.8 промила. Съдът приема, че жалбоподателя е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и по-конкретно 0.78
промила, какъвто е резултатът от последното химично изследване на дадената
контролна проба кръв с Протокол № 646/20.06.2022 г. на МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД; контролна проба за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта.
Посочените по-горе писмени доказателства следва да бъдат оценени
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях, свидетелските показания и
експертното заключение съдът изгради своите фактически изводи.

От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
3
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП се
осъществява чрез действие – управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от - 0.78 промила,
следователно е осъществила от обективна страна състава на нарушението по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен
резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство
с ясното съзнание, че преди това е употребил алкохол, поради което съдът
прие, че деянието е извършено при пряк умисъл.



По вида и размера на наказанието:
Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал.
1, т. 2 - ЗДвП, която предвижда наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца и наказание „глоба“ в размер 1000 лв. за водач,
който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда
до 1.2 на хиляда включително.
С оглед приетата от съда концентрация на алкохол в кръвта приложима
се явява санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
На основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН съдът е
задължен да постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение,
когато се налага приложение на закон за по-леко, същото или еднакво
наказуемо нарушение, и като преквалифицира извършеното нарушение, да
измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН, включително да приложи правилната
санкционна норма.
В този смисъл е Решение от 01.07.2020 г., постановено по КАНД №
4
632 по описа за 2020 година на АС - Варна.

В настоящия случай нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е по-леко
наказуемо. Следователно наказателното постановление следва да бъде
изменено, като съдът приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а
именно санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП и се намалят размера
на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ – от 12 месеца на 6
месеца, и размера на наказанието „глоба“ – от 1000.00 лв. на 500.00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 0819 - 001899 от
18.05.2022 г., издадено от Началник група към ОД МВР – Варна, сектор
„ПП“, с което на Е. Ив. Т., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2
ЗДвП са му наложени административни наказания: „глоба“ в размер на
1000.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като ПРИЛАГА закон за по-леко
наказуемо нарушение - санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ от 12 (дванадесет) месеца на 6 (шест) месеца и
размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 1000.00
(хиляда) лева на 500.00 (петстотин) лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.



Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5