№ 19307
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110140001 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от М. Л. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу Л. Г. В., ЕГН
********** и И. Г. В., ЕГН **********, двамата с адрес /адрес/, за осъждане на всеки от
ответниците да й заплати сумата от по 3000,00 лв., представляваща обезщетение за
получена от ответниците наемна цена, за периода 28.06.2019г. до 27.06.2024 г., поради
отдаване под наем на съсобствения на страните имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №*****.***.***.1.1., представляваш жилищна сграда на две нива, с
адрес /адрес/, заедно с 1/ 2 ид.ч. от поземления имот, върху който е построена сградата,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №*****.***.***.1.1., представляваш жилищна сграда на две нива, с
адрес /адрес/, като ищеца притежава 1/ 2 ид.ч., а всеки от ответниците по 1/ 4 ид.ч. Отделно
от това ищцата притежавала 1/ 4 ид.ч. от земята, а всеки от ответниците по 1/ 8 ид.ч. Излага
съображения, че ответниците ползвали втори етаж на сградата, като от години го отдавали
под наем, срещу сумата от 200 лв., а първия етаж бил заключен. С оглед на това претендира
сумата от по 100 лв. месечно за периода периода 28.06.2019г. до 27.06.2024 г.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирал такъв. Оспорват иска, като
излагат съображения, че между ищцата и наследодателката на ответниците е налице
решение за разпределение на ползването, като първия етаж се ползвал от ищцата, а втория –
от сестра й, която е наследодателката на ответниците. Твърдят, че не са и не възпрепятстват
ищцата да ползва първия етаж от сградата.
Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищеца се представляват от адв. Н., която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответниците се представляват от адв. С., която поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли исковете.
1
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно съдебна спогодба, материализирана в протокол от о.с.з. от 15.10.1998г. на
СРС, Ц. Л. В.а и М. Л. М., получават в съсобственост двуетажна жилищна сграда (западен
близнак), находяща се в /адрес/, заедно с 1/ 2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/ 2 ид.ч. от
дворното място.
Видно от удостоверение за наследници на Ц. Л. В.а, последната е починала на
02.10.2019г., като е оставила за свои законни наследници - Л. Г. В. и И. Г. В.
Представен е по делото Протокол от о.с.з. от 31.10.2023г. по гр.д.№39485/2022г. на
СРС, във връзка с водено между страните дело за делба и Решение №2968/20.02.2024г. по
същото дело.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.М. и М.
В.а.
Св. М., съпруг на ищцата, посочва, че е ответниците не живеят в имота, а имат
наематели от 10 - 15 години. Първият етаж не се ползвал от ищцата, до м. Септември 2015г.
живеела нейна приятелка там. Не знае да има уговорка за ползването с ответниците. Ищцата
имала уговорка със сестра си за ползване на етажа и на предния двор, но уговорката
отпаднала. Ищцата нямала претенции за ползване на другия етаж. На първия етаж били
разположени вещи на ищцата. Не знае дали ответниците ползват първият етаж. Имали ключ
и можели да влизат, когато поискат. Не може да кажа дали ответниците са влизали на първия
етаж.
Св. В.а, съпруга на отв. Л. В., посочва, че имота е наследствен. В него живели
наематели от повече от 5 години. Имотът бил два етажа, като преди години, той бил
разделен на две. На горния етаж живели наематели, които са в наемни отношения с
ответниците. Първият етаж, от години бил определен на ищцата. Не знае дали в момента
някой живее там. Всеки имал достъп до етажите. Преди години още, двата етажа били
разделени със самостоятелни входове и всеки имал достъп до определената си част- Л. и И.
имали достъп само и единствено до горния втори етаж, семейството на ищцата имали
достъп до долния етаж. Преди години на първия етаж живяла друга жена, която се е грижела
за дядото на И. и на Л.. Когато майката на ответниците била жива, нямало никакви
недоразумения за ползването на имота и всеки ползвал частта, която е била определена.
Преди няколко години, отношенията между страните се влошили във връзка с ползването на
имота. На първият етаж били разположени вещи на сем. М.и. На вторият етаж имало
наематели, като наема бил около 200 лева.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание члчл. 30, ал. 3 от
ЗС.
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено, че страните са съсобственици на
процесния недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№*****.***.***.1.1., представляваш жилищна сграда на две нива, с адрес /адрес/, като само
ответниците са събирали от него граждански плодове. Съобразно приетото в ТР 7/2012 г. на
ОСГКВКС, в случая не е необходимо писмено покана от неползващия собственик, защото
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, във вр. с чл. 93 ЗС, всеки един от съсобствениците има право на
съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното
предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично
ползване/ и тъй като нормата на чл. 31 ЗС е специална по отношение на чл. 93 ЗС, когато
съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове, разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС не намира приложение.
По делото е безспорно, че страните са съсобственици на процесния имот, при квоти
от 1/ 2 ид.ч. за ищеца и по 1/ 4 ид.ч. за всеки от ответниците, като се установи и че имота е
бил отдаван от ответниците под наем за процесния период, за сумата от 200 лв., в каквато
насока са показанията на разпитания по делото свидетел М. В.а. Полученият от ответниците
наем за периода 28.06.2019г. до 27.06.2024, е в размер на сумата от 12000 лв., поради което
припадащата се сума на ищеца е 6000 лв.
Съдът намира за частично основателно възражението на ответниците, че било
договорено разпределение на ползването на имота от ищцата и нейната сестра Ц. В.а. От
показанията на св. В.а се установява, че когато майката на ответниците била жива, не е
2
имало недоразумения за ползването на имота и всеки е ползвал своята част, като индиция в
тази насока са и показанията на св. М., който посочва, че в жилището на първи етаж има
негови и на съпругата му вещи. С оглед на това, по делото се установи, че до 02.10.2019г.,
когато М. В.а е починала, съсобствениците са имали единогласие относно ползването на
общата вещ. След това обаче, по делото не бяха ангажирани никакви доказателства, ищцата
и ответниците Л. В. и И. В., да са разпределили ползването на имота, поради което
претенцията на ищцата следва да бъде уважена за периода от 03.10.2019г. до 27.06.2024 г.
Или заплатения за този период наем, съобразно служебните изчисления на съда, възлиза на
сумата от 11 379,69 лв. ( 199,69 лв. за м.10.2019г., 11000 лв. за периода м.11.19г.-м.05.24г. и
180 лв. за м. 06.24г.), от която сумата от 5 689,85 лв. е дължима на ищцата. Или всеки от
ответниците следва да й заплати по 2 844,93 лв. За разликата над тази сума и за периода
28.06.2019г. - 02.10.2019г., исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 1140 лв., от които 240 лв. за държавна такса и 900.00 лв. за заплатен адвокатски
хонорар. Неоснователно е възражението на ответниците за прекомерност на адвокатския
хонорар, доколкото същото е изчислено съобазно предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. С оглед на това, всеки от ответниците следва да заплати на
ищеца разноски в размер на по 570 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на М. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 2 844,93 лева (две хиляди осемстотин четиридесет и
четири лева и 93 стотинки), представляваща получена от ответника наемна цена, за периода
от 03.10.2019г. до 27.06.2024 г., вследствие отдаване под наем на съсобствения на страните
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект, находящ се на втори етаж, в сграда с
идентификатор №*****.***.***.1.1., представляваша жилищна сграда на две нива, с адрес
/адрес/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 28.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3000,00 лв. и за периода от
28.06.2019г. до 02.10.2019г.
ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на М. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 2 844,93 лева (две хиляди осемстотин четиридесет и
четири лева и 93 стотинки), представляваща получена от ответника наемна цена, за периода
от 03.10.2019г. до 27.06.2024 г., вследствие отдаване под наем на съсобствения на страните
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект, находящ се на втори етаж, в сграда с
идентификатор №*****.***.***.1.1., представляваша жилищна сграда на две нива, с адрес
/адрес/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 28.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3000,00 лв. и за периода от
28.06.2019г. до 02.10.2019г.
ОСЪЖДА Л. Г. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на М. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 570,00 лева (петстотин и седемдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на М. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 570,00 лева (петстотин и седемдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4