Решение по дело №5/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 187
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20221720200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Перник, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200005 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4927070 на ОД на МВР
Перник, с който на Б. Г. Г., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „Автолидер” ООД, ЕИК ******** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв (петдесет лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
06.06.2021г. в 23:46 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП 1-6, км 75+600, до
автоморга JM, тъй като при общо валидно ограничение на скоростта за
населено място от 50 км/ч, с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с
радар № 632, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим е
заснет товарен автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******** със скорост от 63
км/ч, при което превишението е 13 км/ч.
По изложени в жалбата бланкетни доводи Б. Г. Г. моли ЕФ да бъде
отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на
съдебното производство, в което не се явява и неговия пълномощник-адв.
Я.С. от ПАК, от която е депозирана молба с рег. № 2787 от 15.02.2022г., с
която поддържа жалбата, излагайки съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения свързани с мястото на извършване на нарушението и
неговата идентичност с позиционираното автоматизирано техническо
средство. Лансира тезата, че последващата проверка за техническата
изправност на средството за видеозаснемане не е извършена от трета
1
независима страна, която да е оправомощена от Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, с което е нарушен закона.
Твърди, че от приложения по делото клип не може да се установи
регистрационния номер на автомобила, който е бил заснет. Прави оплаквания
за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с отразените
обстоятелства в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение,
издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). Иска присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник–редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическо страна:
На 06.06.2021г. по ПП І-6, в участъка на км 75+600, до автоморга JM в
кв. Бела вода в гр. Перник бил извършван контрол на скоростния режим на
движещите се в посока към гр. София моторни превозни средства (МПС).
Същият се осъществявал с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с
радар № 632, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим. В
23:46 часа през обсега на автоматизираното средство преминал товарен
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ********. Същото фиксирало скорост на
движение 66 км/ч при общо разрешена такава за движение в населено място
от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
П.Д. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който бил регистриран на 08.06.2021г. с рег. № 1158р-5646. В
същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано
техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място,
периода от време, през който същото е работело - от 23:15 часа до 00:20 часа,
номера на първото и номера на последното заснето изображение, посоката на
движение на контролираните МПС (от гр. Радомир към гр. София), при
стационарен режим на измерване на приближаващ трафик, общото
ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч. Длъжностното лице
положило подпис, с което удостоверило настройването на АТСС съгласно
изискванията за обслужване на производителя и съобразно нормативните
предписания.
2
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „Автолидер” ООД, ЕИК
********. Тъй като юридическото лице се представлява поотделно от двама
управители - Б. Г. Г. и Р.Д.Х., с оглед чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в чието
отсъствие, съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ. Във
фиша, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към
максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч,
отчетената скорост била редуцирана на 63 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било с 13 км/ч, поради което и
за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 50 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по
чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
разпечатката от показанията на автоматизирано техническо средство TFR1-
М, с радар № 632 - кадри от клип № 12078 от 06.06.2021г., протокол с рег. №
1158р-5646 от 08.06.2021г. за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013г. на Български институт по
метрология, ведно с писмо с изх. № 20-00-10 от 14.02.2013г., заповед № 313з-
310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник, писмо изх. № 11-00-
33 от 24.01.2022г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложена
към същото извадка за организация на движението на път І-6, в участъка на
км 75+600, попадащ в рамките на населеното място кв. Бела вода на гр.
Перник.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Форд Фиеста“ с рег.
№ ******** е собственост на „Автолидер” ООД, ЕИК ********, на което Б.Г.
е един от управителите, които могат да го представляват поотделно, предвид
направеното вписване в търговския регистър. Като представител на
собственика на МПС, същият не се е възползвал от възможността да подаде
декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която да посочи ползвател на
автомобила и да представи копие на свидетелството му за управление на
МПС, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5,
вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Съдът прие като довод, че не е
налице посочената хипотеза, и самия факт, че подадената жалба е именно
срещу процесния ЕФ.
При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че
ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от
3
12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати твърдяните от процесуалния представител на
жалбоподателя нарушения, които да съставляват основание за отмяна на
атакувания акт. Съображенията са следните:
На първо място обжалвания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, предвид изискването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
тъй като в неговото съдържание недвусмислено е посочено, че
местоизвършването на деянието е в населено място - ПП І-6, в участъка на км
75+600, до автоморга JM, намиращ се в гр. Перник, кв. Бела вода, в посока на
движение към гр. София, което е напълно достатъчно да се индивидуализира
и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение.
Законодателят не е вменил задължение на издателя на фиша при описание на
нарушението да вписва географските координати на разположението на
автоматизираното техническо средство. Несъстоятелно е оплакването, че
представените по делото писмени доказателства, съставляващи
административната преписка по съставяне на ЕФ, не установяват, че
посочените географски координати със съответни означения в градуси в
приложения клип № 12078, заснет на 06.06.2021г., съответстват на
възприетото в ЕФ текстово местоположение, защото същите се създават
автоматично в изображението от мобилната система TFR-1M, която като
система за контрол, съгласно техническите си характеристики, разполага с
GPS-приемник, с който с точност се определят географските координати на
констатираното нарушение. След като конкретната мобилна система TFR-1M
е преминала последваща проверка, съгласно протокол № 2-28-20 от
19.11.2020г.,която е служебно известна на съда (от други
административнонаказателни производства, които са били разгледани от
настоящия състав във връзка с обжалвания на електронни фишове), то съдът
няма съмнение в достоверността на тези координати, т.е. че същите
съответстват на описаното в процесния ЕФ текстово местоположение на
АТСС. Независимо, че цитирания протокол не е представен в
административнонаказателната преписка, неговото съдържание може да се
провери от всеки заинтересован, поради което и неприлагането му от
наказващия орган по никакъв начин не е рефлектирало върху правото на
защита на жалбоподателя. Още повече, че той е ноторно известен и на адв.
Я.С. във връзка с нейни участия в дела, по които се търси идентична съдебна
защита (напр. анд № 00225/2021г. по описа на Районен съд Перник).
В настоящият случай е изготвен и приложен съставения изискуемия
протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който
удостоверява използването на споменатото техническо средство на
процесната дата и място и визуализира напълно идентични факти с тези,
които са отразени в обжалвания ЕФ, като същите не поставят под съмнение
съответствието на посочените в клипа географски координати с описаното в
ЕФ място на извършване на нарушението. Този протокол е официален
удостоверителен документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга
на службата му. Същият съдържа данни за физическото лице, което е
попълнило отразените в него факти, като с оглед кредитираните по делото
писмени доказателства не е спорно, че полицейският служител П.Д. е
преминал обучение за работа със системата за видеоконтрол на нарушенията
4
на правилата за движение TFR1-М, с която именно е извършено заснемането
на автомобила на жалбоподателя, поради което и е включен в списъка на
служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със заповед № 313з-
310 от 14.02.2020г. да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с
процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в
АИС „АНД”, поради което и некоректни са възраженията за неосъществен
контрол по отношение на установеното нарушение съгласно нормативните
предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
От съдържанието на този протокол категорично се установява, че
частта относно броя на свалените статични изображения и мястото на тяхното
съхранение е надлежно попълнена ръкописно от служителя Р.М., който на
определеното място е вписал името и фамилията си. При това положение
съдът намира, че неполагането на подпис се дължи на технически пропуск,
който не е съществен, тъй като в конкретния случай документът съдържа
имена и подпис и на друго длъжностно лице (инсп. В. Б. от АСКПД), което е
извършило дължимата проверка на протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., с което е удостоверила истинността на самия
официален документ и на изложените в него данни, включително и че
установените 9 броя статични изображения се съхраняват по надлежния ред и
във вида, изготвен от АТСС на компютърна конфигурация, тъй като
системата включва стационарно преносими уреди за контрол на скоростта,
специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка и
автоматизираната система „Административнонаказателна дейност” за
обработка на нарушенията за скорост и генериране на съответния ЕФ.
От съдържанието на надлежно съставения протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че в него са попълнени всички
необходими реквизити, а именно: посочена е структурата – ОД на МВР
Перник, на чиято територия е установено и заснето нарушението, посочен е
номерът и видът на автоматизираното техническо средство - TFR1-M 632,
посочена е датата на използване на същото –06.06.2021г., посочено е ясно и
недвусмислено мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС – от гр. Радомир към гр. София, общото ограничение от 50 км/ч,
отразен е режимът на измерване – стационарен и посоката на задействане на
АТСС – приближаващ, посочен е и номерът на служебния автомобил, в който
е било монтирано автоматизираното техническо средство. Отразено е, че
последното е записвало от 23:15 часа до 00:20 часа, като са посочени номерът
на първото статично изображение-12075, и номерът на последното–12083,
както и е вписан броя на установените нарушения.
Така мотивиран съдът приема протоколът по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за редовно съставен и за годно доказателство в
процеса.
Съдът не споделя възражението на пълномощника на жалбоподателя за
това, че лабораторията при Главна дирекция „Национална полиция” не е
трета независима страна, по смисъла на §1, т.30 от Допълнителните
разпоредби на Закона за измерванията, която следва да извършва последващи
проверки на процесното средство за измерване, тъй като правомощията на
тази лаборатория, респективно на служителите към нея да извършват
последващи проверки следват от самия Закон за измерванията.
5
Предпоставките, необходими да се извърши преценка дали е трета независима
страна за проверките, за които кандидатства се отнасят до различни
фактически положения, които са посочени в конкретизираната правна норма,
като самото й съдържание налага извод, че законодателят не е установил като
условие, в структурата на коя институция се намира съответната лаборатория.
Само по себе си обстоятелството, че лабораторията е включена в структурата
на МВР, не обуславя зависимост на същата от органите, ангажирани с
използване на конкретното средство за измерване, поради което попада в
кръга на оправомощените да извършват проверка на средства за измерване
субекти по смисъла на чл. 47, ал.1 от Закона за измерванията, във вр. с §1, т.
30 от ДР на същия закон. В настоящия случай не е спорно, че мобилната
система за видеоконтрол „TFR1-M” е одобрена и вписана в регистъра на
Българския институт по метрология и като такава тя е преминала
първоначална проверка за съответствие съгласно приетото като писмено
доказателство писмо изх. № 20-00-10 от 14.02.2013г. на Български институт
по метрология, и последваща такава, поради което и към датата на
констатираното нарушение средството за измерване е отговаряло на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като е годен и надежден способ за
измерване и установяване на превишената скорост, което води до извод, че
контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът не споделя наведените твърдения в депозираната молба с рег. №
2787 от 15.02.2022г. от пълномощника на жалбоподателя, че по делото не се
установява по несъмнен начин, че засечената скорост от автоматизираното
техническо средство е именно на автомобила посочен в ЕФ с рег. №
********. На първо място следва да се подчертае, че изготвеният на
06.06.2021г. в 23:46 часа снимков материал от автоматизираното техническо
средство TFR1-M 632 представлява клип с № 12078, който съдържа заснети
четири броя статични изображения В кадъра на първата снимка не се вижда
автомобил. Това не поставя под съмнение чия скорост е заснета с
техническото средство, предвид относимия за тази преценка кадър „измерен”.
От същия се вижда, че в обхвата на радара е попаднал един автомобил, от
чийто регистрационен номер са ясно видими последните три цифри и букви –
708 ВМ. След като лазерният лъч на радара е фиксирал в кадър измерена
скорост от 66 км/ч, той е продължил да проследява движението на същия
автомобил, предвид времето на издаване на следващото изображение, което е
само след двеста милисекунди, когато са заснети първите две букви и цифри
на следваното МПС – РК 270. При така сложените факти безспорно се
установява времето, мястото и регистрационния номер на МПС, с което е
извършено нарушението – ********. И след като законодателят не е поставил
изискване при установяване на нарушение с автоматизирано техническо
средство по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДвП, снетите изображения от заснетия
клип, освен индивидуализация на регистрационния номер на МПС, да
съдържат данни, от които може непосредствено да се установи вида или
модела на същото, то при наличния изготвен валиден клип не възниква
абсолютно никакво съмнение, че с еднозначно следения автомобил с рег. №
******** е извършено нарушението. Същевременно макар и да не е добро
качеството на четирите кадъра на снимковия материал, който е снет от
6
записания клип № 12078, тъй като записът е направен в тъмната част на
денонощието – 23:46 часа, то същите ясно установяват, че няма светлини от
фарове на повече от един автомобил, което да поставя под съмнение
достоверността на факта, че фиксираната от автоматизираното техническо
средство скорост е именно тази на автомобила, посочен в ЕФ. В допълнение
следва да бъде добавено, че процесното техническо средство, с което е
извършено заснемането с оглед техническите си характеристики автоматично
заснема и разчита регистрационните табели, поради което и при евентуална
невъзможност да стори това, било то поради повреда, замърсяване или друго
форсмажорно обстоятелство, самата система не би отчела резултат и би
игнорирала измерването.
Предвид изложеното съдът намира, че след като нарушението е
заснето от мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6,
т. 65, б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предвид неговото
прикрепване към полицейски автомобил, в стационарен режим, което е
засичало скоростта на приближаващите автомобили и към преписката са
приложени необходимите документи, регламентирани в Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г., то е издаден законосъобразен ЕФ. В тази връзка е налице
и пълно съответствие между приетите за установени от АНО факти и
правната квалификация на деянието, която е за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест
отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.2 от ЗДвП (за превишаване от 11 до 20 км/ч), която предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 50 лева, каквато е била
и наложена на жалбоподателя. Посочената разпоредба обвързва наказващия
орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 4927070 на ОД на МВР
Перник, с който на Б. Г. Г., ЕГН **********, в качеството на законен
7
представител на „Автолидер” ООД, ЕИК ******** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв (петдесет лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
06.06.2021г. в 23:46 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП 1-6, км 75+600, до
автоморга JM, тъй като при общо валидно ограничение на скоростта за
населено място от 50 км/ч, с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с
радар № 632, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим е
заснет товарен автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******** със скорост от 63
км/ч, при което превишението е 13 км/ч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8