Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 67 13.03.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четиринадесети февруари Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон М.
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.М.
търговско дело номер 137 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Васил Димков Митков, ЕГН **********, чрез Д.М.Д., ЕГН **********, действаща като законен представител на малолетния си син, двамата с адрес: общ. Руен, село Вресово, чрез пълномощник адв. П.В. ***, със съдебен адрес:***, офис 6 против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 68, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на Васил Димков Митков сумата от 40 500 лв., частично предявена от сумата в размер на 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 27.12.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Р.Я.Ю., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 27.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, с констативен протокол с пострадали лица № 335р-9465/ 27.12.2017 г. на ОДМВР-Бургас се удостоверявало, че на 27.12.2017 г. около 17:50 часа на път № 7305, III клас, км. 26 след кръстовището с път 208 по посока с. Вресово е настъпило ПТП между товарно МПС с рег. № А 9472 КА, марка „Рено“, управлявано от Р.Я.Ю., собственост на „СРЕГИ“ ООД, и велосипед, марка „Тигър“, модел Ултра, управлявано от Васил Димков Митков. Съгласно протокола, движейки се по пътя преди с. Вресово, МПС-то настигнало движещия се пред него велосипед, без да е внимателен и предпазлив към движещия се участник в движението и го блъснал с предната част на МПС. От силата на удара детето Васил Митков загубил управление, бил отхвърлен напред и паднал на земята, вследствие на което изгубил съзнание и бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ гр. Бургас. Съгласно епикриза на Неврохирургично отделение по ИЗ № 30779 при УМБАЛ гр. Бургас, детето постъпило в отделението на 27.12.2017 г. и било изписано на 30.12.2017 г. Били установени наранявания: по главата и шията контузно-разкъсна рана. Извършените образни и инвазивни изследвания сочели: РО череп – фрактура крании декстра фронтопариеталис, КТ главен мозък – компресионна фрактура в ляво фронтопариетално, с посочена окончателна диагноза: счупване на свода на черепа, закрито. Съгласно медицинско направление от 16.02.2018 г., след получената фрактура на главата детето съобщило за персистентно оплакване – главоболие и замъглено виждане. Налице били множество обемни видими цикатрикси както в окосмената, така и в неокосмената част на главата. Поставена била диагноза: ST.POST FRAKTURA CRANII, с придружаващи заболявания: COMOCIO CELEBRI. На 19.02.2018 г. предвид промяна в поведението на детето след претърпяното ПТП, била проведена индивидуална среща с психолог, който след изследване установил, че детето преживяло инцидента като травмиращо събитие с висока интензивност, а допълнително травмиращо обстоятелство бил престоя в болницата и медицинските интервенции. В момента на извършване на изследването общото емоционално състояние продължавало да е напрегнато и тревожно. Установени били симптоми на посттравматично стресово разстройство, подробно описани в исковата молба: неспокоен сън, повишена обща тревожност, главоболие, емоционална вцепененост и откъснатост, наблюдавали се признаци на регрес в говора, чувство на страх и несигурност, поведенчески изменения, детето изпитвало срам от белезите по главата си, които били ясно видими големи розови петна без окосмяване. Детето продължавало да изпитва болки в тилната област на главата, оплаквало се от непостоянна замаяност на главата, страдало от безсъние, кошмари, страх, паника и несигурност.
Отговорността на ответното дружество произтичала от сключения между него и виновния причинител на ПТП Р.Ю. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/08/116003065701, със срок на покритието 31.12.2016 г. – 30.12.2017 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. За упълномощаването нямало изискване за форма, а можело да стане и с конклудентни действия – чл. 477, ал. 2, предл. последно от КЗ. Пълномощникът на ищцовата страна се позовава на чл. 493 от КЗ, съгласно който застрахователят покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число велосипедисти, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Посочва вредите, които застрахователят покрива в тези случаи, като съгласно ал. 2 на посочената норма, застраховката покривала и отговорността за вреди, причинени от виновния водач и в случите, когато последния не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на МПС, при условие, че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК.
Според ищцовата страна, обезщетителният характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, са залегнали в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център на Гаранционния фонд – до доказване на противното, удостоверявали застрахователя, номера на договора, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС. Така тези данни били видни от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционния фонд, публично оповестени в интернет страницата на фонда към датата на събитието. Съгласно чл. 7 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., всеки един протокол се представя на Гаранционния фонд от органите на МВР. Представената справка от ГФ за причинените с МПС с рег. № А9472КА ПТП-та, показвала, че на 27.12.2017 г. е регистрирано ПТП /посетено от органите на МВР/ с пострадали лица и констатирано с протокол № 335р-9465. Предвид на това счита за безспорно доказани настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца, а оттам и отговорността на застрахователя. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която протоколът за настъпило ПТП представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила относно удостоверените в него изявления.
Съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 08.01.2018 г., ищцовата страна депозирала пред застрахователя претенция, към която е приложила следните документи: констативен протокол, епикриза. С допълнително писмо от 16.01.2018 г. представила банкова сметка *** разрешаване на спора. По така отправената претенция била образувана преписка, по която на основание чл. 499 от КЗ било определено обезщетение в размер на 10 000 лв., която сума дружеството било съгласно да заплати без споразумение и 13 000 лв. – при сключено споразумение. Предвид несъгласието си с определения размер и с оглед предвидената в чл. 498, ал. 3 от КЗ възможност, ищецът счита настоящата исковата претенция за допустима.
В исковата молба са изброени подробно задълженията на водачите на МПС съобразно разпоредбите на чл. 117 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в тази връзка допуснатите от водача на автомобила нарушения на цитираните разпоредби. За настъпилото ПТП било образувано ДП № 264/2017 г. РУ – Руен, което се наблюдавало от прокурор при РП – гр. Айтос.
Вредите, които продължавало да търпи детето Васил Митков, били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като по отношение на претенцията за неимуществени вреди се твърди, че последното претърпяло и продължава да търпи комплексна травма, както физическа, така и психическа, която интензивно и негативно го съпровождала ежедневно. Не била налице ясна прогноза за пълното му оздравяване. Търпяло болки и страдания, конкретно изразяващи се в описаните телесни и психически повреди. Детето не желаело да се отделя от родителите си, страхувало се от автомобили и пътуване, болници и лекари. Не излизало само от дома си. Назначеното домашно лечение продължавало и към момента. Травмата влияела на цялостното качество живот на детето, а и на този на майката, която го отглеждала сама и не можела да работи, тъй като не можела да оставя детето само. Уточнява се в исковата молба, че при определяне размера на обезщетение са съобразени възрастта на детето към момента на инцидента, вида и естеството на получените травми, продължителността на лечебния и възстановителния период, съпътстващите неудобства и дискомфорт, установеното и дълго продължило постравматично стресово разстройство, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователното покритие по чл. 492 от КЗ, социалното положение, както и продължителността на понесените морални страдания, в това число и създаденото ограничение, лишаващо майката от възможността да работи, което допълнително създавало негативни емоционални преживявания. Претендират се направените по делото разноски в размер на 2 500 лв., определен по реда на чл. 38, т. 2 с чл. 36, ал. 2 от ЗА.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, в който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието, както и доказателствената сила на представената от ищеца справка от интернет страницата на Гаранционния фонд досежно наличието на застрахователния договор. Заявява и желае да бъде обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответното дружество е платило застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 10 000 лв. В тази връзка се твърди, че платеното по доброволен път обезщетение в посочения размер било справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД с оглед причинените неимуществени вреди в резултат на получените при ПТП увреждания. При условия на евентуалност, ответникът счита претендираното обезщетение за завишено по размер. Отделно от това твърди, че ищеца допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос. В тази връзка на първо място счита, че на ищеца била причинена контузия на главата с разкъсно-контузна рана челно темпорално и фрактура на свода на черепа, като видно от епикризата на УМБАЛ - Бургас същият бил приет в задоволително общо състояние, контактен и адекватен. Единствената медицинска интервенция, която му е направена, била хирургическа обработка на раната със зашиване. Травмата била лекувана консервативно с медикаменти, като след тридневен престой бил изписан от болничното заведение в добро общо състояние, без актуални неврохирургични проблеми. Нямало данни за възстановителния период след изписването от болничното заведение. Представеното от ищеца медицинско направление не установявало последици от причинените при ПТП увреждания – диагнозата била „състояние след фрактура на черепа“.
Представената „оценка“ на психологическия статус на ищеца, по никакъв начин не установявала твърденията за наличие на нарушено психо-емоционално състояние. В оценката била посочена Росица Янева – психолог, без лицето да се индивидуализира като съответен специалист. В същата не бил посочен нито един метод, използван от Янева - само индивидуална среща с ищеца и разговор с майката. Не било обсъдено какво било психологическото състояние на ищеца преди произшествието, видно от написаното в оценката. В тази връзка ответникът оспорва изложеното в нея, като същата представлявала частен свидетелстващ документ и като такъв няма материална доказателствена сила. Тъй като оценката по никакъв начин не установявала лицето, което я е подписало, ответникът оспорва автентичността на представената оценка. Ответната страна оспорва обективираното в оценката изявление като невярно, тъй като не съответства на действителното фактическо положение, т.е. оспорва и истинността на оценката, като заявява, че изявените обстоятелства не са се осъществили от външна страна така, както е посочено.
От друга страна, на ищеца е заплатено обезщетение в справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.
При условията на евентуалност, ответната страна релевира възражение за принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат – ПТП, предвид което съдът следвало да определи процент на съпричиняване, с който да намали определеното от него „справедливо“ обезщетение на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. С оглед на така установения в констативния протокол механизъм на ПТП, ударът на автомобила следвало да е настъпил в предна част, а за велосипеда – в задната му част, тъй като същият бил застигнат и блъснат отзад. Съгласно отразеното в протокола вредите на МПС били действително в предна дясна част, но вредите по велосипеда не са в задната част, а в предната. Както правилно бил посочил ищецът, протоколът представлявал официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, но съгласно цитираната от ищеца практика, протоколът в частта относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, както и схемата на ПТП, не представлявал официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Констатираните увреждания по велосипеда установявали факта, че ищеца не се движил попътно напред в посока центъра на село Вресово, а странично – най-вероятно в момент, в който автомобилът се е намирал в непосредствена близост до велосипеда, ищецът кривнал наляво и бил блъснат в предната му част. В протокола било отразено, че в дясно на пътното платно имало трактор, който обаче не бил скициран на схемата и не било ясно дали се е движил, и дали ищецът не е навлязъл в средата на пътното платно, за да го заобиколи, като по този начин траекторията му се пресякла с тази на МПС. Били възможни и други хипотези. Категорично установеният по делото факт – вредите по велосипеда в предната му част, изключвал описания в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди се от ответника, че ищеца пресякъл пътя на МПС в момент, в който ударът за МПС бил непредотвратим. Сочи се, че с поведението си ищецът нарушил чл. 15, ал. 5, чл. 79 – чл. 81 от ЗДвП и тези нарушения са намирали в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП.
При условията на евентуалност, ответникът направи възражение за прихващане с доброволно платеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че такава е дължима от по-късен момент на основание чл. 429 ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 3 от КЗ. Релевантни по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, били чл. 108, ал. 3, във връзка с чл. 496 и чл. 497 от КЗ.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. Подробни доводи бяха развити в писмени бележки.
В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния си представител поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа експертиза
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета, макар с непосочен номер, като отговора на застрахователя е с посочена дата 21.02.2018г. Исковата молба е постъпила в съда след произнасяне на застрахователя. С нарочно определение на съда беше прието, че изплатената сума от застрахователя в този срок е 10 000 лв., но това е видно и от приложеното платежно нареждане от 22.03.2018г. (л.68).
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложеният отговор от застрахователя, налице е застрахователно правоотношение между ответника и водача Р.Ю. по повод ЗЗГО полица № BG /08 / 116003065701 със срок на валидност 31.12.2016 – 30.12.2017г. (непредставена).
Според съставения констативен протокол с пострадали лица № 335р-9465/ 27.12.2017 г. на ОДМВР-Бургас (л.9-10), в ПТП от 27.12.2017г. участници са били автомобил м.“Рено Мастер“ с ДК № А 94 72 КА собственост на „Среги“ ООД и водач Р.Ю. и Васил Митков с ЕГН ********** управлявал велосипед. Д.Д. е майка на пострадалото дете (л.11). Същото е с окончателна диагноза „счупване на свода на черепа, закрито“, поставена с епикриза по ИЗ № 30779/ 30.12.2017г. издадена от Неврохирургично отделение в „УМБАЛ – Бургас“ АД (л.12). Издадено е било медицинско направление за контролен преглед на пострадалия от 16.02.2018г. (л.13).
В съдебно заседание бе изслушано заключение на вещото лице д-р Н.Н. по назначената съдебно-медицинска експертиза, съгласно което пострадалият В.Митков е получил разкъсно-контузна рана в ляво фронтално; компресионна фрактура от средната линия в ляво в зоната на фронталната кост; лека мозъчна контузия. Лечението е било с медикаменти, консервативно, раните заздравяват за няколко месеца. Нараняванията нямат обезобразяващ или загрозяващ характер. Последици могат да бъдат оплаквания за световъртеж, главоболие и др. Възможно усложнение е по-късно пострадалият да получи епилептични припадъци.
Съдът допусна и изслуша автотехническа експертиза, с изготвено заключение от вещото лице инж.В.Г.. Съгласно експертното заключение, автомобилът е бил изправен. Описан е механизма на възникване на ПТП, като извода е, че виновен затова е водача Ю., като са изброени допуснатите от него грешки. Налице е и съпричиняване от страна на Митков, който е бил без светлоотразителна жилетка, велосипедът е бил без задължителните бяла или жълта светлини отпред и червен светлоотразител отзад и светлоотразителни елементи на колелата.
Според показанията на свидетеля П.М. – полицейски инспектор в Пътен контрол към РУ-Айтос тогава, на датата на злополуката е участвал в сформиран екип за обследване на мястото на произшествието и е съставил протокола за оглед. Било е вече тъмно, пострадалият е бил вече откаран в болница, на мястото е бил водача на автомобила, ударен в предната част. ПТП е станало вдясно по посока на движение на водача, детето не е било облечено в светлоотразителна жилетка. Участъкът от пътя бил слабо осветен. Тротоари не е имало или не са били завършени. Водачът е бил тестван за алкохол, като резултата е бил отрицателен. Велосипедът е имал деформации в кормилната уредба и предната гума. Не е бил снабден с червена или бяла светлини, нито с някакви светлоотразители.
Свидетелят Р.Ю. – водач на автомобила, заяви, че от 7 години минавал по този път по два пъти на ден. ПТП е станало извън селото, по главния път за Провадия, на прав участък, по тъмно. От няколко години там имало повече хора – дървари, които налитали на колите. Тогава точно на завоя играели деца. Свидетелят ги заобиколил, като се движел с не повече от 50 км./ч., на къси светлини. На 50-60 метра по-нататък имало още две деца, като това с велосипеда се опитало да вдигне предната си гуми и рязко завило пред шофьора. Усетил че го е ударил, спрял и занесъл детето в магазинчето и се обадил на 112. всички живеят в с.Венец. ПТП можело да бъде избегнато, ако рязко бил спрял.
Според свидетеля Славчо Джамбазов – познат на бащата на Васил - Кънчо, на 27 декември 2017г. Кънчо му се обадил и го помолил да го закара да болницата в Бургас, защото детето го е блъснала кола. На 30 декември отново го закарал до Бургас за да приберат детето от болницата. Васил бил с бинтована глава, виждала се ударена вежда и не искал да се качва в колата. По пътя спрели, защото детето казало, че му вие свят и повръща. След нова година майката казала на свидетеля, че васил бил добре, но сънувал кошмари и не искал да излиза навън, страхувал се от колите. Според свидетеля, детето се било променило, било стресирано, тревожно. Бащата казал на свидетеля, че карат детето на психолог, защото в училище не помнел.
Представените
доказателства водят до извода за основателност на исковете. Съгласно чл. 432
ал. 1 от
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и дискомфорт след описаното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има Р.Ю.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил телесна повреда на В.Митков, а с това и неимуществени и имуществени вреди, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Водачът е извършил противоправно действие, довело в крайна сметка до причиняване на ищеца на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с рег.№ А 94 72 КА, управляван от Р.Ю..
Съгласно чл.
52 от
Претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на преживяното, съдът преценява че отговарят на сумата от 30 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, според което не се доказа наличието на някакви по-сериозни последици за пострадалия, освен обичайните за установените наранявания.
Направеното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, е основателно. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият, като участник в движението и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. В настоящият процес безспорно се установи, че липсата на описаните по-горе светлоотразителни елементи по детето и велосипеда, има пряко отношение към причините за настъпилото ПТП и поради това е налице принос на В.Митков за настъпване на вредоносния резултат. Движението на автомобила на къси светлини, предполага зона на видимост на лица от водача от 20-35 метра. Ако детето или велосипеда бяха оборудвани със светлоотразителни елементи, тази зона би била над 100 метра (л.89, отг.на въпрос 11). А такова разстояние би позволило на водача да се вмести в необходимия при 50 км./ч. спирачен път от 41 метра. От друга страна, самите увреждания по предната част на велосипеда, категорично установяват факта, че детето е предприело изненадваща маневра, като е завило наляво по посока на движение. Това е попречило на водача да осъществи започналата маневра по заобикаляне и е довело до удара. В този смисъл е заключението и на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза.
Вярно е, че чл.117 от ЗДвП изисква от водачите, при участие на деца в пътното движение да са много по-внимателни, а при необходимост да спрат, което беше взето предвид от съда в конкретния казус. Изложеното налага определеното обезщетение да бъде намалено с 1/3 или със сумата от 10 000 лв., предвид установеното съпричиняване. Следва да се приспадне и вече платената сума от 10 000 лв. от застрахователя.
Или иска по
чл. 432 ал. 1 от
Ищцовата
страна претендира на основание чл. 86 от
Предвид тези изводи, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „Дженерали застраховане” АД следва да заплати в полза на ищцовата страна съобразно уважената част от иска направените по делото разноски в размер на 625 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК (л.95) с посочен общ размер от 2500 лв., дължим на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, „Дженерали застраховане” АД има право да получи част от направените разходи от 336 лв. възнаграждение за САТЕ, 20 лв. разноски за свидетел и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 806 лв., като сумата е 604.50 лв.
Ответната страна следва да заплати и държавна такса върху уважената част от иска в размер на 400 лв., както и от възнаграждението за СМЕ съобразно уважената част в размер на 92.50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати в полза на Васил Димков Митков, ЕГН **********, чрез Д.М.Д., ЕГН **********, действаща като законен представител на малолетния си син, двамата с адрес: общ. Руен, село Вресово, чрез пълномощник адв. П.В. ***, със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от 10 000 (десет хиляди) лв., частично предявена от сумата в размер на 70 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 27.12.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Р.Я.Ю., с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 27.12.2017г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 40 500 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати в полза на Васил Димков Митков, ЕГН **********, чрез Д.М.Д., ЕГН **********, действаща като законен представител на малолетния си син, двамата с адрес: общ. Руен, село Вресово, чрез пълномощник адв. П.В. ***, със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от 625 (шестстотин двадесет и пет) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Васил Димков Митков, ЕГН **********, чрез Д.М.Д., ЕГН **********, действаща като законен представител на малолетния си син, двамата с адрес: общ. Руен, село Вресово, чрез пълномощник адв. П.В. ***, със съдебен адрес:***, офис 6 да заплати в полза на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 68 сумата от 604.50 (шестстотин и четири лв. петдесет ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 400 (четиристотин) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и сумата от 92.50 (деветдесет и два лв. петдесет ст.) разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: