Решение по дело №211/2017 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 140

гр. Видин, 19.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в закрито заседание на

двадесет  и трети ноември

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

Христина Гугуманова

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

211

по описа за

2017

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.203 и сл.АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от Николина И.П. против Българска агенция по безопасност на храните за обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменени заповеди за прекратяване на служебните и правоотношения, както следва :

1.за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 9248,90 лв , причинени в резултата на отменен административен акт Заповед №НК-17/21.07.2014г. на Изпълнителния директор на БАБХ, в периода 21.01.2015г.-29.02.2016г., изразяващи се в лишаването и от доходи в резултат на неправомерното уволнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване;

2. за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 3308 лв , представляващи разликата в полученото обезщетение за пенсиониране- за 2 м. вместо за 4 месеца и в по-малък размер, които е следвало да получи към 16.11.2016г./моментът на настъпване на вредата/ , причинени в резултат на отменен административен акт-Заповед № ОСОС-6/29.02.2016г. на Изпълнителния директор на БАБХ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване.

Твърди се в исковата молба , че ищцата е била дългогодишен служител на ответника , но със заповед № НК-17/21.07.2014г. е прекратено служебното и правоотношение като и е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Сочи се , че заповедта е отменена с Решение № 1098/16.12.2014г. на АС-Видин , което е потвърдено с Решение № 1474/11.02.2016г. по АД № 1660/2015г. на ВАС, като е възстановена на заеманата длъжност със Заповед № ВР-3 от 29.02.2016г. Сочи се , че и е изплатено обезщетение за периода 21.07.2014г. до 21.01.2015г. , но и след това е била без работа и без всякакви доходи в резултат на неправомерното поведение на служители на ответника. С оглед на това счита , че и се дължи обезщетение и за периода след 21.01.2015г. до възстановяване на работа в размер на последното брутно трудово възнаграждение за този период от 13 месеца и 10 дни, или общо в размер на 9248,90 лв / след допуснато изменение на размера на иска/.

Твърди също така , че на датата на възстановяване на работа същата е уволнена отново със заповед № ОСОС-6/29.02.2016г. поради съкращаване на длъжността , но и тази заповед е отменена с Решение № 4713/18.04.2017г.  на Върховния административен съд. Сочи се от ищцата , че след повторното и уволнение не е могла да се пенсионира , поради което и се е наложило да започне работа на друго място с по-ниско възнаграждение. Сочи , че при пенсионирането си при новия работодател тя е получила по-малко обезщетение за пенсиониране-в размер на две брутни заплати от получаваните при новия работодател ,докато в случай , че се беше пенсионирала при ответника, е следвало да получи обезщетение за пенсиониране в размер на 6 брутни заплати и то в размер на по-високото възнаграждение , получавано при ответника. Сочи , че така е претърпяла имуществена вреда в размер на 3308 лв , представляващи разликата между полученото от нея обезщетение за пенсиониране при новия работодател и обезщетението , което би получила , ако се беше пенсионирала при ответника .  

Иска се от съда да осъди ответника да и изплати обезщетенията за неимуществени вреди в претендираните размери , ведно със законната лихва върху тях от предявяване на исковете до окончателното издължаване.

Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете. Твърди , че на ищцата е изплатено вече обезщетение в размер на 6 брутни заплати , поради което предявеният иск за изплащане на обезщетение за периода след 6 месеца е недопустим.

Оспорват се исковете по основание и размер. 

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Решение № 108/16.12.2014г. на АС-Видин , постановено по АД № 173/2014г. по описа на АС-Видин , е отменена Заповед № НК-17/21.07.2014г. на Изпълнителния директор на БАБХ-София, с която на  ищцата Н.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ОСОС988/21.07.2014г. на Изпълнителиня директор на БАБХ , с която е прекратено служебното и правоотношение на заеманата от нея длъжност „главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-Видин. Решението е влязло в сила на 11.02.2016г. , тъй като е потвърдено с Решение № 1474/11.02.2016г. на Върховния административен съд , постановено по АД № 1660/2015г. по описа на Върховен административен съд. Със заповед № ВР-3/29.02.2016г. ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като със Заповед от същата дата-Заповед № ОСОС-6/29.02.2016г. отново е прекратено служебното и правоотношение поради съкращаване на длъжността. С окончателно решение № 4713/18.04.2017г. , постановено по АД № 10046/2016г. , Върховен административен съд е отменил заповедта за прекратяване на служебното и правоотношение като незаконосъобразна.

С решение №60/19.05.2016г. , постановено по АД № 30/2016г. , на АС-Видин, ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.104,ал.1 от ЗДСл поради незаконно прекратяване на служебното и правоотношение със Заповед № НК-17/21.07.2014г.  в размер на 4608 лв за периода 26.07.2014г.-25.01.2015г. , т.е за период от 6 месеца. Обезщетението е изплатено на ищцата.

Видно от споразумение №2/31.03.2016г. считано от 15.03.2016г. ищцата е започнала работа по трудово правоотношение с Община Димово .

Видно от данни от ТП на НОИ-Видин ищцата е упражнила правото си на пенсия и считано от 23.11.2015г. и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза , от която се установява , че размерът на възнаграждението , което би получила ищцата за претендирания период-21.01.2015г.-до 29.02.2016г. , е в 9248,90 лв, а за периода 21.01.2015г.-23.11.2015г. /датата , от която е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата/ е в размер на 7010,71 лв. Установява се от изслушаната експертиза , че през м.11.2016г. на ищцата от община Димово е начислено и изплатено обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в размер на 1300лв, а ако би се пенсионирала при ответника би получила обезщетение в размер на 6 брутни заплати , или 4608 лв , което е с 3308 лв повече от полученото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са допустими :

Предявени са искове по чл.1 от ЗОДОВ спрямо ответника БАБХ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени в резултата на отменени административни актове , каквито са заповедите за прекратяване на служебното правоотношение. Всяка от тях е отменена по съответния ред с влязло в сила решение на АС-Видин , съответно ВАС, поради което на основание чл.204,ал.1 от АПК са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковете. 

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ, към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт, в случая БАБХ, следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна–същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно чл.8,ал.3 от ЗОДОВ обаче когато закон е предвидил специален начин на обезщетение този закон не се прилага.  В случая в специален закон-чл.104, ал.1 от ЗДСл, е предвидено обезщетение за държавния служител в случаите на признаването на уволнението му за незаконно, което следва да обезвъзмезди причинените на държавния служител имуществени вреди , изразяващи се в лишаването му от възнаграждение за времето на оставане без работа. Съгласно чл. 104,ал.1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В случая ЗДСл е ограничил периода на обезщетяване до 6 месеца. Безспорно е установено по делото , че ищцата е получила обезщетение на основание чл.104,ал.1 от ЗДСл в максималния допустим период –за 6 м. При наличие на обезщетение , определено по реда на специалния закон, държавният служител няма право на обезщетение по реда на ЗОДОВ за оставането си без работа макар и за различен период от време, тъй като специалният закон е ограничил времето, за което може да се изплати такова обезщетение. Вреди , различни от лишаването от доходи за претендирания период не се установяват , нито се твърдят от ищцата.

Предвид гореизложеното предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 9248,90 лв , причинени в резултат на отменен административен акт-Заповед №НК-17/21.07.2014г. на Изпълнителния директор на БАБХ, в периода 21.01.2015г.-29.02.2016г., изразяващи се в лишаването и от доходи в резултат на неправомерното уволнение, е  неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди , изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за пенсиониране и обезщетението , което би получила в случай , че се е била пенсионирала при ответника , също е неоснователен .   

Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за вреди от незаконосъобразни актове, фактически  действия и бездействия като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ е необходима причинна връзка като елемент от фактическия състав. На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата или общините при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е., които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая вредите, претендирани от ищцата, изразяващи се в получения по-малък размер при пенсиониране , не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното и правоотношение. Наличието на служебно правоотношение между ищцата и ответника до момента на придобиване от същата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , респ. до момента на неговото упражняване от ищцата , няма абсолютен и сигурен характер, като същото би могло да бъде прекратено на различни основания. Освен това ищцата е започнала работа при друг работодател , където е упражнила правото си на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което тя би могла да упражни при ответника след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение . В случая причинната връзка е опосредена от поведението на самата ищца, която е избрала пенсиониране при друг работодател и от наличието на трудово правоотношение при друг работодател , а не е непосредствена последица от отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Предвид горните съображения и предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за пенсиониране и обезщетението , което би получила ако се беше пенсионирала при ответника, претендирани като настъпили в резултат на незаконосъбразна заповед- Заповед № ОСОС-6/29.02.2016г. на Изпълнителния директор на БАБХ , е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.10,ал.2 ЗОДОВ и чл.78,ал.3 от ГПК на ответника не се дължат разноски за производството, тъй като няма данни по делото да са направени разноски от ответника , вкл. за изплатено адвокатско възнаграждение .

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2,предл.2, чл.173,ал.3 АПК във вр. с чл.1,ал.2 ЗОДОВ Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от Николина И.П. против Българска агенция по безопасност на храните за обезщетение на имуществени вреди в размер на 9248,90 лв , причинени в резултат на отменен административен акт-Заповед №НК-17/21.07.2014г. на Изпълнителния директор на БАБХ, в периода 21.01.2015г.-29.02.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване , като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от Николина И.П. против Българска агенция по безопасност на храните за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 3308 лв , представляващи разликата в полученото обезщетение за пенсиониране, причинени в резултат на отменен административен акт-Заповед № ОСОС-6/29.02.2016г. на Изпълнителния директор на БАБХ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: