РЕШЕНИЕ
№ 1305
гр. Варна, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110105558 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. Д. М. срещу
„Енерго – Про Продажби” АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3235,51 лв., представляваща получена от
ответника без правно основание начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 07.07.2017 г. до
06.07.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ №
48, ет. 6, ап. 16, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за
която е издадена фактура от № **********/31.12.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е потребител на ел. енергия, клиент
на ответното дружество и при проверка на текущата си сметка на каса на
ответника през м. януари 2021 г. узнала, че от нея се претендира процесната сума,
която й е служебно начислена, поради извършена корекция. Въпреки, че не е
консумирала начислената енергия, ищцата заплатила процесната сума с
единствения мотив да не й бъде преустановено снабдяването с ел. енергия.
Твърди се, че сумата е заплатена без основание. Сочи се, че сумата е произволно
определена от електроснабдителното дружество и липсва нормативна възможност
за ответника в релевантния за спора момент да коригира едностранно сметките на
потребителите. Навежда се довод, че по отношение на процесния електромер не е
извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. Поддържа се,
че проведената корекционна процедура се основава на нищожни правни норми.
Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и се претендират
сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго – Про Продажби” АД е
депозирал писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането
на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между
страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.
енергия. Твърди се, че ответното дружество изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа проверка,
замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализирания регистър има
показания за отчетена ел. енергия, която не е визуализирана на дисплея. В БИМ е
установено, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Съставено е
Становище за начисляване на ел. енергия, което отразява точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Сочи се, че процесната
сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Моли се за отхвърляне на предявения
иск и се претендират сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-
техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице валидно
договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект
находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, с
абонатен номер ********** и клиентски номер **********, както и че
процесната сума в размер на 3235,51 лв. е начислена като корекция на сметката на
ищеца, за която е издадена фактура № **********/31.12.2020 г.
От съдържанието на представения по делото Констативен протокол №
1104710/06.07.2018 г. се установява, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на електромер с
фабричен номер 1115031500723967, отчитащ потреблението на електрическа
енергия в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на член
на домакинството на клиента и един свидетел. В протокола е отразено, че при
проверката са установени следните показания на средството за техническо
измерване: 1.8.1 – 003235; 1.8.2 – 010504, 1.8.3 – 044171 и 1.8.4 – 000000.
Посочено е, че електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен
за проверка в БИМ.
Видно от Констативен протокол № 11118936 от 23.02.2015 г.,
демонтираният при горната проверка електромер е бил монтиран в обекта на
потребление на абоната на 23.02.2015 г. с нулеви показатели по нощна и дневна
тарифа.
Като писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване № 1682/15.07.2019 г. на
Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – Варна. В него е посочено, че електромерът е предаден
2
за експертиза в плик, пломбиран с пломба № 507983, придружен с Констативен
протокол № 1104710/06.07.2018 г., с показания на тарифите: T1 – 003235,6 kWh и
T2 – 010504,8 kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 044171,6 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано
е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики.
На съда е служебно известно, че с Решение № 5861 от 19.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с
Решение от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 448/2020 г. на Окръжен съд – Варна, е
прието за установено, че ищцата Р. Д. М. не дължи на ответника “Енерго-Про
Продажби“ АД сумата от 4990 лв., начислена по фактура №
**********/25.07.2019 г. със стойност 8225,84 лв., представляваща корекция на
сметка за периода 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. по клиентски № ********** и
абонатен № **********, с адрес на потребление гр. Варна, ул. „Княз Николай
Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Впоследствие ищцата е предявила иск срещу ответника “Енерго-Про
Продажби“ АД с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че не дължи на ответника сумата от 3235,84 лв.,
представляваща частичен иск от 8225,84 лв., начислена по фактура №
**********/25.07.2019 г., за периода 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. за
електрическа енергия по партида с абонатен № **********, клиентски №
********** с адрес на потребление гр.Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ №
48, ет. 6, ап. 16. С Определение № 260581/04.09.2020 г. образуваното
производство по гр.д. № 7952/2020 г. по така предявения иск е прекратено на
основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Съдебният акт на първоинстанционния съд е
потвърден с Определение № 3628/04.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. №
2941/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прието, че страните, искането и
основанието и по двете дела са едни и същи, като различен е само размерът на
вземанията (като сборът на двете дава размера на цялото), предвид което
решението по първото дело формира СПН по отношение и на претенцията,
заявена по новото дело, и е процесуална пречка за образуването.
За същия период на потребление, предмет на корекционната процедура,
оспорена в производството по гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна, в
което е прието, че ответното дружество не е установило по какъвто и да е начин,
че съдържащата се в регистър 1.8.3. ел. енергия в размер на 44 171 kWh,
установена след софтуерното му прочитане, е реално доставена и потребена от
абоната, а именно от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. е изготвено Становище за
начисление на електрическа енергия от „Електроразпределение Север“ АД от
31.12.2020 г. в размер на общо 17 374 kWh. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание Заявление № 5631930 и влязло в сила СР.
Изяснява се по делото, че на 31.12.2020 г. ответното дружество е издало
процесната фактура № **********/31.12.2020 г. за сумата от 3235,51 лв. за ел.
енергия за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г., която видно от представения
фискален бон е заплатена от ищцата на 06.01.2021 г.
3
От заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният електромер е
преминал първоначална метрологична проверка през 2013 г., като към датата на
проверката на 06.07.2018 г. е бил метрологично годен. Вещото лице посочва, че
показанието от 44171,6 kWh, прочетено в регистър 1.8.3, не е визуализирано на
дисплея на СТИ. Съгласно експертното заключение наличието на данни, записани
в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на намеса в тарифната схема,
посредством използване на специализирана техника и парола за достъп до второ
ниво.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице – експерт заявява,
че в процесния случай за едногодишния период на корекцията процесното
количество ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, няма как да бъде доставено,
защото инсталацията няма да издържи, като това би било възможно за целия
период на ползване на електромера.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор
за доставка на ел. енергия, начисляване на процесната сума и плащане на същата.
Ответникът следва да докаже дължимостта на сумата по корекцията, а именно той
следва в условията на пълно и главно доказване да установи основанието и
размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е
начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
Установено е по делото и не се спорно между страните, че процесният обект
е присъединен към електропреносната мрежа и ищцата е заплатила процесната
фактура за начислена й в резултат на корекция сметка. Спорно е обстоятелството
дали са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на
сметката на потребителя за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. Този спор
обаче е решен със силата на пресъдено нещо между страните в производството по
гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна, като с Решение № 5861 от
19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна,
потвърдено с Решение от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 448/2020 г. на Окръжен съд –
Варна, е отречено правото на ответника на едностранна корекция на сметките на
потребителя за процесния минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. В този смисъл
на основание чл. 299, ал. 1 ГПК се явява недопустимо да бъде преразгледано това
право на електроснабдителното дружество в настоящия процес, независимо че
същото е издало нова фактура след постановяване на съдебното решение относно
същия период на потребление и въз основа на същия констативен протокол,
доколкото Решение № 5861 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 12097/2019 г.
на Районен съд – Варна, се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право на ответника
да извърши корекционната процедура за отчетния период 07.07.2017 г. –
4
06.07.2018 г. по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. С издаването на процесната фактура
ответното дружество не се е съобразило със съдебното решение по предходното
водено между страните дело, а на практика е целяло заобикаляне на действието на
същото, въвеждайки ново основание за плащане на сумата – новоиздадената
фактура от 31.12.2020 г. за сумата от 3235,51 лв., която ищцата под угрозата да не
й бъде прекъснато електрозахранването е платила на 06.01.2021 г. С влязлото в
сила между страните съдебно решение не е установено, че потребителят дължи
заплащането на по-малко количество начислена служебно ел. енергия в резултат
на корекционната процедура, а всъщност е било извършено оттегляне на част от
исковата претенция от страна на ищцата.
Ако се приеме противното би се стигнало до правния абсурд след като е
отречено правото на потребителя да установи, че не дължи сумата от 3235,84 лв.,
представляваща разликата до 8225,84 лв., начислена по фактура №
**********/25.07.2019 г., за периода 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г., тъй като
съгласно Определение № 3628/04.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2941/2020
г. на Окръжен съд – Варна, с Решение № 5861 от 19.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 12097/2019 г. на Районен съд – Варна, е формирана СПН относно цялото
вземане на ответника по издадената фактура за сумата от 8225,84 лв.,
впоследствие с новоиздадените становище за начисление на количество ел.
енергия и фактура от 31.12.2020 г. да се санират пороците в незаконосъобразно
извършената корекционна процедура от ответника.
Дори и да не бъдат споделени гореизложените правни съображения,
настоящата съдебна инстанция намира предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД за основателен и по следните съображения:
С изменението на Закона за енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г., нормативно е предвидена възможността за
извършването на едностранна корекция на количеството потребена електрическа
енергия. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6
ЗЕ, приета с посоченото изменение, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда
и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни. Наред с това, с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване
в общите условия на крайния снабдител да се предвиди ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ.
Въз основа на законовата делегация с т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са приети Правила за
5
измерване на количеството електрическа енергия. ПИКЕЕ са обнародвани в
Държавен вестник, бр. 98 от 12 Ноември 2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 5 от
Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за
нормативните актове те са влезли в сила на 16.11.2013 г.
По силата на Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е
сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Тъй като процесната проверка е извършена
след отмяната (на 15.08.2018 г.), разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която ответното дружество
се позовава „в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година.“
Действително цитираната норма предвижда основание за извършване на
едностранна корекция на количеството потребена електрическа енергия и същата
е действала към момента на извършване на проверката в процесния обект (с
влязло в сила на 08.11.2018 г. Решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено по
адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от
ПИКЕЕ, но към датата на процесната проверка разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е
била приложима към процесното правоотношение). След отмяната на чл. 40-47
ПИКЕЕ обаче липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и
техническа изправност на СТИ, респ. за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и
правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на
констатациите от извършената на 06.07.2021 г. проверка следва да се отрече
изцяло.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за
техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния
уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. От друга страна, по делото не се
установява и отклоненията в показателите на доставената електрическа енергия да
се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя. Както вещото лице
отбелязва в заключението си, процесът на неправомерното вмешателство в СТИ
се осъществява посредством използване на специализирана техника и парола за
6
достъп до второ ниво, с каквито няма данни ищцата да разполага.
Корекция би била допустима, в случай че доставчикът установи периода на
грешното измерване или неизмерване, както и размерът на реално доставената
електрическа енергия за този период (В този смисъл – Решение №189/11.04.2011
г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/13 г.
на ІІ т.о., Решение № 228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., ІV г.о., ГК
и Решение № 487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №1750/2011 г., ІV г.о., ГК). В
процесния случай не би могъл да се установи точният период, в който е натрупано
количеството електрическа енергия, отчетено по тарифа 1.8.3. По делото не се
доказа по категоричен начин, че показанието по посочената тарифа е било нулево
към момента на монтиране на СТИ, доколкото в протокола за монтаж са отразени
единствено показанията по нощна и дневна тарифа. Според категоричния
доказателствен (фактически) извод на вещото лице е невъзможно
невизуализираното количество ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, да бъде
доставено до обекта на ищцата, респ. да бъде потребено от нея.
Не става ясно въз основа на какви обстоятелства ответното дружество е
преценило, че за едногодишния период от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. е
потребено количество от 17 374 kWh, а не 44 171,6 kWh, както е посочено в
Констативен протокол № 1682/15.07.2019 г. Налага се изводът, че единствено е
извадена сумата от 4990 лв. по фактура № **********/25.07.2019 г. от
първоначално претендиранта сума от 8225,84 лв. и по този начин е формирана
процесната претенция. Подобно математическо изчисление обаче не е правилно,
доколкото с Решение № 5861 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 12097/2019
г. на Районен съд – Варна, е формирана сила на пресъдено нещо по отношения на
цялата претенция по първата корекционна процедура, въз основа на която е
издадена фактура № **********/25.07.2019 г. на стойност 8225,84 лв. – в този
смисъл Определение № 3628/04.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2941/2020
г. на Окръжен съд – Варна.
Следва да се отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ,
която задължава дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува
електроенергия, възможност да контролира показанията на СТИ. В случая тази
възможност за абоната е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от потребителя
тарифа е в противоречие и с нормата на чл.11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 ЗЕ,
където е въведено изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното
ел. напрежение.
Предвид изложеното съдът намира, че ответното дружество не е провело
пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната
електроенергия в процесния период, следователно същият е заплатил начислената
въз основа на корекционната процедура сума без основание, поради което
предявеният иск за връщането й като основателен следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в настоящото производство,
7
за които е представен списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за
тяхното извършване, а именно 460 лв. за адвокатско възнаграждение (видно от
представения Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2021 г. – л. 62 от
делото, в който е обективирана разписка относно заплатеното в брой на
процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение) и 129,42 лв. за
заплатена държавна такса – общо 589,42 лв. Настоящият съдебен състав
преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното дружество за
прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар от ищцата за
неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото
и доколкото същото е към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс - Г, да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, сумата от 3235,51 лв. (три хиляди
двеста тридесет и пет лева и петдесет и една стотинки), представляваща получена
от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД без правно основание начислена в резултат
на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за
периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, с абонатен номер ********** и
клиентски номер **********, за която е издадена фактура от №
**********/31.12.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс - Г, да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, сумата от 589,42 лв. (петстотин
осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8