Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
23.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
девет и осми януари
година 2020
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17262 описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени при
обективно евентуално съединяване – предпочитан
иск с пр. основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД, евентуални искове
с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
Производството е образувано по
предявени от „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
чрез управителя Д.П.Л., при еветуално съединяване три осъдителни иска срещу Р.Б.представлявана
от Министъра на финансите, от които първия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
във връзка с чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 7 от Конституцията на Р.Б.за
заплащане на сумата от 51 542, 08 лева, представляващи удържана от ищцовото
дружество такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия през
периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г.,
по силата на чл.35б от ЗЕВИ, който в последствие е обявен за
противоконституционен, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба – 28.12.2018г. до пълното
заплащане на дължимите суми.
В условията на евентуалност, „Е.Е.“
ЕООД предявява иск срещу Р.Б., представлявана от Министъра на финансите да му
заплати, на основание чл. 55 ЗЗД, сума от
11 271, 74 лева, представляваща удържана от дружеството такса, в размер на 20%
за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014
г., в едно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда
до пълното заплащане на дължимите суми.
При условията на евентуалност от
ищцовото „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *****, е предявен кондикционен иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника Р.Б., представлявана от Министъра на
финансите да заплати на дружеството ищец,
сумата в размер на 11 271, 74 лева, представляваща удържана от
дружеството такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия през
периода 01.07.2014 г. — 10.08.2014г., ведно с лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба в съда до пълното заплащане на дължимите суми.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че „Е.Е.” ЕООД е
производител на електроенергия от възобновяеми източници като оперира две
фотоволтаични електрически централи, а именно: ФтЕЦ находящи се в ПИ № 259052, местност „Чести
могили”, землище на с. Костенец, общ. Костенец (наричана по-долу за краткост
„ФТЕЦ Е.Е. 1”). Централата е с инсталирана мощност 360 kW); и ФтЕЦ находящи се
в ПИ № 259057, кв. 259, местност „Чести могили”, землище на с. Костенец, общ.
Костенец, (наричана за краткост „ФТЕЦ Е.Е.
2”). Централата е с инсталирана мощност 200 kW). ФТЕЦ Е.Е. 1 и ФТЕЦ Е.Е. 2 са
изградени и въведени в експлоатация на 22.08.2012 г., съгласно Разрешение за
ползване № ДК-07-ЮЗР-64/22.08.2012 г. и Разрешение за ползване №
ДК-07-ЮЗР-65/22.08.2012 г. Заявява, че „Е.Е.” ЕООД е сключило с ЧЕЗ Електро
България АД Договор № 306 от 04.07.2012 г. за изкупуване на електрическата
енергия, произведена от ФТЕЦ Е.Е. 1 и ФТЕЦ Е.Е. 2, с който договор се
установява и качеството на „Е.Е.” ЕООД като производител (по смисъла на ЗЕ) на
електроенергия от възобновяеми източници. В края на 2013 г. на парламентарно
заседание, проведено от Комисията по бюджет и финанси беше направена поправка в
Закона за бюджета за 2014 г. и е въведена 20 процентна такса, с която да се
облагат приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и от вятърни
централи. В Закона за държавния бюджет били създадени следните норми: чл. 35а,
ал. 1,2 и 3, чл. 356, ал. 1,2,3 и 4, чл. 35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2,3 и
4 в Закон за енергията от възобновяеми източници („ЗЕВИ”), които с Решение №
13/31.07.2014г. Конституционния съд обявил за противоконституционни.
Твърди се, че общият размер на
платената от Дружеството 20% такса общо възлиза на 51 542, 08 лева, съгласно
издадени фактури, както следва: Фактура № **********/31.01.2014 г. на стойност
24 390,19 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 4 065,03 лв.,
Дружеството е получило 20 325,16 лв. (сумите са формирани, както следва: 12
017,14 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 8 308,02 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 2; Фактура №
**********/28.02.2014 г. на стойност 32 728,36 лв., след удържане на 20 %
такса, възлизаща на 5 454,73 лв., Дружеството е получило 27 273,63 лв. (сумите
са формирани, както следва: 16 173,39 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 11 100,24 лв. от
ФТЕЦ Е.Е. 2; Фактура № **********/31.03.2014 г. на стойност 43 160,27 лв., след
удържане на 20 % такса, възлизаща на 7 193,28 лв., Дружеството е получило 35
966,89 лв. (сумите са формирани, както следва: 16 173,39 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и
11 100,24 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 2); Фактура № **********/30.04.2014 г. на стойност
37 406,04 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 6 234,34 лв.,
Дружеството е получило 31 171,70 лв. (сумите са формирани, както следва: 18
504,27 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 12 667,43 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 2); Фактура №
**********/31.05.2014 г. на стойност 52 153,63 лв., след удържане на 20 % такса,
възлизаща на 8 692,27 лв., Дружеството е получило 43 461,36 лв. (сумите са
формирани, както следва: 25 808,67 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 17 652,69 лв. от ФТЕЦ Е.Е.
2); Фактура № **********/30.06.2014 г. на стойност 51 784,12 лв., след удържане
на 20 % такса, възлизаща на 8 630,69 лв. и удържана сума за балансиране,
Дружеството е получило 42 063, 69 лв.; Фактура № **********/31.07.2014 г. на
стойност 52 385,90 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 8 730,99 лв.
и удържана сума за балансиране, Дружеството е получило 41 719, 91 лв.; Фактура
№ **********/31.08.2014 г. на стойност 57 450,32 лв., след удържане на 20 %
такса, възлизаща на 2540, 75 лв. и удържана сума за балансиране, Дружеството е
получило 52 076, 03лв. Твърди се още, че процесната такса, в размер на 20%,
заплащана от Дружеството, не е внасяна пряко от него в държавния бюджет, а е
била удържана ежемесечно от сумата, дължима на Дружеството като цена за
произведената от него електрическа енергия през целия процесен период, съгласно
чл. 35б от ЗЕВИ. Не е създадено нормативно задължение за производителите на
електроенергия да включат в издадените от тях фактури размера на заплащаната от
тях 20 % такса. Не са създадени и единни правила относно осчетоводяването на
таксата. Моли исковата претенция да бъде уважена. Прилага писмени
доказателства.
Ответникът Р.Б.представлявана от
Министерство на финансите, в срока по чл. 131 ГПК е депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете, като недопустими и неоснователни.
Оспорва изложените в исковата молба аргументи и твърдения в противоречие с
действащото законодателство. Сочи, че процесиите такси са били събрани законосъобразно и на ищеца не се дължи
обезщетение за заплащането им, защото КРБ съдържа забрана за придаване на
обратно действие на обявените за противоконституционни разпоредби. По
евентуалния иск, счита че не следва да отговаря за действията на народните
представители, че действията им не са виновни и противоправни, оспорва
наличието на причинна връзка. Претендира се сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
В
открито заседание ищецът, чрез пълномощника си
адв.В. С. – САК поддържа предявените искове. Представя списък на разноски.
Възраженията на ответника Държавата чрез
МФ се поддържат от юрк.Г..
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като взе предвид становищата и доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съгласно чл.235,
ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява
се по делото, от представеното разрешение за ползване № ДК-ЮЗР-64 от 22.06.2012г., че е разрешеното
ползването на фотоволтаична електроцентрала с мощност 200 КW находяща се в ПИ 2259057 в местност „Чести
могили”, землището на с. Костенец с възложител ищцовото „Е.-Е.” ЕООД./л.14 от делото/
Установява се по делото, от
представеното разрешение за ползване №
ДК-ЮЗР-65 от 22.06.2012г., че е разрешеното ползването на фотоволтаична
електроцентрала с мощност 360 КW,
находяка се в ПИ 259052 в местност „Чести могили”, землището на с. Костенец с
възложител ищцовото „Е.-Е.” ЕООД./л.16 от делото/
По делото е представен Договор за
присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на „Ч.Е.Б.”
АД №SAP –IB-32-12-1004,
сключен на 06.01.2012г. между Ч.Е.Б.” АД и „Е.-Е.” ЕООД, съгласно който електроразпределителното
дружество се е задължило да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа електрическата централа, собственост на
производителя срещу насрещното му
задължение да заплати цена за присъединяването. /л.72-л.80 от делото/
Приет е неоспорен
Договор №306 от 04.07.2012г. за
изкупуване на ел. енергия от независим продавач, сключен между ищцовото „Е.-Е.”
ЕООД, като производител, и „Ч.Е.Б.АД, като купувач, съгласно продавачът се е
задължил да произвежда електроенергия от възобновяеми източници чрез енергиен
обект – фотоволтаична централа ФТЕЦ Е.Е. 1 и ФТЕЦ Е.Е. 2 находяща се в
землището на с.Костенец срещу насрещното задължение на купувача да изкупува
цялото количество произведена енергия на преференциални цени в срок до
22.06.2032 год./л.18-л.28
от делото/
По делото са
представени фактури и извлечения от банкови сметки, въз основа на които е изслушано
и прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д..
В заключението си вещото лице е посочило, че за периода от 01.01.2014 г. –
09.08.2014 г. че за периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г. начислената „такса за
производство на електрическа енергия“ по Удостоверения за удържана такса по чл.
35б, ал. от ЗЕВИ от страна на „Ч.Е.Б.АД е в размер на 51 542.17 лева
При тези ангажирани от страните доказателства
настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
По допустимостта: Предявения осъдителен иск срещу
държавата представлявана от Министъра на финансите е процесуално допустим - налице са активно и
пасивно легитимирани страни/надлежен процесуален субституент по см. на чл.31,
ал.1 ГПК/, правен интерес от предявяване на иска, като правото на иск е редовно
упражнено.
Решаващият съдебен състав не
споделя и възражението на ответника Държавата чрез МФ за процесуална
недопустимост на заявените искове с оглед тяхната неподведомственост на
гражданските съдилища. Като вредоносно поведение в исковата молба са наведени
оплаквания за нарушения на правото на ЕС. Съобразно практиката на ВКС, която се
споделя от настоящия съдебен състав /определение от 29.05.2015 г. по ч.гр.д.
2638/2015 г. на ВКС, определение 895/15.12.2014 г. по ч.гр.д. 6936/2014 г. на
ВКС, определение 742/13.10.2014 г. по ч.гр.д. 5651/2014 г. на ВКС, определение
5/12.02.2015 г. на Смесен състав на ВКС и ВАС по адм. дело 65/2014 г./ тези
спорове са подсъдни на гражданските съдилища и подлежат на разглеждане по общия
ред, с оглед липсата на предвидена хипотеза, попадаща в приложното поле на
специалния закон – ЗОДОВ. По отношение другото възражение, касаещо приложим ред
по ДОПК, изключващ подведомствеността на общите съдилища. Безспорно е, че
20%-тната такса е задължение с публичноправен характер. Вярно е, че в чл. 129
от ДОПК е предвиден ред за възстановяване или прихващане на недължимо платени
публични задължения, но задължения от типа на процесното не попадат в обхвата
на цитираната по-горе разпоредба. На следващо място настоящият съдебен състав
намира, че следва да преценява допустимостта на заявения иск с оглед наведените
от ищеца твърдения, а не да интерпретира същите по свое усмотрение. Ищецът не
претендира възстановяване на недължимо платено публично задължение, а
претендира репарация на вреди от противоправно поведение на държавен орган т.е.
твърдения, субсумирани под фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД респ. неправомерно разместване на имуществени
блага между патримониумите на два правни субекта, което разместване с оглед
указанията, дадени с ППВС № 1/28.05.1978 г. се урежда от института на
неоснователното обогатяване. Поради което исковете са допустими на общо
основание. Не на последно място допустимостта на исковете е установена и с
оглед практиката на ВКС - определение №
634/12.12.2017 г. по ч.т.д. № 2496/2017 г. на ВКС, І т.о.; определение №
796/20.12.2017 г. по ч.т.д. № 2206/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение №
86/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 3001/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., определение №
157/2.03.2018 г. по ч.т.д. № 432/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., и др.
По същество:
Относно
предпочетения иск с правно основание
чл.49 ЗЗД във вр. с
чл.45 във вр. чл. 4, § 3 ДЕС
с чл.7 от Конституцията на Р. България
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на
натовареното с извършването й лице. Същата има обективен и безвиновен характер.
За да се ангажира тази отговорност на ответника, е необходимо да са налице
всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което
произтича претенцията за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, които
са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по
повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва
да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното. Не е спорно
между страните, че процесната по делото сума е заплатена от ищеца по сметка на
КЕВР, а това се установява и от приетот заключение на ъдебно счетоводна
експертиза. Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че сумата
съставлява въведената с нормата на чл. 35а ал.2 от ЗЕВИ 20%-тна такса.
Разпоредбата е действала в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., с оглед
последващото й обявяване за противоконституционна с решение № 13 по к.д. 1/2014
г. на КС на РБ, влязло в сила на 10.08.2014 г. по арг. на чл. 14 ал.3 от ЗКС.
На решенията на Конституционния съд не е придадено ретроактивно действие, а
същите имат действие занапред по арг. на чл. 151 ал.2 от Конституцията на РБ.
Периодът от време, за което ищецът претендира обезвреда за причинените му вреди
като времеви отрязък съвпада с периода, през
който тази разпоредба е действала
т.е. била е част от обективното българско законодателство. Законодателната
дейност е правомерна такава респ. законите са задължителни за всички правни
субекти, поради което не е налице противоправно поведение от страна на
ответниците за процесния по делото период с оглед твърденията за противоречие с
Конституцията. До момента на влизане в
сила на Решение №13/31.07.2014г. на КС,
т.2 и т.3 от §6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г., са били приложими норми, валидни и обвързващи
адресатите на нормата.
На следващо място, следва да се съобрази, че народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание – чл. 62, чл. 63, чл. 67 и чл. 69 от Конституцията на Р. България. Обстоятелството, че народните представител не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание изключва в тези случаи поведението им да е противоправно и виновно, т. е. по аргумента на по-силното основание (per argumentum a fortiori) не може да е основание да се осъществи гражданската отговорност и по специално в тези случаи поведението им не може да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. /в този см.Решение № 2638 от 29.11.2019 г. на САС по в. гр. д. № 253/2019 г./. По отношение на законодателния орган на държавата не може да се осъществи отговорността по чл. 49 от ЗЗД, която съобразно предмета на настоящото дело по силата на чл. 31, ал. 1 от ГПК се представлява от министъра на финансите.
Като вредоносно поведение ищецът
е изтъкнал и нарушение на нормата, въвеждаща процесната такса с правото на ЕС –
чл. 63 от ДФЕС, чл. 107 от ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО.
Нарушената правна норма на ЕС, на която се позовава страната следва да има за
предмет предоставяне на права на ищеца като частноправен субект и това
нарушение следва да е достатъчно съществено. Разпоредбата на чл. 63 от ДФЕС
установява забрана ограниченията при движение на капитала. В тази връзка следва
да се има предвид, че договора за функционирането на ЕС относно свободата на
установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на
капитали не се прилагат при положение, което във всичките си аспекти е свързано
само с една държава – членка / в този смисъл решение от 20.03.2014 г. Caixa
d’Estalvis i Pensions de Barcelona,C 139/12, решение от 30 юни 2016 г., Admiral
Casinos & Entertainment, C 464/15/. Аналогично разрешение е дадено и в
решение от 15.11.2016 г. по дело C-268/15 /Голям състав/, съгласно което
режимът на извъндоговорната отговорност на държава членка за вреди, причинени в
резултат от нарушение на това право, не се прилага при наличието на вреди,
които частноправен субект твърди, че е претърпял поради това, че предвидена в
член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода се нарушава с национална
правна уредба, която се прилага еднакво към местните граждани и гражданите на
други държави членки, когато положението във всичките си аспекти е свързано само
с една държава членка. Разпоредбата на чл. 107 от ДФЕС касае различните
държавни помощи. Липсва идентичност
между понятията „държавна помощ” и „такса”, такъв не може да се извлече и по
тълкувателен път, поради което визираната по-горе разпоредба е неприложима към
настоящия казус. По отношение нарушенията на двете, посочени по-горе Директиви
- Директива 2009/28/CE на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009
година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници допуска
национална правна уредба, която предвижда събирането на такса върху вятърните
генератори, предназначени за производството на електроенергия. Държавите членки
разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за
постигането на задължителните общи национални цели, определени в член 3,
параграфи 1 и 2 от Директивата /решение на Съда /първи състав/ 20 септември
2017 година по съединени дела C 215/16, C 216/16, C 220/16 и C 221/16/.
Предвид липсата на елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че е
безпредметно с оглед крайния изход на спора да обсъжда останалите.
Предпочетения иск, за присъждане на обезщетение на деликтно основание, като неоснователен следва да се отхвърли.
Относно евентуалния иск по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Предвид сбъдване
на вътрешнопроцесуалното условие следва да се разгледат заявените при условията
на евентуалност искове по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, респ. чл. 59 от ЗЗД срещу
ответника Държавата чрез МФ.
Искът по чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД
предполага установяване в условията на кумулативност на две предпоставки:
разместване на имуществено благо между патримониумите на два правни субекта и
липса на основание за получаването, като в хипотезата на първия фактически
състав на чл. 55 ал.1 от ЗЗД тази липса следва да е начална. Както бе посочено,
съгл. чл.151, ал.2 от Конституцията на Р.Б., решенията на КС, с които се
обявява противоконституционност, имат действие занапред, а конституционното
решение влиза в сила три дни след обнародването по чл. 14, ал. 3 от Закона за
Конституционния съд. Правният ефект от решението, е че законите, които са
обявени за противоконституционни не се прилагат от деня на влизането на
решението на Конституционния съд в сила. Следователно не е налице обратно
действие на решението на КС и не може да се сподели тезата, че събраните такси
са дължими на отпаднало основание, което обуславя неоснователността на исковата
претенция.
Следва да се
отбележи, за пълнота на изложението, че обстоятелството, че НС не е уредило
отношенията, не води до извод за основателност на претенцията, поради празнота
на правната уредба. Съгласно чл.22, ал.4 ЗКС възникналите от обявения за
противоконституционен закон правни последици се уреждат от Народното събрание.
Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание тези
правни последици трябва да бъдат уредени в срок от два месеца от влизането на
решението на съда в сила. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 Закона за
Конституционния съд има предвид заварените висящи правоотношения, които са
възникнали по силата на обявения за противоконституционен закон. Дали обаче ще бъде приета правна уредба на
съответния въпрос зависи единствено от Народното събрание.
По въпроса за правните последици
от обявяване за противоконституционен на закон, който има действие върху
заварени правоотношения, към настоящия момент е образувано и конст. дило №
5/2019 г. на Конституционниясъд на РБ, по което към момента на постановяване на
настоящия съдебен, не е налице
произнасяне, което да бъде съобразено.
Настоящата инстанция намира, че
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за
неоснователно обогатяване, доколкото не се твърди и установява по делото, че
след влизане в сила на решението на КС такса да е събирана, респ. за предходния
период не е налице отпаднало основание, поради липсата на обратно действие на
решението, с оглед разпоредбата на чл. 151 от Конституцията на Р.Б.. Поради
изложеното предявеният, като евентуален кондикционен иск чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Кондикционният иск по чл. 59 от ЗЗД е
предвиден като субсидиарен такъв и предполага установяване на елементите на
фактически състав включващ обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, липса
на основание за обогатяването, връзка между обогатяването и обедняването. При
ангажираните по делото доказателства не се установява липса на основание за
обогатяване, доколкото в процесния период сумата е била дължима като такса,
определена по закон. Съставът на кондикционният
иск по чл. 59 от ЗЗД е общ и субсидиарен, като за основателността му отново и императивно се
изисква установяване по делото на обстоятелството, че обогатяването на
ответника е в резултат на получено за сметка на ищеца именно без основание,
каквото доказване не е било успешно проведено.Предвид което и този иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има ответника.
На основание чл.
78 ал.3 от ГПК на ответника Р.Б., представлявана от Министъра на финансите се
следват разноски от 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I-
7 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** В,
иск с правно основание чл. 49 вр. с чл.
45 от ЗЗД срещу Р.Б., представлявана
от Министъра на финансите, с адрес: гр. София, ул. „*****, за заплащане на сумата
от 51 542, 08 лева, представляваща
обезщетение за за имуществени вреди от удържаната 20%-тна такса по чл. 35а ал.2
от ЗЕВИ за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. -
10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата
молба – 28.12.2018г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** В „---, иска с правно
основание чл. 55 ал.1, предл.1 от ЗЗД срещу
Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, с адрес: гр. София, ул. „*****,
за заплащане на сумата от 11 271, 74
лева, представляваща удържана от дружеството такса по чл. 35а ал.2
от ЗЕВИ, в размер на 20% за производство на електрическа енергия за периода
01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., получена при липса на основание, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2018г. в съда до
пълното заплащане на дължимите суми, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу Р.Б.,
представлявана от Министъра на финансите, с адрес: гр. София, ул. „*****, за
заплащане на сумата от 11
271, 74 лв. удържана без основание от
20%-тна такса по чл. 35а ал.2 от ЗЕВИ в периода 01.07.2014 г. – 09.08.2014 г., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2018г. в
съда до пълното заплащане на дължимите суми като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, с адрес: гр. София, ул.
„***** сумата от по 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: