Решение по дело №148/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                            № 159 от 29.06.2021 г., гр. Кюстендил

 

     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА           

 

при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 148 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от „Т.- Б.д.” ЕАД, с ЕИК *********, срещу  Решение № 260088/05.03.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 20/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 107/08.12.2020 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С посоченото наказателно постановление на „Т.- Б.д.” ЕАД на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 лева. В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление, а евентуално – намаляване на размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум. 

 „Т.- Б.д.” ЕАД не се представлява в съдебното заседание по делото. Процесуалният му представител по пълномощие юрисконсулт Георги С. представя писмено становище с вх. № 2664/01.06.2021 г., с което поддържа жалбата.

РИОСВ – София, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Мария Драгомирова, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Страните не претендират разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 107/08.12.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – София към МОСВ. От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на „Т.- Б.д.” ЕАД е издадено Комплексно разрешително (КР) № 299-Н1/2019 г. за експлоатацията на „Депо за неопасни производствени отпадъци”. Изграденото и експлоатирано от „Т.- Б.д.” ЕАД депо за неопасни производствени отпадъци се намира в близост до р. Каменишка, в землището на с. Каменик, община Бобошево, област Кюстендил. В условие 10.2.1.1 от КР № 299-Н1/2019 г. е посочено, че притежателят на разрешителното е задължен да зауства повърхностни (атмосферни) води от територията на депото в р. Каменишка единствено при спазване на изискванията, посочени в таблица 10.2.1.1 от разрешителното. В таблицата са описани точка на заустване в р. Каменишка и точките на пробовземане, като са посочени и точните им географски координати, обозначени в приложение към заявлението за издаване на разрешителното. Посочено е, че източниците на повърхностни (атмосферни) води са водите, попаднали върху въздушните откоси на надграждащите диги и бермит, както и името на водоприемника – р. Каменишка.

На 07.04.2020 г. на площадката на депото, в присъствието на представител на „Т.- Б.д.” ЕАД, е извършена проверка от служители на РИОСВ – Перник (сега РИОСВ – София) и служители на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС), чрез емисионен контрол върху състоянието на заустваните повърхностни води от депото във водоприемника – р. Каменишка. При проверката са взети водни проби от посочените в таблица 10.2.1.1 от комплексното разрешително точки на пробовземане, отразени в Протокол за проверка № 12/07.04.2020 г. на РИОСВ – Перник (сега РИОСВ– София) и Протокол за вземане на извадка от води № 552/07.04.2020 г. на ИАОС. По отношение на взетите водни проби е извършен физико-химичен анализ, резултатите от който  са отразени в Протокол от изпитване № К01-0603/15.04.2020 г. на Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност” към ИАОС. Според анализа е налице значително превишение на определените в условие 10.2.1. 1 от КР № 299-Н1/2019 г., съответно в таблица 10.2.1.1 индивидуални емисионни ограничения по показателите на водната проба, взета в точка на пробовземане – т. 2 (след депото), с географски координати N 42° 13’ 27" и Е 23° 00’. 42", а именно: сулфати – резултат от изпитване 1213.0 мg/dm³ при ИЕО – 250.0 mg/dm³; манган –  резултат от изпитване 110.0 мg/dm³ при ИЕО – 50.0 mg/dm³; арсен – резултат от изпитване 19.0 mg/dm³ при ИЕО – 10.0 mg/dm³. За това неизпълнение на условие 10.2.1.1. от КР № 299-Н1/2019 г. срещу „ТЕЦ- Бобов дол” ЕАД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 78/13.07.2020 г. за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна компетентност на административнонаказващия орган, липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано административно нарушение, законосъобразно наложена санкция и липса на маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведените от „Т.- Б.д.” ЕАД касационни основания настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че „Т.- Б.д.” ЕАД е осъществило състава на процесното административно нарушение, са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав. От събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на процесното деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка с изискването по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, която норма предвижда задължение за оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. В случая се доказа неизпълнение на условие 10.2.1.1 от КР № 299-Н1/2019 г. на процесната дата – 07.04.2020 г.  Отговорността на дружеството е обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието. Правилно районният съд е приел, че „Т.- Б.д.” ЕАД е нарушило нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка с което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 164, ал. 1 от  ЗООС. При определянето на размера на имуществената санкция са съобразени критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съображенията, изложени в тази връзка от районния съд, се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето им. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

                                                                                                               

                                                                   Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260088/05.03.2021 г., постановено по АНД №20/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.