РЕШЕНИЕ № 111
Гр.Пловдив 27.02.2017г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ – ХІІІ – ти състав
В открито заседание на двадесет и
пети януари две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
С участието на секретаря М.К. като
разгледа докладваното от съдия търговско дело 128/16г. по описа на ПОС за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.195 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.чл.193 от ЗЗД във вр.чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Алтън
Башак”ЕООД – гр.Пазарджик ,представляван от адв.Б. ,е предявил обективно
съединени искове против Т.С.Н. ,регистриран земеделски производител,за
заплащане на сумата от 18
165,16лв.,представляващи претърпяна имуществена вреда ,изразяваща се в
направени разходи във връзка с
натоварване и превозване на оризова арпа от гара Стара Загора до гара
Свиленград – изток граница,митнически разноски по внос на стоката в Р.Турция и
разходи по натоварване и превозване на стоката от гара Свиленград изток граница
до гара Пазарджик, ведно с мораторно обезщетение в размер на 4 955,04лв.
за периода от 28.05.2013г./датата на най-късната фактура/ до 01.02.2016г. ;
сумата от 22 506,15 лв., представляващи претърпяна имуществена вреда
,изразяваща се в разходите на купувача на ищеца
,направени от турската граница до Узункюпрю-Одрин ,митнически разноски
по вноса на стоката в Р.Турция,разходите за преместване и престой на шестте вагона и разходите по натоварване и
превозване на стоката обратно през Узункюпрю –Одрин до гара Свиленград изток ,които разходи на
купувача на ищеца са заплатени от последния след разваляне на договора по между им,ведно с мораторно
обезщетение в размер на 4 904,90лв. за периода от плащането 11.12.2013г.
до 01.02.2016г. ; сумата от 14 879,01лв. представляваща обезщетение за
пропуснати ползи ,произтичащи от развалянето поради виновно неизпълнение на
продавача Т.С.Н. на договор за продажба
на оризова арпа 276 000кг. ,представляваща разликата за ищеца между продажната
цена с неговия купувач 155 387,57лв. и покупната цена 138 552лв.
,ведно с мораторно обезщетение в размер
от 3250,05лв. за периода от датата на
плащане на най-късната по време върната сума 09.12.2013г. до 01.02.2016г.По
съображения ,подробно изложени в писмени бележки ищецът моли исковете да бъдат
уважени ведно с присъждане на разноски.
Ответникът Т.С.Н.
*** ,представляван от адв.Д. и адв.П. оспорва исковете като моли ,по
съображения ,подробно изложени в писмена защита исковете да бъдат отхвърлени ,а
в случай ,че се приемат за доказани по основание да се намали размера на обезщетението за
пропуснати ползи съобразно заключението на приетата ССЕ.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните
по делото доказателства намира за установено следното :
Между
страните е водено гр.д.14657 / 2014г. по описа на ПРС,ХV състав ,което дело има
за предмет частични искове между същите страни ,на същото основание и за същите
вземания. Така с решението по частичните искове ,което решение е потвърдено от въззивната инстанция
и е влязло в сила на 25.07.2016г. съдът
е приел за безспорно ,че между страните е
сключен договор да покупко-продажба на оризова арпа – 276 тона ,на цена
502 лв. / тон без ДДС ,както и че стоката е предадена на ищеца в качеството на купувач
на ЖП Гара Стара Загора с приемо предавателен протокол от 26.04.2013г. като стоката е била натоварена на 6 вагона за
транспортирането й до Р.Турция. Приел е за установено горния договор е сключен
във връзка с друг договор между ищеца и турско дружество за покупко-продажба
за същата оризова арпа ,която е била
транспортирана до Р.Турциа ,но вносът на стоката бил отказан ,в резултат на
което турското дружество развалил договора с ищеца ,който пък развалил договора
си с ответника ,а процесната арпа е била транспортирана от Р.Турция до
Р.България ,ЖП Гара Пазарджик ,където била върната на ответника.Прието е също
така ,че причината за отказа на вноса на стоката в Р.Турция е наличието на
пестициди в оризовата арпа ,за чието съдържание ответникът е знаел и съзнателно
е премълчал,както и че наличието на пестицид е съществен недостатък на стоката
,което е довело както до разваляне на договора между ищеца и турския му съконтрхент
,така и между него и ответника.В резултат на това за ищеца са настъпили вреди ,изразяващи се в
направените от него разходи за транспортиране на стоката от ЖП Гара Стара Загора
/местополучаването й/ до митницата в гр.Свиленград ,включително митнически
разноски ,както и разходи за обратното й транспортиране от Свиленград до ЖП
Гара Пазарджик ,където е била върната на ответника-.Освен това ищецът е
претърпял вреда ,изразяваща се в заплащането на направените митнически и
транспортни разходи ,направени от неговия съконтрахент на територията на Р.Турция
,които разходи са пряка последица от развалянето на договора със същия
,причината за което е недостатък на процесната оризова арпа.Приел е също така ,че
ищецът е претърпял и вреда ,изразяваща с
в пропуснати ползи ,които са разликата между договорената цена на оризовата
апра с турското дружество и покупната цена ,заплатена на ответника ,която
разлика е пропуснал да реализира поради описаните по-горе причини.
В резултат на
така описаната фактическа обстановка съдът е приел,че са установено всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника – продавач по чл.195 ал.2 от ЗЗД и е
уважил частично предявените искове.
Предмет на
настоящия спор за искове за заплащане на разликата от уважените размери до
пълните такива на претендираните обезщетения.
В тази връзка
становището на ответника е ,че решението по частичния иск формира сила на
присъдено нещо само по отношение на предявената и приключила със сила на присъдено
нещо част от спорното право ,а искът за горницата е нов иск ,в резултат на
което ищецът е следвало да проведе пълно главно доказване на исковете си
,което не е направил и поради това
същите се явяват недоказани.
По отношение
силата на присъдено нещо на решението по частичния иск е налице противоречива
съдебна практика.Това е констатирано и с
определение № 174 /31.10.2016г. на ВКС ,2 г.о.,постановено по т.д. 53181 /
2016г. ,с което производството по това
дело е спряно и е направено предложение за постановяване на тълкувателно
решение по въпроса ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в
друг исков процес иск за горницата ,произтичаща от същото това право ,във
връзка с което разпореждането за образуване на тълкувателно дело 3 / 2016г. на
ОСТГК на ВКС е допълнено и с произнасяне на горепосочения въпрос.Предвид обаче
разрешението ,дадено в ТР / /2013г.
настоящия съд като първоинстанционен не може да спре производството по настоящето
дело до постановяване на тълкувателно решение по въпроса за силата на присъдено
нещо по частичния иск ,който въпрос се явява релевантен към спор и дължи
следователно произнасяне по същество.
Във връзка с
горното съдът споделя становището ,възприето
в решение №89 от 11.07.2011г. по т.д. 716/2010 г. на ВКС ,І т.о.,което е
в посока,че решението ,с което е уважен частичен иск формира сила на присъдено нещо и по всички правопораждащи спорното право
юридически факти ,както и по въведените в предмета на спора по частичния иск
възражения на ответника като не формира сила на присъдено нещо по възражения,
които ответникът е имал, но не е противопоставил ,нито по непредявената част от
размера на иска.Това становище съдът споделя доколкото да се приеме обратното
би обезсмислило изцяло и изпразнило от
съдържание процесуалната фигура на
частичния иск .
Предвид така
възприетото по-горе следва да се приеме ,че по въпроса за наличието на
договор между ищеца и ответника за доставка на оризова арпа , за доставката
на арапа с недостатък ,за който ответникът
е знаел и съзнателно премълчал ,за развалянето
на договора поради престирана вещ с недостатъци и за претърпените в резултат на
това от ищеца вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи ,така както са
описани по по-горе ,е формирана сила на присъдено нещо с влязлото в сила
решение по гр.д. 14657 / 2014 г. по
описа на ПРС ,15 гр.състав.Съдът приема ,че силата на присъдено нещо се разпростира
и по възражението на ответника ,че пропусната полза за ищеца не се формира
от разликата между продажната цена на
арпата ,уговорена между него и турския му съконтрахент и покупната цена по
договора с ответника,а следва да се
намали с транспортните и митнически разходите ,които ищецът би сторил ,ако
сделката с турското дружество се беше
осъществила. Това възражение е въведено в предмета на делото по частичния
иск като е прието ,че ищецът не би
сторил разходи по транспортиране на стоката доколкото същите биха били за
купувача ,поради което пропусната полза е разликата между продажната и покупна
цена на процесната стока,която не е могъл да реализира поради разваляне на договора
с неговия съконтрахент.
Поради
горното и доколкото ответникът не е
направил възражения ,позовани на факти ,настъпили след постановяване на
решението по частичния иск ,както и възражения, невъведени в предмета на делото
по частичния иск ,то следва да се приеме ,че исковете са установени по
основание.
По размера на претендираните обезщетения : от заключението на изслушаната и приета ССЕ
,която съдът възприема ,се установява ,че от проверените документи и при
справка в счетоводството на ищеца е видно ,че разходите ,които ищецът е
направил във връзка с натоварване и
превозване на оризова арпа от гара Стара Загора до гара Свиленград – изток граница
,митнически разноски по внос на стоката в Р.Турция и разходи по натоварване и
превозване на стоката от гара Свиленград изток граница до гара Пазарджик
възлизат в размер на 20 183,53 лв. , а транспортните и митнически разходи
на съконтрахента на ищеца ,които е направил на територията на Р.Турция ,и които
ищецът е репарирал след разваляне на договора възлизат на 18 767 ЩД ,чиято
левова равностойност към датата на плащането е 26 661,71лв.Експертизата
установява също така ,че разликата между продажната цена на процесната арпа по
договора на ищеца с турското дружество и покупната цена по договора му с
ответника възлиза на 17 136,77 лв.
Предвид
горното и като съобрази размерите на присъденото обезщетение с влязлото в сила
решение по частичния иск съдът
намира предявените искове за основателни
и доказани в пълния им предявен размер,поради което като такива следва
да бъдат изцяло уважени.
Предявени са
и искове за заплащане на мораторно обезщетение ,представляваща лихва за забава
в изпълнение на горните парични задължения.В тази връзка съдът счита ,че за да
изпадне ответникът в забава в изпълнение на задълженията да репарира претърпените от ищеца вреди , същият следва да бъде поканен от ищеца да
направи това .При което положение и при липсата на покана за плащане,то такава
следва да се приеме исковата молба ,което означава ,че претендираното обезщетение
ще се присъди видно със законна лихва от завеждане на иска ,а исковете за
заплащане на мораторнто обезщетение в претендираните размери и периоди се
явяват лишени от основание и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
: на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 4 140 лв. съобразно уважената част на исковете ,а на
ответника – 638 лв. съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от
горното ,съдът ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.С.Н.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „АЛТЪН БАШАК „ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик ,ул.“Цар Асен „ № 76 ет.3 офис 5 сумата от 18
165,16лв.,представляващи претърпяна имуществена вреда ,изразяваща се
в направени разходи във връзка с
натоварване и превозване на оризова арпа от гара Стара Загора до гара
Свиленград – изток граница митнически
разноски по внос на стоката в Р.Турция и разходи по натоварване и превозване на
стоката от гара Свиленград изток граница до гара Пазарджик; сумата от 22 506,15 лв. ,представляващи
претърпяна имуществена вреда ,изразяваща се в разходите на купувача на
ищеца ,направени от турската граница до
Узункюпрю-Одрин ,митнически разноски по вноса на стоката в Р.Турция,разходите
за преместване и престой на шестте
вагона и разходите по натоварване и превозване на стоката обратно през
Узункюпрю –Одрин до гара Свиленград
изток ,които разходи на купувача на ищеца са заплатени от последния след разваляне
на договора по между им; сумата от 14 879,01лв. представляваща
обезщетение за пропуснати ползи ,произтичащи от развалянето поради виновно
неизпълнение на продавача Т.С.Н. на
договор за продажба на оризова арпа 276 000кг. ,представляваща разликата
за ищеца между продажната цена с неговия купувач и покупната цена ,ВЕДНО със законна лихва
върху тези суми ,считано от завеждане на делото04.02.2016г. до окончателното
изплащане ,КАКТО И сумата от 4 140
лв. представляващи разноски в настоящето и в обезпечителното
производство съобразно уважената част на
исковете КАТО ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете
за заплащане на мораторно обезщетение за заплащане на присъдените суми в
претендираните размери и периоди.
ОСЪЖДА „АЛТЪН
БАШАК „ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик ,ул.“Цар Асен „ № 76 ет.3 офис 5 да
заплати на Т.С.Н. ЕГН ********** с адрес
*** сумата от 638 лв.
,представляващи разноски за настоящето производство съобразно отхвърлената част
на исковете.
Решението е обжалваемо в 2 седмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба в пред Пловдивски Апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: