Р Е
Ш Е Н
И Е №
260052
30.05.2022 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от Съдията
гражданско
дело №2778 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юриск.И. С. С., против К.М.К.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 31.03.2017г. „Кредит
Тайм“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД сключили рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Въз основа на сключения
рамков договор страните подписали и приложение №1, по силата на което вземането
на „Кредит Тайм“ ЕООД от ответника, произтичащо от договор за паричен заем
№5951 от 03.03.2016г., било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството – кредитор. От своя страна на 03.05.2019г. „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сключили
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на
който в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД били прехвърлени и
задълженията на ответника, произтичащи от горецитирания договор за заем. Това
вземане било индивидуализирано в приложение №1/03.05.2019г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата. На ответника били
изпратени по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия,
съответно от името на „Кредит Тайм“ ЕООД и от името на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне,
което писмо се върнало в цялост с отбелязване, че не е потърсено. Втори път
били изпратени уведомления по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършените цесии
чрез куриерска фирма „Лео Експрес“, които също се върнали в цялост. Ищецът
прави искане да бъдат връчени уведомленията на ответника с исковата молба, като
се позовава на практиката на ВКС в тази насока.
Процесното вземане произтичало от
сключен на 03.03.2016г. между „Кредит Тайм“ ЕООД и ответника договор за паричен
заем №5951 в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Срокът на този договор изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска, а именно 07.09.2016г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. На основание ЗПК и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 25.05.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 738,13лв. и
представлявала съвкупност от начислените лихви за забава върху неплатените
погасителни вноски, начислени считано от падежа на всяка неплатена погасителна
вноска. Длъжникът не погасил задълженията си по процесния договор.
Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът
като кредитополучател по договор за паричен заем №5951/03.03.2016г. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД присъдените в издадената срещу него
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№967/2020г. по описа на РС-Хасково – 1193,28лв. – главница по процесния
договор за периода от 25.05.2016г. до 07.09.2016г. /падеж на последната
погасителна вноска/; 72,74лв. – договорна лихва за периода от 25.05.2016г. до
07.09.2016г.; 738,13лв. – обезщетение /лихва/ за забава от 25.05.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване
и направените разноски по ч.гр.д.№967/2020г. Посочва банкова сметка, ***мите
суми. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът чрез своя процесуален
представител адв.Д.В.М. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че договор за паричен заем е сключил
на 02.03.2016г., но не и на 03.03.2016г. Прави възражения за нищожност на
договора на специалните основания по чл.22 от ЗПК, поради непосочване на
приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Също така
недействителен бил договора, тъй като не бил посочен годишен процент на
разходите и общата дължима сума от потребителя. Не ставало ясно дали годишната
лихва се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Прави възражение
за изтекла 3-годишна погасителна давност на претендираната от ищеца договорна
лихва от 25.05.2016г. до датата на подаване на заявлението в размер на
738,13лв. Оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва, поради
противоречие с добрите нрави, както и претендираното обезщетение за забава.
Предвид гореизложеното се прави искане за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените от ответника разноски
в настоящото производство. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа
обстановка :
По подадено от
ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№967/2020г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 1193,28лв. – главница; 72,74лв. – договорна лихва за
периода от 25.05.2016г. до 07.09.2016г.; 738,13лв. – лихва за забава за
периода от 25.05.2016г. до 01.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2020г. до окончателното
изплащане. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№967/2020г. по
описа на съда.
На 02.03.2016г.
между ответника и „Кредит Тайм“ ООД е сключен
договор за заем, по силата на който е предоставен заем в размер на 2000лв.
Страните по договора за заем са уговорили размера и броя на погасителните
вноски, общата стойност на плащанията, годишния процент на разходите и
съответния погасителен план, сочещ падежните дати на седмичните погасителни
вноски, техния размер, както и оставащата главница. Освен погасителния план са
прибожени и общите условия на дружеството – заемодател, приложими към
договорите за паричен заем. По силата на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.03.2017г. „Кредит Тайм“ ЕООД прехвърля на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД. Видно от приложението към същия договор
вземането на кредитодателя към длъжника също е прехвърлено с горецитирания
договор за цесия. Представено е също така потвърждение за сключената цесия на
основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, подписано от цедента. По силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г. „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземанията си към длъжници, сред които и процесното, видно от приложението към
договора. Предствено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3
от ЗЗД, подписано от „АКПЗ“ ЕООД, както и пълномощни, с които „Кредит Тайм“ ЕООД упълномощава
„АКПЗ“ ЕООД, а това дружество от своя страна упълномощава „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД да уведомява длъжниците, съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3
от ЗЗД за извършените прехвърляния на задълженията им. До ответника са
изпратени две уведомителни писма с дати 10.05.2019г. и 11.11.2020г., за които
няма данни да са достигнали до адресата.
За изясняване на
делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В
своето заключение вещото лице сочи, че дължимите суми по договор за заем №5951/02.03.2016г.
възлизат на 1193,27лв. – главница, отнасяща се за периода от 25.05.2016г. до
07.09.2016г.; 72,75лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2016г. до
07.09.2016г. и 729,11лв. – лихва за забава за периода от 26.05.2016г. до
01.06.2020г.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК, като се иска установяване на вземане на ищеца
към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от
надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по
силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на кредитодателя
срещу ответника по сключен между тях договор за паричен заем.
Разгледан по същество искът се явява частично
основателен. По категоричен начин по делото се
установиха облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си
права. Видно
от представения договор, сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и ответника на 02.03.2016г.,
последният е получил в заем определена сума, като е договорен размер на
погасителните вноски и периодите за заплащане на същите, лихвите и другите
задължения поети от кредитополучателя. В настоящото производство се твърди, че
сумата не е изплатена по така сключения договор за паричен заем, като вземането
е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия. Несъмнено между
кредитодателя и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, след което
между последното дружество и ищеца са сключени договори за цесия, по силата на
които са прехвърлени и вземанията на първия от ответника. Не се спори между
страните, че уведомленията за цесия, изпратени на адреса на ответника не са
достигнали до адресата и са останали невръчени. Съгласно трайната съдебна
практика не съществуват пречки уведомлението за извършената цесия да се връчи
на длъжника и заедно с преписите от исковата молба, подадена срещу него в съда.
В настоящия случай ищецът изрично е направил искане в този смисъл, като съдът
приема, че с връчване на препис от исковата молба на длъжника – ответник в
настоящото исково производство на същия са надлежно връчени и уведомленията за
извършените цесии. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4
от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена
от предишния кредитор. Такова уведомяване по отношение на ответника в случая се
установи, макар и не към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, а
впоследствие в исковото производство. С процесния договор за цесия, цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на
уведомлението до длъжник се съгласува между страните и се прави въз основа на
предоставено му пълномощно. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е решение № 137 от
02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК). Но за да има действие цесията спрямо длъжника,
уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, това
обстоятелство се установява вече в настоящото производство. Ето защо, при тези данни
по делото следва изводът, че извършената цесия е произвела спрямо ответника
своето действие, по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Неоснователни се явяват възраженията,
направени от процесуалния представител на ответника в отговора на исковата
молба за наличие на неравноправни клаузи, предвид липсата на посочен лихвен
процент, както и на ГПР и включените в същия компоненти. Възраженията относно
липсата на валидни облигационни отношения, предвид разминаване в датите на договора
за заем, също се явяват неоснователни. Настоящият съдебен състав счита, че не
съществува спор, че договора между страните е сключен на 02.03.2016г., която
дата е отразена в същия, независимо, че впоследствие като дата на договора се
сочи 03.03.2016г. Същевременно става ясно, че не съществуват два договора с
различни дати, сключени между същите страни, поради което пределно ясно е, че
процесните суми се претендират именно по договора от 02.03.2016г. В този
договор са отразени както размерите на погасителните вноски, в което поотделно
се сочат сумите, дължими за главница и лихва, периодите, за които се дължат и
т.н., поради което съдът намира за неоснователно възражението за липса на
посочени лихвени проценти. В договора изрично е посочен и размера на ГПР, като
в тази насока също се явяват неоснователни възраженията на ответната страна.
Сключеният между ответника и заемодателя „Кредит Тайм“ ЕООД договор за заем
сочи на наличието на валидно облигационно отношение между тях, прехвърлено
впоследствие на ищеца с горецитираните договори за цесия.
От депозираното от вещото лице заключение
по несъмнен начин се установява, че не са изплатени изцяло дължимите суми по
процесния договор за заем, като експертизата сочи същите поотделно за главница,
договорна лихва и лихва за забава. Досежно дължимите и останали неизплатени
размери съдът кредитира изцяло така депозираното експертно заключение. В тази
връзка обаче съдът намира за частично основателно възражението на ответника за
погасяване по давност на част от претендираните суми за лихви. По отношение на
претендираната договорна лихва от 72,75лв. за периода от 01.06.2016г. до
07.09.2016г. същата изцяло се явява погасена по давност към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
02.06.2020г. Ето защо, в тази част следва да се отхвърли иска за сумата от
72,75лв., като неоснователен. Също така погасен по давност се явява иска за
установяване дължимост на лихва за
забава за претендирания период от 26.05.2016г. до 01.06.2017г. Ето защо, съдът
приема, че ответникът дължи на ищеца лихва за забава за периода от 01.06.2017г.
до 01.06.2020г. в размер на 336,79лв., а в останалата част до пълния предявен
размер от 738,13лв. за периода от 26.05.2016г. до 01.06.2017г. иска следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като е погасен по давност.
Изцяло в тежест на ответника е да установи
изплащане на поетите от него задължения по процесния договор за кредит било на
цедента било на цесионера по представения по делото договор за цесия. В
настоящото производство нито се представиха доказателства в тази насока, нито
има конкретни твърдения за извършени плащания. Ето защо, съдът приема
предявения установителен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и счита, че следва да се
уважи частично, като се приеме за установено наличието на неизпълнение на
задължения от страна на ответника спрямо ищеца по делото. Конкретните размери
на неизплатените задължения на ответника са посочени от вещото лице в
депозираното по делото заключение, което съдът кредитира изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид постановеното
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в
настоящото и в заповедното производство в общ размер на 343,55лв., съобразно
уважената част от исковата претенция. От своя страна ищецът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА в размер на 71лв., съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.К. с ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван
от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 1193,27лв. – главница и 336,79лв. – лихва за забава за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 01.06.2020г. до окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед №387/04.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№967/2020г.
по описа на РС-Хасково, като иска в останалата част, в която се претендира
72,74лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2016г. до 07.09.2016г. и за
сумата над 336,79лв. до пълния предявен размер от 738,13лв. – лихва за забава
за периода от 26.05.2016г. до 01.06.2017г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.М.К.
с ЕГН:********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 343,55лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, да заплати на адв.Д.В.М. с ЕГН:********** адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 71лв., съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.