О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №609

 

гр. Пловдив 13.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева               ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                                                                                                     Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 628/20г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е частна жалба против разпореждане от 12.11.2019г. на Пловдивския районен съд, ІІІ^-ти бр. с. постановено по ч. гр. д. №16892/19г., с което се разпорежда длъжникът Г.З.Х., ЕГН **********, 5 да плати на Кредитора: „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, експо 2000, представлявана от А. В. А. – изпълнителен директор и М. Т. П. – прокурист, чрез пълномощника – юрисконсулт  К. следните суми: 19977,21 лева /деветнадесет хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ – главница, дължима по Рамков договор № 0801040201831527SCG за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RAiCARD FIX /Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 13.07.2016 г., изменен и допълнен с Рамков договор № 0801040201831527SCG за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RAiCARD FIX /Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 13.03.2018 г., предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 17.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 399,54 лева /триста деветдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева /петдесет лева/.

Частният жалбоподател Г.З.Х., ЕГН ********** счита разпореждането на районния съд за незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила като излага подробни съображения за това в частната жалба и моли съда да го отмени като обезсили издадения изпълнителен лист.

Заявителят „Райфанзенбанк (България)“ ЕАД счета частната жалба за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

            Предвид доказателствата съдът установи следното:

Възраженията против разпореждането на районния съд са следните: нарушени са изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, понеже в извлечението от сметка няма информация за общия размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума, включваща главница и непогасена договорна лихва, както и размера на обезщетение за забава за просрочените плащания; данни за движението на погасяването по главницата и лихвите; невярно удостоверена информация за изменението на рамковия договор и ненадлежно упражнение на правото на предсрочна изискуемост.

От заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и представеното към него извлечение от счетоводните книги на „Райфанзенбанк“ (България)“ ЕАД става ясно, че длъжникът не е извършил нето едно от плащанията, поради което кредиторът претендира цялата дължима сума по договора и тази сума представлява общия размер на просрочената сума и затова няма непогасена част от общия размер на дължимата сума, като заявителят не претендира лихва по отделните неплатени вноски, а единствено законна лихва от подаване на заявлението.

Данни за движението и погасяването на главницата няма как да бъдат представени, тъй като длъжникът не е направил нито едно плащане.

По делото са представени два договора сключени между страните – от 13.07.2016г. и от 13.03.2018г., като от съдържанието на клаузата от втория договор от раздел І „Предмет на договора“ т.2 може да се установи че, между двата договора има връзка, а това е достатъчно с оглед нуждите на настоящето производство.

От представения препис от уведомление до длъжника и получено от него на 03.10.19г., с което кредиторът го уведомява за обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията си се установява, че са изпълнени изискванията на т. 18 от ТР № 4/18.06.14г. по тълк. д. № 4/13г.

Изложеното налага извода, че разпореждането на районният съд е законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.11.2019г. на Пловдивския районен съд, ІІІ^-ти бр. с. постановено по ч. гр. д. №16892/19г.

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                               Членове:1.                            

 

 

                                                                                     2.