О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / 06.2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на 11.06.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно
гражданско дело № 1129 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №14744/20.02.2020г.
на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение №472/03.02.2020г., постановено
по гр. дело №16818 по описа за 2019г. на
РС-Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът
е осъден да заплати на Д.Д.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 549, 56 лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./ сумата от 158, 47 лева за времето от месец
октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 93,
91 лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата от 31, 83 лева за времето от месец април -
юни 2017г.; 4./ сумата от 30, 45 лева
за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 24, 75 лева за времето от месец октомври - декември 2017г.; 6./
сумата от 34, 11 лева за времето от
месец януари - март 2018г.; 7./ сумата от 30,
68 лева за времето от месец април - юни 2018г.; 8./ сумата от 58, 43 лева за времето от месец юли -
септември 2018г.; 9./ сумата от 29, 21
лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./ сумата от 16, 07 лева за времето от месец януари
- март 2019г.; 11./ сумата от 33, 75
лева за времето от месец април - юни 2019г.; 12./ сумата от 7, 91 лева за времето от месец юли -
септември 2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. В
жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение
на материалния закон. Твърди се, че ищецът и ответникът са обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове
- Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г., като в ЗМВР няма препращаща норма, която
да даде основание за субсидиарно приложение на КТ и приетите
въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време.–
Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното
приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те
не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време
не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е
1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното
работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от
22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи
приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в
повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране
за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По
изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният
съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза
сторените съдебно-деловодни разноски. Доказателствени
искания не са направени.
Чрез
депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият
оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е
правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба №
81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния
период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на
МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното
приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия
между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Доколкото
въззивното производство е допустимо, то жалбата
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №14744/20.02.2020г. на ОДМВР – гр.
Варна, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против
Решение №472/03.02.2020г., постановено по гр. дело №16818 по описа за 2019г. на РС-Варна, 24-ти
състав.
НАСРОЧВА производството за 08.07.2020г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.