№ 1062
гр. Бургас, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120205149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. М. с ЕГН ********** от гр.Бургас и съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.* чрез адв.А.А. АК-Бургас (изрично упълномощен) против наказателно
постановление №21-0346-000141 от 14.09.2021г. издадено от Началник група към ОД МВР-
Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от
2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни
точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на НП. Моли се
съдът да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата, не ангажира доказателства и излага
подробни и обосновани съображения за отмяна на НП в обжалваната му част. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, не депозира писмено
становище по съществото на спора.Не се претендират разноски.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на процесуалния
представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на
делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по реда на чл.59 ал.2
ЗАНН (видно от посочената в НП дата на връчването му на жалбоподателя-14.09.2021г, а
жалбата е депозирана пред административнонаказващия орган на 17.09.2021г лист 3 от
делото). Подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:
На 21.08.2021г, около 06,40 часа, в гр.Черноморец, по ул.“Димо Николов“ до
супермаркет „*“, с посока на движение към ул.“Морска“ жалбоподателят М. управлявал
лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег. №*- негова собственост. По същото време
свидетелите Д.Г. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ Созопол и Н.Н. служител в РУ-
Созопол патрулирали на територията на РУ, когато виждайки автомобила решили да го
спрат, за да извършат проверка. Решили да извършат проверка на водача за алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №ARDN-0061. Жалбоподателят бил поканен
да бъде изпробван за наличие на алкохол, но отказал. В 06,40 часа му бил издаден талон за
медицинско изследване №131759 (лист 7 от делото). Водачът М. отново отказал да го
получи и това обстоятелство било записано в талона. Актосъставителят Г. квалифицирал
поведението на М. като нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП като изрично в акта бил посочен
номерът на талона за медицинско изследване. Описанието на нарушението в акта е, че
жалбоподателят управлява МПС и отказва да бъде пробван за наличие на алкохол в кръвта и
не изпълнява предписание за изследване с доказатествен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване на
алкохол в кръвта му. АУАН (лист 6 от делото) бил предявен на водача и последният
отказал да го подпише. За отказа се подписало лице с имената *.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Въз основа на акта и другите писмени доказателства на 14.09.2021г било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата
обстановка от акта като било добавено, че водачът и не изпълнил предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в НП преценил,
че са нарушени разпоредбите на чл.174 ал.3 от ЗДвП и наложил на водача М.
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и го лишил от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото материали, находящи се в административно наказателната преписка.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както
относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така
2
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган –*–началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас,
която към 01.09.2020г е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед с
рег.№8121з-515/14.05.20218 г на министъра на вътрешните работи (лист 16 и 17 от делото).
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице-младши автоконтрольор към сектор „ПП“–ОДМВР–
Бургас, който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл.189 ал.1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този
закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба
от 2000 лева. Съгласно §6 т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява ППС. За да
бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени
предвидените в чл.174 ал.3 ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на
МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два
алтернативни способа и отказ на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат,
изпълва състава на две нарушения. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния –отказ от изпробване с техническо средство (тест за употреба на
алкохол) или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби (кръв и урина), се осъществява едно и също нарушение –това по чл.174
ал.3 от ЗДвП –(в този смисъл Решение №984 от 2.06.2017г на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д
№973/2017г). Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите
на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи
вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова е
наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.174 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно приетото в Решение №799 от 5.05.2015г на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д
№587/2015г–в разпоредбата на чл.174 ал.3 са посочени две алтернативни възможности,
които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с
3
цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на
алкохол/наркотични вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследване,
но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би
осъществил състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали
има наркотични вещества в организма му и ако се установят наличие на такива, то същият
би носил наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, а ако
не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози –деянието не би било
съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за
медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза–когато
проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се
съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина
изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на
алкохол или упойващи вещества в кръвта представляват две различни хипотези на
административни нарушения, а не се касае за едно единствено нарушение, изразяващо
се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на
алкохол/наркотици в кръвта, независимо по кой метод. В този смисъл е и
Тълкувателно решение №13 от 20.12.2021г на ВАС по т.д.№1/2021г , ОСС , І и ІІ
колегия.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е имал качеството на „водач“, както и че
е отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство. Това
обаче, с оглед всичко казано по-горе, не означава, че поведението му автоматично
представлява административно нарушение, а само, че съгласно разпоредбата на чл.3а от
Наредба №1 от 19.07.2017г –установяването на концентрация на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализантор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор) или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни аналози –с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест. Едва и при направен отказ за
вземане на кръв за изследване може да се приеме, че лицето е осъществило състава на чл.174
ал.3 от ЗДвП. В нито един от процесуалните документи жалбоподателят не е посочил, че
отказва да даде кръвна проба. Между другото –съгласно чл.15 ал.7 от Наредба №1/2017г при
връчен талон за медицинско изследване евентуален последващ отказ следва да се удостовери
не от когото и да е, а от медицински специалист по чл.12 ал.1 в амбулаторния журнал на
лечебното заведение и в протокола по чл.14 ал.2, като се удостоверява с подписа на
проверяваното лице. Само по този начин може да се твърди категорично, че водачът е
отказал да даде кръвна проба и да му бъде направено химико-токсикологично лабораторно
изследване. В настоящия казус по делото няма доказателства в този смисъл.
Въпреки това, наказващият орган е вписал, че водачът е отказал да бъде изпробван по двата
способа и то само за наличие на алкохол в кръвта си. С оглед горното съдът счита, че е
4
посочено извършването само на едно единствено деяние с оглед задължителните указания
дадени с тълкувателно решение №13/20.12.2021г на ВАС по т.д.№1/2021г ОСС на І-ва и ІІ-
ра колегия.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не следва да се произнася по чл.63 ал.3 ЗАНН, тъй като наказващият орган не е
пожелал разноски.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от
ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0346-000141 от 14.09.2021г. издадено от
Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което на Д. Д. М. с
ЕГН ********** от гр.Бургас и съдебен адрес в гр.Бургас, ул.* чрез адв.А.А. АК-Бургас за
нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) са наложени
наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
били отнети 12 контролни точки
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-
Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5