О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр. Плевен, 10.07.2009г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни 2009г. в състав -
Председател: съдия Е.Б.
При
секретар: М.Н.
Като
разгледа докладваното от съдия Б. адм.д. № 969/2008г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на “Венман1” ЕООД- Ловеч срещу
отказа за приемане на документите му за предоставяне на държавна помощ за
компенсиране на загубите на земеделските производители за напълно пропаднали
площи от царевица за зърно и маслодаен слънчоглед, реколта 2007г., обективиран
в писмо Изх. № 01-151/302 от 12.09.2008г. на Ръководителя на Областно поделение
на Държавен фонд “Земеделие” – Плевен.
На областните поделения на Фонд “Земеделие” са
предоставени административни правомощия съгласно чл. 33 ал.2 от Устройствения
правилник на Държавен фонд “Земеделие” като те приемат исканията за финансова
помощ и отговарят за окомплектоването им съгласно вътрешните актове на фонда. Писмото
е получено на 12.09.2008г., а жалбата е подадена на 26.09.2008г. чрез куриер.
Поради това жалбата е процесуално допустима.
В хода на производството и след първото по делото
съдебно заседание, ответникът по нареждане на горестоящия орган, съдържащо се в
Заповед № 01-РД/1462/17.12.2008г. на и.д. Изпълнителен директор на Държавен
фонд “Земеделие” е приел документите на жалбоподателя с Вх. № 02-151/26.03.2009г.
и комплектованата преписка е изпратена с придружително писмо Изх. №
01-151/130-07.04.2009г. и приета от Държавен фонд “Земеделие” – София с вх. №
02-5915/109-08.04.2009г.
Съдът не приема довода на ответника, че оспорения
административен акт е бил оттеглен, за което жалбоподателят се е съгласил с
конклудентни действия като е подал ново заявление на основание заповедта на
и.д. изпълнителен директор на ДФ – Земеделие.
На първо място съдът намира, че издадената от
горестоящия административен орган заповед не представлява оттегляне на
издадения административен акт, защото оттеглянето на акта може да бъде
извършено само от органа, който го е издал, но не и от горестоящия.
Горестоящият орган може да отмени акта само в рамките на контрола за
законосъобразност и целесъобразност по административен ред, и то само ако бъде
сезиран с жалба. Такава жалба не е била подавана. Затова издадената
впоследствие заповед следва да бъде преценявана единствено като вътрешно
служебен акт, по-точно като разпореждане към долустоящия орган да приеме
подадените от жалбоподателя документи.
Доколкото документите му са били приети след завеждане
на жалбата и след първото по делото заседание, съдът намира, че не е налице
оттегляне на оспорения административен акт и съгласие на оспорващия с
конклудентни действия, тъй като оттеглянето на акта, за разлика от отказа
следва да бъде ясно и недвусмислено изразено пред съда с издаването на нарочен
писмен акт и то от органа, издал акта. Такава самостоятелно изразена воля от
името на Ръководителя на Областно поделение на ДФ “Земеделие” – Плевен липсва.
Съответно липсва и изрично и ясно изразено съгласие от оспорващия за такова
оттегляне на акта. Затова съдът не приема, че е налице оттегляне на оспорения
акт в хипотезата на чл. 156 ал.1 и 2 от АПК. Липсват предпоставките на чл. 159
т.3 от АПК за прекратяване на производството.
Но тъй като документите на жалбоподателя са били
приети впоследствие в хода на съдебното производство, с което той е постигнал
целения резултат, то съдът намира, че е отпаднал правния интерес от обжалването,
поради което жалбата не следва да се разглежда по същество, а образуваното
съдебно производство следва да се прекрати на осн. чл. 159 т.4 от АПК.
Тъй като ответникът с поведението си е станал причина
за завеждане на делото, то при този изход на делото, той следва да понесе
направените и поискани от жалбоподателя деловодни разноски – 50 лв. държавна
такса, 200 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. – депозит за в.л. на осн. чл.
143 от АПК вр. чл.78 ГПК, които се възстановят от бюджета на ДФ “Земеделие” –
София, в чиято структура се намира органа, издал оспорения акт.
Водим от горното и на осн. чл. 159 т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Венман1”
ЕООД- Ловеч срещу отказа за приемане на документите му за предоставяне на
държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделските производители за
напълно пропаднали площи от царевица за зърно и маслодаен слънчоглед, реколта
2007г., обективиран в писмо Изх. № 01-151/302 от 12.09.2008г. на Ръководителя
на Областно поделение на Държавен фонд “Земеделие” – Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 969/2008г. по описа на
Административен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – София да заплати на “Венман
1” ЕООД – Ловеч, представляван от В.В.М. деловодни разноски в размер на 400 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба
пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен
срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
С
Ъ Д И Я :