ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2782
Плевен, 12.08.2024 г.
Административният съд - Плевен - I състав, в закрито заседание на дванадесети август две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
като разгледа докладваното от съдията Даниела Дилова административно дело № 338/2024 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Г. Т. [ЕГН], [населено място], обл. Велико Търново, [улица], против О. Е., представлявана от кмета на общината , с искане да се присъди обезщетения за неимуществени вреди в размер [рег. номер]. (шест хиляди лв.), причинени от незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Елена през периода 02.02.2024г-11.03.2024г да изпълнява задълженията си по чл. 15 ал.1 от ЗООС.
Съдията-докладчик счита, че са налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод от разглеждане на производството по следните съображения:
Н. 22.07.2024 г. ищецът К. Т. е предявил срещу А. съд – Плевен искова молба по реда на ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от забавяне на производството по адм.д. № 338/2024 г. по описа на съда. По иска е образувано адм.д. № 617/2024 г. по описа на съда, висящо, което по реда на чл. 7, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ е изпратено на А. съд Враца.
Съдията-докладчик намира, че са налице обстоятелства, които може да породят съмнение в обективността и безпристрастността при разглеждане на делото.
Разпоредбата на чл. 144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл. 6, §1 от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе, и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса.
В конкретния случай, съдията докладчик е Адм. ръководител на А. съд – Плевен, срещу когото е предявен искът по ЗОДОВ, което може да породи съмнение у страните относно неговата обективност и безпристрастност, поради което съдията следва да се отведе от разглеждане на делото.
В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ (решение от 10.07.2008г. по иск №67719/01 по делото „М. срещу България“, решение от 05.04.2018. по иск № 28417/07 по делото „Боян Господинов срещу България“, решение от 25.02.1997г. по делото „Файндлей cрещу Великобритания“, решение от 03.05.2007г. по иск № 7577/02 по делото „Бочан cрещу Украйна“ пo иск 7577/02 и др.), в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл. 6, § 1 от Конвенцията. Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са задължителни за спазване от всички държави-членки и правораздавателните им органи.
Воден от изложеното и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
С. Д. Д. се отвежда от разглеждането на административно дело № 338/2024 г. по описа на А. съд-Плевен.
Делото да се докладва на Административния ръководител-П. на А. съд Плевен за разпределяне на друг съдия докладчик.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия: | |