Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /14.10.2019 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното
заседание на първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ при Окръжна прокуратура – Варна, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№2281 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от „Живот
ПСП” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя П.П. чрез
пълномощника му адв.Б.М. ***, против Агенцията за хората с увреждания към
Министерството на труда и социалната политика, с претенция за присъждане на
сумата 2 000лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от ищците
в производството по АНД №14016/2018г на РС – София и КАНД №13313/2018г на
АДминистративен съд – София-град, с решенията по които е отменено НП №73/0023-4267/18.07.2018г
на АХУ и наложената им Имуществена санкция в размер на 10000лв. на осн.чл.54а
от ЗИХУ, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до
окончателното изплащане на сумата.
Ищците излагат, че за изготвяне
на жалбата против НП и за процесуално представителство по делото на РС – София
и пред АС-София-град са заплатили на пълномощника си адвокатско възнаграждение
в размер на общо 2000лв. (по 100лв. на инстанция) – в брой, при подписване на
договора за правна помощ и съдействие; че производството е приключило с
окончателен съдебен акт, с който НП е отменено като незаконосъобразно; твърдят,
че са претърпели имуществена вреда в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъбразната
административнонаказваща дейност на държавния орган, и така мотивират наличието
на трите кумулативни предпоставки за доказаността и основателността на иска си
по чл.1 ал.1 от ЗОВОД. Позовават се на т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г
по съвместно т.д.№2/2014г на Общото събрание на ВКС и ВАС, и на ТР
№2/15.03.2017г на Общото събрание на ВАС, и настояват за уважаването на
предявения иск в цялост, като претендират и присъждане на сторените в
настоящото производство разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, ищеците
се представляват от адв.М., която поддържа изцяло предявения иск и настоява за
уважаването му.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител гл.ю.к. Б.Б.оспорва предявения иск по основание и
размер. На първо място развива съображения, че разноските, направени в
производството по оспорване на НП, не представляват вреди от незаконосъобразен
акт, а отговорността за тях е гражданско облигационно отношение, произтичащо и
уредено в процесуалния закон. На второ място място излага две самостоятелни
основания за редуциране размера на поисканото обезщетение – от една страна
наличието на съпричиняване с оглед приетото и от двете съдебни инстанции, че
дружеството-ищец не е изпълнило надлежно задължението си като търговец на
медицински изделия да предостави в срок ежегоден анализ за цените на
продаваните от него изделия, като считат, че им се следва обезщетение в размер
на 500лв; от друга страна, ако това възражение не бъде споделено намират, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото претендираното обезщетение от по
1000лв. на инстанция е прекомерно, съответно считат, че такова в специалния
минимум от 830лв. според Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата за всяка
от инстанциите, или общо 1660лв., е достатъчно като размер. С тези съображения
настояват за отхвърляне на исковата претенция, или евентуално – за редуциране
на поискания от ищците размер. Претендират и присъждане на сторените в
производството разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, ответната
страна не се представляват.
Участващият в производството
представител на Окръжна прокуратура – Варна изразявастановище за основателност
на предявената искова претенция.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
С НП №73/*********/18.02018г на
Изп.директор на Агенията за хората с увреждания на „Живот-ПСП” ЕООД е наложена
Имуществена санкция в размер на 10000лв. на осн.чл.чл.54а от ЗИХУ за нарушение
по чл.12 ал.2 т.1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол
на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения
за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл.35г
ал.1 от ЗИХУ. Предприетото от настоящите ищци обжалване на НП по реда на ЗАНН е
приключило с решение №2516/11.04.2019г по КАНД №13313/2018г на Административен
съд – София-град, с което е оставено в сила решение №531541/12.11.2018г по АНД
№14016/2018г по описа на РС - Варна, 131 с-в, с което НП е отменено поради допуснати
съществени процесуални нарушения в съдържанието на НП по см.чл.57 от ЗАНН. Видно
от доказателствата в тези приобщени като доказателство в настоящото
производство АНД и КАНД, в хода му пред РС- София е представен договор за
правна защита и съдействие с клиент „Живот ПСП” ЕООД и пълномощник адв.Б.М. (л.40
по делото на СРС), в който е включено изрично изявление за заплатено във брой
при подписването му на 09.08.2018г адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв,
удостоверено с подписите на ищеца и пълномощника му, с предмет – процесуално
представителство и защита против НП; по това дело са проведени две открити
съдебни заседания – на 05.10.2018г и на 30.10.2018г, като адв.М. е взела участие
и в двете. По КАНД №13313/2019г на АССГ е представен идентичен договор за
правна защита и съдействие от 12.02.2019г, със заплатен във брой адвокатски
хонорар от 1 000лв. Адв.М. не е участвала лично в откритото съдебно
заседание по делото, но е депозирала писмена молба, с която е развила
съображения за неоснователност на касационната жалба.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
доказателствата по АНД №14016/2018г на СРС и КАНД №13313/2019г на АССГ, които
са последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в рамките на
общия 5-годишен срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП през м.04.2019г.
съгл.изискването на чл.204 ал.1 от АПК, от легитимиран субект, и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество,
искът се преценява като частично основателен.
Приложимият
ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е
причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността
на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност.
За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1 от ЗОДОВ, ищецът следва
да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената
норма, които в конкретния казус с оглед предхождащата отмяна на НП се свеждат
само до две - претърпяна от „Живот ПСП” ЕООД имуществена вреда и
причинно-следствена връзка между нея и отмененото незаконосъобразно наказателно
постановление.
Съдът в настоящия си състав
преценява като неоснователни възраженията на ответната страна за характера на
заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по ЗАНН като
противоречащи на задължителните мотиви по т.1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015г по т.д.№2/2014г на ВКС и ВАС, според които макар че НП не е
административен акт по см.чл.21 ал.1 от АПК, то е издадено от административен
орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки
че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаването на НП, се отличава от правозащитната дейност,
вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по
упражнената от административните органи изпълнителна (административна) функция
в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по
издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от отмяната на незаконосъобразни
НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е произнасянето по въпроса
на ВАС – София, както и константната съдебна практика.
На
следващо място принципно адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовото
дружество в производството по ЗАНН пред въззивния и касационния съд, несъмнено
представлява отрицателно засягане на патримониума му, тъй като с неговия размер
е намалено имуществото му. Поради тази причина то следва да бъде квалифицирано
като претърпяна имуществена вреда. В случая е ангажирано по едно за всяка инстанция,
но достатъчно и достоверно според настоящия съдебен състав доказателство за
сторени такива разноски, а именно – горецитираните договори за правна защита и
съдействие, в който изявлението за заплатено изцяло и във брой адвокатско
възнаграждение в размер на по 1 000лв. за процесуално представителство пред
всяка от двете инстации е удостоверено с подписите на управителя и
представляващ дружеството-ищец и неговия пълномощник, които не са оспорени от
ответната страна в хода на настоящото съдебно дирене. Поради това съдът приема,
че това изявление валидно доказва действително заплатена сума от дружеството-ищец
на неговия пълномощник, т.е. настъпването на твърдяната от него в настоящото
производство имуществена вреда.
Същата
подлежи на репарация с оглед установеното кумулативно наличие на трите
предпоставки за основателност на предявения иск по чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1
ал.1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, претърпени
имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 2000лв. за процесуална защита и представителство в производството, в
което актът е отменен, т.е. доказана е и причинно-следствената връзка между
тях. В този смисъл административният съд преценява така предявеният иск като
основателен и доказан по основание.
По отношение на размера му съдът
счита, че претенцията на ищцовото дружество не е доказана в пълен размер. Преди
всичко обаче следва да бъде изрично отбелязано, че становището на ответната
страна за съпричиняване на вредоносния резултат е абсолютно несподеляемо –
санкционираното лице по никакъв начин не е участвало в издаването на отмененото
като незаконосъобразно НП, което е правораздавателна по естеството си дейност,
извършвана единствено от овластени и компетентни административнонаказващи
държавни/общински органи; изключено е евентуално осъщественото от дружеството
нарушение да се третира като съпричиняване на вредоносния резултат в настоящото
производство по ЗОДОВ, а и в което и да е друго такова, понеже противоправната
деятелност и правораздавателната дейност по дефиниция не могат до доведат до
един и същи резултат, което изключва съпричиняване на такъв. На следващо място
като неоснователно се преценява и възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в производството пред СРС – видно е от доказателствата по
делото, че представляващият дружеството е със 100% степен на увреждане без
чужда помощ, което обяснява избора му на адвокат от гр.Варна; пълномощникът му
е присъствал в две открити съдебни заседания пред въззивния съд в гр.София,
т.е. направил е разходи за пътни и дневни пари; с обжалваното НП на дружеството
е наложена санкция в значителен размер – 10 000лв. Поради всичко
гореизложено настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от ищовото
дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. пред СРС незначително
надвишава цитирания от ответната страна размер от 830лв. по чл.18 ал.2
вр.чл.8ал.1 т.3 от Наредба №1/09.07.2014г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и не е прекомерен, а е съответен на реално
положения квалифициран юридически труд в това производство, поради което следва
да бъде присъден в пълен размер.
По отношение на възнаграждението
в размер на 1 000лв, заплатено пред касационната инстанция, съдът намира,
че то следва да бъде присъдено в половин размер от 500лв, предвид факта, че
участието на адв.М. по него се изчерпва с депозиран писмен отговор по
касационната жалба, както и на осн.чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. Така на
дружеството-ищец следва да бъде присъдено обезщетение в общ размер на 1
500лв.
От изхода на предявения главен
иск произтича и основателността на акцесорния такъв – за лихви, които се дължат
във всички случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Такива
следва да бъдат присъдени на ищците както са поискани – в законоустановения им
размер от датата на предявяване на влизане в сила на съдебното решение
11.04.2019г до окончателното им изплащане.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде
уважена в доказания им размер от 425 лв. (25лв. държавна такса и 400лв.
адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.203 и сл. от АПК и чл.4 от ЗОДОВ съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенцията за хората с увреждания към Министерството на
труда и социалната политика да
заплати на „Живот ПСП” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя П.П., сумата 1 500 (хиляда и
петстотин) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от дружеството
в производството по АНД №14016/2018г на РС – София и КАНД №13313/2018г на
Административен съд – София-град, с решенията по които е отменено НП №73/0023-4267/18.07.2018г
на АХУ и наложената им Имуществена санкция в размер на 10000лв. на осн.чл.54а
от ЗИХУ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане всила
на съдебното решение 11.04.2019г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенцията за хората с увреждания към Министерството на
труда и социалната политика да
заплати на „Живот ПСП” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя П.П., сторените в настоящото
производство разноски в размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
На
страните да се връчат преписи от решението.