№ 5113
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100101483 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от ищеца С. К. Н., ЕГН ********** иск по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, евентуално съединен с иск по чл. 40 ЗЗД и евентуално съединен с иск по чл. 87, ал.
3 ЗЗД относно договор за покупко-продажба, сключен под формата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2022г. №114, том XVI, рег. № 38243, дело №
2718/2022г. по описа на нотариус И.Д. с №39, съгласно регистъра на Нотариалната камара
между С. К. Н. /като продавач/, чрез пълномощника си Г. Д. Ц. и ЕМААР ЕООД /купувач/.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че не е упълномощавал Г. Ц. да
продава от негово име единственото жилище, което е притежавал, поради което счита, че
процесната сделка е нищожна поради липсата на съгласие. На следващо място, сочи, че ако
искът за прогласяване на нищожността на сделката поради липсата на съгласие бъде
отхвърлен, той моли съда да уважи предявения иск за прогласяване на относителната
недействителност на договора за продажба, защото представителят му и купувача за
договаряли в негова вреда и са постигнали съгласие за продажна цена на имота, която е
значително по-ниска от пазарната. На последно място релевира искането при условията на
евентуалност съдът да разгледа и иск за разваляне на договора поради неизпълнение от
страна на купувача да заплати на ищеца продажната цена. В тази връзка той сочи, че не е
получил сумата от 100 000 лв., а част от цената е била изтеглена от лице, което той не е
упълномощавал да тегли средства от сметката му.
Постъпил е отговор на исковата молба от „Емаар“ ЕООД. С него предявените искове
се оспорват като неоснователни. Сочи, че пълномощникът по сделката е бил близък на
ищеца, а не на ответника, като договорената цена е била в размер значително надвишаващ
1
данъчната оценка на имота, като тази цена отразява и състоянието на апартамента, който се
нуждае от сериозни ремонти. Поради това счита, че не е налице договаряне между
пълномощника на ищеца и ответното дружество във вреда на ищеца. Възразява, че пълният
размер на договорената продажна цена на имота е била заплатена от купувача на продавача,
с превода авансово по негова банкова сметка на сумата от 50 000 лв., а плащането на
останалите 50 000 лв. се установявало от разписка от 28.01.2023г. подписана от ищеца.
Затова счита, че не е налице неизпълнение от страна на купувача, което да обоснова правото
на ищеца да иска развалянето на договора.
Г. Д. Ц. заявява, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината, защото
ищецът лично с управителя на дружеството-купувач е договорил продажната цена на имота,
искал е да го продаде, като го е упълномощил да го представлява, защото имал проблеми с
алкохола и често не бил в добра кондиция, за да се яви пред нотариус.
С определение от 01.06.2024 г. е конституирана на мястото на починалия в хода на
процеса С. К. Н. неговата наследница по завет Л. С. Н.. Първоначалният ищец по
производството С. К. Н. е починал в хода на процеса. Представено е удостоверение за
наследници на същия и завет относно процесния недвижим имот в полза на Л. С. Н. /негова
дъщеря/. Съгласно чл. 13 ЗН всяко лице, което отговаря на установените с разпоредбата
изисквания може да се разпорежда с имуществото си за след смъртта чрез завещание, а
съгласно чл. 14, ал. 1 ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещание цялото си
имущество. В този случай наследяването по закон се изключва, тъй като видно от правната
уредна на наследяването това по закон намира приложение, в случаите когато
наследодателят не се е разпоредил с имуществото си чрез завещание. Наследниците по
закон могат да оспорват завещанието на установените в чл. 42 - чл. 44 ЗН основания и по
посочения в тези норми ред, като при неоспорването или при неуспешното оспорване то
поражда действие за тях. От това следва, че правоприемникът по завещание има предимство
пред правоприемника по наследство по закон и именно първият трябва да бъде
конституиран по делото, като правоприемник на починалия ищец по силата на чл. 227 ГПК.
Това важи, както в случаите когато е налице общо завещание, така и в случаите на частно
завещание /завет/, ако в обема на последното се включва и спорното право. В този случай
съдът може само да проверява дали завещанието е валидно от външна страна, като не може
да разрешава спорове относно неговата действителност – виж решение № 50258 от
11.09.2023 г. по гр. д. № 3800/2021 г. на I V г. о. на ВКС. По делото са представени
доказателства за обявяване на саморъчното завещание съгласно чл. 27, ал. 3 ЗН. Уведомени
са наследниците по закон на С. Н., а именно Д. С. Н. /л. 198/, М. С. Н. /л. 199/, както и
Н.Х.Х.В., от която е постъпила молба /л. 201/. Няма данни по делото заветът да е оспорен,
поради което именно Л. С. Н. се явява процесуално легитимиран правоприемник на
починалия в хода на делото ищец.
С протоколно определение от 07.11.2024 г. не е допуснато изменение на иска по чл.
214 ГПК, чрез добавяне за разглеждане в производството на самостоятелно предявен при
условията на евентуалност иск за нищожност на процесната сделка, поради противоречие с
2
морала и добрите нрави.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Мнимият пълномощник, както и представителят сговорил се във вреда на
представлявания, нямат качеството задължителен и необходим другар по исковете по чл.
42/чл. 40 ЗЗД, като недействителността на сделката няма пряко отражение в правната им
сфера. Участието на това лице в производството не е задължително, но искът може да бъде
насочен и срещу него, при излагане на конкретни факти, обосноваващи правния интерес на
ищеца – решение № 103 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3209/2017 г. на III г. о. на ВКС, решение
№ 372 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 1266/2011 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 457 от
10.07.2020 г. по т. д. № 2537/2019 г., I т. о. на ВКС. Изложени са в исковата молба
достатъчно твърдения, че подписът върху пълномощното не е на ищеца, че пълномощникът
и купувачът са се договорили във вреда на ищеца, както и, че продажбата на посочената
цена уврежда ищецът, т. е. изложени са достатъчно обстоятелства относно твърдяни
неправомерни действия на Г. Ц..
Относно правната квалификация на претенцията и неприемането на допълнително
предявеното основание за нищожност на сделката.
С протоколно определение от 07.11.2024 г. съдът е изменил доклада по делото и е
посочил, че с оглед твърденията в исковата молба е сезиран с искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чл.
40 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът не е длъжен да посочи правното естество на претендираното от него
материално право, като цифровото изписване и посоченото от страната правно основание не
е меродавно. Сочената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда, а
задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата
материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на
иска и да квалифицира спорното право.
При договора, сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД – от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, мнимият представител е формирал и е
изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на
представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД, и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД възможност
за потвърждаване на договора. Ето защо, волеизявлението, направено от чуждо име без
представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно. До
момента на потвърждаването на договора от страна на мнимо представлявания, договорът
не поражда целените с него правни последици и е в състояние на висяща недействителност.
Когато мнимо представляваният потвърди договора /съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2
ЗЗД/, потвърждаването има обратно действие във времето – договорът се валидира към
момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както
3
ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. Ако
мнимо представляваната страна по договора не желае неговите правни последици, тя може
да откаже да го потвърди и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД както
извънсъдебно, така и пред съда. Последното може да стане чрез предявяване на
установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД или чрез заявяване на такова
правоизключващо възражение срещу предявен облигационен или вещен иск по повод
изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен без
представителна власт. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в
окончателна такава, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде
потвърден и да породи целените с него правни последици – насрещни права и задължения за
страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Едва тогава – след
позоваването на нея от страна на мнимо представлявания, недействителността по чл. 42, ал.
2 ЗЗД има правни последици, подобни на тези на нищожността по чл. 26 ЗЗД. От
изложеното следва, че с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД съдебна защита може да търси само
лице, което е сключило договора за продажба лично и което твърди в исковата си молба, че
неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“. Когато обаче договорът е сключен чрез представител на ищеца,
правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е невъзможна – именно поради
това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез /мним/
представител, който от негово име е направил волеизявлението /формирал е и е изявил воля/
за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това /или
последната е отпаднала впоследствие/. В тези случаи правната квалификация на иска е
винаги по чл. 42, ал. 2 ЗЗД – виж изрично в този смисъл решение № 52 от 14.05.2021 г. по
гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о. на ВКС, което се позовава на т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на
ОСГТК на ВКС.
С ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
случаите по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД се касае до уредена в закона недействителност
на сделките, на която може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът, съответно представляваният, или техните универсални правоприемници. Това
позоваване може да стане и с предявяването на установителен иск. Основанията, на които
могат да бъдат предявени двата иска – по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и по чл. 40 ЗЗД, обаче не могат да
се осъществят едновременно, поради което същите не могат да се предявят при условията на
кумулативно съединяване на исковете. Искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД се основава на твърденията
на ищеца за липса на представителна власт на сключилия сделката пълномощник, докато
този по чл. 40 от ЗЗД предполага наличието на такава власт, като пълномощникът се сговаря
с насрещната страна по сделката във вреда на представлявания. Именно изискването за
липсата или наличието на представителна власт е пречка за кумулативното и
алтернативното съединяване на двата иска. При предявяването на иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД
ищецът отрича съществуването на представителната власт на сключилото сделката от
негово име лице, а при предявяването на такъв по чл. 40 ЗЗД, я признава. Същевременно е
невъзможно в един и същи момент представителната власт като факт и да съществува и да
4
не е налице.
Поради това наличието на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е пречка сделката
да бъде недействителна на основание чл. 40 ЗЗД и обратното липсата на първата е условие
за втората недействителност. Предвид на това съединяването на двата иска може да се
осъществи само при условията на евентуално обективно съединяване като водещ /главен/ е
искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД – решение № 62 от 09.08.2022 г. по гр. д. № 2055/2021 г. на IV г.
о. на ВКС.
Оттук, по делото е предявен главен /водещ/ иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
като липсва предявен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Относно молбата, с която по делото ищецът е искал да се разгледа евентуален иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Когато ищецът, който е предявил иск за недействителност на договор за продажба
след подаването на исковата молба изложи нови обстоятелства, съставляващи ново
основание на иска за недействителност – наред с първоначално заявеното основание, се
стига до последващо обективно съединяване на два иска: иск за недействителност, предявен
на заявеното в исковата молба основание, и иска за недействителност, предявен на по-късно
заявеното основание. В случая съдът е изложил своите съображения за неоснователността
на искането. Въвеждат се твърдения за противоречие с добрите нрави и се иска нищожност
на процесната сделка на отделно, самостоятелно, ново основание, което не фигурира в
първоначалната молба, поради което съдът намира, че по този начин се иска съединяване на
нов иск в производството, което не е допустимо по реда на чл. 214 ГПК. Отделно
производството е било в напреднал етап, поради което и присъединяването на нов отделен
иск, почти година и половина след образуване на делото, не следва да се приема за уместно.
Като няма пречки страната в отделно производство да претендира нищожност на сделката
на други основания.
Отделно от това, следва за пълнота да се посочи и какво е съотношението на
исковете по чл. 40 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато сделката е сключена от
представител. Основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД може да намери приложение в
случаите, в които ищецът се позовава на нееквивалентност на насрещните престации по
един двустранен договор, но е сключил този договор лично, а не чрез представител –
решение № 133 от 06.03.2025 г. по гр. д. № 5217/2023 г. на III г. о. на ВКС, решение № 241
от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV г. о. на ВКС. Когато искът за недействителност
се основава на действия на представителя при сключването на сделката искът трябва да се
квалифицира по чл. 40 ЗЗД. Съотношението между исковете по чл. 40 ЗЗД и чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД е сходно със съотношението между исковете по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр.
2 ЗЗД. В случая твърденията за недействителност касаят именно поведението на
представителя и на другата страна по сделката, уговорената продажна цена и поведението
на страните, поради което и претенцията по чл. 40 ЗЗД поглъща тази по чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
5
Съдът намира, че е сезиран с три евентуални претенции, по които следва да се
произнесе в следната последователност – иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, евентуално иск по чл. 40
ЗЗД и евентуално иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
По иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД:
По делото не се спори, а и се установява, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт от 30.12.2022г. №114, том XVI, рег. №38243, дело
№2718/2022г. по описа на нотариус И.Д. с №39, С. К. Н., ЕГН ********** /продавач/,
представляван от Г. Д. Ц., ЕГН ********** е прехвърлил на „ЕМААР“ ЕООД, ЕИК
********* /купувач/ следният недвижим имот: апартамент № 8 с идентификатор
68134.902.447.1.8, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. „******** жилищен етаж на
сградата със застроена площ 48.45 кв. м., състоящ се дневна, кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна и балкон, заедно с избено помещение № 8, с площ 3.33 кв. м., при съседи: мазе № 7,
мазе № 9, коридор, калкан, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 353 кв. м., съставляващо
УПИ V-447 от квартал № 126 по плана на гр. София, местност Лозенец. Уговорена е
продажна цена в размер на общо 100 000 лв., от която 50 000 лв. платени авансово, която
продавачът, чрез пълномощника си е заявил, че е получил и 50 000 лв., които следва да
бъдат платени по банковата сметка на продавача КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ в рамките
на 30 дни от деня на сделката.
Приема се, че по иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът
задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка. Ищецът може
само да се позове на нищожността на пълномощното – без да предявява установителен иск
за прогласяването й, като условие /предпоставка/ за допустимостта на иска му по чл. 42, ал.
2 ЗЗД за установяване недействителност на договор поради начална липса на представителна
власт за пълномощника, произтичаща от опорочената форма на пълномощното и
нищожността на последното, а може и да предяви за това иск срещу /мнимия/ пълномощник,
който да съедини с иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, при което съединяване последният иск ще е
обусловен от иска за нищожност на упълномощителната сделка. Без значение е, дали съдът
ще се произнесе по унищожението в мотивите на решението предвид неговата
преюдициалност, или в диспозитива на решението. Т
Понятието „без представителна власт“, използвано в разпоредбата на чл. 42, ал. 2
ЗЗД, обхваща изключително голямо многообразие от хипотези, които не могат да бъдат
изчерпателно изброени, но могат да бъдат обобщени: 1) Представителна власт изобщо не е
била учредена. Такива са случаите, когато лицето, действало като пълномощник, никога не е
било упълномощавано или упълномощителната сделка е нищожна. 2) Представителна власт
е била учредена, но сключеният чрез представителя договор е извън нейните предели. В тази
група хипотези попадат всички случаи на действия на пълномощника, извършени извън
обема и границите на представителната власт, очертани чрез волеизявленията на
упълномощителя, обективирани в пълномощното. 3) Представителна власт е била учредена,
но впоследствие е отпаднала и договорът е сключен чрез представителя след отпадането й.
6
4) Представителна власт е била учредена и е съществувала към момента на сключване на
договора, но впоследствие е отпаднала с обратно действие във времето.
Ищецът по производството твърди, че представителна власт в случая изобщо не е
била учредена, като не предявява отделен, самостоятелен иск за унищожението на
овластителната сделка.
От неоспорената СГрЕ на вещо лице В. относно подписа на пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 29.11.2022 г. с рег. № 5534/5535 при нотариус М. се
установява, че подписът в оригинала на пълномощно е положен от С. К. Н.. Не се
установява по делото Г. Д. Ц. при сключването на договора за покупко-продажба да е
действал без представителна власт. Напротив, същият е надлежно упълномощен с
пълномощното от 29.11.2022 г., поради което искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Налице е вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл.
40 ЗЗД.
По иска по чл. 40 ЗЗД:
Задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя е принцип
в института на доброволното представителство. Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в
която третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е
недобросъвестно, когато представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във
вреда на представлявания и в този случай договорът не поражда действие за
представлявания. Хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяване на два
правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване
между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.
Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва
при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите
на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има
различни проявни форми в т. ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно
конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е
неоправдано обременено, или когато предоставените на упълномощителя права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с
увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между упълномощителя
и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се предполага
недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази
недобросъвестност следва да я установи.
В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка,
ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и
третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства
за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице – обяснимо е
представляваният да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника си
7
и третото лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с
косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуС.ят извод за сговаряне за
увреждане. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателства следва да
създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания
при сговаряне между пълномощника и третото лице – решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр.
д. № 180/2017 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 117 от 12.07.2017 г. по гр. д. 5654/2015 на IV
г. о. на ВКС, решение № 361/16.11.2011 г. по гр.д № 1077/2010 г., IV г. о. на ВКС, решение №
140/15.10.2015 г. по т.д. № 2092/2014 г., на I т. о. на ВКС и др.
В СТЕ на вещо лице Т. е прието, че към 30.12.2022 г. /виж с. з. от 07.11.2024 г. л.264, в
което в. л. е посочило правилната дата/ пазарната цена на апартамент № 8 в гр. София, ул.
******** е в размер на 246 026 лв. Вещото лице е използвало сравнителен подход, като от
определената цена е премахнало 10 % поради състоянието на недвижимия имот.
В СТЕ на вещо лице Ц. е прието, че пазарната стойност към 30.12.2022 г. на имота е
207 540 лв. Вещото лице е използвало два метода на оценка с различна тежест – метод на
пазарните аналози /с тежест 90 %/ и приходен подход /с тежест 10 %/. За определянето на
пазарната стойност е извършено индексиране на пазарната цена с общ пазарен индекс
/0.7052/. В с. з. на 10.07.2025 г. вещото лице Ц. е посочило, че имотите по пазарните аналози
са по обяви от 2025 г., за това е приложен съответният коефициент на индексация, с който те
са индексирани към съответната дата на оценка, като определянето на този коефициент е
посочен в обстоятелствено-констативната част от експертизата. Според вещото лице това е
коефициент, който индексира настоящата стойност към минал период.
Съдът кредитира заключението на вещо лице Ц., тъй като намира, че с приложения
корекционен коефициент и с използването на два метода на оценка с различна тежест, е
дадена по-точна оценка за конкретната пазарна стойност на процесния имот към
релевантната дата. Отделно от това разликата между двете заключение е по-малко от 40 000
лв. Или и по двете заключение е налице разликата между продажната цена и пазарната
стойност на имота в рамките на 2 до 2.5 пъти. Данъчната оценка на имота към датата на
сделката е 69 522 лв. Фактът, че пълномощникът на продавача е продал процесните имоти
на продажна цена два пъти по-ниска от пазарната им стойност, не може да наложи
категоричен извод, че е действал във вреда на представлявания. Така не е прието да има
вреда за представлявания напр. в решение № 95 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 5523/2015 г. на
IV г. о. с разглеждана хипотеза на уговорена продажна цена 5 пъти по-ниска от пазарната,
решение № 177 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 5654/2015 г. на IV г. о. на ВКС, в което
продажната цена представлява 77 % от данъчната оценка на процесния имот, в решение №
63 от 28.03.2017 г. по гр. д. № 822/2015 г. на IV г. о. на ВКС, в което е разгледана хипотеза на
два пъти по-ниска продажна цена от пазарната такава. В решение № 50072 от 03.07.2023 г.
по гр. д. № 3073/2022 г. на I г. о. на ВКС е посочено, че дори фрапантно /многократно/ по-
ниска цена от пазарната не е единственият критерий за увреждане на представлявания. Още
повече, с пълномощното С. Н. е упълномощил Г. Ц. да определя по своя преценка и
усмотрение продажната цена и условията на предварителния и окончателния договор с
8
избрани от пълномощника купувачи, вкл. и себе си. Т. е. пълномощното съдържа съгласие на
представлявания за свободно определяне на цената по договора от упълномощения.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото, вкл. и на свидетелските
показания не създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на
представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице. Показанията на
свидетеля А.В. освен че са неконкретни, не става ясно кога точно твърди да й се е обадил Г.
Ц., дали преди или след сделката, то и не установяват фактическия състав на претенцията по
чл. 40 ЗЗД. Обстоятелството дали действително Г. Ц. е заявил по телефона, че е продал
апартамента на С. Н. е без значение, тъй като е установено по делото, че същият в
качеството си на пълномощник е участвал в сделката. Освен това не се установява каквото и
да е сговаряне между Г. Ц. и купувача по сделката. Напротив, свидетелят Зегвелиев изрично
твърди, че той е свързал първоначалния ищец с купувача и, че С. Н. е искал да продаде
апартамента си. На следващо място, по делото не се установява каквато и да е връзка между
Ж.И.М. както с пълномощника, така и с третото лице купувач по сделката. Ищецът не
оспорва подписа си в искане-договор за откриване на обслужваща сметка за банкови услуги
от 28.11.2022 г. Самото предварително /авансово/ плащане на цената по сделката е в интерес
на продавача, а и уговорката в договора за покупко-продажба останалата част да се плати в
кратък срок по банкова сметка на първоначалния ищец не накърнява правата му.
Доверителят е обвързан, дори работата да не е уместно водена, стига да липсва сговаряне –
решение № 338/11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г. на IV г. о. на ВКС .
Предвид изложеното, е без значение истинността на вътрешнобанковото пълномощно
за банковия служител М. тъй като дори да се установи, че първоначалният ищец не го е
подписал, то това не би могло да установи елементи от фактическия състав на претенцията
по чл. 40 ЗЗД. Все пак за пълнота на изложението, съдът намира, че не следва да кредитира
заключението на вещо лице В.. Действително вещото лице е констатирало различия по общи
и частни признаци между подписите-сравнителни образци и подписа-обект на експертизата.
Вещото лице Г. М., обаче е изготвило подробно и задълбочено изследване само относно
подписа в пълномощното за банковия служител. В съдебно заседание в. л. е направило
разграничение, че първоначалният ищец имал два вида на подпис: разширен и съкратен
подпис. В случая поставеният подпис на вътрешнобанковото пълномощно бил съкратеният
вариант. На базата на всички съвпадащи се графически признаци, включително с почерковия
елемент, който присъства неизменно, както в съкратения, така и в разширения вариант, на
базата и на констатираните частни признаци, вещото лице е стигнало до извод за наличие на
тъждество. Съдът кредитира заключението на вещото лице М. като подробно, задълбочено и
детайлно разглеждащо всички общи и частни признаци на подписа на изследваното лице,
като отново сочи, че изложените съображения са само за пълнота и без значения за крайния
изход на спора по иска по чл. 40 ЗЗД.
Дори да се приеме, че за основателността на претенцията е достатъчно
представителят и третото лице да са знаели или да не са могли да не знаят за увреждането на
представлявания, като са действали умишлено или при груба небрежност, то претенцията
9
отново е неоснователна. При недоказаност на каквато и да е връзка на лицето, изтеглило
парите от банкова сметка с представителя и третото лице, няма как да се приеме наличието
на знание за увреждане, дори и да беше установено, че представеното пълномощно е
неистински документ /каквото доказване не беше проведено по производството/. В случая
увреждане не се установява. Продажната цена като величина не е единственият критерии за
увреждане. Отделно според свидетеля Зегвелиев С. Н. е имал нужда спешно от пари, т. е.
искал е продажбата да се осъществи по-бързо. С пълномощното за Г. Ц. се предоставя
представителна власт за уговаряне на продажната цена. Уговарянето на продажна цена в
рамките на 2 пъти до 2.5 пъти по-ниска от пазарната, но значително по-висока от данъчната
оценка, не може да се приеме в случая с оглед всички обстоятелства по делото, посочени по-
горе за превратно упражнение от упълномощителя права. Не без значение в случая е и
желанието за бърза за продажба, съчетано със състоянието на процесния имот.
Искът по чл. 40 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Налице е
вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
По иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД:
Искът е насочен единствено спрямо насрещната страна по процесния договор
„ЕМААР“ ЕООД – виж и проекто-доклада по делото. Съгласно императивното правило на
чл. 87, ал. 3 ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Само изправната
страна може да иска разваляне на договора поради виновно неизпълнение от противната
страна, и този общ принцип на облигационното право е свързан с общите положения и цели
на договора и договорната отговорност – съхраняване на възможността за изпълнение и
обезвреда, съобразена с интереса на изправния кредитор.
Не е спорно по делото, че продавачът по договора е изправен. Процесният недвижим
имот е прехвърлен. Ищецът твърди, че не е получил продажната цена по договора.
Доколкото по делото се установи при условията на пълно и главно доказване, че
пълномощното за Г. Ц. е подписано от С. Н., че С. Н. е създал банкова сметка в Кей Би Си
Банк България ЕАД с IBAN BG********, както и, че по тази сметка от ЕМААР ЕООД на
29.11.2022 г. е постъпила сумата от 50 000 лв., то съдът намира, че сумата от 50 000 лв., част
от продажната цена, е платена на продавача авансово. Без каквото и да е значение за изхода
на спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е от кого е изтеглена тази сума и дали същият разполага с
представителна власт от страна на първоначалния ищец. Посочи се, че подписът на договора
за откриване и обслужване на сметка не е оспорен от С. Н.. Доколкото сумата е постъпила
по сметката на С. Н., договорът за банковата сметка е сключен лично от него, а не е от
пълномощник и е представен с исковата молба, то без каквото и да е значение е от кого е
изтеглена тази сума след постъпването й и как е усвоена. Отношенията по повод изтеглената
сума от Ж.М. могат да са обект на бъдещи спорове по реда на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, евентуално
чл. 45 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД, но са без значение за изпълнението на задължението от страна на
купувача по договора за покупко-продажба.
10
Спорен по делото е въпросът, дали е изпълнена останалата част от задълженията на
купувача, а именно плащането на останалата част от продажната цена по договора в размер
на 50 000 лв.
С отговора на исковата молба е представена разписка за плащането на сумата от
50 000 лв. Разписка е с дата 28.01.2023 г. и представлява документ от две страници. Първата
страница включва изцяло текстовата част на документа, а на втората страница са единствено
подписите на С. К. Н. /продавач/ и Ю.Р.Т. като управител на ЕМААР ЕООД /купувач/. Със
следващото съдопроизводствено действие и преди проведено съдебно заседание, а именно
със становище на С. К. Н. с вх. № 83524 от 25.09.2023 г. е оспорено получаването на пари в
брой, оспорен е подписът на разписката, както и, че подписът е част от писменото
изявление за плащане на пари в брой.
В с. з. на 07.12.2023 г. преди произнасянето на съда по хода на делото /л. 113-114/ е
конкретизирано оспорването, според ищеца разписката не представлява писмено
доказателство, тъй като подписите не следват текста, за да установят, че документът е
изготвен от това лице. Вторият лист според ищеца може да бъде приложен към всеки друг
договор с различно съдържание. Процесуалният представител на ищеца оспорва на първо
място връзката между първа и втора страница на документа и едва след това подписа на С.
К. Н.. Като индиция за доказване липсата на свързаност е поискано сравнение на
компютърното изписване на първа и втора страница на документа /виж л. 114 гръб/.
Оспорването е направено в срок. В срок е постъпило и доказателственото искане преди
даване ход на първото по делото открито съдебно заседание, поради което е без значение на
какъв етап съдът се е произнесъл по доказателственото искане и е допуснал компютърна
експертиза. Процесуалният пропуск на съда да се произнесе по искането не може да се
тълкува в ущърб на страната. Още повече, че съдът е отложил произнасянето след изготвяне
и приемане на СГрЕ.
По делото е доказано от неоспореното в тази част заключение по съдебно-графическа
експертиза от 26.03.2024 г. на вещо лице В., че подписът за продавач в оригинал на разписка
от 28.01.2023 г., е положен от С. К. Н.. Вещото лице В. в с. з. на 07.11.2024 г. е посочило, че
подписите на продавач и купувач са поставени на втори лист, поради което не може да каже
дали става въпрос за един или два документа. Подписите на втори лист били самостоятелни
от съдържателната част на разписката. Относно шрифта на стр. 1 и стр. 2 вещото лице е
посочило, че не е компютърен специалист и няма как да отговори на този въпрос.
Относно обстоятелството, дали подписите на стр. 2 от разписката са относими към
съдържанието на стр. 1, оспорването и доказателствената тежест относно свързаността на
отделни страници при представен документ с повече от един лист, подписан единствено на
последната страница, съдът намира следното:
Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. В чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено, че заинтересованата страна може да оспори
11
истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което
той е представен. Правилото, че изходящ от страната частен свидетелстващ документ,
когато не е оспорен подписът върху него, не подлежи на проверка в отделно производство
по реда на чл.193 ГПК, не е абсолютно.
Действително съдържанието на документа не се нуждае от оспорване, тъй като
съответствието на данните в него с обективната действителност се преценяват свободно от
съда съобразно всички доказателства по делото. По друг начин стоят нещата когато се
твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на документа или
когато е положен подпис върху бял лист, който впоследствие е попълнен с текст, който не
съответства на волята на лицето. В тези случаи е налице неистинност на документа и при
установяване на посочените факти ще се обори формалната му доказателствена сила, защото
изявлението не принадлежи на лицето, сочено за негов автор. Налице е неавтентичен
документ, доколкото автентичността зависи не само от авторството на подписа, но и от
авторството на подписаното изявление – решение № 74 от 13.05.2015 г. по гр. д. №
4426/2014 г. на III г. о. на ВКС, решение № 739 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 1184/2024 г. на IV
г. о. на ВКС.
Настоящата хипотеза е различна. Оспорването в случая касае не просто истинността
на документа, а обстоятелството дали съдържанието на първата страница е относимо към
подписите на втората страница, респ. дали в случая се касае за един документ. Подобно
оспорване е мислимо при документи с повече от една страница с подпис само на последната
страница, като същото засяга на първо място връзката между предходните страници на
документа и последната страница, на която се съдържат подписите на страните. Над
подписа е само текстът, който е на същата страница над него, а в случая над подписа липсва
какъвто и да е текст.
За да се разгледа въпросът за истинността на документа в подобен случай, то на
първо място, следва да се установи, че документът е един и подписите на последната
страница са относими към съдържанието на предходните страници. Това доказване е в
тежест на лицето, което се ползва от документа. Доказването на единството между текстова
част /съдържателна част/ на писмен документ и положени самостоятелно подписи на
отделен хартиен носител, не представлява оборване на истинност на документ по смисъла
на чл. 193 ГПК. Обратното, би поставило в затруднително положение оспорващата страна,
която не е представила този документ, да доказва липсата на единност, т. е. отрицателен
факт, а доколкото в случая тежестта на доказване по чл. 193, ал. 3 ГПК не намира
приложение /същата би могла да се приложи едва след доказване на връзката между
подписите на самостоятелен лист и текстово съдържание на отделен лист/. Подобно
доказване не съответства на чл. 154, ал. 1 ГПК, особено с оглед съвременните методи, които
позволяват всевъзможни намеси върху съдържанието на документите. Възможностите за
манипулация са твърде лесни чрез просто замяна на страница, която е свързана само с
последната страница. Оспорвайки поставен от него подпис, оспорващият следва да обори
истинността на документа, но ако не се установи наличието на свързаност единствено
12
между първа страница на документа и втора бланкетна /съдържаща единствено подписите
на страните/, то няма как да е приеме, че подписът на втора страница е относим към
съставената разписка, респ. че С. Н. е подписал документ, с който признава получаването на
сумата от 50 000 лв.
Изискването за обща писмена форма /за единен документ/ е изпълнено в случай на
документ, състоящ се от няколко листа и подписан в края на текста, ако единството на
документа произтича от други недвусмислени характеристики, които включват по-
специално непрекъснато номериране на страници, последователно номериране на отделните
текстови части, непрекъснат текст в съответния край на страницата, единен графичен
дизайн, контекст на текста или други сравними характеристики.
В случая от представената разписка от две страници не следва каквато и да е връзка
между отделните страници, която да сочи на съда, че се касае до единен документ. Липсва
номериране на страници, липсват непрекъснат текст пренесен на страницата на подписите.
Доколкото на стр. 2 има само два подписа, то е невъзможно да се проследи контекста на
изявленията на страните. Не се установява сигурно прикрепяне на всяка от страниците с
някакъв вид клеймо за удостоверението на последователността им. От изготвената СТЕ се
установява, че първият лист със заглавие „Разписка“ е написан на шрифт „Times New
Roman”с размер 12 пункта и стандартно междуредие 1.15 пункта, докато вторият лист е
изписан с шрифт “Calibri” с размер 12 пункта и междуредие 8 пункта. Оригиналът на
документа е представен на л. 111-112 и видно от двете страници, то същите дори не са и не
са били в нито един момент закрепени с телбод, т. е. липсва формално свързване за
предотвратяване загубата на някоя от страниците на документа. Относно първата страница
на документа вещото лице е категорично и, че видимо покритието и плътността на тонера
при печата на буквите е нарушена. Не на последно място, противоречи на всякаква
житейска логика ЮЛ-търговец да извърши плащане в брой на сума многократно
надвишаваща позволената за плащане в брой, като състави разписка, при която подписът на
получателя на сумата да е на отделен самостоятелен лист. Още повече, видно и от оригинала
на разписката на стр. 1 под съдържателната част има предостатъчно място за подписите на
страните. Подобно поведение буди значително съмнение относно добросъвестността на
ответника. Не се твърди апартаментът да е закупен от управителя на „ЕМААР“ ЕООД за
лични цели, а дружеството следва да полага грижата на добрия търговец.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установява от представилия
документа /разписка/ единство на стр. 1 и 2 на документа. Доколкото не се установява, че
подписът поставен от С. Н. е относим към документа разписка, който има само текстова
част, то не се установява, че изявленията, които се съдържат на стр. 1 от разписката, са
направени от С. Н., т. е не се установява плащането на сумата. Доколкото не се доказва
плащане на значителна част от продажната цена, а именно 50 % от договорената продажна
цена, то чл. 87, ал. 4 ЗЗД е неприложим.
По общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по
причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението
13
трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е
настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът
на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не
съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът
не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова
с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали
в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият
срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не
изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с
оглед на обстоятелствата срок /виж решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
920/2009 г., IV г. о./.
Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основателен и договорът за покупко-продажба сключен
от С. Н. и ЕМААР ЕООД следва да бъде развален.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Отговорността за разноски по
делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са
предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и
дължимото адвокатското възнаграждение /виж решение № 160 от 04.07.2018 г. по т. д. №
1164/2017 г. на II т. о. на ВКС, определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г.
на IV г. о. на ВКС/. По евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението
си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен – отхвърляне на
главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено. В тези случаи
произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск –
ако той бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от
ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът,
съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ищецът му дължи разноските, направени както по повод
главния иск, така и по повод евентуалния иск /виж определение № 3413 от 08.11.2023 г. по ч.
гр. д. № 4456/2023 г. на IV г. о. на ВКС/. В случая евентуалният иск е уважен и разноски са
дължими на ищеца, но само от ответника, който е страна по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Надлежен ответник по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е само „ЕМААР“ ЕООД.
Ищецът представя доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като претендира разноски в
общ размер на 4400 лв.. вкл. заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл.
390 ГПК. От служебна справка по ч. гр. д. № 1251/2023 г. на СГС се констатира, че с молбата
по чл. 390 ГПК не са претендирани разноски, не са представени в обезпечителното
производство и доказателства за направата на разноски. За да се приеме, че разноските са
направени в обезпечителното производство, следва да се представят доказателства за това до
приключване на това производство, тъй като въпреки, че присъждането им зависи от
изхода на спора по същество, това производство е отделно от исковото. В настоящия случай
доказателства за разноските са представени след приключване на обезпечителното
14
производство, поради което не подлежат на присъждане – определение № 396 от 28.07.2017
г. по ч. т. д. № 729/2017 г. на I т. о. на ВКС. Отделно и договорът за правна защита и
съдействие е подписан от трето за ч. гр. д. лице, а именно Л. Н.. Видно от подписите в
договора същата се е разписала и като клиент, и като извършил плащането. А данни същата
да е управомощена да сключва договор за правна защита и съдействие от молителя по това
производство С. Н. по делото липсват. В тежест на ответника ЕМААР ЕООД ще се възложи
само сумата от 400 лв. депозит за експертиза.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. За адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
правната помощ да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Адвокатското възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно правната и фактическа сложност на спора следва да се определи
на сумата от 6000 лв. и да се възложи в тежест на ЕМААР ЕООД.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
Дължимата държавна такса по производството е 695.22 лв. и доколкото искът по чл. 87 ЗЗД
е уважен следва да се възложи в тежест на ответника по този иск. Доколкото ответник по
иска по чл. 87 ЗЗД е само „ЕМААР“ ЕООД, то депозитът за особен представител следва да
бъде оставен в тежест на съда. Исковете по чл. 42 и чл. 40 ЗЗД са отхвърлени, а от
допуснатите експертизи от бюджета на съда, единствено един от въпросите, поставени на
графолога В. /въпросът относно подписа на разписката/, касае претенцията по чл. 87 ЗЗД,
въпросите по СОцЕ са неотносими към иска за разваляне на договора, поради което
съобразно броя въпроси за в. л. В. по СГрЕ в тежест на „ЕМААР“ ЕООД ще се възложи
сумата от 100 лв. Или общата дължима сума от „ЕМААР“ ЕООД, платима на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, е сумата от 795.22 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
******** /конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на
производството първоначален ищец С. К. Н., ЕГН **********/ иск за признаване за
установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 114 от 30.12.2022 г, том XVI, рег. № 38243, дело №
2718/2022 г. по описа на нотариус И.Д. с № 39 в НК, на следния недвижим имот: апартамент
№ 8 с идентификатор 68134.902.447.1.8, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул.
15
„******** жилищен етаж на сградата със застроена площ 48.45 кв. м., състоящ се от дневна,
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и балкон, заедно с избено помещение № 8, с площ
3.33 кв. м., при съседи: мазе № 7, мазе № 9, коридор, калкан, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от
353 кв. м., съставляващо УПИ V-447 от квартал № 126 по плана на гр. София, местност
Лозенец, сключен от С. К. Н., ЕГН ********** /продавач/, представляван от Г. Д. Ц., ЕГН
********** /пълномощник на продавача/ – от една страна и „ЕМААР“ ЕООД, ЕИК
********* /купувач/ – от друга страна, е нищожен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД /поради
липса на представителна власт за Г. Д. Ц./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
******** /конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на
производството първоначален ищец С. К. Н., ЕГН **********/ иск за признаване за
установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 114 от 30.12.2022 г, том XVI, рег. № 38243, дело №
2718/2022 г. по описа на нотариус И.Д. с № 39 в НК, на следния недвижим имот: апартамент
№ 8 с идентификатор 68134.902.447.1.8, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул.
„******** жилищен етаж на сградата със застроена площ 48.45 кв. м., състоящ се от дневна,
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и балкон, заедно с избено помещение № 8, с площ
3.33 кв. м., при съседи: мазе № 7, мазе № 9, коридор, калкан, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от
353 кв. м., съставляващо УПИ V-447 от квартал № 126 по плана на гр. София, местност
Лозенец, сключен от С. К. Н., ЕГН ********** /продавач/, представляван от Г. Д. Ц., ЕГН
********** /пълномощник на продавача/ – от една страна и „ЕМААР“ ЕООД, ЕИК
********* /купувач/ – от друга страна, е нищожен на основание чл. 40 ЗЗД /поради
споразумяване на представителя с лицето, с което е договарял, във вреда на
представлявания/.
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по иска предявен от Л. С. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ******** /конституирана по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец С. К. Н., ЕГН **********/
срещу „ЕМААР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. ********, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114 от 30.12.2022 г, том XVI, рег. № 38243,
дело № 2718/2022 г. по описа на нотариус И.Д. с № 39 в НК, относно следния недвижим
имот: апартамент № 8 с идентификатор 68134.902.447.1.8, находящ се в гр. София, район
Лозенец, ул. „******** жилищен етаж на сградата със застроена площ 48.45 кв. м., състоящ
се от дневна, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и балкон, заедно с избено помещение
№ 8, с площ 3.33 кв. м., при съседи: мазе № 7, мазе № 9, коридор, калкан, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, цялото с площ от 353 кв. м., съставляващо УПИ V-447 от квартал № 126 по плана
на гр. София, местност Лозенец, сключен от С. К. Н., ЕГН ********** /продавач/,
16
представляван от Г. Д. Ц., ЕГН ********** /пълномощник на продавача/ – от една страна и
„ЕМААР“ ЕООД, ЕИК ********* /купувач/ – от друга страна.
ОСЪЖДА „ЕМААР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ********, да заплати на Л. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лв. – разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „ЕМААР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ********, да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 795.22 лв.
ОСЪЖДА ЕМААР ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ********, да заплати на адв. Х. Н. Т. от САК, с адрес гр. София, ул. „********,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 6000 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Л. С. Н..
ДАВА ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК на Л. С. Н., ЕГН **********, считано от влизане в
сила на решението, да извърши отбелязването му в Службата по вписванията – гр. София,
като след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17