Р Е Ш Е Н И Е №366/8.7.2020г.
гр. Ямбол, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К.
като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3755/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „***“ ЕАД
- гр.С., представлявано от юриск. Ц., срещу М.П. ***. В
нея се твърди, че между „***“ ЕАД и
ответника е сключен на 9.05.2017 г. Договор за кредит № *** за сумата 1500 лв. и
за застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на
167,94 лв. Кредитът за покупка на застраховката е платим директно на
застрахователния агент „***“ ЕАД, като застрахователната премия е разделена на
равен брой вноски за кредитополучателя. Уговорена е и такса ангажимент в размер
на 52,50 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора. Таксата се заплаща при усвояване на кредита, като кредиторът я удържа
от общия му размер. Този общ размер е 1667,94 лв., платим на 36 броя равни месечни вноски в срок
до 20.05.2020 г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, като договорната
лихва е 1048,26 лв., при което общата стойност на плащанията е 2716,20 лв., при
месечни погасителни вноски по 75,45 лв. Поради забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.09.2017г. - падежа на четвърта погасителна вноска, за което длъжникът е
уведомен с уведомително писмо. Дължи лихва за забава за периода от 21.09.2017
г. -денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост- до датата
на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 344,01 лв.. Погасени
са задължения за общо от 150,90 лв.: договорна лихва от 112,48 лв. и главница в
размер на 38,42 лв. Вземането е цедирано на ищеца, за което ответникът е
уведомен. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да
постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца 1
629.52 лв. - неизплатената главница от месечни погасителни вноски с падежни
дати от 20.08.2017 г. до 20.05.2020 г.; 935.78 лв. - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.05.2020 г.; 344.01
лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС. Предявени са и евентуално съединени осъдителни
искове за същите суми за главница и дог. лихва, и за 398,45 лв. –лихва за
забава. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство и
съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з.
ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор
ответникът оспорва осъдителните искове като недопустими, а установителните
-като неоснователни, като възраженията си основава на фактите, че цесията е
нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр.1 от ЗЗД като противоречаща на чл.26 ал.1
от ЗПК, тъй като договорът за кредит не предвижда прехвърляне на вземанията по
него; клаузата в договора за кредит относно правото на кредитора да прехвърли
вземането на трето лице е неравноправна по см. на чл. 143 т.15 от ЗЗП, не е
индивидуално уговорена и е нищожна. Оспорено е усвояването на кредита.
Третото лице помагач
– „***“ КЧТ- гр.С* не е взело становище по съществото на спора, а счита, че не
следва да бъде страна с оглед на развитието на застрахователното правоотношение.
Съдът
въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е
спорно, че с Договор за потребителски паричен кредит № * г., сключен между „***“
ЕАД и ответника, страните са се договорили кредиторът да му предостави сумата 1500
лв. и да заплати застрахователната премия по застраховка „***“ в размер на
167,94 лв.. Общият размер
на кредита е 1667,94 лв.
По делото е приложено заверено копие на Сертификат № ***за
сключена застраховка по пакет „Стандарт" и пакет „Комбинирана
защита", по които ответникът е застраховано лице. Общият размер на застрахователната
премия е 167,94 лв..
В
договора за кредит са налице посочените в исковата молба клаузи относно таксата,
платима при сключването му, и лихвите- фиксирана лихва от 34,17%, ГПР - 43,52 %. Уговорено е
кредитът да бъде изплатен на 36 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 75,45 лв. От заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза се установява, че чистата
стойност на кредита е преведена от кредитора по сметка на кредитополучателя на
10.05.2017 г., в размер на 1447,50 лв.
Според чл.5 при забава на една или повече месечни
погасителни вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо съобщаване от
кредитора за настъпването на тази изискуемост.
В чл.27 е уговорено
правото на кредитора да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да
е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.
Съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
сключен между „***“ ЕАД и ищеца и Приложение № ***. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземането към ответника е цедирано на ищеца. Той е упълномощен от
цедента да уведоми длъжниците за цесията с представеното Пълномощно.
Уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания от 16.02.2018 г., Уведомително писмо
от 17.06.2019 г. и аналогично писмо от 27.09.2019 г. до ответника, последните
съдържащи и изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, не са връчени (като
непотърсени, видно от обратните разписки на „***“ ЕАД и на „***“ ЕООД).
От
заключението по счетоводната експертиза се установява, че има постъпили
плащания от длъжника в общ
размер на 150,90 лв.. Погасени са част
от задълженията -вноски № 1 и 2
от погасителния план: възнаградителна
лихва за периода 10.05.2017 г. - 20.07.2019 г. - 112,48 и 38,42 лв. главница.
За периода 20.08.2017 г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2020 г. /падеж на последната
погасителна вноска/, размерът на неплатената главница и неплатената
възнаградителна лихва по договора за кредит е общо 2 565,30 лв.- главница 1 629,52 лв. и възнаградителна
лихва 935,78 лв. Размерът на обезщетението за забава, изчислено върху
непогасените главница и договорна лихва за периода от 21.09.2017 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
03.07.2019 г. е 463,93 лв., а до предявяване на иска- на 22.10.2019 г., е
543,03 лв. Размерът на лихвата за забава, изчислена върху падежиралите и
непогасени главница и договорна лихва за периода от падежа на всяка неплатена
погасителна вноска до подаване на исковата молба в съда е 225,47 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Книжата са връчени на
длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът
въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени
са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр.чл. 9 и 10 ЗПК и чл.99 от ЗЗД. Предявени са и евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл.9 от ЗПК вр. чл. 240, 99 и чл. 86 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност
на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския
кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По
делото се е спорно сключването на договора, а от заключението на вещото лице се
установи, че длъжникът е получил сумата, преведена по банковата му сметка, т.е.
налице е реално предоставен заем.
Вземанията
по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях.
Правото на цедента да ги прехвърли е договорено изрично с процесния договор за
кредит.
Неоснователни са възраженията, че
прехвърлянето е в несъответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП в редакцията към момента на сключване на процесния
договор, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като според т.15 дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си
по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя.
Т.е. за да е налице неравноправна клауза е необходимо кумулативното наличие
на посочените в цитираната разпоредба предпоставки, а именно: клаузата да е във
вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност и да
води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския
договор. Не може да се приеме в случая, че е налице този фактически състав. Не
се установява увреждане на потребителя. Неговото правно положение не се променя
от промяната на кредитора. Тя не води до имуществена загуба или пропуснати
ползи за длъжника. Съдът не споделя доводите на ответника, че липсата на предвидена
възможност за длъжника всяко трето лице по негов избор да го замести в дълга му
по договора, означава неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Законът не изисква императивно наличието на
такава договорка, за да се ползва длъжникът от правото по чл. 102 ЗЗД (за разлика от
изискването на чл. 26 от ЗПК). Т.е. то винаги може да се упражни при наличие на
съгласие на кредитора. Това право не е реципрочно на
правото по чл. 99 ЗЗД, тъй като става дума за
две различни правни фигури, които законът урежда по различен начин. Да се
приеме, че във всички случаи, изначално, клаузите в договорите за кредит,
предоставящи право на кредитора да цедира вземанията си, са неравноправни, това
означава да се отрече приложимостта на чл. 99 от ЗЗД към тези вземания, което
не съответства на разума на закона.
Основателни са доводите на ищеца, възприети и в съдебната практика, че при
договори за кредит не може да се приеме, че прехвърлянето на вземането води до намаляване на гаранциите за
потребителя. „Гаранцията“ по смисъла на ЗЗП е легално определенена, свързана е с продажба на стоки:
при наличие на недостатък или дефект продавачът на стоката е длъжен изцяло за
своя сметка и в определен от закона срок, да я приведе в съответствие с договора
за продажба. Към момента на продажбата
стоката следва да притежава тези характеристики, които продавачът е обявил или
са описани в етикет, рекламно послание и т.н. В двугодишен срок от продажбата (чл.115
от ЗЗП) продавачът ще носи отговорност за всяко едно несъответствие
(недостатък), което е установимо или което се прояви по време на първоначалния
преглед на стоката или при експлоатацията й. Уредената търговска гаранция пък представлява
поети от търговеца или производителя на стоката задължения към потребителя,
допълващи законовата гаранция (чл.117 ЗЗП). Тези правила са неприложими към
процесния договор.
Следователно, не може да се приеме, че оспорената клауза е неравноправна и
води до твърдяната от ответника нищожност.
Налице
е упълномощаване на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на цедента,
извършено с връчването на исковата молба с приложенията на ответника (в този смисъл са Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78/09.07.2014
г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г., ІІ т.о., според които поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, тя следва да се счете за надлежно
съобщена и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане; като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК).
Същото се отнася и до връчване на уведомление на особения представител (Решение
№ 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на І т. о. на ВКС). Предвид изложеното
вземанията са преминали в патримониума на цесионера.
Не е настъпила обаче твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит. ВКС е постановил решение по реда на чл. 290
от ГПК по въпроса изискуемо ли е, в хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане,
произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция (каквато е и
дружеството-заемодател), в който договор се съдържа уговорка, че целият заем
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято
предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова
институция (Решение №3/17.04.2019 по т.дело №1831/2017 г., ТК, II т.о.).
Прието е, че страните по договора за заем за
потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът
да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди
първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост.
Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването
на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да
е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната
изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово
едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до
длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока, уговорени в договора или предвидените в закона. С оглед на така приетото
от касационния съд, ЯРС счита, че уговорената между страните предсрочна
изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора,
което да е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, съдържащо
се в две уведомления, но липсват доказателства да са били получени от
насрещната страна преди подаване на заявлението. След като длъжникът не ги
е получил, не е настъпила предсрочна изискуемост, съобразно указанията в т. 18
на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в чл.5 от
договора. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен
първоначално в негова полза.
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията –на 20.05.2020 г. Съгласно задължителната съдебна практика- Тълкувателно
решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски.
Тъй
като крайният срок на договора е изтекъл, вземанията са изискуеми. Платена е
част от главницата и възнаградителната лихва. Останалата част от вземанията е
дължима и искът за нея е основателен. Ако беше настъпила предсрочна
изискуемост, дължими щяха да бъдат само падежиралите до настъпването й
възнаградителни лихви съгласно Тълкувателно решение №3/2017 от 27.03.2019 г. по
тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а не всички претендирани от ищеца. В
случая е дължима и мораторна лихва в размера, изчислен от вещото лице за
хипотезата на ненастъпила предсрочна изискуемост. Искът за разликата над този
размер следва да бъде отхвърлен. Не може да се присъди лихва за забава върху
цялата главница, считано от 21.09.2017 г., към която дата не е настъпила
предсрочната й изискуемост (същото важи и за осъдителния иск).
Искането
на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се
уважи съразмерно съгласно чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Следва да се присъдят съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
Приема за установено, че М.П. ***, с ЕГН **********,
дължи на „***“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр. С***, бул. ***, по Договор за потребителски
паричен кредит № **** г., сключен с „*** ЕАД: 1 629.52 лв. - неизплатената
главница, 935.78 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до
20.05.2020 г.; обезщетение
за забава -225,47
лв., ведно със законната лихва върху главницата от 22.10.2019 г. до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а искът
за обезщетение за забава за разликата над 225,47
лв. до 344.01 лв. за периода 21.09.2017 г.- 03.07.2019 г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач – „*-***- гр.С..
ОСЪЖДА М.П.Д.
да заплати на „***“ ЕАД направените по заповедното производство разноски в
размер на 103,78 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер
на 897,06 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: