№ 73
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000769 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260320/08.07.2021г., постановено по търг. д. №116/2021г.
по описа на Окръжен съд П., „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* е осъдено да
заплати на М. АС. Б. ЕГН ********** от с. Р., обл. П. сумата 15 000лв. -
обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие ПТП, настъпило на 13.09.2019г., в с. Р., обл. П., виновно
причинено от Е.А.П. при управление на л. а. „М. А140“, с peг. № *********,
за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица ******************/20.08.2019
г., валидна към датата на ПТП, както и сумата 5.13 лева, - обезщетение за
имуществени вреди, резултат на същото ПТП – стойност на закупени
лекарства, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 28.11.2019г., до
окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълните предявени
размери: до 40 000лв. за неимуществени вреди, предявени частично от общ
размер от 60 000лв.; до 10.25лв. за имуществените вреди, както и за
присъждане на законна лихва за периода 13.09 – 27.11.2019г., исковете са
отхвърлени. „Д.О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на П. окръжен съд
1
държавна такса в размер на 650лв. и разноски - 38лв. „Д.О.З.“ ЕАД е осъдено
да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 1 280лв. ведно с 256лв. ДДС.
М. АС. Б. е осъдена да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД деловодни разноски в размер
на 909лв.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство – М. АС. Б.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението,
с която исковата претенция е отхвърлена до размера на сумата от 30 000лв.,
като се претендира присъждане допълнително на 15 000лв. Жалбоподателката
счита, че решението в обжалваната част е неправилно и е необосновано.
Основно е изразено оплакване за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата и определената степен на съпричиняване – 50%. Изложени са
подробни съображения в тази насока. Твърди се, че неправилно съдът е
определил съпричиняване по двете въведени от ответника основания за
наличие на такова в общ обем от 50%, без да посочи за всяко едно от
основанията какъв обем съпричиняване приема поотделно. Въведени са и
доводи за заниженост на определения общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди. На самостоятелно основание се твърди и че
първоинстанционният съд неправилно е определил началния момент за
присъждане на законната лихва. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което да бъдат присъдени допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв., както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5.13лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.09.2019г., евентуално от 04.11.2019г. до окончателното
изплащане, както и лихва за забава върху присъдените от съда обезщетения за
периода 13.09.2019г., евентуално 04.11.2019г. до 27.11.2019г.
Въззиваемата страна – „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК *********, в представения
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло
същата.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
2
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – М. АС. Б., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 13.09.2019г., около 17:45ч., в с. Р., обл. П. по ул. „Х.Б.“ до №** се
е движел л. а. „М. А140“, с peг. № *********, управляван от Е.А.П.. Водачът
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащата отляво
надясно пешеходка – ищцата. За настъпилото ПТП бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано следствено дело
№279/2019г., пр. пр №****/2019г. по описа на РП - К., което към датата на
подаване на исковата молба не е приключило. При процесното ПТП ищцата
получила следните увреждания: счупване на външен /латерален/ малеолус;
скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало, охлузвания,
натъртвания и други; контрактура на става. След инцидента - на 13.09.2019г.,
пострадалата била откарана в Спешно отделение на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.
П. с оток и оплаквания от болки в дясна подбедрица. От извършените
прегледи и образно-диагностично изследване било установено, че ищцата е
със супра фибуларно малеоларна фрактура на ниво фибула на десен глезен и
била поставена диагноза счупване на външен /латерален/ малеолус. След
обработване на раната е поставен гипсов ботуш за период от 35 дни. В
периода 21.10 - 29.10.2019г. пострадалата на три пъти посетила специалист
ортопед – травматолог, поради оплаквания от персистиращи болки в
травмирания крайник, съгласно Амбулаторен лист №******/21.10.19г.,
Амбулаторен лист №******/23.10.19г. и Амбулаторен лист
№******/29.10.19г. Същата била прегледана, като й била направена и
рентгенография на глезенна става, в резултат на което се установило, че
3
ищцата има оток, палпаторна болезненост и ограничени движения в дясна
глезенна става, като при натоварване се наблюдават и болкови симптоми.
Вследствие на посочените травми и установения недостатъчен калус,
сублуксация на глезенната става на ищцата била поставена основната
диагноза счупване на външен /литерален/ малеолус и й била наложена
повторна гипсова имобилизация. На 20.01.2020г., поради продължаващи
болки в увреденото място, ищцата отново била прегледана от ортопед -
травматолог, съгласно Амбулаторен лист №*******/20.01.20г. Същата имала
силно изразен оток, придружен с болка и ограничени движения, засилващи се
при външна ротация. Походката била затруднена. В резултат на
констатираните увреждания й била поставена основната диагноза счупване на
външен малеолус, скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало с
придружаващо заболяване контрактура на става. На 21.01.2020г. Б. била
приета в ОФРМ при МБПЛ „И.Р.-С.“, ЕООД за лечение и рехабилитационни
процедури. Направени й били съответните диагностични и терапевтични
процедури. Ищцата била изписана на 28.01.2020г. с окончателната диагноза:
лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, последици
от други счупвания на долен крайник с придружаващите заболявания
счупване на външен малеолус, скъсване на ставни връзки на ниво глезен и
стъпало. При изписването й били дадени препоръки за физиотерапия два пъти
годишно, балнео - санаториално лечение, хондропротекторна терапия на 6
месеца, проследяване от ортопед и ОПЛ, като в същото време следва да
избягва физическо натоварване.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, М. АС. Б.
търпяла силни болки и много страдания. От причинените наранявания при
инцидента ищцата за дълго време била в състояние, в което не можела да се
грижи сама за себе си и се нуждаела от чужда помощ за извършване на
елементарни дейности от ежедневието. Поради получените увреждания
прекарвала по-голямата част от денонощието на легло, а всеки един опит за
придвижване бил свързан с много усилия, болка и задължително с помощни
средства или чужда помощ. Макар да били изминали няколко месеца от
катастрофата, тя все още не била възстановена напълно и продължавала да
изпитва болка в контузионната област. Това се отразявало изключително
негативно и на психологическото състояние на М.Б.. Преди процесното ПТП
ищцата била в добро здравословно състояние, активна за възрастта си жена,
4
редовно помагаща в изпълнението на домакинските задължения. След
инцидента за дълъг период от време била лишена от обичайния си начин на
живот. Освен болките, ищцата изживяла и силен стрес по време на пътния
инцидент, който в съвкупност с получените от нея физически и психически
травми се отразявали изключително негативно на здравословното и
емоционалното й състояние. В резултат на процесното ПТП и получените при
него увреждания, М.Б. претърпяла и имуществени вреди в размер на 10,25лв.
– разходи, направени за лекарствени средства.
Отговорността на ответника се основава на твърдения, че за
увреждащия л. а. „М. А140“ с peг. № *********, управляван от Е.А.П., е
налична сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна
полица ******************/20.08.2019г. със срок на валидност една година,
считано от 21.08.2019г. до 20.08.2020г. с „Д.О.з.“ ЕАД, гр. С.. Съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ ищцата предявила претенцията си за изплащане
на обезщетение пред „Д.О.з.“ ЕАД и представила всички документи, с които
разполага. С писмо с обратна разписка от 04.11.2019г. застрахователят бил
уведомен за настъпилото събитие. По случая е образувана застрахователна
преписка с №*************, по която застрахователят не се произнесъл по
поисканото изплащане на обезщетение. Искането, с което е сезиран съдът, е
да се постанови решение, с което ответното застрахователно дружество да
бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на 40 000лв. – частично от
общо претендирани 60 000лв. за претърпените неимуществени вреди, както и
сумата 10.25лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна
лихва от дата 21.09.2019г., евентуално от 4.11.2019г., като втората дата е
датата на уведомяване на застрахователя.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „Д.О.З.“ ЕАД е оспорил така предявените искове по основание и
по размер. Въвел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
5
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди – телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на външен /латерален/ малеол /глезен/, което е
довело до трайно затрудняване движенията на десния крайник /съгласно
заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебномедицинска експертиза/. Неспорно в настоящето производство
е, че вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение
на виновния водач на лек автомобил „М. А140“, с peг. № ********* - Е.А.П.,
който на 13.09.2019г., около 17:45ч., в с. Р., обл. П. е нарушил правилата за
движение по пътищата и блъснал пресичащата отляво надясно пешеходка –
ищцата. Установено в първоинстанционното производство и безспорно в
настоящето е и наличието на причинна връзка между противоправното
поведение на водача на л.а. „М. А140“ и причинената вреда. Не е спорен и
специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1
от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието
на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица
******************/20.08.2019г. със срок на валидност една година, считано
от 21.08.2019г. до 20.08.2020г.
По отношение размера на дължимото обезщетение, отчитайки
функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от
съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от
6
застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г.,
означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства и писмени доказателства – медицинска документация и преди
всичко заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане
на делото съдебномедицинска експертиза.
От показанията на свидетелката В. Б. /съпруга на внук на ищцата/, се
установява, че М.Б. е била в изключително тежко състояние – особено през
болничния период, като й е бил поставен гипс. Оплакванията от силни болки
продължили и след поставяне на гипса и след изписването от болница. След
прибирането вкъщи била на легло, имала нужда от обслужване за хранене,
баня, тоалетна, което било извършвано от свидетелката; предвижвали я с
инвалидна количка, тъй като не можела да върви. Това продължило около 4-5
месеца, през който период била с гипс, след което започнала да върви с чужда
помощ – с бастун, с патерица, но не смеела да се отпусне да ходи сама. Преди
инцидента била много активна, вършила без проблем домакинската работа
вкъщи, но след инцидента вече не можела да се справя. Свидетелката
установява, че и понастоящем ищцата не се е възстановила, продължава да
има затруднения в предвижването, като се предвижва с помощта на бастун,
7
изпитва болки. Инцидентът се отразил негативно и на психиката й, била
притеснена, често плачела, особено като я боли кракът. След катастрофата
около месец й провеждали рехабилитация в болницата в С., имала леко
подобрение, но все казвала, че я боли кракът. За болките й били предписвани
болкоуспокояващи - аулин, течен аналгин.
Гласните доказателства се подкрепят изцяло и от заключението от
съдебномедицинската експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
вследствие счупването на външен /латерален/ глезен, на ищцата е поставена
гипсова имобилизация за период от 35 дни, впоследствие удължен на 90 дни.
След премахване на гипсовата имолизация ищцата е провеждала
физиотерапия, както и е пребивавала в ОФРМ при МБПЛ „И.Р.-С.“ в периода
21.01 – 28.01.2020г., като след изписването й от това лечебно заведение няма
налична медицинска документация, която да показва как е продължил
възстановителният период. При извършен личен преглед на ищцата вещото
лице констатира, че възстановителният период не е приключил, като ищцата
продължава да има оплаквания, свързани с настъпили усложнения на долния
крайник – болезненост на засегнатия крайник, затруднена походка и
невъзможност за извършване на пълния обем на движение.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, а именно –
характера на увреждането, представляващо средна телесна повреда; дългият
период на гипсова имобилизация – 3 месеца, възрастта на пострадалата, която
към момента на ПТП-то е била на 74 години, продължителността на
оздравителния процес и обстоятелството, че и понастоящем възстановяването
не е пълно и ищцата не е в състояние да упражнява ежедневните си
занимания, следва да се приеме, че сумата от 30 000лв. е справедлив паричен
еквивалент за понесените от Б. страдания. Определяйки този размер на
обезщетението, първоинстанционният съд правилно е преценил вида и
характера на уврежданията, интензитета на търпените болки и страдания от
пострадалата.
Основният спорен във въззивното производство въпрос е наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата и степента на такова
съпричиняване. Ответникът - застраховател е упражнил правото си по чл.432
ал.2 от КЗ, като е въвел възражение за съпричиняване от страна на
8
пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на
пострадалата в отговора на исковата молба се сочи: 1. Пешеходката е
пресичала пътното платно при едновременно нарушение на разпоредбите на
чл.113 и чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП; 2. В противоречие с дадените лекарски
предписания за терапия с определени лекарствени медикаменти, контролни
прегледи, рехабилитация и физеотерапия, балнеосанаториално лечение на 6
месеца, проследяване от ортопед и ОПЛ, ищцата е бездействала и не е
изпълнила посочените, поради което сама е допринесла за настъпилите
физически увреждания и по-бавното се възстановяване.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат, но неправилно е определена степента на съпричиняване от 50%.
По отношение на първото въведено от ответника възражение за
съпричиняване, относим е мехънизмът на ПТП-то, описан в заключението от
съдебноавтотехническата експертиза по следния начин: Водачът Е.П. е
управлявал МПС по платното за движение на ул. „Хр.Б.“ до №** в с. Р. в
посока от запад на изток. През това време пешеходката Б. е била на левия
тротоар, от където в един момент е предприела пресичане на платното за
движение от ляво на дясно пред автомобила. Водачът на автомобила е
реагирал със закъснение и така е настъпил удар в предната част на лекия
автомобил и в десния крак на пешеходката Б.. След удара автомобилът се е
установил на платното за движение. Вещото лице дава заключение, че към
момента на удара скоростта на движение на пешеходката е била около и под
10 км/ч, а скоростта на движение на лекия автомобил – около 50 км/ч,
колкото е максимално позволената скорост за движение в населено място.
След извършен анализ вещото лице е мотивирало извод, че при движение на
пешеходката със спокоен, бърз ход или бегом, при навлизането й на платното
за движение, мястото на удара е било извън пълния спирачен път /опасна
зона/ на автомобила, т.е. водачът при своевременна реакция е имал
9
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Такава техническа
възможност за водача е била налице и при движение на автомобила със
скорост от 40 км/ч или 60 км/ч. Вещото лице е категорично в извода си, че
при описания механизъм на ПТП, същото не би настъпило, и би било
избегнато от водача на автомобила, ако последният е задействал
своевременно спирачната система, каквато възможност е имал, а пешеходката
би избегнала произшествието, ако отложи пресичането на платното за
движение до преминаването на автомобила. Заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, като компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се кредитира изцяло. При така посочената
възможност от страна на пострадалата да избегне ПТП-то и констатацията на
вещото лице, че няма данни за действащи пътни знаци /такива не се виждат
от предходното кръстовище до местопроизшествието/, следва да се приеме,
че поведението на ищцата, което единствено е допринесло до настъпването на
ПТП е, че не се е съобразила с приближаващото се пътно превозно средство
/доколкото вещото лице е посочило, че пешеходката би избегнала
произшествието, ако отложи пресичането/. Т.е. – касае се за нарушение
правилата за движение единствено на изискването на чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП
– пешеходците са длъжни, преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Липсват данни – не
са ангажирани доказателства ищцата да е навлязла внезапно на платното за
движение, нито да е пресякла платното за движение при ограничена видимост
– доказателствената тежест за което носи ответната страна. Именно това
поведение на пострадалата е в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП и
без което поведение ПТП-то не би настъпило, респективно – не биха
настъпили и претърпените увреждания. Това е онова конкретно действие на
пострадалата, което по безспорен начин обективно е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Преценката за наличие на
съпричиняване се извежда именно с оглед на това, че увреждането не би било
причинено, ако пострадалата не бе пресякла платното за движение,
съобразявайки се с приближаващото МПС. Съпоставимо с поведението –
вината на деликвента, който е нарушил правилата за движение по чл.5 ал.1,
т.1 от ЗДвП – с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората; чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив
10
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл.116 от
ЗДвП – водачът на пътнопревозно средство е длъжен да бъде внимателен към
пешеходците - то приносът на пострадалата в процентно отношение е 10%.
Другото обаче сочено като поведение, улесняващо настъпването на
вредите – бездействие и неправилно лечение /неспазване на лекарски
предписания/, непровеждане на рехабилитация - не се доказва като пряко
проявено поведение на пострадалата, неин конкретен принос за настъпване на
увреждането. Това е така, тъй като вещото лице от съдебномедицинската
експертиза е категорично в извода си, че необходимият алгоритъм за
провеждане на правилно лечение – лекарска помощ, консултация с хирург и
ортопед-травматолог, извършване на образни изследвания, следене на
състоянието от специалист – ортопед, провеждане на физиотерапия, в случая
е бил спазен, но предвид възрастта на ищцата пълното възстановяване е
нормално да настъпи след по-продължителен период от време, през който
регулярно да се провеждат рехабилитационни процедури. Ищцата е
провеждала физиотерапия, както след свалянето на гипсовата имобилизация,
е пребивавала в ОФРМ при МБПЛ „И.Р.-С.“ в периода 21.01 – 28.01.2020г.
Вярно е, че вещото лице е констатирало, че след изписването й от това
лечебно заведение няма налична медицинска документация, която да показва
как е продължил възстановителният период. Вещото лице е категорично в
извода си обаче, че причина за по-бавния оздравителен процес и непълното
възстановяване е единствено възрастта на ищцата, а не фактът, че след
изписването от ОФРМ при МБПЛ „И.Р.-С.“ – януари 2020г. до момента на
изготвяне на заключението – януари 2021г. липсват данни за проведени
рехабилитационни процедури. Напредналата възраст е обективен факт, който
не може да се вмени в поведение на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, съответно – за забавяне на възстановителния процес
или невъзможност за напълно възстановяване.
Ето защо степента на приноса на пострадалата намира процентно
изражение само до 10%, а не, както неправилно е приел първоинстанционният
съд – 50%. Но не може да се сподели тезата на въззивницата, че
съпричиняването е в незначителна степен и не следва да бъде съобразявано.
При отчитане на степента на съпричиняване, дължимото се обезщетение
за неимуществени вреди се явява в размер на 27 000лв., а обезщетението за
11
имуществени вреди е в размер на 9,12лв. /В настоящето производство не се
спори за наличие на действително сторени разходи за лечение, а това е
установено и от заключението от СМЕ/.
Неправилно първоинстанционният съд е определил и началния момент
за дължимост на законната лихва – 28.11.2019г., определен съобразно
разпоредбата на чл.497 ал.1, т.1 от КЗ – 15 работни дни от предявяване на
застрахователната претенция, с която са представени констативен протокол за
ПТП, както и медицински документи /допълнително изискани от
застрахователя/.
Действащата правна уредба изрично регламентира, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2, т.2 от КЗ,
тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице. В чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано,
че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Следователно отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата - по силата на
самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който
му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Нормата
на чл.497 ал.1 от КЗ, на която се е позовал първостепенният съд, визира
последиците при „собствена“ забава от страна на застрахователя. Освен това,
непредставяне със заявлението за щета на всички документи /като
първоинстанционният съд е отчел датата на допълнително представени
документи/ или непосочване на банкова сметка, не е пречка застрахователят
да определи обезщетението. Тези обстоятелства са ирелевантни и не са от
естество да освободят ответника от заплащане на лихви за период – от
момента, визиран в чл. 429 ал.3 от КЗ. Когато произнасянето по
застрахователната претенция по чл.498 ал.1 от КЗ е отказ на застрахователя
да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на
същото по основание или размер, въпреки представяне на изисканите от
12
застрахователя по реда на чл.106 ал.3 от КЗ доказателства или в хипотеза на
неизискани от застрахователя доказателства, неизпълнението на длъжника –
застраховател, не е поради непредставяне на всички документи, ведно със
заявлението за щета. В този случай не е налице причинна връзка между
неизпълнение на задължението на застрахования/увредения и неизплащането
на застрахователното обезщетение. Ето защо законната лихва се дължи от
датата, на която пострадалата е предявила претенцията за щета, която дата е
04.11.2019г. /съгл. известие за доставяне/.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която: е отхвърлен искът за неимуществени вреди за
разликата над 15 000лв. до 27 000лв.; е отхвърлен искът за обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 5.13лв. до 9,12лв.; е отхвърлен искът за
законната лихва за периода от 04.11.2019г. до 28.11.2019г. Следва да се
постанови решение, с което да се присъди допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12 000лв.; допълнително обезщетение за
имуществени вреди – 3,99лв., ведно със законната лихва върху сумите от
04.11.2019г., както и законната лихва върху присъдените от
първоинстанционния съд суми за периода от 04.11.2019г. до 28.11.2019г.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
На основание чл.38 ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищцата
– адв. П.К. се дължат разноски – адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска. Изчислено съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
съразмерност, същото е в размер на 1 401,66лв. /Съобразно общия материален
интерес минималното адв. възнаграждение е 1 730,31лв., а с ДДС –
2 076,37лв./. С първоинстанционното решение са присъдени разноски
1 536лв. /1 280лв., ведно с 256лв. ДДС/, които са повече от дължимите
съразмерно с уважената част от иска, при което допълнително такива не
следва да се присъждат.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.64/
ответникът е сторил разноски в първоинстанционното производство в размер
на 2 426лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се дължат разноски в
размер на 788,32лв. При това положение първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на
13
ответника разноски над сумата от 788,32лв. до 909лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
допълнително държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 480,16лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателката се претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Такова се дължи съобразно
уважената част от въззивната жалба. Съобразно обжалваемия материален
интерес и определено съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на
940,93лв. с ДДС.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.30/
въззиваемата страна е сторила разноски в размер на 1 176лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС, като са представени и доказателства за извършено
плащане. Възражението на въззивната страна за недължимост и прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Въззиваемата страна е
представлявана в процеса от процесуален представител, който е изготвил и
представил писмен отговор на въззивната жалба и писмено становище.
Обжалваемият материален интерес е 15 005,13лв., при който минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
980,15лв. без ДДС и 1 176,18лв. с ДДС. Т.е. – заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение не надвишава предвиденото минимално
такова с Наредба №1/09.07.2004г. Съразмерно с неуважената част от
въззивната жалба на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на
235,25лв. – адв. възнаграждение с ДДС.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати
държавна такса за въззивното производство в размер на 240.08лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ решение №260320/08.07.2021г., постановено по търг. д.
№116/2021г. по описа на Окръжен съд П., в частта, с която: е отхвърлен
предявеният от М. АС. Б. ЕГН ********** от с. Р., обл. П. срещу „Д.О.З.“
ЕАД ЕИК ********* иск за разликата над 15 000лв. до 27 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие ПТП, настъпило на 13.09.2019г., в с. Р.,
обл. П., виновно причинено от Е.А.П. при управление на л. а. „М. А140“, с
peг. № *********, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица
******************/20.08.2019г., валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 04.11.2019г. до окончателното изплащане; е
отхвърлен предявеният от М. АС. Б. ЕГН ********** от с. Р., обл. П. срещу
„Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* иск за разликата над 5.13лв. до 9,12лв. -
обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото ПТП; е отхвърлен
предявеният от М. АС. Б. ЕГН ********** от с. Р., обл. П. срещу „Д.О.З.“
ЕАД ЕИК ********* иск за законната лихва върху сумите от 15 000лв. и
5.13лв. за периода от 04.11.2019г. до 28.11.2019г.; М. АС. Б. е осъдена да
заплати на „Д.О.З.“ ЕАД деловодни разноски за разликата над 788,32лв. до
909лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА М. АС. Б.
ЕГН **********:
- допълнително сумата от 12 000лв., представляващи обезщетение за
неимуществените вреди – болки и страдания, претърпени вследствие ПТП,
настъпило на 13.09.2019г., в с. Р., обл. П., виновно причинено от Е.А.П. при
управление на л. а. „М. А140“, с peг. № *********, за който е сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица ******************/20.08.2019г., валидна към
датата на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2019г. до
окончателното изплащане
- допълнително сумата от 3,99лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2019г. до окончателното изплащане;
- законната лихва върху сумата от 15 000лв. и 5.13лв. за периода от
04.11.2019г. до 28.11.2019г.
15
ПОТВЪРЖДАВА решение №260320/08.07.2021г., постановено по
търг. д. №116/2021г. по описа на Окръжен съд П. в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* да заплати на основание чл.38
ал.2 от ЗА на адв. П.К. – САК адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство на М. АС. Б. ЕГН ********** във
въззивното производство в размер на 940,93лв. с ДДС.
ОСЪЖДА М. АС. Б. ЕГН ********** да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 235,25лв. – адв.
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 480,16лв., както и държавна такса за въззивното
производство в размер на 240.08лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16