Разпореждане по дело №753/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по молба на М. Г. Х. с адрес Затвора – Стара Загора с правно основание чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС (при извършено с писмено заявление вх. № 4694 от 21.07.2025г. потвърждаване от М. Х. на извършените от негово име действия по изготвянето на молбата и нейното подаване чрез ССЕВ от лицето Г. Х. Г.), срещу нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС бездействия на Директора на Медицинския център към Затвора – Стара Загора и на Началника на Затвора – Стара Загора, за осигуряване на добра вентилация в помещението, в което е настанен л.св. Х., вкл. чрез отваряне на прозорчето за храна на килията, с цел по-добра вентилация и обмяна на въздуха в помещението и понижаване на задуха и температурата в него.

В молбата се твърди, че считано от средата на 2016г. М. Х. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ при специален режим, като е настанен в спално помещение №9 в зоната с повишена сигурност на Затвора-Стара Загора, което помещение се намира на последния етаж на затвора, с югозападно изложение, с площ от 10 кв.м. и прозорец с отваряема площ 50/70 см. В това постоянно заключено помещение лишеният от свобода пребивава 21.30 часа в денонощието с оглед на специалния режим, при който изтърпява наказанието, като единственото време извън помещението, е при ползването на престой на открито. Твърди се в молбата, че в помещението липсва каквато и да е система за естествена или изкуствена вентилация, което заедно с високите температури по време на летния период, води до покачване на температурата на въздуха в спалното помещение до 33°С – 35°С в следобедната част на деня и не пада под 31°С през нощта. През летните периоди на 2016г. – 2019г., по разпореждане на Началника на Затвора – Стара Загора, капаците на отворите за храна в ІІІ б-ІІ ЗПС (прозорчетата на спалните помещения, през които се подава храната), са се отваряли и са се държали отворени до края на летния сезон, като по този начин се е осъществявала естествена вентилация и обмяна на въздуха и понижаване на температурата в помещението. Считано от 2020г., при смяната на ръководството на Затвора - Стара Загора, по съображения за мерки за сигурност, било преустановено отварянето на прозорчетата през летния сезон, като оттогава и към датата на подаване на молбата посочените прозорци не се оставят отворени през летния период. Това довело до непоносими горещини в помещенията на ІІІ б-ІІ ЗПС, като били сезирани редица институции, вкл. Омбудсмана на РБългария. При направената проверка и съставен доклад от екип на Националния превантивен механизъм към Омбудсмана на РБългария, е установено, че държането на прозорците за храна затворени през горещите летни дни възпрепятства проветряването на въздуха в спалните помещения и води до нарушаване на чл.3 от ЗИНЗС. Въпреки дадените с доклада указания за предприемане на действия по отваряне на прозорчетата, до началото на летния период на 2025г. и към момента на подаване на сезиращото съда искане по чл.276 от ЗИНЗС, прозорчетата не са били отваряни. Твърди се в молбата, че както Х., така и други лишени от свобода, изтърпяващи наказание в помещения в зоната с повишена сигурност, многократно през годините, вкл. и през 2025г., са отправяли искания до Директора на Медицинския център, съответно до Началника на Затвора-Стара Загора, за предприемане на действия по отварянето на прозорчетата за храна на килиите, с цел по-добра вентилация и обмяна на въздуха в помещенията и понижаване на задуха и температурата в тях. С молба вх. № М-1275/ 01.07.2025г. л.св. М. Х. е отправил изрично искане до Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора и до Началника на Затвора – Стара Загора, във връзка с настъпването на летни сезон и все по-високите температури, да се предприемат необходимите фактически и правни действия за отваряне на капака на отвора за храна на килията. В отговор от 03.07.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора Х. е уведомен, че в помещенията на ЗПС в корпуса на затвора са изградени отвори на всяко спално помещение, които да осигурят безопасно получаване на храна от лицата, поставени на специален режим, като предназначението на тези отвори не е за вентилация, а са създадени от охранителна гл.т с цел безопасно раздаване на храна. Към датата на подаване на сезиращата съда молба, действия в посочения по-горе смисъл не са били предприети, с което жалбоподателят обосновава правния си интерес от търсената съдебна защита по реда на чл.276 от ЗИНЗС. В искането подробно са описани възможните вредни последици от липсата на вентилация и обмяна на въздуха и високата денонощна температура в помещението, в което е настанен л.св. Х., на които вредни последици се основава твърдяното като извършващо се по отношение на него нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС, респ. на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Иска се да бъде разпоредено на Директора на Медицинския център към Затвора – Стара Загора и на Началника на Затвора – Стара Загора прекратяване на бездействията и извършване на необходимите фактически и правни действия, с цел преустановяване на нарушението на чл.3 от ЗИНЗС и предотвратяване на вредните последици от нарушението.

В изпълнение на законовите изисквания за проверка на предявеното искане, със съдебно разпореждане № 2908 от 11.07.2025г. е изискано от Началника на Затвора – Стара Загора и от Директора на Медицинския център при Затвора – Стара Загора да представят по делото информация и данни за оспорените бездействия за осигуряване на добра вентилация в помещението, в което е настанен л.св. Х., вкл. чрез отваряне на прозорчето за храна на килията, с цел по-добра вентилация и обмяна на въздуха в помещението и понижаване на задуха и температурата в него, както и за основанието на оспорваните бездействия.

Съгласно писмо вх. № 4590 от 15.07.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора (л. 96 по делото), искането на М. Х. и на други осъдени лица, настанени в Зоната с повишена сигурност, за отваряне на прозорчето за храна на спалните помещения, в които са настанени, е многократно поставяно пред затворническата администрация и пред други държавни органи, като към момента този въпрос се дискутира и се търси решение, съобразно архитектурните особености на Затвора, утвърдените правила за охрана и сигурност в МЛС и оценка на риска на осъдените лица, настанени в ЗПС. В отговора са описани условията в килиите, предназначението на наличния контролен отвор на спалните помещения в ЗПС, разрешеното ползване на вентилатор и право на притежание от л.св. на хладилни чанти, като за тяхното максимално ползване електричеството в спалните помещения се изключвало единствено за времето от 04.00 часа до 06.00 часа. Посочено е, че до настоящия момент, вкл. в периода 2016г. – 2020г. няма издаване писмена заповед за отваряне/затваряне на контролния отвор на вратата на спалните помещения.

Във връзка с дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест от гл.т установяването на основанието на оспорваните бездействия за осигуряване на добра вентилация в помещението, в което е настанен л.св. Х., вкл. чрез отваряне на прозорчето за храна на килията и двукратно изисканата от Началника на Затвора – Стара Загора справка – удостоверение относно обстоятелствата, посочени в т. 43 от подадената от М. Х. молба и съотв. в съдебно разпореждане № 3058 от 21.07.2025г., с указание за последиците от непредставянето на изисканото удостоверяване на обстоятелствата в удостоверителната компетентност на Началника на Затвора – Стара Загора, респ. на длъжностни лица от Затвора – Стара Загора, по делото е постъпило писмо вх. 4847/28.07.2025г., с приложени към него докладни записки и становища на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора (л.106 и сл.). В писмото Началникът на Затвора – Стара Загора е посочил, че предвид актуалните температури, на 15.07.2025г. санитарният инспектор към затвора е извършил проверка в спално помещение № 9 в ЗПС, като съгласно Констативен протокол № 85/ 15.07.2025г., измерената температура в помещението е била 30°С. Издадено е предписание с предложение за отваряне на отворите за хранене, като евентуален способ за движение на въздуха. Предвид прогнозите за опасно високи температури, Директорът на МЦ към Затвора – Стара Загора – д-р Л. П., е съставила Докладна записка № 5189/ 18.07.2025г. за необходимостта от осигуряване на допълнителна вентилация в помещенията чрез отваряне на отворите за храна. От Началник сектор „ФЛКР“ и Началник сектор „НОД“ е дадено положително мнение за евентуалното отваряне на отворите, като от действащия за Началник сектор „НОД“ е предложено, с цел запазване на изискуемите нива на сигурност в институцията, отворите да бъдат отворени само частично, предвид факта, че при пълно отваряне настанените в ЗПС ще имат възможност за наблюдават действията на надзорно-охранителния състав, както и да осъществяват вербален и зрителен контакт един с друг без ограничение. От администрацията на Затвора - Стара Загора били предприети мерки за обезпечаване на контролирано отваряне, като на 23.07.2025г. били монтирани механизми, които да допускат частично отваряне на отворите за хранене. Считано от 23.07.2025г. с цел осигуряване на приток на въздух, прозорците за хранене се държат частично отворени. В писмото на Началника на Затвора – Стара Загора е удостоверено и че през периода 2016г. – 2019г. не са регистрирани инциденти, обусловени от държането на прозорчетата отворени.

На основание чл.278 от ЗИНЗС, в изпълнение на нормативно възложените функции и компетентности на РЗИ, със съдебно разпореждане № 3058 от 21.07.2025г. е изискано от Директора на РЗИ – Стара Загора да определи и възложи на длъжностни лица от РЗИ извършването на замерване/измерване на вътрешната температура в спално помещение № 9 на ІІІ б-ІІ ЗПС в Затвора – Стара Загора, в рамките на три дни в периода 22.07-28.07.2025г. включително, в различни часови диапазони (09.00 – 10.00 часа; 13.00 – 14.00 часа и 17.00 – 18.00 часа). Съгласно представените протоколи за контрол на температурата, съставени от провелите контрола длъжностни лица от РЗИ – Стара Загора, Дирекция „Лабораторни изследвания“, са констатирани следните стойности на температурата на въздуха, °С, в спално помещение №9 на ІІІ б-ІІ ЗПС в Затвора-Стара Загора: при извършеното на 22.07.2025г. в интервала от 13.25ч до 13.31ч измерване, измерената стойност на температурата на въздуха в помещението е 31.5°С, при температура на външния въздух 37.1°С; при извършеното на 23.07.2025г. в интервала от 09.19ч до 09.25ч измерване, измерената стойност на температурата на въздуха в помещението е 31.6°С, при температура на външния въздух 35.0°С; при извършеното на 24.07.2025г. в интервала от 17.03ч до 17.08ч измерване, измерената стойност на температурата на въздуха в помещението е 33.3°С, при температура на външния въздух 37.6°С (л.102 и сл. по делото).

По делото е изискан от Омбудсмана на РБългария и съответно представен Доклад на Националния превантивен механизъм за извършена през периода 13.07 – 17.07.2020г. проверка, вкл. в Затвора – Стара Загора. Съгласно доклада (л.152 и сл. по делото), отказът на администрацията на Затвора – Стара Загора за отваряне на вътрешните прозорчета в помещенията в ЗПС през летните месеци, е оценено от проверяващия екип, действащ като Национален превантивен механизъм, като нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС в частта за проветряване на спалните помещения. Дадени са препоръки за тези действия ръководството на ГД „Изпълнение на наказанията“ да потърси дисциплинарна отговорност от виновните длъжностни лица, след необходимата проверка, за да не се допускат такива аналогични груби нарушения.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно, обективно, и обосновано. Съгласно заключението, размерите на прозорчето за храна на спално помещение №9 на ІІІ б-ІІ ЗПС в Затвора-Стара Загора, са 43.5/43 см., като от вътрешната страна на отвора на прозорчето (към килията), има поставена метална решетка, представляваща метална рамка, състояща се от 2бр. хоризонтални ленти от метален винкел с височина 4см. и 8 броя вертикални метални пръчки от обла профилна стомана ф12мм с височина 22.5 см., които са заварени за 2 бр. хоризонтални метални ленти. Целият отвор на прозорчето се затваря от коридора с метална вратичка от плътна ламарина с резе. В заключението подробно са описани начина на изграждане и материалите, от който е изпълнена решетката, обхващаща цялата горна част на прозорчето, при оставен отвор (без решетка) за подаване на храна на л.св. с размери 43см. (хоризонтално) и 12.5см. (вертикално). Според вещото лице по начина, по който е изпълнена металната решетка на прозорчето, не съществува възможност за нейното огъване с ръце в степен, даваща възможност за преминаване на лишен от свобода през прозорчето на килията. В заключението са посочени разстоянията от прозорчето за храна на спално помещение №9 на ІІІ б-ІІ ЗПС спрямо съседната и насрещната на посоченото спално помещение, килии в ЗПС. Към момента на изпълнението на експертизата вещото лице е констатирало, че на прозорчето за храна на спално помещение №9 на ІІІ б-ІІ ЗПС в Затвора-Стара Загора, е имало монтиран метален механизъм тип закачалка, позволяващ държането му частично отворено. Този механизъм допускал контролирано частично отваряне на металната вратичка на отвора за храна на спалното помещение и застопоряването й в отворено положение. Отваряемостта на металната вратичка на прозорчето за храна при прилагане на монтирания механизъм за застопоряване на прозорчето при частичното му отваряне, е 31˚, при максимална възможна отваряемост на прозорчето (без прилагане на монтирания механизъм), до 160˚.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Х. – лично и чрез процесуалния си представител по делото, поддържа подаденото искане с правно основание чл.276 от ЗИНЗС. Обосновава, че извършеното, след образуване на производството по настоящото дело, частично отваряне на прозорчето за храна (при максимално възможна отваряемост на вратичката на прозорчето за храна при прилагане на монтирания механизъм на 31˚), не представлява действие, прекратяващо нарушаващото забраната по чл.3 от ЗИНЗС бездействие – предмет на оспорване, нито преустановява поставянето на л.св. при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Ответникът – Началник на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва искането като недопустимо и като неоснователно. Поддържа, че допустимостта на искането с правно основание чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, е подчинена на условията на чл.250, ал.1 от АПК, а в случая от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на изпълнената СТЕ, се установявало, че с монтирания, считано от 23.07.2025г., механизъм на наличния контролен отвор на вратата на всяко едно от спалните помещения в зоната с повишена сигурност, позволяващ държането му частично отворен, действия в посока на заявените в сезиращото съда искане по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС вече са предприети, поради което нарушаващите забраната по чл. 3 от ЗИНЗС действия се явяват прекратени и съотв. за оспорващия е отпаднал правния интерес от търсената съдебна защита, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането. По същество счита, че не е доказано съществуването на която и да е от двете предпоставки в хипотезата на чл.276 от ЗИНЗС. В тази връзка поддържа, че не е налице бездействие на органи и длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, тъй като липсва изрично нормативно регламентирано задължение за фактическо действие, неизвършването на което да релевира твърдяното бездействие, като петитума на подаденото от Х. искане се свързва с извършването на правни, а не на фактически действия, което е извън предметния обхват на защитата по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС. Отделно от това излага доводи, че описаните в сезиращата съда молба обстоятелства не произтичат от бездействия на пенитенциарната администрация, водещи до поставянето на лишения от свобода при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в нарушение на забраната по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а са пряко следствие от природните климатични аномалии, неуправлявани от затворническата администрация.

По допустимостта на искането:

Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: т.1 - прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 и т.2 - извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съответно нормативно регламентираното правомощие на съда по чл. 280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС в случай на основателност на искането по чл.276 от ЗИНЗС, е да разпореди извършването на конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Анализът на приложимата нормативна регламентация води до извода, че защитата по част шеста „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“, чл.276 и сл. от ЗИНЗС, обхваща фактически действия и/или бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Следователно предмет на искането по чл.276 от ЗИНЗС може да бъде нарушаващо забраната по чл.3 от ЗИНЗС бездействие на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице от пенитенциарната администрация, в случаите, когато изискуемото се за прекратяване/ предотвратяване нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС поведение се свързва с фактическо действие.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че сезиращото съда искане с правно основание чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, в частта му по оспорването на нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, за осигуряване на по-добра вентилация и понижаване на температурата в помещението, в което е настанен л.св. Х., с искане за извършване на необходимите фактически действия с цел преустановяване на нарушението на чл.3 от ЗИНЗС и предотвратяване на вредните последици от нарушението, вкл. чрез отваряне на прозорчето за храна на килията за по-добра вентилация и обмяна на въздуха в помещението и понижаване на задуха и температурата в него, е процесуално допустимо. Възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост искането основано на съображения, че допустимостта на искането с правно основание чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, е подчинена на условията на чл.250, ал.1 от АПК, е неоснователно, тъй като в случая търсената съдебна защита по реда на чл.276 от ЗИНЗС не се свързва с нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС фактически действия, нито с искане да бъдат прекратени/преустановени такива действия – въведеният със сезиращата молба предмет на търсената съдебна защита се основава на нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС фактически бездействия на органи/длъжностни лица от пенитенциарната администрация. В този смисъл очевидно в случая допустимостта на подаденото от М. Х. искане с правно основание чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, не е подчинено на условията за допустимост на исканията по чл.250 от АПК (за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона). А дали и доколко предприетите, след образуването на настоящото съдебно производство, действия по монтиране механизъм на наличния контролен отвор на вратата на всяко едно от спалните помещения в ЗПС, позволяващ държането му частично отворен, представляват действия, кореспондиращи с тези, които се иска да бъдат извършени в сезиращата съда молба по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, съображения ще бъдат изложени по-долу.

Нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС императивно определя, че осъдените и задържаните под стража лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Навущаров срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото Малечков срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Толумов срещу България, Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.

В случая релевираното като основание на искането по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се свързва с поставянето на лишения от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание в Затвора – Стара Загора от гл. т на неосигуряване през летните месеци на добра вентилация в помещението, в което е настанен л.св. Х., вкл. чрез отваряне на прозорчето за храна на килията, с цел обмяна на въздуха в помещението и понижаване на задуха и температурата в него. Поддържа се в молбата, че в помещението липсва каквато и да е система за естествена или изкуствена вентилация, което заедно с високите температури по време на летния период, води до покачване на температурата на въздуха в спалното помещение до 33°С – 35°С в следобедната част на деня и не пада под 31°С през нощта.

От фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят М. Х. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ при определен специален режим на изтърпяване на наказанието, в спално помещение №9 в Зоната с повишена сигурност на Затвора-Стара Загора. С оглед на специалния режим, при който се изтърпява наказанието, Х. пребивава непрекъснато в това помещение изключая времето при ползването на престой на открито т.е л.св. е поставен при условията на пребиваване в постоянно заключено помещение в рамките на 21.30 часа в денонощието. Ответникът не оспорва и описаните в сезиращата съда молба условия в спалното помещение от гл.т на площта на помещението, размерите и отваряемата площ на прозореца в помещението, предназначен за осигуряване на пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. От събраните по делото доказателства (протоколи за контрол на температурата, съставени от провелите контрола длъжностни лица от РЗИ – Стара Загора, Дирекция „Лабораторни изследвания“; Констативен протокол № 85 от 15.07.2025г. за проверка на хигиенното състояние в местата за лишаване от свобода; приложеното експертно заключение по ЧГД № 3024/ 2024г. по описа на РС – Стара Загора), може да се приеме за установено, че през летните месеци температурата в спалното помещение надвишава 30°С, като с оглед направените от длъжностните лица от РЗИ замервания в рамките на три дни през различни часови интервали, може да се направи и заключение, че разликата между температура на външния въздух и стойността на температурата на въздуха в помещението, не надвишава 6 – 7°С. Общо известни са измерените изключително високи дневни температури, съотв. регистрираните високи средни денонощни температури през м. юни, м. юли и м. август на 2024г. и 2025г. за гр. Стара Загора, при продължителни периоди с температури в диапазона 35 - 38°С, в отделни дни надхвърлящи и 40°С. Това води до извод, че през летните месеци л.св. Х. пребивава над 20 часа в постоянно затворено/заключено помещение при температура на вътрешния въздух надвишаваща 26°С (т.е над здравословната граница по стандарта на СЗО), като към периода на подаването на сезиращата съда молба са констатирани стойности на температурата на въздуха в спалното помещение, както следва: на 22.07.2025г. - 31.5°С; на 23.07.2025г. - 31.6°С и на 24.07.2025г. - 33.3°С. Без съмнение пребиваването почти денонощно за продължителен период от време на доживотно осъдения при температура на въздуха в помещението не само извън границите на оптималната за функционирането на човешкия организъм температура, но и надхвърляща здравословната граница, при достигане на стойности 30°С - 33°С, без възможност за циркулация и охлаждане на въздуха с оглед високите външни температури и поради липсата на вентилационна инсталация/система за централна механична вентилация, релевират поставянето на л.св. Х. при неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието, в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Действително природните климатични аномалии (от гл.т на регистрираните през летните месеци и на 2024г., и на 2025г. изключително високи дневни и средноденонощни температури), са извън контрола на затворническата администрация. Въпреки предприетите от страна на Затвора – Стара Загора действия, липсва осигурено финансиране на СМР за ремонт на покрива, изолация на сградата и покрива и монтиране на обща климатична инсталация. Но нито съществуващите обстоятелства от обективен характер (високите стойности на температурите през летните месеци), нито липсата на ресурси, изключват или освобождават затворническата администрация от административното задължение, при изпълнение на наказанието да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 от ЗИНЗС) - задължение на държавата е да организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода лица при нарушаващи забраната по чл.3 ЕКПЧ (аналогично забраната по чл.3 от ЗИНЗС) условия, независимо от финансовите или логистични затруднения (Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото „Н. и други срещу България"). В този смисъл ако и констатираните неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по см. на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС от гл.т на високите стойности на температурата на въздуха в помещението и липсата на възможност за охлаждане/добра вентилация, да не произтича пряко от действия/бездействия на затворническата администрация, то извършването на действия с цел прекратяване на нарушението на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, е в компетентността на съответните длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора. В случая сезиращото съда искане е именно в хипотезата на чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС - за извършване на действия с цел прекратяване нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и предотвратяване на вредните последици от нарушението. Във връзка с възражението на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 276, ал.2 от ЗИНЗС, липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия, не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС.

Видно от представения по делото Доклад на Националния превантивен механизъм за извършена през периода 13.07 – 17.07.2020г. проверка, вкл. в Затвора – Стара Загора /л. 152 и сл./, отказът на администрацията на Затвора – Стара Загора за отваряне на вътрешните прозорчета в помещенията в ЗПС през летните месеци, е възприето от проверяващия екип, действащ като Национален превантивен механизъм, като нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС в частта за проветряване на спалните помещения. Дадени са препоръки за тези действия ръководството на ГД „Изпълнение на наказанията“ да потърси дисциплинарна отговорност от виновните длъжностни лица, след необходимата проверка, за да не се допускат такива аналогични груби нарушения. Следователно още към 2020г. държането затворени през летните месеци на капаците на отворите за храна на спалните помещения в ЗПС на Затвора – Стара Загора, е преценено като действие, нарушаващо забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Ако и предназначението на отворите на вратите на спалните помещение в ЗПС в корпуса на Затвора – Стара Загора, да е за осигуряване на безопасно раздаване на храната на доживотно осъдените, изтърпяващи наказанието при специален режим в постоянно заключени помещения, съотв. ако и тези отвори да не са били проектирани, респ. изградени с предназначение за осигуряване на вентилация на помещенията, очевидно към настоящия момент и до осигуряването на финансиране за СМР за ремонт на покрива, изолация на сградата и покрива и монтиране на обща климатична инсталация, държането на прозорчетата за храна отворени през летните месеци е единствената възможност за вентилация и понижаване на температурата в спалните помещения в ЗПС. В този смисъл е предписанието по Констативен протокол № 85/ 15.07.2025г., дадено от медицински специалист към Медицинския център при Затвора – Стара Загора (л.112), съгласно което с отваряне на прозорчето ще се постигне добър резултат за вентилация и охлаждане в летния период. В идентичен смисъл е и становището, обективирано в Докладна записка рег. № 5189 от 18.07.2025г. на Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора – че във връзка с прогнозите за много високи температури и липсата на климатизация в помещенията на ІІІ б-ІІ ЗПС, счита за необходимо да се предприемат действия за подобряване на естествената вентилация в помещенията и охлаждане в летните месеци, което може да се постигне в известна степен чрез отваряне на прозорчетата за храна. Отварянето на прозорците за храна е определено като единствена възможност за осигуряване към настоящия момент на естествена вентилация на помещенията в ЗПС на Затвора – Стара Загора и в изготвеното Становище от Началник сектор „ФЛКР“.

Въз основа на всичко гореизложено съдът приема, че фактическото положение по поставянето на л.св. Х. при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието поради държането затворен през летните месеци на капака на отвора за храна на спално помещение № 9 в ЗПС в Затвора – Стара Загора (определено като нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС с Доклада на Националния превантивен механизъм от 2020г.), може да бъде преустановено чрез отварянето на прозорчето за храна на спалното помещение, като единствения възможен към момента начин за подобряване на естествената вентилация и охлаждането на помещението през летните месеци и съотв. необходимото действие за прекратяване на нарушението на чл.3 от ЗИНЗС и предотвратяване на вредните последици от него. От доказателствата по делото се установява, че след образуването на настоящото съдебно производство, са били монтирани механизми, които допускат частично отваряне на отворите за храна на спалните помещения в ЗПС, като жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че считано от 23.07.2025г., прозорците за храна се държат частично отворени. Съгласно заключението на изпълнената по делото СТЕ, монтираният на прозорчето за храна на спално помещение №9 на ІІІ б-ІІ ЗПС в Затвора-Стара Загора, метален механизъм тип закачалка, допуска контролирано частично отваряне на металната вратичка на отвора за храна на спалното помещение и застопоряването й в отворено положение, като отваряемостта на металната вратичка на прозорчето за храна при прилагане на монтирания механизъм за застопоряване на прозорчето при частичното му отваряне, е 31˚, при максимална възможна отваряемост на прозорчето (без прилагане на монтирания механизъм), до 160˚. Съдът приема, че така предприетите действия по частично отваряне на капака на отвора за храна на спално помещение № 9 в ЗПС в Затвора – Стара Загора, не обуславя извод нито за отпадане на правния интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита, нито сезиращата съда молба по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС се явява лишена от предмет поради нейното удовлетворяване чрез извършване на исканите действия. Съображенията за това са следните:

За да се приеме, че с монтирането на метален механизъм на прозорчето за храна на спално помещение №9 на ІІІ б-ІІ ЗПС в Затвора-Стара Загора, позволяващ държането му частично отворено, е отпаднал правния интерес за жалбоподателя и съотв. подаденото от него искане в хипотезата на чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, се явява лишено от предмет, следва да бъде преценено дали и доколко с така предприетите действия от страна на затворническата администрация се преустановява фактическото положение по поставянето на л.св. Х. при неблагоприятни условия в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Очевидно отварянето на прозорчето за храна на спално помещение №9 в ЗПС в Затвора-Стара Загора (с размери на прозорчето 43.5/43см.), при максимална отваряемост при прилагане на монтирания механизъм за застопоряване от 31˚, няма как да осигури приток на въздух (за каквато цел се сочи монтирането на механизма), нито би могло да доведе до подобряване на естествената вентилация и охлаждането в помещението през летните месеци, съотв. не релевира извършването на необходимите действия за прекратяване на нарушението на чл.3 от ЗИНЗС и предотвратяване на по-нататъшно поставяне на л.св. Х. при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието от гл.т на високите стойности на температурата и липсата на възможност за вентилация в спалното помещение. Посочените в постъпилото писмо вх. 4847/28.07.2025г. от Началника на Затвора – Стара Загора съображения за частичното отваряне на капаците на отворите за храна в спалните помещения в ЗПС, с цел запазване на изискуемите нива за сигурност в институцията, се основават на доводи, че при пълно отваряне на прозорците настанените в ЗПС ще имат възможност да наблюдават действията на надзорно-охранителния състав, както и да осъществяват вербален и зрителен контакт един с друг без ограничение. Но дори и пълното отваряне на капаците на отворите за храна на спалните помещения в ЗПС да би могло да се свърже с възможност за доживотно осъдените да наблюдават НОС и осъществяват вербален и зрителен контакт един с друг (каквато възможност, макар и в по-ограничена степен, принципно съществува и при частичното отваряне на прозорчетата за храна), в контекста на заключението на изпълнената по делото СТЕ и отговорите ва вещото лице при изслушването на експертизата в с.з, по никакъв начин не е обосновано, още по-малко доказано, че пълното отваряне на капаците би било несъвместимо със законовите изисквания за засилен надзор и охрана в ЗПС по отношение на изтърпяващите наказанието при специален режим и съотв. недопустимо от гл.т на изискуемите се нива за сигурност, мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения. Ответникът не оспорва обстоятелството, че в периода 2016г. – 2019г. прозорчетата за храна на спалните помещения в зоната с повишена сигурност, са били държани отворени през летните месеци, като в периодите, в които прозорчетата са били държани отворени, не е имало регистрирани инциденти/правонарушения, обусловени от държането на капаците отворени. Отделно от това в изпълнение на нормативно регламентираните му правомощия, вкл. от гл.т на възложената му с чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС отговорност за спазването на законността в затвора, Началникът на Затвора – Стара Загора би могъл чрез въвеждане на вътрешни правила да регулира реда, условията и изискванията, при съблюдаването на които ще се отварят (държат отворени) капаците на отворите за храна на спалните помещения в ЗПС, като при нарушаването на установения вътрешен ред, спрямо л.св. би могла да бъде реализирана дисциплинарна отговорност.

В заключение целта на средството по чл. 276, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗИНЗС е да се прекрати съществуваща ситуация, противоречаща на забраната по чл. 3 от същия закон, а в случая с извършеното частично отваряне на капака на отвора за храна на спално помещение № 9, по изложените по-горе съображения, по отношение на жалбоподателя поставянето му в условия на изтърпяване на наказанието, противоречащи на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, не е преустановено, поради което и правния му интерес от търсената съдебна защита по реда и на основание чл.276 от ЗИНЗС, не е отпаднал.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че подаденото от л.св. М. Х. искане с правно основание чл.276, ал.1 от ЗИНЗС за извършване на действия от страна на администрацията на Затвора – Стара Загора по цялостно отваряне на капака на отвора за храна на спално помещение №9 в ЗПС през летния период, с цел по-добра вентилация и обмяна на въздуха в помещението и понижаване на температурата в него и съотв. за прекратяване и предотвратяване поставянето на л.св. Х. при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, е основателно.

Доколкото от една страна предмет на искането по чл.276 от ЗИНЗС може да бъде само нарушаващо забраната по чл.3 от ЗИНЗС бездействие на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице от пенитенциарната администрация, в случаите, когато изискуемото се за прекратяване/ предотвратяване нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС поведение, не се свързва с правно действие, а от друга страна съдебната защита по §4б от ДР на ЗИНЗС регламентира обжалване на индивидуални административни актове на органи по изпълнение на наказанията (респ. на откази за издаване на ИАА), а в случая такива не са въведени като предмет на оспорване, алтернативно направеното от Х. искане на основание §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС да бъде разпоредено издаването на административен акт от Директора на Медицинския център и съотв. от Началника на Затвора – Стара Загора, не следва да бъде разглеждано.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора направените от бюджета на съда разноски за съдебно-техническа експертиза в размер на 460 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ЗАДЪЛЖАВА Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, да прекрати поставянето на л.св. М. Г. Х. при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, чрез извършване на действия по цялостно отваряне на капака на отвора за храна на спално помещение № 9 в ІІІ б-ІІ ЗПС на Затвора – Стара Загора през летния период, с цел по-добра вентилация и обмяна на въздуха в помещението и понижаване на температурата в него.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева, представляваща направените от бюджета на съда разноски.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в 3-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора.