Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар С.Александрова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №279
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №279/2021 г по описа
на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Б.“
ООД ЕИК ******от гр.София срещу решение №20214766 от 02.10.2020 г постановено
по гр.д.№49132/19 г на СРС , 69 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.372 ТЗ във вр.чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД на „А.Т.“ ЕООД ЕИК ******от
гр.София сумата от 1038 лева възнаграждение по договор за международен
превоз съгласно фактура №********** от 05.03.2019 г , ведно със законната лихва
от 23.08.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 34,60
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 26.04.2019 г – 23.08.2019
г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като осчетоводяване на
процесната фактура не представлява признание за задълженията . По делото не са
представени други доказателства , че превозът е действително извършен , а има
търговска практика да се осчетоводяват фактури без реална доставка . Има големи
различия между договора-заявка и ЧМР-товарителницата като са посочени различни
товарни дати . Въззивникът не фигурира в товарителницата . Не се дължат лихви
за забава , защото не е ясно какво е доставено с известие за доставяне от
11.03.2019 г . Превозвачът не е предоставил два оригинални екземпляра от ЧМР на
въззивника .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Решението
на СРС е съобразено с наличните доказателства . Договорът за превоз е
неформален , а по делото е налична заявка-договор , в която е посочен какъв е
превозът , който ще се извърши . Безспорно осчетоводяването на процесната
фактура е признание на вземането от страна на ответника , а са представени и
други писмени доказателства . Ответникът не е оспорил известието за доставяне
от 11.03.2019 г , а прави това едва с въззивната жалба . Ответникът е спедитор
и макар да не фигурира в товарителницата е длъжен да заплати навлото .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.10.2020 г и е обжалвано в срок на 26.10.2020 г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че според представените заявка-договор , ЧМР и
фактура ; страните са сключили договор за международен автомобилен превоз във
вр.чл.1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки от Република Австрия за
РБ . Осчетоводяването на процесната
фактура е признание на вземането от страна на ответника . Без значение е , че
ищецът не фигурира като изпращач по ЧМР товарителницата . В договора –заявка е
сгрешена датата на разтоварване , като видно от ЧМР действителната дата е
05.03.2019 г . Процесната фактура и два броя ЧМР са получени от ответника на
11.03.2019 г и последният е изпаднал в забава считано от 26.04.2019 г .
Решението на
СРС е правилно , като мотивите му се
споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно трайната практика на ВКС
осчетоводяването и включването на фактура от купувача/възложителя по търговска
сделка в дневника му за покупки по ЗДДС представлява извънсъдебно признание на
задължението , както и потвърждаване по чл.301 ТЗ на евентуални действия без
представителна власт / решение №252 от
03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС
II ТО , решение № 109 от 07.09.2011 г по т.д. № 465/2010 г,
ТК, ІІ ТО на ВКС и др./.
Процесният случай е точно такъв – както установява ССЕ процесната фактура е била осчетоводена от ответника , но сумата по нея не е заплатена в срок .
Наличните доказателства доказват исковете по основание и размер. Правилно СРС е
съобразил , че в договора-заявка е сгрешена датата на разтоварване , като видно
от ЧМР действителната дата е 05.03.2019 г . Не е доказан доводът на въззвника ,
че се касае за липса на реална сделка и процесната фактура е издадена и
осчетоводена с цел ДДС измама . Налице е съвпадение между периода на превоз
посочен в договора-заявка , както и относно получателя на товара . Ответникът
не е оспорил получаването на ЧМР , както и не е оспорил известието за доставяне
от 11.03.2019 г , а прави това едва с въззивната жалба . Тези му доводи за
преклюзирани и не трябва да се разглеждат .
Без значение е дали
ответникът е посочен в самата товарителница. Както е посочено в решение №135
от 05.10.2011 г по т.д.№1103/10 г на ВКС , II ТО ако ответникът действа като
спедитор макар и в самата товарителница да не фигурира заявителят като
товародател, това не го освобождава от задължението му да заплати договореното
възнаграждение на превозвача по възникналото помежду им превозно
правоотношение. Вътрешните отношения между ответника като спедитор и
товародателя-доверител по договора за спедиция се уреждат от чл.361 и сл. от ТЗ
и не са предмет на спора между спедитора и превозвача .
Налага се изводът , че
решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . Пред СГС разноски
се дължат от въззивника .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20214766 от 02.10.2020 г постановено
по гр.д.№49132/19 г на СРС , 69 състав , в частта , с която „Б.“ ООД ЕИК ******от гр.София е
осъден да заплати на основание чл.1 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз на стоки , чл.372 ТЗ във
вр.чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД на „А.Т.“ ЕООД ЕИК ******от гр.София сумата
от 1038 лева възнаграждение по договор за международен превоз съгласно
фактура №********** от 05.03.2019 г , ведно със законната лихва от 23.08.2019 г
до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 34,60 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 26.04.2019 г – 23.08.2019 г ; както
и в частта за разноските .
ОСЪЖДА Б.“ ООД
ЕИК ******от гр.София да заплати на „А.Т.“ ЕООД ЕИК ******от гр.София сумата от
420 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване , като постановено по искове с материален интерес под 20 000
лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.