Р Е Ш Е Н И Е
№ 426
гр.
Перник, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно
заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 507 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „М.“, ****“, представлявано от Л.В.С., изпълнителен директор, против решение № 301 от 01.07.2019г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 538 по описа на съда за 2019г.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 9-А-28 от 15.03.2019г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на „****“ АД, гр. Перник, в качеството му на „оператор“ по смисъла на ЗООС, на „горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия“ (ГИПТЕЕ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал, 1, т. 2 от ЗООС във вр. с Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС), е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на административнонаказателното производство и конкретно: неустановено нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на процесното нарушение (АУАН), във вр. с броя на свидетелите по същия; неустановено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касателно датата на извършване на процесното нарушение и непосочване на период на извършване на същото поради липса на посочен начален момент; неизпълнено изискване на чл. 42, т. 7 от ЗАНН поради непосочване на ЕГН на свидетеля, подписал АУАН; издаване на НП в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН поради неизвършване на изискващата се проверка за законосъобразност на АУАН, липса на преценка на събраните доказателства и несъбиране на допълнителни такива, невземане предвид на възраженията на наказаното лице и предприетите от дружеството действия. Жалбата съдържа и твърдения за неправилно възприета от районния съд фактическа обстановка поради несъбрани доказателства относно извършването на процесното нарушение. В тази връзка се твърди, че пред районния съд не е установено, че дружеството не изпълнява Условие 9.3.1. от КР, тъй като не е извършен анализ на установените изпускани емисии, респективно не е установено същите да са вредни вещества. Възразява се и срещу изводите на районния съд за справедливост на размера на наложената санкция, като пледира, че същата е в необосновано завишен размер, несъобразен с правилото на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща ю.к. С.С.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи.
Ответникът по жалбата, РИОСВ – Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, за представител изпраща гл. ю. к. Г.Г.. Възразява срещу жалбата, сочи идентичност на доводите в същата с доводите в жалбата до районния съд, както и липса на касационни основания за обжалване. Пледира касационната жалба да се остави без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
С НП № 9-А-28 от 15.03.2019 г., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, директорът РИОСВ – Перник е наложил на „****“ АД, гр. Перник, в качеството му на „оператор“ на ГИПТЕЕ съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за това, че на 19.09.2018г., при извършена по повод сигнали на граждани проверка на площадката на дружеството, находяща се в кв. „М.“ в гр. Перник, е установено, че в котелен цех, при експлоатация на парогенератори (ПГ) № 4 и № 5, разположени в същия, работещи на гориво въглища, от северозападната част на корпуса на котелния цех, срещу изпускащо устройство (ИУ) № 1, от подпокривната конструкция на сградата, в атмосферния въздух се изпускат неорганизирани емисии на вредни вещества. Сградата на цеха не е уплътнена в горната си част и има липсващи стъкла, като видимо се наблюдават стълбове от прахово-газови емисии с белезникав цвят, които се изпускат неорганизирано. От обстоятелствената част на НП, в частта, в която се обсъждат възраженията на наказаното дружество, става ясно също, че в деня на проверката е установено, че елементите от системата за отвеждане на емисии конкретно от ПГ № 4 не са били в изправност, като поради технически неизправности на димни вентилатори и газоходи, които не засмукват изцяло потока, за да го насочат към пречиствателните съоръжения, част от емисиите от изгарянето се отделят през пролуки в корпуса на сградата. Установеното е квалифицирано от контролните органи като неизпълнение на задължението на оператора на инсталация по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС: да изпълнява условията в КР, в случая Условие 9.3.1 от КР № 53-Н1/2014 г., а именно: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 301 от 01.07.2019г., постановено по АНД № 538 по описа на съда за 2019г., е потвърдил наказателното постановление.
За да постанови този резултат районният съд, след събиране, преценка и анализ на доказателствата, и като е взел предвид доводите на жалбоподателя, е потвърдил наказателното постановление с мотиви за доказаност на процесното нарушение, процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително що се отнася до размера на наложената имуществена санкция.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
По доводите в касационната жалбата на „****“ АД, гр. Перник за неправилно приложение на закона от първата съдебна инстанция във връзка с изводите за процесуална законосъобразност на производството по издаване на НП:
Без основание са доводите на касатора, свързани с неправилност на изводите в решението за съобразяване процесуалните правила на ЗАНН по чл. 40, ал. 1, чл. 42, т. 7, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Районният съд мотивирано е отхвърлил всяко от тези твърдения на наказаното дружество. Изводите на решаващия първоинстанционен състав са изцяло основани в приложимия закон и доказателствата по преписката, като касационният състав не счита за необходимо да преповтаря същите. Жалбата в тази й част е неоснователна.
Основателни са доводите на касатора за
недоказаност на процесното нарушение, които се преценяват като касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - допуснато съществено процесуално нарушение от
районния съд, що се отнася до събирането на достатъчно и относими доказателства
за соченото за неизпълнено задължение от наказаното юридическо лице, респективно
неправилно приложен материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС (ред. ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.; Отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г.) операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.
Видно е от Условие 9.3.1 от КР №53-Н1/2014 г., издадено от ИАОС на „****“ АД, че всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 (горивната инсталация) следва да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.
Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗООС (ред. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015г.) за неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.
На наказаното дружество е вменено неорганизирано изпускане на вредни емисии, в нарушение на условие 9.3.1. от КР.
По делото е безспорно, че към момента на проверката са установени видими стълбове от емисии с белезникав цвят, които се изпускат неорганизирано. Но по делото е недоказано изпусканите неорганизирано емисии да са вредни, и в частност - прахово-газови.
Съгласно Приложение № 8 към чл. 123, ал. 1, т. от ЗООС, раздел I, основните групи замърсяващи вещества, които трябва да се вземат предвид при определянето на допустимите емисионни стойности и/или индивидуални емисионни ограничения, що се отнася до емисиите в атмосферния въздух, са: серен диоксид и други съединения на сярата; оксиди на азота и други азотни съединения; въглероден оксид; летливи органични съединения; метали и техните съединения; прах, вкл. фини прахови частици; азбест (суспендирани частици, влакна); хлор и неговите съединения; флуор и неговите съединения; арсен и неговите съединения; цианиди; вещества и смеси с доказано канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат чрез въздуха върху производството; полихлорирани дибензодиокисини и полихлорирани дибензофурани.
Във връзка с
горното, по делото не са представени и приобщени доказателства, изпусканите
неорганизирано емисии, да са съдържали някоя от посочените основни групи
замърсяващи вещества, що се отнася до емисиите в атмосферния въздух. С други
думи формулираното административнонаказателно обвинение, съставляващо от
обективна страна неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на вредни емисии
-прахово-газови при работата на ПГ № 4, е следвало да бъде основано в съответно
установяване, чрез извършване на относими измервания и на място към момента на
проверката, чрез съответните способи/апаратура,
че освен безспорното и видимо констатирано от контролните органи изпускане на
емисии, същите да са вредни, съответно подлежащи на ограничаване посредством
норми за допустимост в КР и по смисъла вкл. на ЗООС, към които респективно е
установено и условието за организирано изпускане. Докато неорганизираното изпускане на емисии може да бъде
установено видимо, а такава констатация на компетентни контролни орган във
време на проверка е достатъчна да обоснове съответния извод, не това обаче е способът
за установяване на съдържанието на емисиите, което се явява основен обективен
елемент от състава на задължението, заложено в цитираното условие на КР.
Този извод се подкрепя и от Условия 9.3.4 по силата на което притежателят на
разрешението трябва да предприема действия по ограничаване на емисиите на
прахообразни вещества, за които няма установявания на органа да са вредни
емисии. Следва да се посочи, че именно в
тази връзка са дадените предписания от 19.09.2018г. касаещи отстраняване на неорганизирани прахови емисии
от корпуса на котелен цех и от площадката на централата. Във връзка с проверка
по условията на комплексното разрешително с писмо с изх. № 26-00-1479 от
19.10.2018г. са дадени предписания да се предостави информация за причини и
предприети мерки за недопускане на неорганизирани прахови емисии от корпуса на
котелен цех. Именно във връзка с
констатациите за неорганизирани емисии дружеството е посочило причини довели до появата им. Част от тези причини, обаче предхождат /смилането
на въглища/ горивния процес. В нито един от констативните актове, нито дори в
АУАН и НП е констатирано, съответно установено, че тези неорганизирани емисии
са от изгаряне. Да се приеме, че тъй
като съгласно КР, Условие при работата на инсталацията се употребяват горива,
конкретно за работата на ПГ № 4 – въглища и брикети, то без съмнение в
атмосферата, поради неизправност на
димни вентилатори и газоходи, се изпускат неорганизирано емисии, но без съответни доказателства относно
съдържанието на тези емисии, това означава потвърждаването на наказателното постановление да почива на
предположения (арг. от чл. 304 от НПК във вр. с чл. 84, предл. четвърто от ЗАНН).
От изложеното следва, че предвид характера на предявеното по фактите с акта и НП, разследването на контролните органи е следвало да се основе и в съответни измервания на съдържанието на изпусканите неорганизирано емисии. Фактът, че изпусканите емисии са вредни, е подлежал на съответно доказване. В този смисъл нарушението е недоказано.
Изложеното обосновава заключение за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение поради фактически изводи в решението, неосновани в съответни и безспорни доказателства, довело на свой ред до неправилно приложение и на материалния закон. Решението следва да бъде отменено. Характерът на вмененото нарушение не позволява събирането на доказателства, в който и да е момент, следващ проверката на място, поради което делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция. Поради това, съдът ще реши делото по същество, като предвид изводите за недоказаност на нарушението, ще отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 301 от 01.07.2019 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 538 по описа на съда за 2019 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 9-А-28 от 15.03.2019г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите– Перник, с което на „****“ АД, гр. Перник, в качеството му на „оператор“ на „горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия“, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал, 1, т. 2 от ЗООС във вр. с Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/