Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр. Перник, 25.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ Д.
с
участието на съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Д. административно
дело № 220 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.53б, ал.7 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано
е по жалба на Г.И.С., със съдебен адрес:***, чрез адв. К.М., срещу Заповед № 18-3555/30.03.2021 г., издадена от началника на СГКК –
гр. П., с която на основание чл.53б, ал.5, т.1, вр. чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР е
одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Б.***,
одобрена със Заповед № РД-18-1521/24.08.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/, съгласно скица – проект №
15-338005-30.03.2021 г., представляващо отстраняване на явна фактическа грешка
за нанасяне на съществуващ на място път с идентификатор ***по КККР на с. Б.***,
състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор ***с
площ 394 кв.м, начин на трайно ползване селскостопански, горски ведомствен път,
собственост на община Б.***, без документ за собственост, чрез промяна в
границите на съществуващи обекти в КККР: промяна в площта на собствения на Г.И.С.
имот от 12 598 кв.м на 11 714 кв.м., с начин на трайно ползване:
нива.
В
жалбата са изложени подробни съображения и доводи за
незаконосъобразност
на обжалваната заповед като издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Иска се отмяната й.
Претендират се направените разноски по делото в
размер на 580,00 лв.
Ответникът –
началникът на СГКК – гр. П., не се явява и не изпраща
представител.
Заинтересованите
страни В.П.М. и В.В.М. не се явяват. Представляват се по пълномощие от адв. Р.К.,
който счита жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена, а оспореният
административен акт – отменен. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна С.Г.Б. се представлява от адв. ***, която моли за потвърждаване на
процесната заповед като правилна и законосъобразна. Моли да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Заинтересованата
страна община Б.***, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата страна ОД „Земеделие“ –
гр. П.***, не изпраща представител и също не изразява становище.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство по
издаване на процесната заповед е инициирано със Заявление вх. №
01-20351/18.01.2021 г., подадено от С.Г.Б. /заинтересована страна по делото/.
Към него тя приложила нотариално заверено пълномощно за лицето В.Д.С..***,
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** г., съставен от нотариус И.М.***–
вписан под № *** в списъка на НК, както и Удостоверение № ***/20.11.2020 г. за
приемане на проект за изменение на КККР на с. Б.*** /касаещо ПИ ***, ***, *** и
***/.
В хода на производството от страна на
административния орган е установено, че изменението се изразява в отстраняване
на явна фактическа грешка за нанасяне на път с идентификатор ***по КККР на с. Б.***
като се засягат имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.
Издадено е Уведомление изх. №
20-2689/21.01.2021 г., с което на заинтересованите лица се съобщава за
започнатата процедура по изменение на КККР на недвижимите имоти за поземлен
имот с идентификатор ***, с адрес: с. Б.***. Указана е възможността, на
основание чл.34, ал.1 и 3 от АПК, в 7-дневен срок от получаването му, те да се
запознаят с документите към Заявление вх. № 01-20351/18.01.2021 г. и в случай
на несъгласие с исканото изменение да представят документи, доказващи претенции
и права. Това уведомление е връчено на лицата, конституирани като
заинтересовани страни по делото; връчено е и на жалбоподателката Г.И.С., но не
и на нейната майка И.Г.И., която към онзи момент е съсобственик на поземлен
имот с идентификатор ***, с адрес: с. Б.***, но е починала след депозирането на
жалбата, по която е образувано настоящото дело и поради това на основание
чл.227, ал.1 от АПК, вр. чл.144 от АПК производството продължава с участието на
нейния единствен правоприемник – дъщеря й Г.С..
На 03.02.2021 г., в срока по чл.34, ал.3
от АПК, Г.И.С. и И.Г.И. подават Възражение рег. № 02-125/03.02.2021 г. Излагат
становище, че с исканото изменение се засягат правата им като собственици на
имот с идентификатор *** в с. Б.***, който е придобит от тях по наследство,
възстановяване на собствеността и спогодба по гр.д. № ***1/2013 г. на Районен
съд – Б.***, тъй като се създава път, записан като общинска собственост, но без
данни за собственост, и по този начин от една страна се постига ефект на
отчуждаване на част от имота им, а от друга – без каквото и да е основание част
от техния имот се прибавя към имот ***. Твърдят, че не е налице непълнота или
грешка при изработването на КККР, която да подлежи на поправяне по пътя на
исканото изменение. Представят документи: удостоверения за наследници, Скица на
поземлен имот № 15-65110/26.01.2021 г., издадена от СГКК – гр. П., Скица № К00649/01.04.2013
г. на имот с *** в землището на с. Б.*** с ЕКАТТЕ ***, Решение № ***/02.03.1999
г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на с. Б.***, ЕКАТТЕ ***, община Б.***,
издадено от Общинска служба по земеделие – гр. Б.***, Протокол от с.з. на
13.01.206 г. по гр.д. № 121/2013 г. по описа на Районен съд – Б.***, съдържащ
определение за одобрена спогодба.
С Писмо изх. № 20-9135/16.02.2021 г.
началникът на СГКК, във връзка с постъпилото възражение, дал указания на община
Б.*** да представи документ за собственост или удостоверение, от което да е
видно правното основание на собствеността по отношение на посочения в проекта и
заявлението път с проектен идентификатор ***по КККР на с. Б.*** с площ от 394
кв.м и начин на трайно ползване „За селскостопански път“, както и данни за
прилагането на съответния парцеларен план, включително негово копие. Върнат е
отговор /изх. № 580025/23.02.2021 г./, в който е посочено, че в община Б.*** не
се намира парцеларен план за стопанския двор на с. Б.*** и такъв следва да бъде
поискан от Областна дирекция по земеделие. Към отговора е приложен документ,
именован „удостоверение“, в което е изложено, че общинските пътища на територията
на община Б.*** са публична общинска собственост и съгласно чл.56, ал.2 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/ за улиците, площадите, общинските пътища
и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за
общинска собственост.
Производството пред административния
орган е завършено с издаването на Заповед № 18-3555/30.03.2021. С нея, на
основание чл.53б, ал.5, т.1, вр. чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР е одобрено изменение
в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Б.***, одобрена със
Заповед № РД-18-1521/24.08.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/, съгласно скица – проект №
15-338005-30.03.2021 г. Прието е, че така се отстранява явна фактическа грешка
като се нанася съществуващ на място път с идентификатор ***по КККР на с. Б.***
и се нанасят нови обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор ***с площ 394
кв.м, начин на трайно ползване селскостопански, горски ведомствен път,
собственост на община Б.***, без документ за собственост, чрез промяна в
границите на съществуващи обекти в КККР: промяна в границите и площта на
собствения на Г.И.С. имот с идентификатор *** от *** кв.м на *** кв.м., с начин
на трайно ползване: нива, както и чрез промяна в границите и площта на ПИ с
идентификатори ***, *** и ***7.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която е не е
оспорена от страните. Заключението по нея се възприема от съда като изготвено с
нужната компетентност, професионализъм и безпристрастност. Вещото лице, като е
направило проверки на документи, справки, оглед и измервания на място, е
установило статута на всеки поземлен имот, чиито граници се променят с оспорената
заповед: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***7
и ПИ с идентификатор ***. Посочило е данни за местонахождение, вид собственост,
вид територия и категория, начин на трайно ползване, площ, стар номер. Изрично
е отбелязало, че на място има само нива без каквито и да е белези на път, а
също така, че по плана на възстановената собственост няма път – предмет на
изменението. Категоричното му становище е, че не е налице явна фактическа
грешка при изработване на КК, тъй като и при КВС и КК графичната част е една и
съща. Приложило е скица от КВС /план на възстановената собственост/, както и
скица на проектен път ПИ ***6. При съпоставка на данните е дало заключение, че
нанесеният път общинска собственост ПИ ***/проектен/ с изменението на картата
не съществува по плана на възстановената собственост като е направено и
уточнение, че такъв път не съществува и на място с установени топографски
знаци.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК срещу акт, който
подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната
проверка по чл.168 от АПК съдът я намира за основателна.
Съображенията са следните:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите
правомощия и в писмена форма, но в нарушение на
изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като не съдържа
задължителен реквизит по т.4.
Според горната разпоредба индивидуалният
административен акт следва да съдържа фактическите и правните основания за
издаването му, т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен
резултат в разпоредителната част на акта. Това изискване е изключително важно,
защото само при наличието на фактически и правни основания адресатът на акта
може да осъществи ефективно конституционното си право на защита – чл.56 от Конституцията на Република България, а съдът може да изпълни конституционното си задължение да
осъществи контрол за законност – чл.120, ал.1 от Конституцията. С оглед на това значение на мотивите на акта трайно
съдебната практика приема, че липсата на фактически и правни основания е
основание за отмяна на оспорения акт. В обжалваната заповед извън посочване на
заявлението, подадено от С. Божева и Удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №
25-294989/20.11.2020 г., издадено от СГКК – гр. Перник, липсва изложение на
фактите, дали основание на административния орган да прецени, че е налице явна
фактическа грешка, и като резултат от това, че следва да нанесе нов обекти в
КККР, да промени границите на съществуващи обекти в КККР и да промени площта на единия от тях. Само позоваването на горепосочените документи не може да се
приравни на изложени от административния орган фактически основания за
издаването на акта - съответните установени в административното производство
обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на
приложения материален закон. Непосочването на фактическите основания за
издаването на административния акт е особено съществено нарушение, тъй като
препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и
извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика
от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните
основания за издаване на индивидуалния административен акт, което е поправимо
при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти,
какъвто е разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява
достатъчно основание за отмяната на акта.
В оспорената заповед няма произнасяне
по възражението на Г.И.С. и И.Г.И.. То дори не е споменато. Не се излагат доводи защо
административният орган не зачита действието на приложените към него документи /Скица на поземлен имот №
15-65110/26.01.2021 г., издадена от СГКК – гр. П., Скица № К00649/01.04.2013 г.
на имот с номер *** в землището на с. Б.*** с ЕКАТТЕ ***, Решение № ***/02.03.1999
г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на с. Б.***, ЕКАТТЕ ***, община Б.***,
издадено от Общинска служба по земеделие – гр. Б.***, Протокол от с.з. на
13.01.206 г. по гр.д. № ***/2013 г. по описа на Районен съд – Б.***, съдържащ
определение за одобрена спогодба, удостоверения за наследници/. С оглед на
това, съдът счита, че производството по издаване на заповедта е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като
административният орган не е преценил всички събрани доказателства съгласно чл.36, ал.1 от АПК и не се е
съобразил с наличните данни от значение за правилното решаване на
казуса, а в производството
по глава VI от ЗКИР наред със
задълженията на собствениците за доказване правото им на собственост
съществуват и задължения на административния орган за установяване на
правнорелевантните факти.
Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.53б, ал.1 от ЗКИР, явната фактическа
грешка се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по
заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по геодезия,
картография и кадастър. Противно на приетото от
административния орган, съдът намира, че явна фактическа
грешка няма. Това е така, защото според § 1, т.9 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКИР „явна
фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между
урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по
чл.41, ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността
/терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход
в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите
им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи и Закона за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите
в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл.31. В случая не са налице несъответствия
между съществуващите на местността трайни топографски обекти, заснети съгласно
изискванията на закона, и данните за тях в картата или плана, тъй като според заключението на вещото лице нанесеният път общинска
собственост ПИ ***/проектен/ с изменението на картата не съществува по плана на
възстановената собственост и такъв път не съществува и на място с установени
топографски знаци.
В случая, нанасянето на нов обект – ПИ с
идентификатор ***с площ 394 кв.м., начин на трайно ползване: За
селскостопански, горски, ведомствен път, собственост на община Б.***, води и до
промяна в имотните
граници на поземлените имоти и произтичащата от това промяна в данните за
площта. То винаги е свързано с
изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на
основание чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР
при спазване на специалната процедура по ал.3 и 2 на чл.53 от ЗКИР /в т. см. Решение № 12851/29.10.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 7814/2014 г., Решение № 8330/19.06.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 4004/2014 г., Решение № 8867/18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2013 г./.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед
е незаконосъобразна и на основание чл.172, ал.2,
предл.2 от АПК следва да се отмени.
На основание чл.143, ал.1 от АПК Агенцията по
геодезия, картография и кадастър – юридическото лице, в чиято структура е
органът-ответник, следва да бъде осъдена да заплати на Г.И.С. направените от нея разноски, които са в размер на
600,00 лв. /шестстотин лева/, от които: 20,00 лв. /двадесет лева/ - внесена
държавна такса, и 580,00 лв. /петстотин и осемдесет лева/ - възнаграждение за
вещо лице.
Разноски следва да се присъдят и на
заинтересованите страни В.П.М. и В.В.М., които видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 24.03.2021 г. са заплатили на процесуалния си
представител адвокат К. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
/триста лева/.
Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-18-1521/24.08.2018 г., издадена от началника на СГКК – гр. Перник.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър – гр. София, да заплати на Г.И.С., със съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър – гр. София, да заплати на В.П.М. *** Б, и В.В.М. ***,
направените по делото разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/