Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… / ………….. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Йордан Димов
при секретаря Деница К.а
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №2283 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба вх. № 15232/19.10.2021 г. на АС -Варна, подадена от Р.И.А., ЕГН ********** срещу Заповед №Л-3512/07.10.2021 г. на ГДИН на заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя да бъде преместен от затвора в град Варна (ЗО „Разделна“) в затвора в гр. Ловеч (ЗООТ „Велико Търново“). В жалбата е посочено, че жалбата не е в съответствие с желанието му да бъде преместен, а като основна причина за това е посочено желанието му да бъде по-близо до населеното място, в което живеят родителите му, за да може последните, тъй като са възрастни да го посещават по-често.
Отговор на така подадената жалба не е представен от ответника, но преди съдебното заседание на 06.12.2021 г. по делото ответника е представил писмено становище, във връзка със съдебно заседание, в което след като е посочено, че процесуалният представител на ответника няма да има възможност да присъства на заседанието, е заето и становище по същество на спора. Ответника е посочил, че обжалваната заповед е законосъобразна, мотивирана и издадена от компетентен орган. Сочи се, че това е поредно искане за преместване след множество други, които са били одобрени преди това и е свързано с личностните особености на лишеният от свобода. Намира, че в своите молби с искане за преместване лишеният от свобода А. не привежда нови факти и обстоятелства, а са свързани с неговата неудовлетвореност, като честото уважаване на подобни молби за преместване биха се превърнали в пречка пред осъществяване на целите на наказанието „лишаване от свобода“, каквото изтърпява последния. Твърди, че не са налице нито едно от основанията за преместване предвидени в чл.62 от ЗИНЗС. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде оставена в сила обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, воден от органите на ОД „Охрана – Варна“ от Затвора – Варна. Жалбоподателят сочи, че са налице основанията за преместване по смисъла на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като моли да бъде преместен в Затвора Ловеч, за да е по-близо до близките си.
Ответника не изпраща представител.
Не се явява представител на ОП – Варна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Между страните в производството не е спорно, че жалбоподателят Р.И.А. към момента изтърпява наказание в размер на 17 години лишаване от свобода, определено по реда на чл.25 от НК по ЧНД №608/2011 г по описа на РС – Русе и понастоящем е в затвора в гр. Варна. Според данните налични в Становище изх. №205/19 от 27.09.2021 г., изходящо от Началника на Затвора – гр. Варна. Със заповед №3792/08.09.2016 г. на ГДИН А. е бил преместен от Затовра в гр. Белене в Затвора гр. Враца за включване в обучителния процес; Със Заповед №4448/28.10.2016 г. на ГДИН А. отново е върнат в затвора в Белене, без реално да участва в обучение; Със Заповед №08-93/21.05.2018 г. на Началника на затвора Белене е преместен за до изтърпяване на наказанието си в МЛС от открит тип при Затвора Белене; със Заповед 08-02/08.01.2019 г. на Началника на затвора Белене е отново настанен при условията на закрит тип поради допуснати нарушения и регрес в поведението; Със Заповед №2037/17.04.2019 на ГДИН по инициатива на близките (неговата майка З.Р.А.) във връзка с промяна на адресна регистрация е преместен за изтърпяване на наказанието в Затвора Варна; Със Заповед №1901/08.06.2021 г. е отхвърлена молбата на А. за преместването му в Затвора в Белене; Със заповед №599/05.08.2021 г. на Началника на Затвора Варна А. е бил преместен за доизтърпяване на наложеното му наказание в МЛС от открит тип. Настанен е в ЗО „Разделна“.
На 07.09.2021 г. лишеният от свобода А. е подал и молба с рег. №М-865 до ГДИН, с която е започнало и настоящото производство, за преместването му в ЗООТ „Велико Търново“ към Затвора Ловеч, мотивирана отново с постоянното местожителство на близките си – майка си З.Р.А. и баща си И. А.А..
В представеното от Началника на затвора в гр. Варна становище се сочи, че молбата е необоснована. Сочи, че и предишни искания за преместване на лицето са били удовлетворени поради промяна на адреса на майката на лицето, но значителният брой удовлетворени искания за преместване на лицето говори за негова вътрешна неудовлетвореност и личностови дефицити, свързани с адаптацията. Заето е становище, че нова промяна на мястото на изтърпяване на наказанието за лицето няма да е благоприятно за него и няма да доведе до благоприятна промяна в личността.
В съдебно заседание жалбоподателят представя копия на личните документи на своите родители, които са приети от съда и установяват, че двамата родители З.Р.А. и И. А.А. са с постоянни адреси в с. Голямо Враново, община Сливо поле, обл. Русе. Личната карта на майката е издадена на 04.12.2019 г., а личната карта на бащата на 25.03.2020 г.
Така изложената фактическа обстановка се удостоверява напълно от представените доказателства и не е спорна между страните.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – заместник главен директор на ГДИН – Ц.Т.Ц.. Оправомощаването на последният е станало на база на Заповед №Л-94/2, издадена на 11.01.2021 г. от Главен директор на ГДИН – И.Й.. В §ІІ, т.4 от Заповедта на заместник главен директор на ГДИН – Ц.Т.Ц. е изрично делегирано правомощието да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да прави отказ за преместването, включително и в хипотезата: „по молба на близките или лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъдения поддържа контакти.
Нормата на чл.63, ал.1 от ЗИНЗС предвижда няколко възможни хипотези, които да обосноват преместването на лишен от свобода от едно място за лишаване от свобода (МЛС) в друго. Хипотезите са numerus clausus, уредени са безспорно с императивна норма и нито могат да бъдат извършвани премествания в други хипотези, нито е допустимо отклонение от заложените в закона предпоставки свързани с изпълнението на всяка от тези хипотези. Видно е, че искането за преместване в друго МЛС на лишения от свобода А. почива на възможността дадена с нормата на чл.63, ал.1, т.3 от ЗИНЗС едно лице изтърпяващо наказание ЛС да бъде преместено в друго МЛС, когато има промяна на адресите на неговите близки. В случаят жалбоподателят е мотивирал искането си именно с мястото, в което живеят неговите родители. За да бъдат налице предпоставките пред посочената хипотеза се изисква не само удостоверяване на някакъв адрес на близките, но и конкретно – промяна на постоянния адрес на близките. В настоящата хипотеза няма яснота кога точно са променени адресите на неговите родители, но от данните в производството може да се установи, че това е станало – за майката не по-късно от декември 2019 г., а за баща му не по-късно от март 2020 г., когато са издадени личните карти на двамата. Предвид обстоятелството, че в рамките на периода от промяната на постоянните адреси на жалбоподателят не е имало преместване на лишения от свобода (независимо, че всъщност той в този период е правил подобно искане – за преместване в Затвора Белене), съдът намира, че е налице посочената изискуема по смисъла на чл.63, ал.1, т.3 от ЗИНЗС предпоставка за промяна на постоянният адрес на неговите близки.
Въпреки това съдът намира, че искането за преместване е необосновано, тъй като не намира значителна разлика за пребиваването на лицето в Затвора Ловеч – ЗООТ Велико Търново, вместо в Затвора Варна – ЗО Разделна. Както може да се установи при проверка в пътна географска карта, електронни продукти, като Google maps за ползването на които не са необходими специални познания разстоянието между с. Голямо Враново и ЗО Разделна (с. Разделна) е 180 км, а това между с. Голямо Враново и ЗООТ Велико Търново е 142 км). Съдът намира, че тази разлика в разстоянието не може да мотивира предпочитане на едното място за изтърпяване на наказанието пред другото, предвид възможността за родителите да посещават лишеният от свобода, доколкото се вижда, че и в двата случая става въпрос за отдалечени места с не голяма разлика в разстоянието, а няма основание да се приеме, че за родителите би бил налице транспорт, който да ги подпомогне при посещенията им.
Съдът намира, че са резонни и мотивите посочени от административният орган, че няма да бъде постигната целта на наложеното наказание с постоянното и понякога немотивирано преместване на лицето в различни места за лишаване от свобода.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба следва да бъде отхвърлена като необоснована, а обжалваната заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.
В производството няма отправени претенции за присъждане на разноски от страните.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.А., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в ЗО „Разделна“, Затвор Варна срещу Заповед №Л-3512/07.10.2021 г. на ГДИН на заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която с която е отхвърлена молбата на Р.И.А. да бъде преместен от Затвор Варна (ЗО „Разделна“) в Затвор Ловеч (ЗООТ „Велико Търново“).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.63, ал.2 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: