№ 1951
гр. С., 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110130177 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ФИРМА твърди, че по договор за застраховка „Каско” е заплатил на
застрахования сума в размер на 3 402,26 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за щети на л.а. марка ..........“, модел ............., с рег. № ........., настъпили в
резултат от ПТП на 16.03.2020г. в гр. С. на бул. И. Сл.. Виновен за ПТП е водачът на
л.а. марка ......., модел ........, с рег. № ........, чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената
от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е
останал задължен за сумата от 1 110,12 лв., с включени 25 лв. ликвидационни
разноски. Ищецът моли съдът да му присъди последната сума, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 07.06.2022г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач,
причинно-следствената връзка на ПТП с вредите. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с твърдението, че водачът на л.а. марка ..........“, модел
............., с рег. № ......... рязко и внезапно е спрял управлявания от него автомобил.
Оспорва размера на вредите. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
1
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 16.03.2020г. между
ищеца и собственика на увредения л.а. марка ..........“, модел ............., с рег. № ......... е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Каско” на МПС, както и че към този момент застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а. марка ......., модел ........, с рег.
№ ........ е бил ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че ищецът е заплатил на
отремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер на 3 402,26 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол
за ПТП от 16.03.2020г., уведомление за щети по МПС от 18.03.2020г., опис на щета №
.......... от 15.04.2022г., доклад по щета от 12.05.2020г., както и от събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К. А. Д. – водач на л.а.
марка ......., модел ........, с рег. № ........, се установява, че в срока на застрахователното
покритие, на 16.03.2020г. в гр.С. на бул. И. Сл. в района на № 17, водачът на л.а. марка
..........“, модел ............., с рег. № ......... е спрял на червен сигнал на светофара и зад него
е спрял водачът на л.а. марка ......., модел ........, с рег.№СА 3615КК. След подаден зелен
сигнал на светофара, водачът на л.а. марка ......., модел ........, с рег. № ........ привежда
управлявания от него автомобил в движение, без да се съобрази с местоположението на
спрелия пред него л.а. марка ..........“, модел ............., с рег. № ......... и реализира ПТП с
него като го удря в задната част. От протокола за ПТП, от приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ, както и от събраните по делото гласни доказателствени
средства, се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
поведение на водача на л.а. марка ......., модел ........, с рег. № ........, който е нарушил
нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не е контролирал управлявания от
него автомобил и е реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. марка ..........“, модел
............., с рег. № ......... и по този начин му е причинил имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. марка ..........“, модел ............., с рег. №
.......... В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да установи по
реда на чл.154, ал.1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по делото не са
събрани никакви доказателства, от които да се установява да е налице съпричиняване.
2
Напротив – от събраните по делото доказателства, в т.ч. заключение на САТЕ и гласни
доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля Д., категорично се
установява, че вината за настъпването на процесното ПТП е изцяло на свидетеля Д. –
водач на л.а. марка ......., модел ........, с рег. № ........, който не е съобразил поведението
си с нормите на чл. 5, ал. 1, т.1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. В причинна връзка с
противоправното поведение на водача на л.а. марка ......., модел ........, с рег. № ........ са
настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. марка ..........“, модел .............,
с рег. № ........., конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото
дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка ..........“, модел ............., с рег. № ........., отговарят
на описания в протокола за ПТП и заявлението за щетата механизъм на ПТП.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се
установяват и от описите-заключение по образуваната при ищеца щета и фактури.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
3
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер
на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка ..........“,
модел ............., с рег. № ......... е за сумата от 2 504,32 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на действителните вреди – сумата от 2 504,32 лв. На основание чл.411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
като общият размер на дълга възлиза на 2 529,32 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2 307,14
лв., поради което искът за разликата от 222,18 лв. следва да бъде уважен и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 1 110,12 лв. като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 143,95 лв. – заплатена държавна
такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
от ищеца на Адвокатско дружество ..........., видно от представените по делото
платежни документи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска в размер на 319,62 лв. – депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ответника на адв. В. Д., видно от
представените по делото договор за осъществяване на процесуално представителство
от 16.06.2022г. и платежни документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК .........., да заплати на ФИРМА, ЕИК ......, на основание чл.
411 КЗ сумата от 222,18 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 16.03.2020г. в гр. С. на
бул. И. Сл. в района на № 17, ведно със законната лихва от 07.06.2022г. до
погасяването, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 143,95 лв. разноски по
4
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ до пълния предявен размер от 1 110,12 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ФИРМА, ЕИК ......, да заплати на
ФИРМА, ЕИК .........., сумата от 319,62 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5