Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 785/22.4.2019г.
гр. Варна, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и седми състав
На десети
април година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар: Петранка Петрова
като разгледа докладваното от съдията АНД №
1214 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.М.С., ЕГН **********,***,
против Наказателно постановление № 439а - 731 от 21.02.2019
год. на Началника на Трето РУ- ОД МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закон за българските лични
документи /ЗБЛД/ му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 30.00 /тридесет/лв. на основание чл.
81, ал. 2, т. 2 от същия закон.
С жалбата се моли да бъде отменено
наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание не изпраща представител.
Издалият НП, АНО в становище по делото, счита
издаденото НП като правилно и законосъобразно и моли съда да потвърди
наказанието.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2019 год. срещу въззивника бил
съставен АУАН бл. № 318778, в който е посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, тъй като на 15.02.2019
год. около 16:50 часа. в гр. Варна, бул. "Януш Хуняди"
№ 5 /сградата на Трето РУ-Варна/ не е положил достатъчно грижи по съхранението
и опазването на документа си за самоличност - СУМПС № *********, вследствие на което е допуснал
повреждането му.
Актът бил надлежно предявен и връчен на
въззивника, който го подписал без възражение.
На 21.02.2019 год. въз основа на съставения
акт, административно наказващия орган е издал НП № 439а - 731, като е възприел
изцяло констатациите описани в него, приел е, че въззивника е нарушил
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл.
81, ал. 2, т. 2 от същия закон му наложил административно наказание глоба в
размер на 30.00 /тридесет/ лв.
Като писмено доказателство към АНП е приложен
единствено АУАН бл. № 318778 от 15.02.2019 год. и Заповед №
8121з-493/01.09.2014 год. на Министъра на вътрешните работи
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи:
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на Трето РУ при ОД на МВР, съгласно заповед №
8121з-493/01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – полицейски орган в звено "Охранителна полиция"
при ОД на МВР-Варна оправомощен съгласно същата
заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното, съдът намира, че както в
АУАН, така и в НП липсват обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението, за което въззивникът е привлечена към адм.
наказателна отговорност с акта, съответно е наказан с НП.
С НП на въззивника е наложена санкция за
това, че на 15.02.2019 год. около 16:50 часа. в гр. Варна, бул. "Януш Хуняди" № 5 /сградата на Трето РУ-Варна/ не е положил
достатъчно грижи по съхранението и опазването на документа си за самоличност -
СУМПС № *********. Нито в акта, нито в НП обаче е посочено, кога, на коя дата и
при какви обстоятелства не е положил достатъчно грижи по съхранението и
опазването на документа си за самоличност - нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Съгласно
последния текст гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни
да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. В акта и НП фигурира
единствено дата и мястото на установяване на нарушението, но дата на извършване
на същото не е посочена. Горното съставлява съществено нарушение на процес.
правила и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като
води до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Датата и мястото
на извършване на нарушението са основни елементи от обективната съставомерност
на всяко нарушение и тяхното непосочване всякога съставлява съществено
нарушение на процес. правила. По отношение на тези факти волята на АНО следва
да е ясна и недвусмислена, а не да се предполага или да се извежда по
тълкувателен път, защото защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу
правната им квалификация.
От друга страна, доколкото с НП на въззивника
е било наложено наказание съобразно нормата на чл.
81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД съдът счете, че НП се явява издадено и в нарушение
на материалния закон, доколкото каквито и да било доказателства в подкрепа на
така повдигнатото обвинение в хода на съдебното следствие не бяха събрани.
Текстът на санкционната норма гласи, че се наказва с глоба от 30.00 /тридесет/ до
200.00 /двеста/ лв. лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен
документ. Нито в акта, нито в НП са посочени конкретни обстоятелства на
повреждане на СУМПС № *********. Единствено се твърди, че въззивникът не е
положил достатъчно грижи по съхранението и опазването на СУМПС. Както бе
посочено по-горе в мотивите единственото писмено доказателство приложено към
АНП е АУАН и Заповед за компетентност. На второ място, АНО е следвало да
установи, включително и чрез разследване, обстоятелствата, при които е повреден
документът. Горното е нужно, за да се прецени дали е осъществен съставът на
конкретното адм. нарушение, за което е възведена
отговорността.
Следва да се отбележи, че в производствата с адм. наказателен характер в тежест на АНО е да докаже и
обоснове адм. наказателното обвинение, като в случая
това не е сторено.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, същото
страда и от пороци, които го правят процес. недопустимо.
Дори и да се приеме, че горепосочените
процесуални нарушения не са съществени /макар позицията на настоящия състав да
е, че категорично са налице съществени процесуални нарушения/ и да се приеме,
че от формална страна са осъществени признаците на административно нарушение,
то съдът намира, че случаят е маловажен.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за
маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от
резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства /разграничение в
тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.
Съгласно чл. 11
от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН
не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и
дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК. За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да
се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово
обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и житейски
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. Липсват каквито и да било данни, а и твърдения от страна на АНО за
налагани други наказания за идентични или каквито и да било други нарушения от
страна на въззивника. Това безспорно води до извод, че допуснатото нарушение е
с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него
не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в закона ред.
Отделно от това, цел на ЗАНН е налагане на
наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на
установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и
предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на
закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран.
Поради това и съдът намира, че в настоящия
случай намира приложимост и разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Наказващият орган от своя страна в становището си по делото сочи,
че именно се касае за маловажен случай, като очевидно е, че същият е пропуснал
да приложи законовата разпоредба на чл. 28
от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439а - 731
от 21.02.2019 год. на Началника на Трето РУ-Варна, с което на Д.М.С., ЕГН **********,***,
за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закон за българските лични
документи /ЗБЛД/ му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 30.00 /тридесет/ лв. на основание чл.
81, ал. 2, т. 2 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :