РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Петрич, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200259 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена жалба от В. Ю. К., ЕГН-********** от гр.С., ул.“О.“
№*, ет.* срещу Наказателно Постановление (НП) №23-0314-000098/06.03.2023 година на
Началника на РУ-Петрич към ОДМВР – Благоевград и е с правно основание в разпоредбата на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не е налице извършено нарушение и деянието не е извършено
виновно. Претендира маловажност на деянието. Иска се от съда да отмени изцяло наказателното
постановление.
Редовно призована, жалбоподателката не се явява в съдебното заседание, представлява се от адв.
Г. Б. от АК – Благоевград, който пледира за отмяна на НП,т.к. при издаването му административно
наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че собственика не е бил уведомен по реда
предвиден в чл.143,ал.10 от ЗДвП, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Твърди
липса на съставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Пледира за
възлагане на сторените от доверителката му разноски.
АНО, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е
писмено становище по жалбата, съгласно което счита, че НП е правилно и законосъобразно.
По делото, като свидетел е разпитан Н. С. Й. в качеството му на актосъставител, установил
вмененото нарушение.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 20.10.2022 година около 22,45 часа в град Петрич полицейските служители от РУ – Петрич св.
Н. С. Й. – мл.автоконтрольор и К. Л., на ул."Рокфелер“, в района на казино „Адмирал“ спрели за
1
проверка МПС – лек автомобил марка и модел „М. П.“ с рег.№ ****, собственост на М.П.Т. от
село К., община С.. Превозното средство било управлявано от правоспособния водач В. Ю. К. от
град С.. При извършена справка в информационните масиви се оказало, че автомобилът е с
прекратена регистрация от 24.05.2022 година поради неплащане на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“.
С оглед на така установеното, на водача К. бил съставен АУАН №639798/20.10.2022 г. за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от
ЗДвП, връчен на жалбоподателката на същата дата. В акта не са обективирани възражения.
С мотивирана резолюция №22-0314-М000089/04.11.2022 година на началника на РУ при ОДМВР
– Петрич административно-наказателното производство по съставения АУАН е прекратено на
основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН поради наличие на данни за извършено престъпление и
преписката е изпратена по компетентност на ТО – Петрич към РП – Благоевград.
В хода на проверката по образуваната прокурорска преписка е установено, че автомобила,
управляван от К. е собственост на М.П.Т. от село К. с настоящ адрес в град С.. Установено е още,
че водачът К. към инкриминираната дата е приятелка на сина на собственика. От писмените
обяснения на К., дадени в хода на полицейската проверка се установява, че същата вечер приятелят
й взел от баща си процесния автомобил и двамата тръгнали за град Петрич. Първоначално
автомобилът бил управляван от сина на собственика, а в последствие К. поела управлението на
автомобила, след което била спряна за проверка.
От събраните писмени обяснения в хода на полицейската проверка собственикът Т. сочи, че не е
обърнал внимание, че застраховката е изтекла, като се бил заблудил, че е сключил годишна
застраховка, а не на разсрочено плащане. Твърди още, че не е получил уведомление нито от
застраховател, нито от полицейски орган за служебно прекратената регистрация на автомобила му.
Видно от приобщените към доказателствената съвкупност справки (л.35 и 36 от делото) за МПС-
то е установено, че процесният лек автомобил е с прекратена регистрация от 24.05.2022 година,
която е възстановена служебно по чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд
(ГФ) за валидна застраховка“Гражданска отговорност“ (ГО) на 22.10.2022 г. – т.е. два дни след
проверката на К. като водач на МПС-то.
Въз основа на образуваната прокурорска преписка и след извършена проверка, с Постановление на
наблюдаващият делото прокурор била прекратена и отказано да бъде образувано ДП на
осн.чл.199, във вр. с чл.213, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, тъй като не е установено К. да е знаела за
прекратената регистрация на управлявания от нея автомобил, а това изключвало умисъла й, което
прави деянието несъставомерно.
Нов АУАН не бил съставен.
Въз основа на Постановлението на прокурора от ТО – Петрич при РП-Благоевград, Началника на
РУ на МВР-Петрич издал процесното НП с което на жалбоподателката на основание чл.175 ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 200,00 /двеста/лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за административно нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП
НП е връчено на жалбоподателката на 24.03.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни
2
доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като
намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени
източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо,
съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е
нужно да излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока
по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Жалбата
е получена в деловодството на АНО с вх.№ УРИ 314-100-3272/27.03.2023 г. , с оглед на което е
процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият
дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл
следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му - Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (лист 7-9 от делото). Същевременно, НП е
издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като
съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е
съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на
НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са
посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е
намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото
към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна поради това, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а и
обективираното в атакуваното наказателно постановление нарушение е субективно
несъставомерно. За да стигне до този извод, съдът съобрази следното:
По законосъобразността на НП, съдът приема, че към момента по отношение разпоредбата на
чл.140-143 от ЗДвП има произнасяне с тълкувателно решение, а имено следното:
Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и Първа и
Втора колегии на Върховния административен съд приема тълкувателно постановление № 2
/05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г., че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона
за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно
средство.
В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг
начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от
3
ЗДвП ще е несъставомерно.
Под уведомяване се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички
елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в
административно наказателния процес не се предполага.
Когато собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомен, че е прекратена служебно
регистрацията на автомобила му, администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143,
ал. 10, изречение първо, предложение последно от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
водачът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при
неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Извършването на неправомерно деяние под формата на непредпазливост изисква знание за
прекратената регистрация на управлявания от водача автомобил, а в случая не е налице надлежен
юридически факт за узнаване на служебната дерегистрация на моторното превозното средство.
Нещо в повече – от изявлението на АНО, обективирано в писмо вх.№2310/15.03.2024 г. по делото
е видно, че същият не разполага с данни дали собственикът на процесния автомобил е уведомен за
прекратената регистрация.
При установено неизпълнение на законовите задължения от надлежните органи, не следва да се
носи административно наказателна отговорност.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не
е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил
наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон,
тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че
е извършил, поради липса на подкрепящо нарушението доказателство от субективна страна.
Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП
гласи "Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство.
Водим от горното съдът счита, че собственикът на автомобила със служебно прекратена
регистрация следва да бъде уведомен за предприетите от компетентните за това действие, органи.
В случая обаче, от установените факти, освен че не може да се направи извод за умишлено
осъществяване на деянието, и в двете форми на субективния елемент - вина.
Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидирано приложение и в административното
наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва както умисъла, така и непредпазливостта, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ - т.е. деецът да е бил
длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил. В
настоящата хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят, също и собственикът
на процесния автомобил са били информирани по какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена
регистрация и че е налице умишлено бездействие. Точно обратното, установено, е че
4
жалбоподателят е узнал за прекратената регистрация едва след като са започнали действия на
полицейските служители по установяване на конкретната фактическа обстановка. В доказателство
за това са и свидетелските показания на св.Й., обективирани в протокол от открито съдебно
заседание, проведено на 07.11.2023 г. (лист 76-77 от делото).
Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, въз основа
на които е констатирано и нарушението. Макар и жалбоподателят да е бил длъжен да управлява
МПС регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата, той не е могъл да узнае
релевантните за деянието факти, което изключва вината във всичките й форми.
В кориците на делото се съдържат доказателства-Справка от сектор ПП при ОДВР-Благоевград, в
която е отразено, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила на осн.чл. 143, ал.10 от
ЗДвП при уведомявление от ГФ без ГО, въз основа на уведомление от ГФ от 29.04.2022г. По
делото не се събраха данни, въпреки, че тежестта на доказване е на АНО собственикът на
автомобила да е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация. По делото остана
недоказано жалбоподателката да е знаела за служебното прекратяване на регистрацията на този
автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че деецът е съзнавал, че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация. Нещо в повече – по делото се установи противното –
разпитаната свидетелят Й. изрично заявява, че още на място при установяване на нарушението,
жалбоподателката заявила, че няма знание за прекратената регистрация на автомобила. А за да
научи жалбоподателката (явяваща се трето лице, различно от собственика на автомобила) този
факт, същият следва да е станал известен на собственика, предоставил й за управление този
автомобил, предвид липсата на публични регистри или каквато и да е публична информация
относно датата на прекратяване на регистрацията на МПС и основанието за това. От изрично
заявеното от АНО с депозирано писмо по делото се установява, че АНО няма данни собственикът
да е уведомен за прекратената регистрация. От тук пък следва извод, че нарушението не е
извършено виновно, защото не е установено, че деецът е знаел за прекратяването на регистрацията.
А щом не е извършено виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е административно
нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага подробно обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай. За пълнота на изложението и с оглед твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателката, че случаят е маловажен по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН,
следва да се отбележи, че по силата на чл.29 ЗАНН разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима за
нарушения свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, каквото
безспорно е и разглежданото в казуса нарушение.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които по аргумент от чл.63д
ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт
5
или отказ. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (лист 47 от делото), от
който е видно, че за процесуално представителство е договорено възнаграждение в размер на 300
лева, което е заплатено изцяло и в брой при подписване на договора, което обстоятелство е
удостоверено в самия документ. Доколкото е направено искане за присъждане на разноски, не е
налице възражение за прекомерност и действителното им извършване е доказано посредством
отразеното в договора за правна защита и съдействие, то такива следва да се присъдят в
претендирания размер от 300 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.2,т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление (НП) №23-0314-000098/06.03.2023 година на
Началника на РУ-Петрич към ОДМВР – Благоевград, с което на В. Ю. К., ЕГН-**********
от гр.С., ул.“О.“ №*, ет.*, на основание чл.175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 200,00 /двеста/лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Благоевград да заплати на В. Ю. К., ЕГН-********** от гр.С.,
ул.“О.“ №*, ет.*, сумата в размер на 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Благоевградския административен съд
по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6