№ 619
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110113492 по описа за 2022 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2
и чл. 224, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищцата Д. И. Н. твърди, че е била в трудово правоотношение с
ответното дружество за длъжността „продавач-консултат“ по силата на трудов договор №
138/13.09.2019г. Сочи, че със заповед № 11/30.05.2022г., трудовият договор е прекратен, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Сочи, че при сключване на трудовия договор е посочила, че
желае трудовото й възнаграждение да бъде превеждано по банкова сметка, като след
прекратяване на правоотношението ответникът й превел сумата от 30.05 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. 05.2022г. Твърди се, че работодателят е
останал задължен за изплащане на пълния размер на дължимото й възнаграждение за м.
05.2022г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11 работни дни за
2020г., 20 работни дни за 2021г. и 8 работни дни за 2022г. Излага, че е подала сигнал до
дирекция „Инспекция на труда“, като след извършена проверка е получила отговор, че
работодателят е начислил дължимото й се възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ,
като в представената от дружеството платежна ведомост е положен подпис за получаването
им. Поддържайки, че дължимите суми не са и изплатени, сезира съда с искане за осъждане
на ответника да й заплати сумата от 495.64 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 05.2022г. (съобразно допуснатото в о.с.з. на 06.02.2023г. изменение на
иска) и сумата от 1496.93 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 24.01.2023г. изменение на
иска), представляваща следващото й се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
посочените по-горе дни и години. Претендира присъждане и законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на възнаграждението, както и сторените по
делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Премиум 12” ЕООД депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Представя
писмени доказателства. Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение,
прекратено с цитираната заповед. Излага, че в изготвената разчетно-платежна ведомост за м.
май 2020г. на ищцата са начислени основно трудово възнаграждение за 14 отработени дни в
размер на 523.16 лева, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 18.83 лева и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 1787.52 лева. След извършени удръжки сумата от 2022.62 лева й е
изплатена срещу подпис. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че за времето от 13.09.2019г. до 30.05.2022г. ищцата е била в
трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „продавач-консултат“,
прекратено със заповед № 11/30.05.2022г.
Представен по делото е фиш за заплата за м. май 2022г., с който на ищцата са
начислени: основна заплата за отработени 14 работни дни – 523.16 лева, клас – 18.83 лева,
празнични – 37.37 лева, болнични до 3 дни – 86.90 и обезщетение за неползван отпуск –
1663.25 лева. След удръжка сумата за получаване е посочена да е в размер на 2022.62 лева.
Представена от ответното дружество е платежна ведомост за м. май 2022г., като в ред
19 след начисляване на следващите се суми и приспадане на удръжки, сумата за изплащане
на ищцата е посочена в размер на 2022.62 лева срещу, която има положен подпис, който по
твърдения на ответника е на ищцата. С оглед предприетото оспорване и на основание чл.
193 ГПК е открито производство по проверка истинността на подписа, положен за ищцата.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът положен
на ред 19 от оспорения документ, не е изпълнен от ищцата Д. И. Н.. Поради това и
коментираният документ като неистински съдът не кредитира.
Представено по делото е и извлечение от банковата сметка на ищцата, видно от
което, че ответникът е превеждал следващото се на Н. трудово възнаграждение за периода
на трудовото правоотношение по банкова сметка.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и разясненията на
вещото лице в открито съдебно заседание на 24.01.2023г., се установява, че нетното трудово
възнаграждение на ищцата за м. май 2022г. е в размер на 525.69 лева, а нетния размер на
обезщетението за неползван платен годишен отпуск е 1496.93 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основно задължение на работодателя по едно трудово правоотношение е срещу
престираната му според уговорената работна сила, да заплаща уговореното трудово
2
възнаграждение в уговорените срокове – чл. 128 КТ. От представените по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено, че страните са били в трудово правна връзка,
учредена въз основа на трудов договор от 13.09.2019г. Ответникът в депозирания отговор на
исковата молба не е оспорил, че ищцата е полагала труд в обем, количество и качество,
които работодателят е изисквал до прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
31.05.2022г. С оглед изложеното и съобразно заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че дължимото на ищцата нетно трудово
възнаграждение за м. май 2022г. възлиза в размер на 525.69 лева. Доказателствената тежест
за установяване плащането на дължимите трудови възнаграждения е върху работодателя,
който в случая не е ангажирал годни доказателства за доказване на този факт. Поради
изложеното и с оглед признанието на ищцата, че ответникът й е заплатил част от
следващото й се трудово възнаграждение за процесния месец в размер на 30.05 лева, то й
предявената претенция в размер на 495.64 лева следва да бъде уважена, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2022г., до окончателното
изплащане на задължението.
Следващата претенция е за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск. Съобразно нормата на чл. 224, ал. 1 КТ, на работник или служител, чието трудово
правоотношение е прекратено, работодателят дължи парично компенсиране на
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. Между страните не се спори, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата е имала право на 20 работни дни платен годишен отпуск за 2021г.
и 8 работни дни за 2022г. Установи се от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, че следващото се на Д. Николово нетно обезщетение за
неползван платен годишен отпуск възлиза в размер на 1496.93 лева. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест да установи факта на заплащане на обезщетението, не ангажира
доказателства годни да установят изпълнение на това му задължение. По изложените
съображения и тази претенция следва да бъде уважена в рамките на предявения размер,
ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2022г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда трудово
възнаграждение, следва да се допусне предварително изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Д. Н. сторените пред настоящата инстанция разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на ВРС сумата от 409.88 лева, представляваща дължимата държавна такса в
размер на 109.88 лева и 300 лева – изплатено възнаграждение на вещите лица по
допуснатите съдебно-счетоводна и графологична експертизи.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Премиум 12” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Георги Бенковски”, № 3, да заплати на Д. И. Н., ЕГН **********,
от гр. В., сумата от 495.64 лева (четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет и
четири стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 05.2022г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.10.2022г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта, с която в полза на Д. И. Н., ЕГН **********, е присъдено трудово
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Премиум 12” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Георги Бенковски”, № 3, да заплати на Д. И. Н., ЕГН **********,
от гр. В., сумата от 1496.93 лева (хиляда четиристотин деветдесет и шест лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща неизплатено обезщетение за неползвани 20
работни дни за 2021г. и 8 работни дни за 2022г. платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Премиум 12” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Георги Бенковски”, № 3, да заплати на Д. И. Н., ЕГН **********,
от гр. В., сумата от 800.00 лева (осемстотин лева), представляваща направените в хода на
производството пред РС-Варна разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени на ищцата по следната нейна банкова
сметка в „Банка ДСК“ АД: IBAN BG20 STSA 9300 0024 9062 26.
ОСЪЖДА „Премиум 12” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Георги Бенковски”, № 3, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 409.88 лева (четиристотин и
девет лева и осемдесет и осем стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4